Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062…
гр. Каварна,
15.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Каварна, в публичното съдебно заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
УЗУНОВА
при секретаря
Елена Шопова, като разгледа Гр.д. № 191 по описа на КвРС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Гражданско дело №191/2020г. е образувано по искова молба
с вх.№1615/16.06.2020г., подадена
от С.Х.П. с ЕГН **********,***, срещу Е.В.П. с ЕГН ********** ***. Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК
– за развод по вина на ответницата и съединените с него небрачни искове – за
родителските права по отношение на роденото от брака дете и неговата издръжка,
ползването на семейното жилище, семейното имущество и фамилното име.
В исковата
си молба ищецът излага, че с ответницата са сключили граждански
барак на ***г. пред длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Каварна, за което бил съставен Акт за граждански брак №5.
Твърди още, че от
съвместното им съжителство имат родено преди сключване
на брака едно дете – В. С.Х., роден на ***г.
Сочи, че след сключване
на брака заживели съвместно
в семейното им жилище в гр.Каварна, ул.”***” № 100, което било в наследство от неговите родители. В началото на съжителството
им нямали сериозни проблеми но
същите се появили коато майката му заминала в чужбина да работи. Като
причина
за проблемите ищеца посочва извънбрачна
връзка на съпругата си с друг мъж, като
се стигнало до скандали и викане
на полиция. Твърди, че през
месец март 2020г. ответницата напуснала дома им и заживяла с друг мъж, като
се наложило да я издирват чрез
органите на реда. От този
момент грижите за
отглеждането на детето били поети
изцяло от ищеца и неговите роднини.
С оглед на изложеното ищецът моли съда прекрати с
развод, сключеният между него и ответницита на ***год.
граждански брак, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство, по
вина на ответницата. Моли родителските права по отношение на роденото преди
брака дете – В. С.Х. да бъдат предоставени на него, като за майката бъде
определен режим на лични отношения с детето всяка първа събота от месеца от
10.00 часа до 19.00 часа и втора неделя от месеца от 10.00 часа до 19.00 часа,
като срещите им бъдат в присъствие на бащата или неговата баба по бащина линия.
Вземането да се извършва от семейното жилище в гр.Каварна, ул.“***“, №100. По
отношение на фамилното име ищецът посочва, че при сключване на брака е приел
фамилното име на съпругата си и моли същия да го запази. Ползването на
семейното жилище, което е собственост на родителите на ищеца, да бъде
предоставено за ползване на него и детето, както и движимите вещи, необходими
за ежедневно ползване също да останат в ползващия семейното жилище. Претендира
разноски.
В с.з., ищецът редовно призован, явява се лично и с
упълномощен адв.К.К. ***.
Поддържа исковата молба, като моли съда да не се произнася по въпроса за
вината.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала
писмен отговор чрез адв. М.В. ***. С него счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Посочва, че отношенията между
страните били добри, но намесата на бабата на ищеца, довели до караници и
неразбирателство. Сочи, че през м.март напуснала семейното жилище след пореден
скандал по вина на бабата на ищеца и отишла в дома на своята баба. Твърди, че
не е живяла с друг мъж. Правила опити да се вижда с детето си, но не й било
позволено. Твърди, че към момента се е установила да живее при майка си в
Германия, за да събере средства и да се върне в България. Предявява насрещен
иск за развод като моли съда да прекрати брака, без съда да се произнася по
въпроса за вината. Претендира родителските права по отношение на роденото от
брака дете и издръжка за него.
В с.з. ответницата, редовно призована явява се лично и
с упълномощен адв.В.К. ***. Моли съда да прекрати
брака и да уважи насрещния иск. В открито съдебно заседание прави изменение на
насрещния иск по отношение на претендираната издръжка,
като моли същата да бъде увеличена от 160лв. на 300лв. и по отношение на режима
на лични отношения на бащата с детето, а именно режима на лични отношения да е
реципрочен с искания от бащата режим на лични отношения по главния иск.
Ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор
по реда на чл.131 от ГПК, като посочва, че изнесените в отговора и насрещния
иск твърдения са неверни.
Каварненският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение
за сключен граждански брак, издадено от Община Каварна, обл.Добрич въз основа на акт
за граждански брак № 0005 от ***г., съставен в гр. Каварна, С.Х. А. и Е.В.П. са сключили граждански брак на ***г., като съпругът е приел фамилното име на съпругата си.
От представеното по делото удостоверение
за раждане, съставен в гр. Добрич въз основа
на акт за
раждане № ***г., се установява, че детето В. С.Х. с ЕГН ********** е с родители:
майка Е.В.П. и баща: С.Х. А..
От приетия по делото
социален доклад се установява, че след фактическата
раздяла на съпрузите, грижите по отглеждането и възпитанието на детето първоначално са поети от
майката, а в последствие от бащата, като
и до настоящия момент бащата се
грижел за него с помощта на своята
майка. Констатирано е, че в жилищата на майката
и бащата са създадени добри материално – битови условия за детето.
Според постигнато споразумение между двамата родители, воденето и вземането на детето от
детската градина са споделени между
майката и бащата, като във времето,
през което бащата е при детето,
грижи за него полага бабата
на детето по бащина линия.
Установено е, че майката към настоящия момент не работи, като
получава финансова подкрепа от родителите си в чужбина.
В социалният доклад се
установява, че емоционалната връзка между майката и детето не са прекъснати.
При проведената среща между тях в присъствието на социалния работник, същия е
наблюдавал, че детето е останало спокойно, усмихвало се и си е играело с нея. Не
била наблюдавана среща между бащата и детето, но по сведения на бащата двамата
с В. имали силна и топла връзка.
Родителите не
поддържали никакви контакти помежду си, като комуникирали чрез бащата на
ответницата и то главно по въпроси, касаещи обгрижването
на детето. Към настоящият момент двамата съпрузи отхвърляли вероятността да
заживеят заедно.
По делото са дадени обяснения от страните.
Ищецът С.П. излага
обстоятелства, че с ответницата са във фактическа раздяла от една година.
Споделя, че е имало скандал между нея и баба му и дядо му, за който той е
научил като се е прибрал от работа. Тогава Е. му казала, че не желае да стои
повече в дома им, след което започнал скандал и между тях двамата. Е. се
обадила в полицията с мотив, че мъжът й искал да я бие, но всъщност тя му
посегнала и ударила баба му пред него. След скандала Е. си събрала багажа и заминала
с детето. В последствие през май 2020г.ищецът взел детето при себе си. От този
момент Е. не била идвала да вижда детето, тръгнала за чужбина. След като се
прибрала в гр.Каварна, детето започнало да ходи при нея от петък вечерта до
понеделник сутринта, когато го водела на детска градина. Твърди, че ответницата
не може да се грижи за детето.
Ответницата Е. П.
твърди, че причината за раздялата им била, че тя „хванала” съпруга си да говори
с друга по телефона. От там се скарали и С. започнал да я бие. Бабата и дядото
на С. не й помогнали, а го настройвали срещу нея. Обадила се в полицията и
докато разпитвали С. събрала багажа си и този на детето и понеже баба й не била
в гр.Каварна, отишла при роднини в Добрич, където стояла няколко дни. След това
се прибрала в Каварна при майка си. Там живели с детето два месеца, когато С.
взел детето и не й го дал повече. Тогава по съвет на майка си заминала за
Германия с решението да води дело. Работила два месеца в Германия и след като
се върнала в България започнала да взема детето при себе си, което стояло при
нея по три, четири дни. Отрича да е живяла с друг мъж. Излага обстоятелства, че
не работи, а роднините я издържали.
От
разпита на свидетеля И.И.И.– баща на ответницата,
се установяват изложените от ответницата в отговора на исковата молба и в
насрещния иск факти, че скандалите между дъщеря му и съпругът й започнали след като Е. видяла на телефона на
съпруга си, че той е разговарял с някаква негова приятелка. От тогава започнал
тормоз и бой. Детето започнали да го дават отскоро. Твърди, че финансовото
състояние на семейството му е много добро и засега нямало нужда Е. да работи.
Излага твърдения, че Е. обичала детето си и е способна да се грижи за него.
Условията за живот за детето били по добри в техния дом, защото в дома на С.
живеели пет или шест семейства. Твърди, че С. не може да се грижи за детето.
От разпита на свидетеля Д.И.А.– баба на ответницата, се установяват същите
обстоятелства. Причина за раздорите между внучката й и съпругът й били бабата и дядото на С.,
които били в основата на скандалите между Е. и С.. В следствие на това Е. била
изгонена от дома на С.. Тя заминала при роднини в Добрич с детето и след като
майка й се прибрала от Германия се прибрала в дома си в Каварна. За детето
споделя, че докато е живеело при С. за него се грижили основно баба му.
От разпита на свидетеля ТЗ.Б.–
майка на ищеца, се установява, че тя не е присъствала на скандалите между сина
си и снаха си. Като се прибрала от Англия те вече били разделени. Твърди, че за
детето се грижи тя. Не знаела причината, поради която са се скарали. Само
подучила, че Е. започнала да ходи и да не слуша мъжа си. Той се прибирал от
работа, а тя не била в къщи. Била заминала с „един от махалата”, но къде не
знаела. Когато Е. се върнала от Германия искала да си вземе детето, но то не
искало да отива с нея, от месец детето оставало при нея събота и неделя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл.
49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Вярно е, че фактическата
раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971г.,
т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящият случай не фактическата
раздяла, а поведението на двамата съпрузи
дава основание да се направи извода, че бракът между страните е дълбоко
и непоправим разстроен и съществува само формално.
Съгласно чл.
49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. В с.з., проведено на 20.05.2021г., процесуалните представители и на двете
страни са направили изявление, че не желаят съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения:
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл. 59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение между
съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата,
на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
Страните имат родено едно дете преди брака – В. С.Х.,
роден на ***г., което дете понастоящем е малолетно, поради което съдът следва
да се произнесе относно упражняването на родителските права и личните отношения
на родителите спрямо него.
Когато страните
не постигнат споразумение, съгласно чл. 59, ал.2 СК съдът служебно постановява
при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
Съдът намира, че и двамата родители притежават родителска
годност и условия за отглеждането на детето – това е отразено и в депозирания
социален доклад по делото, а и се установи от събраните гласни доказателства.
След преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал.4 СК и
като взе предвид възрастта на детето – момче на почти седем години, което му
предстой да бъде ученик в първи клас и ще има нужда от помощ и подкрепа, а баща
му ежедневно е ангажиран да ходи на
работа и за него се грижи баба му по бащина линия, съдът намира, че упражняването на родителските
права по отношение на детето В. следва да се предоставят на майката. Съдът взе
това решение след като съобрази, че майката, която към настоящия момент не
полага труд и има повече свободно време с възможност да се грижи за детето, да
го води на детска градина (училище), да прекарва време с него.
Съдът намира, че следва да определи сравнително широк
режим на лични отношения съобразно чл. 59, ал.3 СК на детето В. с неговия баща,
който също има добри условия да отглежда детето, разчита на съдействие и от
своята майка и родственици. Поради това определя
режим на лични контакти на детето с бащата, като последният да има право да го
вижда и взима при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца,
от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, като бащата ще взима детето от
местоживеенето на майката в петък и ще го връща в неделя, както и за 1 месец
през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката
По отношение на местоживеенето на детето:
Съдът определя децата да живее при майката, доколкото
съгласно чл. 126, ал.1 СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца
живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно", а по
делото не се установиха важни причини децата да живеят отделно от своята майка,
която ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл.
59, ал.7 СК за настаняването им при други лица или роднини, или в
специализирана институция.
В настоящия случай местоживеенето на детето следва да
бъде на адреса на майката, който е гр.Каварна, ул.“***“, №19.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 143, ал.2 СК "родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си" (последното
отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество,
а не за родителите - ППВС № 5/1970 г., т.2, поради което е очевидно
незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за
издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл. 142,
ал.1 СК "размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи", но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от размера на минималната работна заплата (чл.
142, ал.2 СК); Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка не
само за размера на издръжката (чл. 142, ал.1 СК - 2009 г.), но и за основанието
на иска (арг. чл. 140, ал.2 СК-2009 г., така - ППВС №
5/1970 г., т.ІV).
Нуждата на детето на страните от средства за издръжка
с оглед посрещане на разходите, обичайни за дете на неговата възраст (за храна,
дрехи, училищни потребности), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което детето се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното съществуване на детето и не е необходимо да се обосновава
специално.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето; следователно ответникът
следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. От събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът и ответник
по насрещния иск работи и получава трудово възнаграждение около 1600 лева на
месец. Поради това съдът намира, че той е в състояние да поеме издръжката на детето
съобразно изложеното по-горе, поради което бащата следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в полза на детето В. С.Х. в размер на 200,00 лева.
Съдът определи този размер на дължимата издръжка като съобрази ниската възраст
на детето, както и възможността при промяна на обстоятелствата, същата да бъде
изменена (увеличена). Дължимата от бащата издръжка следва да се присъди за в
бъдеще с начален момент – датата на подаване на насрещния иск – 17.11.2020г. За
разликата до претендирания размер от 300 лева, искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Относно ползването на семейното жилище:
По този въпрос не е налице спор между страните. Както
в исковата молба, така и в отговора е посочено, че двамата съпрузи след
сключване на гражданския брак са живели в дома на родителите на ищеца С.Х..
След фактическата раздяла той е останал да живее там, а съпругата Е. П.а е
заживяла в дома на своите родители. Следователно семейното жилище не би могло
да се ползва от двамата поради напускане от ответницата на семейното жилище.
Относно
фамилното име на съпруга:
Съгласно чл. 53 СК "след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак" - касае се за съпруг, който е
приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при
сключването на брака. Видно от посочената разпоредба такава промяна на
фамилното име съдът може да постанови само по искане на съпруга, който е приел
фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето при сключването на брака,
но не и по искане на другия съпруг. Ищецът е приел фамилното име на съпругата
си при сключването на брака, с исковата молба е направил искане да запази
фамилното име на съпругата си, като нито в отговора, нито в насрещния иск
ответницата е направила възражение за възстановяване на предбрачното
име на ищеца, поради което то следва да се уважи, като след прекратяването на
брака ищецът запази фамилното име П..
По разноските:
Страните не са направили искания за присъждане
на разноски, поради което и такава не им се дължи.
Съдът
определя окончателна държана такса по иска за развод в размер на 50,00 лева.
Първоначалните 25 лева са заплатени от ищеца, като разликата от 25,00 лева
следва да се заплатят от ответницата Е.П.. Ищецът С.П. следва да заплати
държавна такса върху размера на определената издръжка, която съдът определи на 288,00
лева.
Водим от горното, Каварненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 49, ал.1 СК,
ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен с Акт за граждански брак № 0005/***г. на Община
Каварна, между С.Х.П. с ЕГН ********** *** и Е.В.П. с ЕГН ********** ***, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 59, ал.2 от СК,
местоживеенето на детето В. С.Х. с ЕГН *********,3 при неговата майка Е.В.П.,
ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
спрямо роденото преди брака дете В. С.Х.
с ЕГН ********** на неговата майка Е.В.П.
с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата С.Х.П. с ЕГН **********,
с детето В. С.Х., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца, от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя (с преспиване), като бащата
взима детето от местоживеенето на майката в петък и ще го връща в неделя, както
и за 1 месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 142 от СК вр. чл. 59, ал.5 от СК, С.Х.П., ЕГН **********, да заплаща на В. С.Х., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Е.В.П., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 200 (двеста) лева, считано от датата на подаването на насрещния иск
– 17.11.2020 год., до настъпване на причина за изменението или прекратяването
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 56, ал.1 от СК,
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Каварна,
ул.“***“, №100 на С.Х.П., ЕГН **********, като Е.В.П., ЕГН ********** го е
напуснала и няма претенции за ползването му.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, С.Х.П.,
ЕГН ********** да продължи да носи
брачното име П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК С.Х.П.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на КвРС държавна такса върху размера на определената издръжка
в размер на 288,00 (двеста осемдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал.1, изр.1 от ГПК, вр. чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Е.В.П., ЕГН ********** да заплати по
сметка на КвРС държавна такса в размер на 25 (двадесет
и пет) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….