Р Е Ш Е Н И Е № 1625
гр.Русе, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при
секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8504
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Бозмов” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
Свети Димитър Басарбовски“, №13, чрез свой представител твърди, че съгласно
трудов договор № 203/28.02.2014г. ответникът П.П.С. е бил в трудово
правоотношение с дружеството, като е изпълнявал длъжността „Общ работник”,
считано от 01.03.2014г. Съгласно чл.3 от допълнително споразумение към договора
с дата 02.10.2014г. срокът на предизвестие, договорен между страните в
условията на договора при неопределен срок е три месеца и е еднакъв за двете
страни. Със заповед № 280 / 09.11.2016г. на работодателя на ответника е наложено
наказание за нарушение на трудовата дисциплина „дисциплинарно уволнение"
на основание член 189, ал.1, вр.чл.188, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.1, т.1 пр.З и
чл.190, ал.1, т.2 от КТ - поради неявяване на работа за повече от два последователни
работни дни - от 17.10.2016г. до датата на издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, като със
заповед №281/09.11.2016г. на работодателя е било прекратено трудовото
правоотношение на ответника. Заповедта не е била оспорена и е влязла в сила.
Счита, че с
наложеното дисциплинарно наказание и във връзка с прекратеното трудово
правоотношение ответникът му дължи като негов работодател, на основание чл.221,
ал.2 от КТ, обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока
на предизвестието (3 месеца) – по безсрочно трудово правоотношение. Заявява, че
съгласно чл.228, ал.1 от КТ БТВ за определяне на обезщетенията е в размер на
полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение и в настоящия случай ответника му дължи
сумата от 1534.77 лева.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1534.77лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно
със законната лихва от завеждане на делото -20.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.П.С. не е открит на постоянния и
настоящия си адрес и му е назначен особен представител на основание чл. 47 от ГПК. Така назначеният представител оспорва иска като недоказан и неоснователен
и моли съда да го отхвърли.
Предявеният иск е с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ – иск на работодател против уволнен дисциплинарно работник за заплащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Страните са били в трудово
правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 203/28.02.2014г. (л.5),
като ответника С. е бил назначен на длъжност „Общ работник ” в дружеството
ищец- „Бозмов” ЕООД, гр. Русе. Било е договорено трудово възнаграждение в
размер на 460.00 лева месечно, за
пълно работно време – 8 часа, с 0,6 % допълнително възнаграждение за всяка
година трудов стаж. Съгласно чл.3 от допълнително споразумение към договора от
дата 02.10.2014г. срокът на предизвестие, договорен между страните в условията
на договора при неопределен срок е три месеца и е еднакъв за двете страни. От
представената по делото заповед № 280/ 09.11.2016г. на управителя на ответното
дружество (л.8-9) на ответника е наложено наказание за нарушение на трудовата
дисциплина „дисциплинарно уволнение" на основание член 189, ал.1,
вр.чл.188, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.1, т.1 пр.З и чл.190, ал.1, т.2 от КТ -
поради неявяване на работа за повече от два последователни работни дни - от
17.10.2016г. до датата на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание и
прекратяване на трудовото правоотношение, като със заповед №281/09.11.2016г. на
работодателя (л.11) е било прекратено трудовото правоотношение на ответника. Заповедта
е влязла в сила като необжалвана (липсват противни данни).
От заключението на икономическата
експертиза, потвърдено устно от вещото лице Сн.А. в съдебно заседание на 17.09.2019г.,
изготвено след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, респ. по
документи от личното трудово досие на ответника, се установява, че с трудов
договор №203/28.02.2014г. ответникът е бил назначен на длъжност “общ работник“
в ищцовото дружество в отдел “Транжорна“ с.Ряхово, считано от 01.03.2014г. с
месечно трудово възнаграждение 460 лв. за пълно работно време – 8 часа.
Уговореният срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение е
три месеца за всяка от страните. С Допълнително споразумение към договора от
дата 02.10.2014г. срокът на предизвестие, договорен между страните в условията
на договора при неопределен срок е три месеца за всяка от страните (чл.3). Трудовото правоотношение на страните е
прекратено със Заповед №281/09.11.2016г. на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.
с чл.190, ал.1, т. 2 КТ поради неявяване на работа в течение на три
последователни работни дни. Било подадено уведомление по чл.62, ал.1 КТ в НАП
Варна, офис Русе за прекратяване на трудовия договор. След извършена справка в
счетоводството на дружеството на начислените и изплатени заплати за последните
месеци на ищеца преди прекратяване на трудовия му договор пълен отработен месец
е месец август 2016г. със заповед от 04.01.2016г. е въведено сумарно изчисляване на работното време за отчетен
период от 1 месец. Брутното трудово възнаграждение на ответника за месец август
2016г. е за 23 работни дни и е в размер на 544.63 лева. Брутното трудово
възнаграждение включва следните възнаграждения: щатна работна заплата за 23
работни дни -460 лева; клас прослужено време- 8.28 лева и надбавки -76.35 лева.
Вещото лице пояснява, че платените надбавки се начисляват във връзка с работата
на работниците в събота и неделя. Надбавката е различна всеки месец в
зависимост от това дали работникът е бил на работа в събота или неделя.
Експерта не е могъл да се произнесе категорично дали тази надбавка има
постоянен характер, поради тази причина е дал два варианта в заключението си,
както следва: първия вариант - обезщетението по чл.221, ал.2 КТ е в размер на
1343.76лв, на база за изчисляването му при брутно трудово възнаграждение от
468.28 лева и втори вариант - обезщетението по чл.221, ал.2 КТ е в размер на 1562.88лв,
на база за изчисляването му при брутно трудово възнаграждение от 544.63 лева
По повод на оспорването на автентичността на
трудов договор № 203/28.02.2014г. и допълнително споразумение от
02.10.2014г. към трудов договор,
направено от процесуалния представител на ответника, съдът, на основание чл.193 ГПК е открил производството по оспорване
автентичността на процесните трудов договор и допълнително споразумение
към същия в смисъл, че подписите, положени за работник (служител) в двата
документа не са положени от ответника. С оглед на това оспорване е назначена
еднолична експертиза, изготвена от
вещото лице Н.М.. Заключението е, че Подписите за работник (служител) в трудов
договор № 203/28.02.2014г. и допълнително споразумение от 02.10.2014г. към
трудов договор са положени от ответника П.П.С..
При така установените факти съдът прави следните
правни изводи:
Трудовите правоотношения между страните са прекратени
поради наложено на ответницата дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта
не е обжалвана и е породила правното си действие. В този случай работникът
дължи на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестие, тъй като договорът между страните е
безсрочен /чл.221, ал.2 КТ/. Според договора между страните срокът на
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от една от страните
по него е тримесечен. С оглед на това дължимото от П.П.С. на бившия си
работодател обезщетение е в размер на 1562.88лв. (съдът приема втория вариант
от заключението на вещото лице). Тази сума се получава, като за база на
изчисление на размера на обезщетението се използва възнаграждението през последния
пълен отработен месец, в който смисъл е задължителната съдебна практика-
Решение № 490 от 28.06.2010г. на ВКС по гр. дело № 342/2009г. IV г.о.
Искът е основателен и следва да се
По делото няма доказателства същия да го е изплатил на
ищеца, поради което искът за заплащането му следва да се уважи като основателен
и доказан до претендирания от ищеца размер от 1534.77 лева . Върху главницата следва да се присъди
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.12.2018г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78 ГПК в тежест на ответницата са и
направените от ищеца деловодни разноски в размер 399.39 лв.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.П.С. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Бозмов” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. Свети
Димитър Басарбовски“, №13, сумата 1534,77
лева, представляваща обезщетение с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ,
дължимо от работник на работодател при дисциплинарно уволнение, със законната
лихва върху тази сума за периода от 20.12.2018г. до окончателното изплащане,
както и 399.39 лева разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: