Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260279 03.08.2021
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 12.07. 2021година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 251 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен
иск е с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ.
В
исковата молба се твърди, че П.Т.Д.
и М.Ш.Д. са наследници на починалия, вследствие на ПТП С.П. Д., на 47 години.
Посочват,
че на 16.01.2019 г., около 12:15 часа, в с. Е., общ. К., обл. С.З., в района на
ул. ***, при управление на л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама *******, водачът М.В.Г.,
ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с
несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила, ударил паркирания на
улицата автомобил, след което блъснал пешеходеца С.П. Д.. Вследствие на ПТП-то С.П.
Д. загива.
По
случая е образувано ДП по описа на РПУ - К., пр. пр. № 2333/2019 по описа на ОП
- С.З., производството по което към момента не е приключило с окончателен
съдебен акт. Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните
общественоопасни последици от него е виновното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача М.В.Г., който поради движение с
несъобразена скорост изгубил управлението на МПС, и блъснал пешеходеца. В
конкретната ситуация за водача са били налице определени, фиксирани в закона задължения
за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Твърди се, че с оглед
на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача М.В.Г. и настъпилите обществено опасни последици - причинената смърт на С.П.
Д..
Излагат
се съображения, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на МПС. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г.Ф. изплаща
по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без
сключена задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящия случай. По силата на
договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди
на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в
размер на 10 000 000 лв., до който Г.Ф. отговаря. В тази връзка ищците твърдят,
че са подали молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което била образувана
щета № 19-210098/18.02.2019г., по която фондът не се е произнесъл в
законоустановения срок, поради което за ищците се породил правен интерес да
предявят претенцията си за плащане пред съда.
Твърди
се, че след инцидента на 16.01.2019 г. С.П. Д. е приет по спешност в УМБАЛ „*****“
АД, в крайно тежко безпомощно състояние, неадекватен, в кома, в критично по
степен състояние. Проведено е медикаментозно лечение, извършена е оперативна
интервенция, в условията на спешност, с цел декомпресия, екстирпация на
фрагменти, хемостаза и евакуация на епидурален и субдурален хематоми. Въпреки
проведеното лечение на 23.01.2019 г. С. Д.п., вследствие получените при
процесното ПТП телесни увреждания.
Ищците
П.Т.Д. и М.Ш.Д. са родители на загиналия С.П. Д.. Посочват, че смъртта на С. им
е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания. Към датата на ПТП С. е
бил на 47 години, работоспособен, в разцвета на силите си, помагал е във всичко
на семейството. По между им е съществувало особено силно чувство на обич,
уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Ищците твърдят, че не могат да
приемат и преодолеят случилото се и мъката им е огромна. Покосен е един човешки
живот, прекършени са всички мечти и надежди на родителите, свързани с детето
им, изчезнал е смисълът на живота им. Посочва се, че моралните страдания на ищците,
претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги
съпътстват през целия им живот. Травмата от преживяното, болките и страданията
от загубата на най- скъпото - детето, ще останат за цял живот и с времето ще се
увеличават, защото е безспорно, че загубата на дете е най-тежката загуба и е
най-голямата трагедия, която може да се случи на един родител. Всеки родител знае,
че няма по-тежка и непреодолима загуба от загубата на дете. Съгласно
приложената Епикриза от МБАЛ „*****“, вследствие смъртта на сина му в
процесното ПТП ищецът П.Т.Д. твърди, че е получил мозъчен инфаркт.
Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на дете е особено трагично обстоятелство,
което завинаги променя живота на семейството, това е възможно най-голямата
трагедия, която преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от
радости, ценности, смисъл и амбиции в живота, изпразва живота му от съдържание,
прави оставащото съществуване особено трагично, отдадено на постоянна скръб и
страдание. Тази болка не може да бъде компенсирана с нищо.
В
резултат на процесното ПТП са претърпени и имуществени вреди в общ размер на
88.20 лв., които също следва да бъдат възстановени. Посочените разходи са
направени за закупуване на санитарни материали и заплащане на потребителска
такса.
Излагат
се съображения, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Съгласно
чл. 558, ал.5 от КЗ увреденият има право на иск срещу Г.Ф. - С., тъй като за
увреждащия лек автомобил не е сключена задължителна застраховка ГО и фондът не
е изплатил обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки
и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ищците
молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, и да осъди ответника Г.Ф. да заплати на П.Т.Д.
и М.Ш.Д., сумата от по 25 500 лв., частичен иск от по 220 000 лв. за всеки един
от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син С.П. Д.,
в резултат на процесното ПТП, както и сумата от 88.20 лв., за причинените им
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на санитарни
материали и заплащане на потребителска такса.
Претендират
законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 18.05.2019 г.-датата на
която изтича срока за произнасяне на ГФ.
Претендират
присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В
хода на настоящото производство, ищецът П.Т.Д. и М.Ш.Д. са починали, поради
което с съдът е конституирал на тяхно място като ищец по т.д. № 251/2019г. по описа
на Старозагорския окръжен, Д.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, правоприемник
на П.Т.Д. и М.Ш.Д..
Съдът е допуснал увеличение на
предявения от М.Ш.Д. и Д.П.М. иск против Г.Ф., като размерът на иска за
неимуществени вреди от 25 500лв. се увеличава до 180 000лв., частичен
от 220 000лв., ведно със законната лихва от 18.05.2019г.
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба от Г.Ф., с който ответникът оспорва изцяло по основание и
размер предявените искове.
Заявява,
че не е спорно между страните, че във връзка с процесното ПТП е образувана щета
№ 19210098/18.02.2019. С писмо изх. №24-01-127-1.1/27.02.2019г. от молителите били
изискани следните документи: Влязла в сила присъда с мотиви, издадени срещу
виновния за ПТП водач; Копие от автотехническата и съдебномедицинската
експертизи, изготвени по досъдебното производство; Протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с албум, както и банковите сметки на молителите. В
рамките на следващите три месеца лицата не представили изисканите документи,
поради което с Решение от 13.05.2019 г. УС на ГФ отказал изплащане на
обезщетение по щета рег.№ 19210098/18.02.2019г. за неимуществени вреди на
основание чл.496, ал. 2, т.2, б."6" и б."в" от КЗ, тъй като
не са представени достатъчно доказателства за установяване на основанието и
размера за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.106,
ал.З във връзка с чл.558, ал.2 и чл.496, ал. 2, т.2, б."б" и
б."в" от Кодекса за застраховането. На лицата били указани
възможностите, че могат да предявят нова претенция, като предоставят изисканите
писмени доказателства или да предявят претенциите си пред съд.
Моли
съдът да вземе предвид следното:
С
писмо от №24-01-127-1.1/27.02.2019г. молителите са били надлежно уведомени, че
за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства, е необходимо да
представят допълнителни доказателства.
До
13.05.2019 г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпило по щетите,
вследствие на което и предвид законоустановения краен срок за произнасяне,
Управителния съвет на Г.Ф. е взел съответни решения, с които е отказвал
изплащане на обезщетение, респективно, определил и изплатил исканите
обезщетения.
Твърди,
че ако изисканите писмени доказателства били надлежно представени в Г.Ф. по
щета №19210098/18.02.2019г. Управителният съвет на Г.Ф. нямало да постанови
решение, с което да откаже изплащане на обезщетения за неимуществени вреди и
вероятно щяло да се избегне завеждането на гражданско дело и влизането в
допълнителни ненужни разходи, както за ищците така и впоследствие за Фонда.
Ето
защо, с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ,
единствения извод е, че ищците недобросъвестно са осъществили една бланкетна
процедура пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане на гражданско
дело.
Освен
гореизложеното, счита че непредставянето на доказателства с предявените
претенции пред Фонда, с които ищецът може да се снабди своевременно на
основание чл. 75, ал.1 от НПК, нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта,
че не само по бланкетно изпълнената процедура пред Г.Ф., но и в настоящето
производство ответникът е поставен в невъзможност да вземе становище, да
ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита, което от своя страна
представлявало злоупотреба с право.
Счита,
че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционенфонд
не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от увреденото лице, с която се
цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се
произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.
Счита
за напълно неоснователни твърденията на ищцовата страна, че Фондът е следвало
да се произнесе с решение, с което да определи и изплати обезщетения на базата
на предоставен единствено констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Въпреки, че е официален документ, констативния протокол за ПТП, в частта
относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, няма качеството на
свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не
материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия
пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална
доказателствена сила. Така съставен документът не може категорично да установи
дали вина за процесното ПТП има посоченото лице, каквато е и константната
практика на ВКС. Все пак се касае за претенция от общо 440 000 лв., като за
определената и изплатена сума следва да се образува регресен иск към физическо
лице. Снабдяването с неоспорими доказателства, установяващи основанието на
претенцията е изключително важно при определянето и изплащането на обезщетения.
Твърди,
че представеният по делото Констативен протокол за ПТП не удостоверява фактите
относно „Обстоятелства и причини за ПТП", като ответникът оспорва в тази
част съдържанието на документа, понеже актосъставителят не е отразил настъпване
на ПТП, възприето лично от него. Ако ищецът желае да се ползва от документа във
връзка с установяване на обстоятелствата на ПТП, моли съда да разпределите
тежестта на доказване по оспорването на тази част от документа съобразно чл.193
ал.3 изр.2 от ГПК. Счита, че този документ няма материална доказателствена сила
за настоящия съд. Така съставен документът не може категорично да установи дали
въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има водач на посоченото МПС. Оспорва
изцяло твърдения механизъм на настъпване на процесното събитие, както и
причинната връзка между него и настъпилата смърт.
Ответникът
прави възражение за сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия, който в нарушение на чл. 113 от ЗДвП е предприел пресичане на
пътното платно на неустановено за целта място, както и без да се съобрази със разстоянието
и скоростта на движение на превозните средства, по път с интензивно движение.
Освен гореизложеното ответникът заявява, че
оспорва претенцията за неимуществени вреди в предявените размери, искът е
прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към
момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна
практика за процесната 2019 година. Счита, че исковите претенции не
кореспондират със задължителната съдебно практика. Излагат се съображения,а че
в т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
"справедливостп по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди отделикт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи
критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Твърди, че предявената претенция не кореспондира нито с трайната съдебна
практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта,
икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Посочва
се, че Г.Ф. е създаден през 1997 г., като основна цел на законодателя е била да
се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само на
платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не
бъдат репарирани. Функциите на Фонда са - обезщетителна, обезпечителна,
социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната
функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както
делинквентът, така и Г.Ф. в случаите на липса на застраховка „Гражданска
отговорност”, който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по
своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в
полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС
без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция. Функции,
които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва
каквато и да била търговска дейност.
По
делото е постъпила допълнителна искова молба /наименувана молба/ от ищците, с
която вземат становище по направените възражения от ответника с отговора на
исковата молба.
По
отношение възраженията на ответника относно основателността на исковите
претенции, ищците заявяват, че оспорват всички възражения на ответното
дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Считат
за неоснователни изложените от ответника доводи във връзка с предявената пред
тях претенция и непредставяне по нея на исканите от тях документи. Посочват, че
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава
право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР,
разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването
на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините от
него, както и да получава заверени преписи от документи. Ако за произнасяне на
ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността
да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедливо обезщетение. Още повече, че посочените от тях документи,
като например - влязла в сила присъда с мотиви, не са изготвени дори и към
настоящия момент. Освен това, единственото условие за допустимост, което
законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след
отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая
е сторено от страна ищците, видно от заведената по случая преписка пред
ответника. Посочват, че по делото е установено, че преди подаване на исковата
молба ищците са отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция
по реда на чл.380 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от ответното
дружество. В този смисъл, уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за
извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и на ищците се
предоставя възможност да предявят претенциите си по съдебен ред. Предвид
горното, няма пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез
предявяване на настоящите искове за определяне на справедлив размер на
обезщетение от съда.
Считат,
че ответното дружество неоснователно оспорва механизма на настъпване на ПТП,
както, причинната връзка между него и настъпилата смърт и оспорва представения
от ищците по делото Констативен протокол. Твърдят, че механизмът не е част от
фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на
доказване в настоящето производство. Независимо от посоченото, видно от всички
приложени по делото писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на
исковата молба, е достатъчно ясно посочен механизма на ПТП. Представеният по
делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. В този смисъл посочват съдебна практика. Ищците посочват, че доколкото
протоколът за ПТП_е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила.
Ищците
заявяват, че ще се ползват от Констативния протокол за ПТП.
Твърдят,
че изложените от ответника твърдения за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия С. Д., са голословни и
неоснователни. Не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения, а
от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи
извода, че загиналия е извършил нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Считат,
че неоснователно ответникът възразява, че предявените искове за неимуществени
вреди на ищците били в завишени размер. Същите били съобразени от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените им неимуществени вреди от
претърпяната загуба на техния син вследствие процесното ПТП, а от друга страна
- с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Постъпил
е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа първоначално депозирания отговор, като оспорва
изцяло исковите претенции по основание и размер.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че на 16.01.2019
г., около 12:15 часа, в с. Е., общ. К., обл. С.З., в района на ул. ***, при
управление на л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама ******* е настъпило ПТП, при е
блъснат пешеходеца С.П. Д., който е п..
Безспорно
е установено, че за л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама ******* не е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищците
са подали молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което била образувана
щета № 19-210098/18.02.2019г., по която фондът не се е произнесъл в
законоустановения срок, поради което за ищците се породил правен интерес да
предявят претенцията си за плащане пред съда.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява следното:
В
протокола за оглед на местопроизшествие не е описано наличие на пътна
маркировка.
Пътна
маркировка не се наблюдава и на приложения снимков материал.
На
този участък от пътя няма и налични пътни знаци за въвеждане на някаква
забрана.
ПТП
– то е настъпило в населено място - с. Е. , ул. Хр.Курдов в района на дом №3,
като максимално допустимата скорост за движение на моторни превозни средства,
категория "В" е 50.00 км/ч.
На
участъка от пътя на който е настъпило ПТП на 16.01.2019 г. няма налична пътна
маркировка и налични пътни знаци за въвеждане на някаква забрана.
Допустимо
разрешената скорост в населено място е до 50.00 км/ч.
Мястото
на настъпване на ПТП се определя на базата на описаното в протокола за оглед на
местопроизшествие, участието в огледа на местопроизшествието, допълнително
извършеният експертен оглед на мястото на ПТП, измерените разстояния и
показанията на свидетелите.
ПТП
- то е настъпило на 16.01.2019 г. в с. Е.,
общ. К., по ул. ***, в условията на дневна видимост, при частично мокра
асфалтова настилка.
Лекият
автомобил "Ф." М. с регистрационен номер W91CFI,
управляван от М.Г. се е движил в посока от запад на изток по ул. ***.
Пешеходецът
С. Д. се е движил в същата посока по ул. ***, в северния край на уширението
около южния край на пътното платно пред супермаркет "Н.".
Лекия
автомобил "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ е паркиран на уширението пред
супермаркет "Н." на около 0.50 м. + 0.80 м. южно от пътя.
Първоначално
лекия автомобил "Ф." М., управляван от М.Г. се блъска в задна лява
част на л.а. "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ - паркиран на уширението пред
супермаркет "Н.", а в последствие блъска движещият се пешеходец в
посока изток.
Сблъсъка
на л.а. "Ф." М. в л.а. "Ф.П. - за л.а. "Ф." М. е с
дясната предна част /предна броня в дясната част и преден десен калник/
- екцентричен сблъсък.
Сблъсъка
на л.а. "Ф." М. в л.а. "Ф.П. - за л.а. "Ф.П. е със задна
лява част част /задна броня в лявата част и заден ляв калник/ - екцентричен
сблъсък.
Сблъсъка
на лек автомобил "Ф." М. и пешеходеца е екцентричен - заден.
Първоначалния
контакт спрямо л.а. "Ф." М. е с дясната предна част /преден десен
калник и предното стъкло в дясната си част/- екцентричен сблъсък.
Първоначалния
контакт спрямо пешеходеца е заден.
При
огледа на мястото на ПТП са избрани ориентир и проекцията на ориентира на
северния край на асфалтовия път ул. ***.
В
следствие на сблъсъка на пътното платно са изпаднали веществени доказателства.
Преди
двата сблъсъка са открити и описани двете следи:
следата от автомобилна гума, дъгообразна с
широчина 0.15 м. - № 4 на скицата;
втората следа от автомобилна гума, дъгообразна
с широчина 0.14 м. - № 4 на скицата.
След
двата сблъсъка са всички останали веществени доказателства:
задиране по бетонното уширение с широчина 0,05
м. и до него парче от лайсна със светлоотразител от автомобил;
мъжка кожена черна шапка размер 1_;
участък от ситно натрошени пластмаси - бели,
боя с кит с размери 1,40 м. на 1,70
м.;
петно от червеникаво кафява течност с
неправилна форма и размери 0,60 м. на 0,25 м.;
пред задна лява гума на л.а."Ф." Ка
мъжка дясна обувка - кафява № 42, марка „****";
мъжка лява обувка - кафява № 42, марка „**** ".
Съпоставяйки
траекторията на движение на л.а. "Ф." М. преди първия сблъсък /двете
следи/, разположението на паркирания л.а. "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ на
уширението пред супермаркет "Н.", мястото на сблъсъка на л.а. "Ф."
М., управляван от М.Г. в задна лява част на л.а. "Ф.П. с рег. № СТ ****
ВТ, се намира на около 1.50 м. западно от ориентира /ОР/ и на около 6.70 м.
южно от 01.
Място
на сблъсъка между л.а. "Ф." М.. управляван от М.Г. и паркирания лек
автомобил "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ, се намира на около 1.50 м. западно от
ориентира /ОР/ и на около 6.70 м. южно от 01
Мястото
на сблъсъка е обозначено с МУ 1 на приложената скица.
Съгласно
свидетелските показания пешеходеца преди втори сблъсък се е движил в посока
изток и сблъсъка е настъпил, когато същият е бил в близост до предната лява
част на лекия автомобил "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ.
Веществено
доказателство което е изпаднало от пешеходеца, открито в близост до предната
лява част на л.а. "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ е откритата и описана мъжка
кожена черна шапка размер I. - № 9 на мащабната скица.
Шапката
е лека и при подобен сблъсък, когато е била на главата на пешеходеца изпада
обикновенно на около 2.00 - 3.00 м. напред по хода на движение на автомобила
Първоначалния
контакт на автомобила с пешеходеца е с преден десен калник, което означава, че
шапката е изпаднала и вдясно по посоката на движение на л.а. и пешеходеца.
В
последствие тялото на пешеходеца контактува с дясната част на предното стъкло
което е нацепено в десния си край - овална форма.
От
този сблъсък е участъка от ситно натрошени пластмаси - бели, боя с кит с
размери 1.40 м. на 1.70 м. - № 10 на мащабната скица.
Като
съпоставим горе описаното, направеният графико аналитичен анализ на мащабната
скица и съпоставянето на свидетелските показания, мястото на сблъсъка на л.а.
"Ф." М., управляван от М.Г. и пешеходеца С. Д., който се движи в
посока изток, се намира на около 3.00 м. източно от ориентира /01/ и на около
6.10 м. Южно от него .
Място
на сблъсъка между л.а. "Ф." М., управляван от М.Г. и пешеходеца С. Д.
се намира на около 3.00 м. източно от ориентира /ОР/ и на около 6.10 м. южно от
01
Мястото
на сблъсъка е обозначено с МУ 2 на приложената скица.
Скоростта
на движение на л.а. "Ф. М. с рег. табели с № W91CFI
в момента на удара е равна на V= 54.16
км/ч.
Поради
факта, че има частично погасяване на кинетичната
енергия на Ф. Мондеo от удара с
Фолксваген Пасат експертно скоростта на автомобила би следвало да се завиши с
около 5 - 7 км/ч /експертно / или
Скоростта
на движение на л.а. "Ф." М. с рег. табели с № W91CFI преди настъпване на ПТП е равна на 90.23 км/ч.
Лекият
автомобил "Ф." М. с рег. № W91CFI, управляван
от М.Г. е категория "В".
Скоростта
на движение на л.а. "Ф." М. с рег. № W91CFI
преди
настъпване на ПТП е равна на V= 25,06 м/с =
90.23 км/ч.
Технически
допустимата разрешена скорост в населено място е до 50.00 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. при конкретната пътна обстановка не е била технически
несъобразена с пътните условия на този участък от пътя.
Технически
допустимата разрешена скорост в населено място е до 50.00 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. "Ф.“ М. с рег. № W91CFI,
управляван от М.Г. преди настъпване на ПТП е равна на Vа
= 90.23 км/ч., която скорост е превишена спрямо максимално разрешената и не е
била съобразена с пътно- климатичните условия в този участък на пътя.
Лекия
автомобил "Ф." М. с регистрационен номер W91CFI
управляван
от М.Г. се е движил в посока от запад на изток по ул. ***.
Пешеходеца
С. Д. се е движил в същата посока по ул. ***, в северния край на уширението
пред супермаркет "Н.".
Препятствия
пред водача на автомобила не е имало за да възприеме опасността.
Разстоянието
изминато от л.а. "Ф." М. до мястото на удара в момента на възникване
на опасността от настъпване на ПТП е равно 52.61 м.
Опасната
зона на движение / спиране / на л.а. "Ф." М. е 34.48 м.
Водачът
на л.а. "Ф." М. е имал техническа възможност да не допусне настъпване
на ПТП при конкретната пътна обстановка.
На
базата на горните изчисления и анализи отговора на въпроса е:
Водача
на л.а. "Ф." М. с рег. № W91CFI е имал
техническа възможност, да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни
условия.
Пред
водача на лек автомобил "Ф." М. - М.Г., е нямало зрителни прегради,
гледано по посоката на движение на автомобила, които да са му пречели да
възприеме опасността от настъпване на ПТП.
Вещото
лице е изготвило мащабна скица на ПТП настъпило на 16.01.2019 г - Приложение 1.
Механизмът
на ПТП – по е следният: На 16.01.2019 г. в с. Е., общ. К. настъпва ПТП между
лек автомобил "Ф." М. с регистрационен номер W91CFI,
управляван от М.Г. и пешеходец С. Д., в условията на дневна видимост, при
частично мокра асфалтова настилка.
Лекия
автомобил "Ф." М. с регистрационен номер W91CFI,
управляван от М.Г. се е движил в посока от запад на изток по ул. ***.
Пешеходеца
С. Д. се е движил в същата посока по ул. ***, в северния край на уширението
пред супермаркет "Н.".
Лекия
автомобил "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ е паркиран на уширението пред
супермаркет "Н." на около 0.50 м. + 0.80 м. южно от пътя.
Първоначално
лекия автомобил "Ф." М., управляван от М.Г. се блъска в задна лява
част на паркирания л.а. "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ, а в последствие блъска
движещият се пешеходец в посока изток.
Сблъсъка
на л.а. "Ф." М. в л.а. "Ф.П. - за л.а. "Ф." М. е с
дясната предна част - екцентричен сблъсък, а за л.а. "Ф.П. е със задна
лява част - екцентричен сблъсък.
Сблъсъка
на лек автомобил "Ф." М. и пешеходеца е екцентричен - заден.
Първоначалния
контакт спрямо л.а. "Ф." М. е с дясната предна част - екцентричен
сблъсък.
Първоначалния
контакт спрямо пешеходеца е заден.
Място
на сблъсъка между л.а. "Ф." М., управляван от М.Г. и паркирания лек
автомобил "Ф.П. с рег. № СТ **** ВТ, се намира на около 1.50 м. западно от
ориентира /ОР/ и на около 6.70 м. южно от 01
Място
на сблъсъка между л.а. "Ф." М., управляван от М.Г. и пешеходеца С. Д.
се намира на около 3.00 м. източно от ориентира /ОР/ и на около 6.10 м. южно от
точка 01
На
участъка от пътя на който е настъпило ПТП на 16.01.2019 г. няма налична пътна
маркировка и налични пътни знаци за въвеждане на някаква забрана.
Скоростта
на движение на л.а. "Ф." М. с рег. табели с № W91CFI в момента на удара е равна на = 54,16
км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. "Ф." М. с рег. табели с № W91CFI преди настъпване на ПТП е равна на
90.23 км/ч.
Технически
допустимата разрешена скорост в населено място е до 50.00 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а. "Ф." М. с рег. № W91CFI
управляван
от М.Г. преди настъпване на ПТП е равна на = 90.23 км/ч., която скорост
не е била съобразена с пътно-климатичните условия в този участък на пътя.
Пред
водача на лек автомобил "Ф." М. - М.Г., е нямало зрителни прегради,
гледано по посоката на движение на автомобила, които да са му пречели да
възприеме опасността от настъпване на ПТП.
Разстоянието
изминато от л.а. "Ф." М. до мястото на удара в момента на възникване
на опасността от настъпване на ПТП е равно на I = 52.61 м.
Опасната
зона на движение / спиране / на л.а. "Ф." М. 30 = 34.48 м.
Водачът
на л.а. "Ф." М. с рег. № W91CFI е имал техническа
възможност, да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия.
Техническата
причина за настъпване на ПТП е движението на л.а. "Ф." М. с рег. с № W91CFI със скорост 90,23 км/ч., която не е
съобразена с конкретната пътна обстановка.
Водачът
на л.а. "Ф." М. с рег. № W91CFI е имал техническа възможност, да
предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни условия.
От
заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че пешеходеца
С. Д. се е движил в същата посока по ул. ***, по пътното платно до в северния
край на уширението пред супермаркет "Н.” , на около 0,70 м северно от
южния край пътното платно. Мястото на удара на пешеходеца се намира на пътното
платно на около 5,19 м южно и на 4,25 м източно от допълнителния ориентир О1.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
Д.М.П. – С.ова посочва, че познава ищците, а загиналият С. е бил съученик на
съпруга й. Били с пострадалия преди пътния инцидент, свидетелката и съпруга й
тръгнали за К., а С. тръгнал да се прибира към тях. Свидетелката установява, че
С. и родителите му живеели в едно домакинство, били в много добри отношения. С.
се грижел за тях, водел ги по лекари, за прехраната се грижил, пазарувал от
магазина, грижел се да има дърва и въглища на село. Не ги е оставял за минута.
След смъртта му родителите му много скърбели и плакали, било им тежко, защото
са загубили дете и животът им се променил. Според свидетелката все още не можели
да го преодолеят и да прежалят сина си. П.п. осем месеца след инцидента.
Родителите на С. приживе разчитали на него.
Свидетелят
Д.С. С. посочва, че познава със загиналия С. от четиридесет и повече години,
били съученици. Свидетелят познава родителите на С. и сега ги посещава редовно.
Според свидетеля, С. бил опора на родителите за всичко и се грижел и живеел при
тях. След смъртта му родителите му били съсипани, животът им се променил. Баща
му не могъл да преживее загубата и също п.. Според свидетелят майката на С. преди била весела жена, но сега вече
не била, не можела да преодолее смъртта на сина си. Сега за М. се грижела
дъщеря й.
Свидетелят
П.С.Т. посочва, че е съдействал на М.Г. да закупи Ф. М.. Свидетелят взел тази
кола от негов приятел, който продавал коли и му я закарал, а М. я купил. Свидетелят
не си спомнял кога се случило това нещо, но доста време минало. Според
свидетеля автомобилът не бил регистриран в България и даже нямал и
транзитни
табели. Знае, че в България колата е продавана няколко пъти, но не се
интересувал повече.
Свидетелят
А.А.К. посочва, че познава М.Г., помни ПТП – то, тъй като се возел в същия автомобил
– Ф. М., седял в дясно. Идвали от К. и пътували в посока изток. Колата поднесла,
ударила се в другата кола и тогава изскочил човека пред тях. Ударът бил от
страната на свидетеля. Според свидетеля, автомобилът се движил с 50 – 60 км/ч,
но не погледнал километража. Автомобилът поднесъл на завоя, ударил се в друга
кола, поднасянето и удара в другата кола станали много бързо. Според свидетеля пешеходецът,
който бил на пътя, колата го ударила челно от дясната страна. Свидетелят
посочва, че там нямало тротоар, имало паркинг на магазина и асфалт. Нямало
бордюр или пешеходна пътека. Нямало банкетна линия и пътна маркировка в района
на удара. Не си спомня колко коли са били спрели на този паркинг, само помни
колата, в която се ударили. Според свидетеля между спрелите автомобили и
магазина разстоянието било около метър, метър и половина. Нямало възможност да
се ходи между магазина и спрелите коли. Паркинга бил малък и когато колата спре
имало разстояние около метър между колите и магазина.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
нормата на чл. 557 от КЗ са уредени няколко хипотези, при които за ГФ възниква
законово основание за плащане на обезщетение на увредените лица от
незастраховани МПС, като съдът е приел, че правното основание на предявените
искове е чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КЗ. Според разпоредба на чл. 557,
ал. 1, т. 2, б „б“ от КЗ, Г.Ф. изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Р.Б. или на друга държава членка от моторно превозно средство,
което се доставя в Р.Б. от друга държава членка и не е било формално
регистрирано в Р.Б., при условие, че събитието настъпи в 30-дневен срок от
приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното
превозно средство няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В
случая няма спор, че произшествието е причинено на 16.01.2019 г. от л.а. „Ф.“,
модел „М.“, с рама ******* и рег. № VS RO100/ видно от 2
бр. талони – немска регистрация с номера на автомобила VS RO100/, като по
делото не е установено кога процесният автомобил е бил приет от приобретателя.
Безспорно с оглед на чуждия му регистрационен номер и понастоящем, автомобилът
не е формално регистриран в България. Поради това следва да се приеме, че
действително не са налице всички предпоставки на чл. 557, ал. 2 б. „б“ КЗ за
възникване на основание за плащане от страна на ГФ. Това обаче не изключва
отговорността на фонда, тъй като остава приложима общата хипотеза на чл. 557,
ал. 2, б. А КЗ, според която Г.Ф. изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Р.Б., на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Р.Б. и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По
делото не е спорно, че за л.а Ф. „М.“ не е сключена застраховка „гражданска
отговорност“ и че същия формално не е регистриран в Р.Б..
Следователно,
необходимо е да се установи дали автомобилът се е намирал обичайно на
територията на страната, като съгласно разпоредбата на чл. 482, ал. 1 от КЗ, територия,
на която обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на
държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно
средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2. където е издаден
застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство,
който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се
изисква регистрация за определени видове моторни превозни средства и 3. в която
държателят на моторното превозно средство има постоянно пребиваване – в
случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква
нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.
Според ал. 2 на същата разпоредба и това, според съда е приложимата в настоящия
случай разпоредба за целите на предявяване на претенцията пред Г.Ф. или
национално застрахователно бюро в случаите, в които моторното превозно средство
няма регистрационен номер, както и когато има регистрационен номер, който не
съответства или вече не съответства на това моторно превозно средство, и
настъпи пътнотранспортно произшествие с негово участие, територия, на която
обичайно се намира моторното превозно средство, е територията на държавата,
където е настъпило пътнотранспортното произшествие.
В
случая л.а. „Ф.“, модел „М.“, при управлението, на който е настъпило ПТП – то, има
чужд, а не български регистрационен номер и поради това попада в хипотезата на
регистрационен номер, който вече не съответства на обичайно пребиваващо в
страната МПС и следователно приложение намира хипотезата на ал. 2 на чл. 482 от КЗ.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл.
300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
По
делото е установено, че скоростта на движение на л.а Ф. „М.“ към момента на
удара била 90, 23 км/ч., а тази скорост е значително по - висока от максимално
допустимата и разрешена за населено място скорост до 50 км./ч., което
представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Освен това
съдът намира, че водачът на л.а. Ф. „М.“ е нарушил и разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП,
където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
С
оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а Ф. „М.“
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се
направи извод, че презумцията на чл.
45, ал.2 ЗЗД
не е оборена.
Поради
това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на Гаранционния фонд, на основание чл.
557, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ, следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В
случая, съдът взе предвид, изключително близките отношенията между майката и
бащата и техния син, с които са имали изключително близки отношения и с който
живеели в едно домакинство. Внезапната и преждевременна загуба на сина е довела
до изключителен срив в психиката и физическото здраве на ищците, което се
установява категорично от свидетелските показания. Между родителите и сина им,
привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на
най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява
неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя,
така и в поведенческите му реакции. Внезапната смърт на сина им лишила завинаги
неговите родители от неговата обич и морална и материална опора. Смъртта на
дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който
родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителя е
много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определя
размера на обезщетението от по 180 000
лв. на всеки от родители за смъртта на сина им С.П. Д..
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който е нарушил разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Съгласно чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
при пресичане на платното за движение, пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, а извън населените места и по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, спазвайки правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 на чл. 113, като на
пешеходците е забранено да пресичат платното за движение при ограничена
видимост и те са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение. На мястото на процесното ПТП, няма обозначена с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци пешеходна пътека съгласно
нормативното определение, съдържащо се в пар. 6, т. 54 от ПДР на ЗДвП за "пешеходна
пътека", поради което съдът приема, че пострадалият пешеходец е пресичал
пътното платно не на обозначеното за това място, но не и в нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, при положение че в близост няма
пешеходна пътека и ПТП е настъпило в населено място, на двулентово двупосочно
пътно платно. В тези случаи законът допуска пресичането, но при спазване
изискванията на чл. 113, ал.
1, т. 1,
2 и 4 от ЗДвП. По делото не се установи
пострадалият да не се съобразил с приближаващите се пътни превозни средства, да
е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, да е спирал на платното за
движение, да не е спазил светлинните
сигнали и сигналите на регулировчика или да е преминал през ограждения.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е
на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че от страна на
пострадалия е допуснато нарушение на горепосочените разпоредби. Поради това
съдът намира, че възражението за
съпричиняване е неоснователно.
По предявения иск за имуществени вреди.
От представената по делото фактури и приложени към тях
фискални бонове се установява, че са извършени разходи в размер на 88, 20 лв.,
които са във връзка с процесното ПТП. Поради това съдът намира, че
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 558, ал.
1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ.
Според последната разпоредба срокът, в който следва да се изплати дължимото
обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията. Следователно
ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен срок.
От представеното с исковата молба писмо е видно, че
искането за изплащане на обезщетение е постъпило при ответника на 18.02.2019
г., когато са били образувани щети с рег. №19 – 210098/18.02.2019 г. и рег. №19
– 210097/18.02.2019 г. От писмото е
видно, че Г.Ф. не е изплатил обезщетение, тъй като е приел, че не са
представени необходимите за целта доказателства. При това положение ответникът
дължи лихва върху обезщетението от 18.05.2019 г., когато е изтекъл тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1
от КЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г.Ф. следва да
заплати на Д.П.М. /в качеството на наследник по закон на починалия в хода на
процеса първоначален ищец П.Т.Д./ сумата
от 180 000 лв., представляваща неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от първоначалния ищец П.Т.Д. от смъртта на сина му С.П. Д.,
настъпила при ПТП на 16.01.2019 г. ведно със законната лихва от 18.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г.Ф. следва да
заплати на Д.П.М. /в качеството на наследник по закон на починалия в хода на
процеса първоначален ищец М.Ш.Д. / сумата от 180 000 лв., представляваща неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от първоначалния ищец М.Ш.Д. от смъртта на сина й С.П. Д.,
настъпила при ПТП на 16.01.2019 г. ведно със законната лихва от 18.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Г.Ф. следва да заплати на Д.П.М. /в качеството
на наследник по закон на починалите в хода на процеса първоначален ищец П.Т.Д.
и М.Ш.Д.
/ сумата от 88, 20 лв., за
причинените имуществени вреди,
представляващи заплатени разходи за закупуване на санитарни материали и
заплащане на потребителска такса ведно със законната лихва от 18.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са били материално затруднено
лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530
лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от
ищците е в размер на 5 130 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимите
адвокатски възнаграждения на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на всеки един от двамата ищци са в размер на по 6 156 лв. с ДДС /5 130
лв. х 20 % = 6 156 лв. / или в общ размер на 12 312 лв. с ДДС.
Следователно на адв. П.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 12 312 лв. с ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Г.Ф.
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 14 400
лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.*****да заплати на Д.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** /в качеството на наследник по
закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец П.Т.Д./ сумата от 180 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от
първоначалния ищец П.Т.Д. от смъртта на сина му С.П. Д., настъпила при ПТП на
16.01.2019 г. ведно със законната лихва от 18.05.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.*****да заплати на Д.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** /в качеството на наследник по
закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец М.Ш.Д. / сумата от 180 000 лв., представляваща неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от първоначалния ищец М.Ш.Д. от смъртта на сина й С.П. Д.,
настъпила при ПТП на 16.01.2019 г. ведно със законната лихва от 18.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.*****да заплати
на Д.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** в качеството на наследник по
закон на починалите в хода на процеса ищци П.Т.Д. и М.Ш.Д. / сумата от 88, 20 лв., за причинените имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за закупуване на санитарни материали и заплащане на потребителска такса
ведно със законната лихва от 18.05.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.*****да заплати
на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна адвокатска помощ на починалите в хода на процеса ищци П.Т.Д. и М.Ш.Д. в общ размер на 12
312 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Г.Ф. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.*****да заплати
в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 14 400 лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач М.В.Г.,
ЕГН ********** *** на страната на
ответника Г.Ф..
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: