Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 02.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, първи
състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 3456 по описа на ВРС за
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ.
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.
128, т.2 КТ за сумата от общо 2152,00
лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода 15.10.2015г. –
14.04.2016г., включително, и по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 520 лв. –
неизплатено обезщетение за 26 работни дни неизползван платен годишен отпуск от
полагаемия се на ищцата за срока на договора през 2015г. и 2016г..
С исковата
молба ищцата М.В.К. твърди, че въз основа на трудов договор №2 от 14.04.2015г.
е била в трудово правоотношение с ответника. Поддържа, че през последните шест
месеца от действие на трудовия договор, работодателят не е изплащал трудовото й
възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В проведеното открито съдебно заседание твърди,
че не е ползвала платен годишен отпуск, не е подава молба за такъв. Сочи, че по
време на трудовото правоотношение с ответника, същият е заплатил само 260 лева
от дължимото й се трудово възнаграждение.
В указания
срок ответникът е ангажирал отговор по предявените искове, с който оспорва
изцяло предявените претенции. Признава за безспорно, че ищецът се е намирал в
трудово правоотношение с ответника през периода 14.04.2015г. – 14.04.2016г.
Оспорва размера на претендираните суми. Признава иска за незаплатено трудово
възнаграждение до сумата от 1244,06 лева, като сочи, че това е дължимата нетна
сума, след законоустановените удръжки от брутната заплата. Твърди, че в
посочения период ищцата е използвала отпуск по болест, което се е отразило на
дължимото й се трудово възнаграждение. Оспорва иска над тази сума до пълния
предявен размер от 2152 лева. Признава иска за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за сумата от 126,22 лева за 6 дни годишен
отпуск. Твърди, че ищцата е използвала 20 дни платен годишен отпуск, поради
което обезщетение се дължи за оставащите дни годишен отпуск, които й се полагат
– 6 дни. Оспорва иска над сумата от 126,22 лева до пълния му предявен размер от
520 лева. Моли исковете да бъдат
отхвърлени над признатия размер като неоснователни.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Не се спори
между страните, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор
№2 от 14.04.2015г.
Видно от
приетата заповед № 3/15.04.2016г., на основание чл. 325, ал.1, т. 3 КТ
трудовото правоотношение между страните е прекратено поради изтичане на
уговорения срок.
Представените
извлечения от банкова сметка, ***о възнаграждение на ищцата не следва да бъдат
обсъждани самостоятелно, същите са взети предвид при изготвяне на заключението
на съдебно-счетоводната експертиза.
В
представеното по делото трудово досие на ищцата не се намират молби от нея за
ползване на платен годишен отпуск, нито заповеди на работодателя, с които й се
разрешава ползване на такъв.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието основно заключение начисленото
трудово възнаграждение за периода м. октомври 2015г. – м. април 2016г. е в размер на 1669,89 лева, от които са
изплатени 450,35 лева и дължимата сума е 1219,54 лева. В този вариант вещото
лице е направило изчисления, съобразно посоченото във ведомостите и
отразяването там, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск от 20 дни, както и
11 дни неплатен отпуск. Съобразно това е посочено и обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 6 дни в размер на 138,85 лева. Във втория
вариант на заключението вещото лице е взело предвид, че по делото липсват
доказателства за използван платен годишен отпуск и неплатен отпуск от ищцата
като е изчислило, че за периода от м. октомври 2015г. до м. април 2016г.
дължимото на ищцата трудово възнаграждение е в размер на 1900,84 лева, като
след приспадане на изплатената от работодателя сума, дължима е сумата от
1450,49 лева. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на
601,69 лева. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
прието по делото, се установява, че от сумата от 190,35 лева, изплатена от
банковата сметка на ответника за трудово възнаграждение за м. октомври 2015г.
на ищцата, 136,36 лева са преведени от РСЗ Монтана и 53,99 лева от ответника.
Разграничено е дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.10.2015г.
-14.10.2015г., което е в размер на 165,80 лева и за периода от 15.10.2015г. –
31.10.2015г. – в размер на 198,95 лева. Експертизата е приета, като същата не е
оспорена от страните. Съдът я кредитира с доверие, като счита, че е обективна и
компетентно изготвена.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния
период е престирал труд съобразно уговореното, при което за работодателя му е
възникнало задължение да заплати възнаграждение в посочения в исковата молба
размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на
задължението за плащане на претендираното трудово възнаграждение.
С изготвения
проект за доклад по делото, обективиран в определение № 1936/04.10.2016 г. и
приет за окончателен в проведеното съдебно заседание на 02.11.2016 г., съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че същите са се намирали в трудово правоотношение в процесния
период 15.10.2015г. – 14.04.2016г. Не се спори между страните и по факта, че
понастоящем трудовото правоотношение между тях е прекратено. Същото се
установява и от представената заповед за прекратяване на трудовия договор. Ответникът
не оспорва, че не изпълнил изцяло задължението си за заплащане на трудово
възнаграждение на ищцата за времето на трудовото правоотношение като признава
иска до сумата от 1244,06 лева.
Съдът като
взе предвид, че по делото липсват доказателства за използван от ищцата платен
годишен отпуск, счита че следва да бъде взет предвид вторият вариант на
основното заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
според който дължимото трудово възнаграждение за процесния период е 1450,49
лева. При определяне размера на дължимата от ответника сума следва да бъде
взето предвид и допълнителното заключени на съдебно-счетоводната експертиза, в
което е направено изчисление каква е дължимата сума за претендирания период от
месец октомври 2015г. – от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. и от така определената
със основното заключение сума бъде извадена сумата за периода 01.10.2015г.
-14.10.2015г., която е в размер на 165,80 лева. Дължимата от работодателя сума за процесния период е в размер на 1284,60
лева. Съгласно заключението на вещото лице сумата от 190.35 лева за м. октомври
2015г. са платени от банковата сметка на ответника, ирелевантно за спора е дали
тази сума му е била предоставена от трето лице – РСЗ Монтана с оглед облигационни
отношения възникнали между тях. С оглед горното предявеният иск е основателен и
доказан до сумата от 1284,60 лева, като за остатъка до пълния предявен размер
същият следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ
Предявен е
иск за заплащане на сумата от сумата от 520 лв. – неизплатено обезщетение за 26
работни дни неизползван платен годишен отпуск от полагаемия се на ищцата за 2015г.
и 2016г. В тежест на ответника по този иск е да установи или ползването на
отпуска за процесния период в случай, че ищецът е имал право за неговото
ползване, или плащане на обезщетението за неползването му.
По делото
безспорно се установи, че в процесния период ищцата се е намирала в трудово
правоотношение с ответника. Ответникът не доказа ползване на платения годишен
отпуск на ищцата до признатия от него размер от 6 работни дни, поради което се
дължи заплащане на обезщетение за неползването на отпуска в пълния предявен
размер от 26 дни. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че обезщетение за 26 работни дни неизползван платен годишен отпуск
е в размер от 601,69 лева. Претендираната от ищцата сума е в по-нисък размер,
тя не е изменила предявения иск и не е увеличила претендираната сума, поради
което искът следва да бъде уважен до посочения в исковата молба размер от 520
лева.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на съда следващата се държавна такса
съобразно уважената част от исковете в размер на 101,38 лева и разноски в
размер на 50,65 лева съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата
следва да заплати на ответника сторените разноски по делото за адвокатски
хонорар в размер на 136,34 лв., определена пропорционално на отхвърлената част
от исковата претенция.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ „Ники Стил-
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ „Ники Стил-
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М.В.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Ники Стил-
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ники Стил-
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: