Определение по дело №40823/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45368
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 19 декември 2023 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20221110140823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45368
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110140823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от Л. В. С. против „С-К“ АД с искане чл. 24 от
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставена от
разстояние № 636065/18.08.2020 г., предвиждаща задължение за потребителя за заплащане
на неустойка за непредоставяне на обезпечение, да бъде прогласена за нищожна, както и
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща
получена от дружеството по силата на процесната клауза без правно основание сума, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.07.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.08.2020 г. между страните по
спора бил сключен Договор за кредит, по силата на който ответното дружество
предоставило в заем на ищцата сумата в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент
по заема 36,00% и годишен процент на разходите 42,58%. Ищецът поддържа, че съгласно
чл. 13 от съглашението потребителят следвало да представи обезпечение по кредита
(банкова гаранция или осигуряване на поръчител физическо лице, което да отговаря на
множество изисквания), като при неизпълнение на задължението за страната възниквало
задължение за заплащане на неустойка по чл. 24 от договора в размер на 0,9 от стойността
на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или общо сумата в
размер на 1008 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че клаузата на чл. 24
променя годишния лихвен процент по договора и посредством начисляване на посочената
неустойка заемодателят получава допълнителна печалба извън уговорената възнаградителна
лихва. Процесуалният представител на страната поддържа, че уговорката за неустойка
накърнява добрите нрави, тъй като претендираната по нея сума е в размер почти равен на
размера на заемната сума и е извън присъщите й функции, като не е свързана с претърпени
от кредитора вреди, а цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Процесуалният представител на страната поддържа, че за да обоснове получаването на тази
допълнителна печалба в нарушение на чл. 9, ал. 4 ЗЗД, заемодателя е поставил изначално
невъзможни за изпълнение изисквания към ищеца да осигури в три дневен срок, считано от
деня на сключване на договора обезпечение – поръчителство на физически лица,
отговарящи на всички изисквания, посочени в договора. Излага, че преди сключване на
договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи предварителна оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при отрицателна оценка следва да откаже
сключването на такъв. От изложеното следва, че клаузата, с която е предвидено заплащане
на неустойка е в пряко противоречие със съображение 26 от преамбюла на Директива
1
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, както и с преследваната от директивата
цел. В заключение е посочено, че процесният договор предвижда недопустимо кумулиране
на неустойка към погасителните вноски, което води до скрито поскъпяване на кредита,
както и че същата представлява добавка към възнаградителната лихва на заемодателя и го
обогатява неоснователно. По изложените съображения е направено искане клаузата по чл.
24 от процесния договор да бъде прогласена за нищожна, като противоречаща на добрите
нрави, заобикаляща изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК и накърняваща договорното
равноправие между страните, както и ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 50 лева, представляваща получена от дружеството по силата на процесната клауза
без правно основание сума.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С-К“ АД, чрез процесуалния си представител
адвокат Н., оспорва предявените искове като неоснователни. В подадения отговор са
изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на процесния договор за кредит. Представителят на страната
оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка по процесния
договор, като подчертава, че такава не е била начислявана и събирана от ответното
дружество. В подадения отговор са изложени доводи, че клаузата по чл. 24 от процесния
договор, представлява самостоятелно съглашение, поради което за нейната действителност
се прилагат разпоредбите на ЗЗД, а не тези на ЗПК и Директива 2008/48. Представителят на
дружеството поддържа, че клаузата за неустойка по процесното съглашение, представлява
обезщетение за неизпълнение на непарично задължение и не излиза извън присъщите за нея
функции. В подадения отговор са изложени твърдения, че ищецът е разполагал с
възможност да предостави обезпечение, в която хипотеза, същият би ограничил размера на
неустойката. В допълнение е отбелязано, че съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ неустойката е в
размер на 0,9% от заетата сума и се начислява само за периода на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, независимо че в процесния договор същата е
предвидена в размер, обхващащ целия период на договора. Изложени са съображения, че
предвид липсата на законово ограничение няма пречка размерът на неустойката да
надвишава този на главното задължение, като същата не е недействителна, а подлежи на
намаляване поради прекомерност. Представителят на дружеството поддържа, че ищецът
действал недобросъвестно при сключването на процесния договор в нарушение на чл. 12
ЗЗД, тъй като е имал възможност да се запознае предварително с неговото съдържание и да
осигури физическо лице, което да се задължи да отговаря за задълженията му при условията
на солидарна отговорност, още преди да подпише същия. По изложените доводи е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат
възложени сторените от дружеството съдебни разноски.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата чл.
2
24 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставена от
разстояние № 636065/18.08.2020 г. за нищожна е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит, елемент от
който е задължението на потребителя да представи обезпечение (банкова гаранция или
осигуряване на поръчител физическо лице, което следва да отговаря на определени
изисквания), при неизпълнение на което е начислена неустойка, както и че клаузата е
недействителна като противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и
противоречаща на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че 18.08.2020 г. между Л. В. С. и „С-К“
АД е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставена от разстояние № 636065/18.08.2020 г. с посочено в исковата молба
съдържание.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да допусне изслушване на поисканата от ищеца съдебно-
счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба при депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца по сметка на
Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
3
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.02.2024 г. от 11.10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4