Решение по дело №257/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 и във вр. с чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от К. Р. М., с посочен в жалбата постоянен адрес – [населено място], [улица], община [област], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адв.С. М. от АК – [област], с посочен съдебен адрес за призоваване – [населено място], [улица], [адрес], против против Решение №2153-08-119 от 12.06.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД чл.53 от КСО, за периода месец 04.2024 год., сумата в размер на *** (***) лева – главница.

Жалбоподателката К. Р. М. заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва така издаденото Решение №2153-08-119 от 12.06.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че същото е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. В жалбата сочи, че съгласно разпоредбата на чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, като посочва, че нормата на чл.1, ал.2 от цитираната наредба предвижда преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 от наредбата да се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата. Счита, че в този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация. Според жалбоподателката, от цитираната нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите осигурителните права на лицата, следва извод че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1, във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

На следващо място излага довод, че съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като поради това счита, че законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Сочи също, че едно от законово регламентираните изключения на правилото е, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване и че с оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. В тази връзка в жалбата се твърди, че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане и че добросъвестността се предполага до доказване на противното, като в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. С жалбата моли оспореното решение да бъде отменено, както и моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката К. Р. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], община [област], редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален си представител – ст.юрк. З. Б., преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че счита жалбата за неоснователна. В становището излага подробни доводи и аргументи от фактическа и правна страна, в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. Р. М. като неоснователна, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката К. Р. М. със съпроводително писмо с Изх.№1054-08-257#1/12.06.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.6/, като е получено от служител/секретар/ от кантората на адвокат С. М., срещу подпис, на 14.06.2024 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ***/л.9/. Жалбата е подадена по пощата, на датата 28.06.2024 год., видно от клеймото на пощенския плик, с който е изпратена/л.5, стр.1/, чрез административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-119#1 на 02.07.2024 год./л.3/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена чрез административния орган, на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали се установява, че с Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали/л.28/, на жалбоподателката К. Р. М. от [населено място], [улица], община [област], е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., в размер на *** лева, от които главница *** лева и лихви - *** лева. Изложени са мотиви, че разпореждането е издадено въз основа на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол №КВ-5-08-01196065/16.09.2022 год., в който е прието, че лицето не е изпълнило разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и няма качеството на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Прието е, че поради тази причина К. Р. М. е нямала право на парично обезщетение за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год. вкл., тъй като не е отговаряла на условията на чл.10, ал.1, чл.48а и чл.52а от Кодекса за социално осигуряване, а именно не била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год. и е нямала необходимия 12-месечен осигурителен стаж. Предвид изложеното, с разпореждането е прието, че лицето следва да възстанови полученото парично обезщетение за посочения период.

Това разпореждане е било получено от К. Р. М. на датата 02.05.2023 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, на „Български пощи“ ЕАД ***/л.29/, като същото е било обжалвано от нея в срок, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, с жалба Вх.№1012-08-230 от 15.05.2023 год./л.27/. С Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали/л.23-л.25/, жалбата на К. Р. М. против Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изложените твърдения в депозираното от процесуалния представител на ответника по жалбата становище по хода на делото, от съдебния състав е извършена проверка в деловодната програма на АдмС – Кърджали, от която се установява, че това Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ - Кърджали е било обжалвано по съдебен ред от К. Р. М., като по повод жалбата й е било образувано административно дело №266/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали. По това дело е постановено съдебно Решение №348 от 02.11.2023 год., с което е била отхвърлена жалбата на К. Р. М. срещу Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №РВ-3-08- 01343635 от 26.04.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. По повод подадена от жалбоподателката К. Р. М. касационна жалба, до Върховния административен съд, е било образувано административно дело №544/2024 год. по описа на същия съд, като по същото това дело е постановено окончателно съдебно Решение №8200 от 03.07.20204 год., с което, Решение №348 от 02.11.2023 год. по административно дело №266/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е било оставено в сила.

Така, с Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год., издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, на основание чл.114, ал.5 от КСО, е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К. Р. М., с [ЕГН], от държавно обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане, в размер на *** лева, за периода месец 4.2024 год. В административния акт са изложени мотиви, че дължимото вземане е постановено е Разпореждане №148-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено на основание чл.114, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно което, К. Р. М. следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, в размер на *** лева, от които *** лева - главница и *** лева - лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е, че към 29.04.2024 год. е погасена част от задължението на лицето, в размер на *** лева, от които *** лева - главница. Отразено е също, че към 29.04.2024 год. задължението на лицето е в размер на *** лева, от които *** лева - главница, *** лева - лихва и *** лева - допълнително начислена лихва до датата на издаване на настоящото разпореждане.

Това разпореждане е било получено на адреса на К. Р. М., от съпруга й К. Р., на датата 07.05.2024 год., видно от приложеното известие за доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.18/. Против разпореждането е била подадена в срок жалба от К. Р. М., до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-257 от 17.05.2024 год./л.14/. С Решение №2153-08-119 от 12.06.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали/л.7-л.8/, жалбата на К. М. против Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год., издадено от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

В акта са изложени мотиви, че началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Кърджали, е поискал от началника на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ да бъде извършена проверка, която да установи, дали за периода от 14.07.2017 год. до 11.05.2022 год., лицето К. Р. М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. По този повод, на основание чл.108 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали извършил проверка по разходите на ДОО, на самоосигуряващото се лице К. Р. М., завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-01196065 от 16.09.2022 година.

При проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката К. Р. М. не отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за периода 14.07.2017 год. - 10.05.2022 год. Въз основа на описаните констатации в Констативния протокол №КВ-5-08-01196065 от 16.09.2022 год. на контролния орган при ТП на НОИ - Кърджали, същият издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01196093 от 16.09.2022 год., с които предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице К. Р. М., [ЕГН], за периода 14.07.2017 год. - 31.12.2021 год. и за периода 01.01.2022 год. - 17.02.2022 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители), както и да се заличи история на осигуряването, с период на започване на дейност, считано от 14.07.2017 год. и прекъсване на дейността, считано от 11.05.2022 год. Констативния протокол и издадените задължителни предписания били връчени чрез лицензиран пощенски оператор на жалбоподателката К. Р. М., като същите не са били обжалвани и са влезли в законна сила, което е прието като доказателство, че жалбоподателката е съгласна с констатациите на контролния орган, че няма качеството на регистриран земеделски производител по смисъла на КСО.

В мотивите към решението е посочено, че на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е постановил Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., с което на К. Р. М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., в размер на *** лева, от които *** лева главница и *** лева дължима лихва, от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, с мотив, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на КСО, поради което тя не е осигурено лице и не отговаря на условията на чл.48а и чл.52а от КСО, за отпускане на заявеното парично обезщетение. Издаденото разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ, който с Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. отхвърлил жалбата и потвърдил същото, като законосъобразно.

В мотивите са цитирани разпоредбите на чл.114, ал.5 от КСО и чл.117а от КСО, в която връзка са въведени доводи, че жалбоподателката М. не е ангажирала доказателства, че е спряно изпълнението на разпореждането по реда на чл.117а, ал.2 от КСО и тъй като обжалването не спирало изпълнението, съгласно чл.117а, ал.1 от КСО, то оспореното разпореждане се явявало постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което и жалбата на К. Р. М. е отхвърлена, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.92, ал.2 и чл. 114, ал.3 и ал.4, и за прихващане по чл.114, ал.5, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от С. П. – *** на ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.10/, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено правомощието да издава и подписва мотивирани решения по чл.117, ал.3, във връзка с ал.1 от КСО, включително да оттегля същите, в случай на отсъствие на директора на ТП на НОИ – Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представен и Болничен лист №*** за временна неработоспособност, издаден на 10.06.2024 год. от „АИМСМП ***“ ЕООД, на С. А. Я. – директор на ТП на НОИ – Кърджали, с периода на временната неработоспособност от 10.06.2024 год. до 12.06.2024 год. включително, т.е. общо за 3/три/ календарни дни/л.11/. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год., а именно - от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, предвид нормата на чл.114, ал.5, изр.2/второ/ от КСО, съгласно което, прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 17.05.2024 год., а решението е издадено на 12.06.2024 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. При това положение съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали е издадено без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквато голословно оплакване се съдържа в жалбата.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.114, ал.5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че с Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на К. Р. М. от [населено място], [община], е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., в размер на *** лева, от които *** лева - главница и *** лева - дължима лихва. Безспорно е и обстоятелството, че на К. Р. М. е отпуснато парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, по чл.53 от КСО, за което лицето има изискуемо вземане от ДОО за месец 4/април/ 2024 год., в размер на *** лева.

Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което на К. М. е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 год. до 17.02.2022 год., в размер на *** лева, е било надлежно връчено на жалбоподателката, която се е възползвала от възможността за обжалване по административен ред, като с Решение №2153-08-149 от 14.06.2023 год. на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е била отхвърлена. Това решение също е било обжалвано по съдебен ред, пред АдмС – , но с постановеното решение по образуваното по този повод дело, жалбата на К. Р. М. е била отхвърлена, като неоснователна. Това съдебно решение, по жалба на К. М., е било обжалвано и пред ВАС, като с окончателно решение на същия съд, същото е било оставено в сила. По делото не са въведени твърдения от страна на К. Р. М. и не са представени доказателства, сумата, посочена в разпореждането да е била заплатена от жалбоподателката, респ. задължението й да е било погасено.

Съгласно разпоредбата на чл.117а от КСО, обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 КСО не спира тяхното изпълнение. В ал.2 на нормата е предвидено, че изпълнението на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2, буква „в“ се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

С други думи, предварителното изпълнение на разпорежданията по чл.114 от КСО е допуснато императивно и безусловно, като то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл.117а, ал.2 от КСО. По делото липсват каквито и да са данни или дори твърдения, че в конкретния случай е било налице отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год., от страна на К. М.. В този смисъл, и директорът на ТП на НОИ – Кърджали не е обсъждал в мотивите към решението искане за спиране на предварителното изпълнение предвид това, че такова не е заявено пред органа.

С оглед обстоятелството, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, при липса на доброволно изпълнение органът разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми, каквото действие е осъществено и с оспореното в настоящето производство разпореждане, за прихващане на сумата в размер на *** лева.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.114, ал.5 от КСО за извършеното прихващане, с оглед наличието на две насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми задължения - недобросъвестно получена от жалбоподателката М. сума, установена по основание и размер с Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год. и вземане на К. Р. М. от ДОО, произтичащо от парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО.

Както вече бе посочено по-горе, към настоящия момент са налице данни, че Разпореждане №РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023 год. е влязло в законна сила, но дори и такива да липсват, то това обстоятелство е ирелевантно, тъй като по силата на чл.117, ал.1 и чл.118а, ал.1 от КСО, същото подлежи на предварително изпълнение. С последните разпоредби е предвидено обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117, ал.1, т.2 от КСО (каквито са и процесните разпореждания), както и на решенията, с които те са потвърдени, да не спира изпълнението им. В този смисъл, за издаването на разпореждане за прихващане по реда на чл.114, ал.5 от КСО, не е необходимо разпореждането за определяне на задълженията към ДОО да е влязло в сила.

В разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КСО, за прихващането на суми по реда на чл.114, ал.5, е предвидено изключение от забраната за запор и удръжки върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО. В конкретния случай предмет на прихващане е изискуемото вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, за месец 04.2024 год., в размер на *** лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че прихващането по чл.114, ал.5 от КСО представлява способ за принудително изпълнение, който е специален по отношение на общия ред на принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Предмет на прихващането са вземания на ДОО, произтичащи както от недобросъвестно получени осигурителния плащания, така и от добросъвестно получени такива, в случаите по чл.114, ал.2 от КСО. В тази връзка, обстоятелството дали лицето е действало добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения, е относимо при преценката на законосъобразността на административния акт, касаещ определянето на сумите, подлежащи на възстановяване и не е предмет на настоящото производство, респ. не следва да се обсъжда.

В заключение, съдът намира, че анализът на приобщените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обосноват извод и за материална законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от К. Р. М. от [населено място], община [област], се явява неоснователна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като при това положение същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид горното, с решението по настоящото дело подадената срещу това решение жалба от К. Р. М. от [населено място], [община], следва да бъде отхвърлен, като неоснователна.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали, в депозираното преди съдебното заседание писмено становище, за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения размер от 100/сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Р. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], против Решение Решение №2153-08-119 от 12.06.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РП-3-08-01584179 от 29.04.2024 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К. Р. М. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД по чл.53 от КСО, за периода месец 04.2024 год., сумата в размер на 780.00 (седемстотин и осемдесет) лева – главница.

ОСЪЖДА К. Р. М., с постоянен адрес – [населено място], [улица], община [област], [област], [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски, в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно разпоредбата на чл.119, предл.2/второ/, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.