Р Е Ш Е Н И Е
№ 260848 / 9.7.2021г.
гр. Перник, 09.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 988 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.А.А., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Ал. А.,*** АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 2085.63 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – *****,
от които главница в размер на 1680.71 лева за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2011 г. вкл., 357.16 лева – обезщетение за забава за периода от
30.06.2009 г. до 09.10.2012 г. и 47.76 лева – съдебни разходи, поради
погасяването на вземанията по давност. Претендират се разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищцата била титуляр на партида за процесния имот и имала
качеството потребител на топлинна енергия през процесния период т.е. между
страните е била налице облигационна връзка. По тези съображения ответникът
начислил следните суми: главница в размер на 1680.71 лева за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл,, 357.16 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.06.2009 г. до 09.10.2012 г. и съдебни разноски в размер на
47.76 лева.
Посочва се,
че макар процесните вземания да са начислени за период много отдалечен във
времето спрямо настоящия, ответното дружество продължава да претендира същите
от ищеца, доколкото те фигурират по партидата му като дължими и незаплатени
/суми по блокирана сметка/. В тази връзка се твърди, че ищецът има интерес от
настоящия иск.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че процесните вземания са погасени по
давност, доколкото ответникът не е предприел действия по принудителното му
събиране – не е образувал граждански или изпълнителни дела в продължение на
повече от три години. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. По отношение на
допустимостта се твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения
иск. В тази връзка се твърди, че срещу ищеца няма издаден изпълнителен лист за
посочената сума, нито е образувано изпълнително производство – т.е. ответникът
не е предприел действия по принудително събиране на вземането си. По тези
съображения ответникът счита, че ищецът злоупотребява с права.
По същество се излагат се подробни
доводи, че давността препятства единствено принудителното осъществяване на
дадено право, но не е пречка за доброволно изпълнение от страна на длъжника. В
тази връзка се твърди, че процесното вземане съществува и длъжникът по всяко
време може да изпълни същото доброволно. По тези съображения се поддържа и че
кредиторът има право да иска доброволно изпълнение от длъжника и това
обстоятелство, не обосновава нито допустимост, нито основателност на предявения
иск. Уточнява се, че ако длъжникът изпълни доброволно дори при изтекла давност
за вземането, той не може да иска обратно платеното. С тези аргументи се иска
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание,
проведено на 14.06.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява
становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете. Посочва,
че не оспорва, че дружеството продължава да претендира процесните суми, като
твърди, че същите не са погасени по давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно
обстоятелството, че процесните вземания представляват стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – *****, спрямо който имот е налице
партида на името на ищеца – т.е. не е спорно, че между страните е налице
облигационно отношение в процесния период от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.
вкл. Страните не спорят и относно размера на сумите и процесния период, за
който са начислени. Липсва спор и относно обстоятелството,
че срещу ищеца не са предприемани действия по принудително събиране на
вземането и в частност срещу него не е издаван изпълнителен лист, нито е
образувано изпълнително производство за тези суми. Независимо от това по делото
липсва спор, а и процесуалният представител на ответника изрично посочва в
съдебно заседание, че ответното дружество продължава да претендира от ищеца
процесните суми, доколкото очаква плащане и счита, че същите не са погасени по
давност.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземания за доставена и
потребена, но незаплатена топлинна енергия. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените
по делото доказателства/ не се установява към момента на предявяване на
исковата претенция да е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания.
По допустимостта:
Съгласно чл.
124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с обстоятелството, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори
този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV
г. о., ГК, Определение
№ 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение
№ 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е
надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на
решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
По основателността:
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Освен това според задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС понятието
„периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разясненията, дадени в цитираното ТР вземанията за топлинна енергия
представляват именно периодични плащания.
В
настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна на ответното
дружество да са предприемани каквито и да било действия по принудително
събиране на процесните вземания. В тази връзка липсват данни срещу ищеца да са
образувани граждански или изпълнителни дела. По тези съображения съдът счита, че
към момента на образуване на исковото производство – 04.03.2021 г. давността за
процесното вземане за главница е изтекла, доколкото между м. 06.2011 г. и м.
03.2021 г. при всички случаи е изминал период много над законоустановените три
години. След като главното вземане се явява погасено, то съгласно чл. 119 от ЗЗД за погасено следва да се счита и акцесорното вземане за обезщетение за
забава, както и вземането за разходи.
По тези
съображения процесните вземания, следва да се
приемат за изцяло погасени по давност.
Относно изложените от ответното дружество доводи, че
дори вземането да е погасено по давност, то продължава да съществува като
естествено задължение, съдът намира същите за правилни, но неотносими към
правните му изводи в настоящото производство. Както бе посочено и по-горе това
правно състояние на вземането не опровергава съществуващия за ищеца правен интерес от отрицателния
установителен иск. Посоченият извод следва и от обстоятелството, че уважаването
на последния ще осигури една защита за длъжника срещу бъдещи действия по
принудително събиране на процесното вземане. Независимо от това обаче съдът
отбелязва, че уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно
да плати съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува.
С оглед гореизложеното
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищцата
претендира разноски за държавна такса 83.43 лева и 380 лева – адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2021
г. и платежно нареждане същите са действително извършени. В отговора на
исковата молба обаче е направено възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар. Последното е неоснователно, доколкото предвид цената на
иска – общо 2085.63 лева претендираната сума от 380 лева съответства на минималния
размер на адвокатския хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /надвишава
същия с едва около 4 лева, което не е прекомерно/. В тази връзка и предвид
фактическата и правна сложност на делото претендираните разноски от общо 463.43
лева следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло.
Искането за
разноски на ответника е неоснователно.
Водим от горното,
Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“: сумата от общо 2085.63 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – *****, от които главница в размер на 1680.71 лева за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл., 357.16 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.06.2009 г. до 09.10.2012 г. и 47.76 лева – съдебни разходи, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г.А.А., с ЕГН: ********** сумата от 463.43 лева – разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.