Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
01.08.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Наталия П., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
40 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 108 ЗС, като в
условията на евентуалност са предявени и два иска с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Ищцата И.П.Х.
е предявила иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ № 13 с идентификатор № 12259.1013.4.4.45 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка
хиляда и тринадесет точка четири точка четиридесет и пет/, находящ
се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК. Адрес на имота: гр.
Враца, п.к. 300, *************/, който самостоятелен обект се намира в сграда 4
/четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.4 /дванадесет хиляди двеста петдесет и девет точка хиляда
и тринадесет точка четири/. Предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 57,85 кв. м. /петдесет и седем цяло и осемдесет и пет стотни
кв. м./, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с пролежащи части: МАЗЕ № 13 /тринадесет/ с площ от 4,53
кв.м./четири цяло и петдесет и три кв. м / и съответните идеални части от
общите такива на сградата, и от правото на строеж върху мястото. Ниво 1 /едно/,
при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 112259.1013.4.4.54, под обекта: 112259.1013.4.4.36,
над обекта 112259.1013.4.4.54. Направено е и искане
за осъждането на ответниците да предадат владението на гореописания имот на
ищцата.
Предявени от
ищцата са и два иска за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между ответниците Г.Р.А. и Г.А.Г.
и обективиран в нотариален акт № 46, том IV, рег. №
4275, дело № 376/2018 г. на нотариус С.П.. Сочените от ищцата основания са
заобикаляне на закона и привидност на сделката, като същите се субсумират под материално правните норми съответно на чл.
26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
Исковете за
прогласяване нищожността на сделката са обусловени от произнасянето по иска по
чл. 108 ЗС, поради което съдът е приел, че същите се намират във връзка на
евентуалност с главния иск по чл. 108 ЗС. Съдът е приел освен това, че и между
двата предявени иска за нищожност на сделката съществува връзка на
евентуалност, като първо следва да бъде разгледан искът по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /заобикаляне на закона/, а в условията на
евентуалност – искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
/привидност на сделката/.
Ищцата
твърди, че е наследница на описания недвижим имот, заедно с нейния брат Х.П.Х./починал
на 14.09.2018 г./, като същият е оставен в наследство от нейната майка З.Г.К.,
починала на 03.11.1980 г. Сочи, че приживе, нейният брат Х.Х.,
с договор, вписан в АВ на 24.03.2008 г., е продал за сумата от 300,00 лева
своите наследствени права на купувача - Г.А.Г.
– техен първи братовчед и ответник по делото. Твърди, че брат й винаги е бил с
убеждението, че продал на ответника Г. единствено своята част от наследствените
си земи, но не и гореописания недвижим имот. Освен това, брат й Х.П.Х., през своя съзнателен
живот и целия период на обитаване на недвижимия имот е живял с убеждението, че обитава
свой имот (съсобствен с ищцата). Твърди, че от
момента на сключване на договора за продажба на наследствени права /24.03.2008
г./ до момента на смъртта на брат й /14.09.2018 г./, е изминал период от над 10
години, през който период той е живял необезпокояван в имота, с грижата на
добър стопанин - понасяйки всички обезпечения и текущи ремонти, включително и с
помощта на ищцата. Ето защо счита, че брат й е придобил обратно собствеността
върху процесния имот поради изтекъл период на придобивна
давност. Като единствен негов наследник, ищцата счита, че се ползва от
изтеклата в полза на своя брат придобивна давност.
След смъртта на нейния брат, настъпила на 14.09.2018 г., с нотариален акт от
15. 10. 2018 г., № 46, том IV, per. № 4275, по нот. дело № 376 от 2018 г. на нотариус С.П. с район на
действие гр. Враца, ответникът Г.А.Г. е продал гореписания
апартамент на своята внучка - ответницата Г.Р.А., която Г. представлявал по
пълномощие. В същия нотариален акт било посочено, че продавачът е единствен
собственик на продавания имот. Поради административна грешка, допусната в
Национална база данни „Население“ към ГД „ГРАО”, било издадено удостоверение за
наследниците на починалия брат на ищцата
Х.П.Х., в което тя била отбелязана като еднокръвна негова сестра. Това подвело
нотариуса при изповядването на сделката по отношение на целия имот, а не на
½ част от него, тъй като било прието, че ищцага
не е наследила никаква част от имота. С оглед на така посочените и останалите
подробно изложени съображения в исковата молба и уточнителната
молба с вх. № 604/16.01.2019 г., моли съда да признае за установено, че е
единствен собственик на процесния имот, придобит чрез давностно
владение в продължение на повече от 10 години от страна на нейния наследодател Х.Х. и да осъди ответниците да й предадат владението на
имота. Счита, че дори и да не е бил изминал 10-годишният период, то за
придобиването на имота по давност би бил достатъчен и по-краткият такъв,
предвиден в закона, с оглед добросъвестното, цялостно владеене на имота от
страна на нейния наследодател Х.. Алтернативно, моли съда да признае за
установено, че е собственик на ½ ид. част от
имота и да осъди ответниците да й предадат тази част.
По отношение на исковете за прогласяване
нищожността на нотариален акт от 15. 10. 2018 г., № 46, том IV, per. № 4275, по нот. дело № 376
от 2018 г. на нотариус С.П. с район на действие гр. Враца, на първо място сочи,
че сделката, обективирана в атакувания акт, заобикаля
закона, тъй като продавачът не е изпълнил задължението си, произтичащо от
текста на чл. 33, ал. 1 ЗС, а именно – не й е предложил първо на нея, в
качеството й на съсобственик, да закупи останалата ½ част от имота,
преди да го предложи на трето за съсобствеността лице. По отношение на другото
посочено основание за нищожност на нотариалния акт – привидност на сделката,
ищцата сочи, че сумата, която е заплатена от ответницата – купувач Г.А. на
ответника – продавач Г.Г. е много по-ниска от
действителната пазарна стойност на имота, така че размерът на плащането да не
достига предвидения размер по чл. 25, ал. 10 ЗННД /10 000 лева/, за да не
следва да бъде извършено по специална банкова сметка ***на от страните банка,
както е предвидено в законовия текст. Поради тези съображения намира, че
извършената сделка в действителност не е покупко-продажба, каквато е формално
изповяданата в атакувания нотариален акт. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата Г.А. оспорва
предявените искове. Потвърждава, че е закупила процесния имот от дядо си,
когото упълномощила да я представлява в нотариалното производство. Намира, че
не следва да се обсъжда нито упълномощителната
сделка, нито заплащането на покупната цена за имота от нейна страна. Счита, че
сделката е действителна. Намира, че няма вина за факта, че Община Враца е
издала удостоверение за наследници на Х.Х. с невярно
съдържание, което е послужило за изповядването на сделката. Намира, че ищцата
не е станала единствен собственик на имота вследствие изтекъл придобивен давностен срок по
отношение на починалия й брат Х.. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Изразява готовност за сключване на споразумение с ищцата, с
което да бъде признато, че същата е собственик на ½ ид.
част от имота. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът Г.Г. оспорва предявените искове. Сочи, че не е извършвал
измами във връзка с атакуваната покупко-продажба, нито е представял документ с
невярно съдържание. Използваното удостоверение за наследници му било връчено от
Община Враца. Освен това сочи, че се грижел за покойния брат на ищцата - Х.Х.. Оспорва твърдението на ищцата, че е придобила
собствеността на имота вследствие на давностно
владение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание на
12.07.2019 г. между страните по делото е постигната постигната
спогодба по отношение на част от спорния предмет, като между тях е признато за
установено между, че ищцата е собственик на ½ ид.
част от процесния имот, като ответниците са се задължили да ѝ предадат
владението върху тази част. Производството по делото е прекратено в тази му
част с влязло в сила протоколно определение от същата дата.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за
покупко-продажба на държавен жилищен имот от 24.06.1976 г., лицето З.Г.К. е
придобила собствеността върху апартамент № 13, находящ
се на *******
Видно от представеното удостоверение
за наследници /л. 8/, след смъртта си на 03.11.1980 г., З.Г.К. е оставила като
свои наследници ищцата И.П.Х. /дъщеря/ и лицето Х.П.Х./син/, починал на
14.09.2018 г.
По делото е приет и препис от
Удостоверение за раждане на И.Х., издаден в с. Девене, от което се установява,
че родителите на ищцата са П.Х.М.и З. П.Х. /л. 9/.
Видно от представеното удостоверение
за наследници /л. 10/, след смъртта си на 14.09.2018 г., Х.П.Х.е оставил като
своя наследница единствено ищцата И.П.Х. /негова сестра/.
Приет като доказателство по делото е
и договор за покупко-продажба на наследствени права от 24.03.2008 г., вписан в
Служба по вписванията гр. Враца под № 198, том II, рег. № 2754/24.03.2008 г. /л. 14/.
По силата на договора, наследодателят на ищцата – Х.П.Х., е продал
наследствените си права, останали от покойната му майка З.Г.К. на ответника Г.А.Г.
за сумата от 300,00 лв. Договорът е с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 754/24.03.2008 г. на нотариус С.П. с район на действие РС
Враца.
По делото е приет и нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 46 от 15.10.2018 г., том IV, рег. № 4275, дело № 376/2018 г. по
описа на нотариус С.П. /л. 32/. По силата на нотариалния акт ответницата Г.Р.А.,
в качеството ѝ на купувач, е придобила от Г.А.Г., в качеството му на
продавач, собствеността върху процесния имот, находящ
се в гр. Враца, ********, с идентификатор: 12259.1013.4.4.45.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.Д.Л.и И.В.К.– и двамата,
живеещи в съседство на процесния апартамент. И двамата свидетели заявяват, че в
процесния имот от много години е живял единствено наследодателят Х.Х., като свидетелката Л. сочи период от около 30-40 години
до смъртта му, а свидетелят К. заявява, че след като се нанесъл в етажната
собственост през 2004 г., Х. вече живеел там, но не може да уточни колко години
преди това е живял там. И двамата свидетели заявават,
че не познават ответниците, като са виждали само веднъж ответника Г.Г., когато отишъл да разбива вратата на процесния имот след
смъртта на Х.Х.. От тогава апартаментът бил заключен.
Свидетелят К., който сочи, че е бил в много добри приятелски отношения с Х.,
заявява, че Х. не му е споделял да е прехвърлял собствеността на процесния
имот, като до смъртта си е считал, че живее в собствено жилище. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и допълващи
се.
Други относими доказателства по
делото не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
главния иск по чл. 108 ЗС:
В тежест на ищцата по предявения иск
е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание –
наследствено правоприемство и осъществен фактически състав на изтекла придобивна давност -
упражняване на фактическа власт върху имота от нейния наследодател Х.П.Х.и
изтеклия период от време на упражняване на фактическата власт; както и че
понастоящем ответниците владеят процесния имот.
Установи се по делото, че ищцата е
единствен наследник на починалия си брат Х.П.Х., починал на 14.09.2018 г. По делото не са събрани данни
приживе наследодателят на ищцата да се е позовал на изтеклата давност в негова
полза придобивна давност, но позоваването не е
елемент от фактическия състав на посоченото придобивно
основание, а само процесуално средства за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Ето
защо, не е налице пречка правата, които законът свърза с придобивната
давност, да бъдат признати на ищцата И.Х., в качеството ѝ на наследница
на Х.Х., в рамките на настоящия съдебен процес по
спор за собственост - т.2 и т.3 от
Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по тълк.д.№
4/2012 г., ОСГК на ВКС.
Законодателят е уредил придобивната давност като оригинерен
способ за придобиване на вещни права в чл.79 ЗС. Придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата
на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години. Отговор на въпроса кога един владелец е добросъвестен дава чл. 70, ал.
1 ЗС, а именно - когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. По делото не се доказа наличието на правно
основание, годно да направи наследотателя на ищцата Х.Х. собственик на имота, възникнало след прехвърлянето на
притежаваната от него ид. част с договора за
покупко-продажба на наследствени права, поради което не е налице добросъвестно
владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС. Следва да бъде разгледан реализиран ли
е съставът на недобросъвестно владение на имота по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Владението е едновременно проявление
на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически действия,
които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик – /в този смисъл ППВС № 6 от
1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние,
поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен
ако не се установи, че я държи за другиго. В случая както обективният, така и
субективният елемент са доказани по делото, като презумпцията за своене на имота не е оборена от ответниците. Категорично по
делото се установи, че наследодателят на ищцата – Х.Х.
е упражнявал непрекъснато и трайно фактическа власт върху процесния имот,
необезпокояван от никого, в продължение на целия период от сключването на
договора за покупко-продажба на наследствени права /24.03.2008 г./, от който
момент ответникът Г.А.Г. е придобил собствеността върху ½ част от имота,
до настъпването на смъртта на Х. /14.09.2018 г./. Налага се извод, че
наследодателят на ищцата е владял процесния имот за период, по-дълъг от 10
години. В този смисъл съдът кредитира еднопосочните показания на разпитаните по
делото свидетели В. Л. и И. К.. Нещо повече, от събраните гласни доказателства
се установи, че ответниците никога не са посещавали процесния имот преди
смъртта на Х., като последният до смъртта си е считал, че живее в собствено
жилище – в този смисъл свидетелят К.. Предвиденият в закона период от време за
придобиване правото на собственост в този настоящия случай е 10 години, като за
наследодателя на ищцата, респ. за неговата наследница, следва да се приеме, че
е изтекъл на 24.03.2018 г., към който момент за тях е настъпил фактическият
състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ирелевантни са направените от ответниците възражения,
че ищцата не е посещавала починалия си брат Х.Х. и не
е полагала достатъчно грижи за него. Наследственото правоприемство не е включва
във фактическия си състав полагането на грижи за наследодателя приживе.
Установи се по делото освен това, че
понастоящем ответниците владеят процесния имот. Така от събраните гласни
доказателства се установи, че след смъртта на Х.Х.,
ответникът Г.Г. е посетил процесния имот, като е
разбил вратата му, за да влезе във владение на същия, както и че е сменил бравата
/в този смисъл показанията на
свидетелите В. Л. и И. К./.
Съдът достигна до извод, че са
налице елементите от фактическия състав на предявения ревандикационен
иск /придобивната давност, вследствие на която ищцата
е придобила собствеността върху ½ ид. част от
имота и владение на имота от страна на ответниците/. При този извод ищцата И.П.Х.
се явява единствен собственик на целия процесен имот
– ½ ид. част, по отношение на която страните
постигнаха спогодба в проведеното открито съдебно заседание на 12.07.2019 г. и
½ ид. част, придобита чрез давностно
владение от нейния наследодател Х.П.Х., преминала по силата на наследственото
правоприемство в нейния патримониум. Предявеният иск
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Съдът достигна до извод за
основателност на предявения главен иск, поради което не следва да разглежда
обусловените от него и предявени в условията на евентуалност искове по чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и като
съобрази направеното искане от ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото
разноски в размер на сумата от 1161,51 лв., от които – сумата от 201,51 лв.
държавна такса и 960,00 лв. адвокатски хонорар. Направеното от ответника А. възражение
за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар е неоснователно.
Минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7,
ал. 6 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, е в размер на сумата от
933,00 лв., като с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че платеният хонорар от 960,00 лв. не е в прекомерен размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 108 ЗС по отношение на ответниците Г.Р.А., ЕГН: ********** и Г.А.Г., ЕГН: **********,
че ищцата И.П.Х., ЕГН: ********** е собственик и на останалата ½ ид. част, която не е предмет на одобрената между страните
спогодба с протоколно определение от 12.07.2019 г. по гр. дело № 40/2019 г. по
описа на РС Враца, от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ
№ 13 с идентификатор №
12259.1013.4.4.45 /дванадесет хиляди двеста петдесет
и девет точка хиляда и тринадесет точка четири точка четиридесет и пет/, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, обл.
Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.
Враца, п.к. 3000, *************/, който самостоятелен обект се намира в сграда
4 /четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.4 /дванадесет хиляди двеста
петдесет и девет точка хиляда и тринадесет точка четири/, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 57,85 кв. м. /петдесет и седем
цяло и осемдесет и пет стотни кв. м./, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с прилежащи части: МАЗЕ № 13 /тринадесет/ с площ от 4,53
кв.м./четири цяло и петдесет и три кв. м / и съответните идеални части от
общите такива на сградата, и от правото на строеж върху мястото, ниво 1 /едно/,
при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 112259.1013.4.4.54, под обекта: 112259.1013.4.4.36,
над обекта 112259.1013.4.4.54, като ОСЪЖДА Г.Р.А., ЕГН: ********** и Г.А.Г.,
ЕГН: ********** да предадат владението на гореописания имот на И.П.Х., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: