О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 906
22.03.2013г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД -
На двадесет и втори март през две хиляди и
тринадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова
в.гр.дело №2452 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
протоколно определение от 25.02.2013г. е даден ход по същество на делото и
същото е обявено за решаване. В срока за произнасяне съдът констатира следното
по отношение допустимостта на жалбата:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК, образувано по жалба вх.№2580/15.05.2012г. на
третото лице В.М.Х. против действията на ЧСИ Ангел Ангелаков с рег.№826 по
изп.дело №20098260400194, изразяващи се в извършен на 09.04.2012г. запор и опис
на движими вещи по пунктове 7, 10, 11, 12, 13, 15, 16 и 17 от протокола за
опис. Жалбоподателят твърди да е узнал за атакуваните от него действия на
11.05.2012г., на която дата длъжникът Н. по повод оставяне без уважение от ЧСИ
на негова молба за връщане на вещите го уведомил, че те са били описани и
запорирани. Жалбоподателят твърди и, че описаните движими вещи са били в негово
владение, тъй като към датата на описа се намирали в жилището на майка му Ю. Х.
за пазене в гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№58а. Във връзка с тези твърдения, които
са от значение за допустимостта на жалбата, жалбоподателят е поискал събиране
на гласни доказателства, при което делото е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Ответникът
по жалбата длъжникът О.В.Н. е депозирал писмено становище за нейната
основателност.
Ответникът
по жалбата взискателят В.Г.Т. не е взел писмено становище по нея в срока по
чл.436,ал.3 от ГПК, но в първото съдебно заседание е оспорил жалбата като
недопустима с твърдение към момента на извършване на описа процесните движими
вещи да са се намирали във владение на длъжника, а не на жалбоподателя.
Претендира и за присъждане на направените от него разноски.
Постъпили
са и мотиви на ЧСИ Ангелаков по обжалваните действия със становище за
недопустимост на жалбата, поради това, че в деня на описа движимите вещи са
намерени във владение на длъжника на декларирания от него като постоянен и
настоящ адрес в гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№58а, и, макар и жилището на този
адрес да е собствено на майката на жалбоподателя, нито тя, нито той, живеят на
него, а на адрес в гр.Пловдив, ЖК”Тракия”, бл.247, вх.Б, ет.2, ап.5, който е
декларирала като постоянен и настоящ.
Видно
от материалите по приложеното изп.дело № 20098260400194 по описа на ЧСИ Ангел
Ангелаков е, че то е образувано по молба от 24.07.2009г. на В.Г.Т. и приложен
към нея изпълнителен лист от 13.10.2006г., издаден въз основа на Решение от
25.07.2006г. по гр.дело №3411/2005г. по описа на ПОС, с което О.В.Н. е осъден
да заплати на В.Г.Т. сумата от 6280 щатски долара с левова равностойност
10117,08лв. по договор за заем от 03.01.2003г., ведно със законната лихва,
начиная от 01.11.2005г. до окончателното й изплащане, сумата от 1198,68 щатски
долара с левова равностойност 1931,07лв., представляваща договорена лихва за
забава за периода 03.01.2003г.-01.11.2005г., както и направените разноски по
съразмерност в размер на 516,50лв. Във връзка с исканията в молбата на
взискателя ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника,
като, според постъпилите справки, той няма декларирани на негово име недвижими
имоти, МПС-та, доходи от наеми и хонорари, търговски обекти, нито регистрирани
трудови договори, като са приложени и нотариални актове, според които през
1994г. родителите на длъжника са дарили на него и сестра му Ю. Х. двуетажна
жилищна сграда в гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”, като през 2000г. той е продал
собствената си 1/2ид.част на сестра си. Според справката от НБД Население,
длъжникът Н. е декларирал за свой постоянен и настоящ адрес този, на който се
намира въпросното жилище, в гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№58а. С молба от
28.03.2012г. взискателят е поискал насрочване и извършване на опис на движими
вещи на длъжника, находящи се на адреса, на който живее. Описа е извършен на
09.04.2012г. на адреса в гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№58а, като, според
отразеното в протокола, достъп до имота е осигурил длъжника Н., който е посочил
помещенията, които обитава в сградата, находящи се на втория етаж от нея, при
което са описани намерени в тях движими вещи по 19 пункта, едната от които
/ъглов диван/ е оставена за пазене на длъжника. С молба от 17.04.2012г. той е
поискал да му се издаде копие от протокола за опис, както и да му бъдат върнати
иззетите при извършването му вещи, за които е приложил документи, а на
09.05.2012г. е отправил искане до ЧСИ за запознаване с материалите по
изпълнителното дело, като с резолюция /без дата, приложена на лист 67/ ЧСИ е
отказал връщането на иззетите движими вещи. С молба от 08.06.2012г. настоящият
жалбоподател В.Х. е представил обезпечителна заповед от 01.06.2012г., издадена
въз основа на определение по гр.дело №7833/2012г., с което е допуснато
обезпечение на предявените по същото дело от него против ответниците – длъжника
О.Н. и взискателя В.Т. искове по чл.124,ал.1 във връзка с чл.440,ал.1 от ГПК –
за установяване по отношение на ответниците, че О.Н. не е собственик на движимите
вещи, върху които е било насочено изпълнението по настоящото изпълнително дело,
описани в протокол за опис от 09.04.2012г., който опис спрямо тях е и предмет
на подадената от Х. жалба.
Съдът
намира жалбата да е подадена в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК от
узнаване на действието от страна на третото лице, тъй като е безспорно, че
жалбоподателя не е присъствал при извършване на описа на 09.04.2012г., както и,
че в жилището, в което е извършен, към този момент е живеел длъжникът О.Н., и
като се имат предвид депозираните в настоящото производство показания на св.А.
Г., която се намира във фактическо съпружеско съжителство с длъжника и е
обитавала към момента на описа съвместно с него жилището, в което е извършен,
кореспондиращи на документите в изпълнителното дело /двете молби на длъжника
след описа и резолюцията на ЧСИ за отказа да му върне вещите/, според които Н.
не уведомил веднага жалбоподателя за извършения опис, тъй като смятал, че ще
реши проблема сам, във връзка с което подал и молби до ЧСИ, но след като не
получил целения с тях резултат, се обадил след Гергьовден около 10.05.2012г. на
жалбоподателя, че той трябва да предприеме действия, с което се потвърждава
твърдението на жалбоподателя да е узнал за извършения опис на 11.05.2012г.,
като жалбата е подадена на 15.05.2012г.
Легитимирано
да обжалва действията на съдебния изпълнител, с които принудително изпълнение
за удовлетворяване на парично вземане е предприето спрямо движими вещи, обаче,
съгласно чл.435,ал.4 от ГПК, е само това трето лице, което в деня на запора им
се е намирало в тяхно владение, като запора в случая е наложен с описването на
вещите, съобразно чл.450,ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на
чл.465 от ГПК позволява насочване на принудителното изпълнение върху движими
вещи само ако в деня на описа те се намират във владение на длъжника,
презумирайки по този начин те да са негова собственост, което се преценява от
съдебния изпълнител на база формални признаци. При това положение извършеният
опис би бил незаконосъобразен, само ако е осъществен в нарушение на тази
разпоредба чрез описване на движими вещи, които са били във владение на трето
лице, по който начин биха били засегнати права на това трето лице вследствие
процесуалната незаконност на принудителното изпълнение и за него би бил налице
правен интерес да атакува посредством обжалване действието. Ако, обаче, в деня
на описа движимите вещи са били във владение на длъжника, а трето лице счита,
че притежава права спрямо тях, тогава би се касаело за спор за материално
право, който следва да бъде разрешен по исков ред, съгласно чл.440 от ГПК, от
който ред жалбоподателя в случая се е и възползвал, предвид издадената
обезпечителна заповед. Жалбоподателят Х. не твърди да е живял в жилището в
гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№58а, в което са намерени вещите и е извършен описа,
достъп до което е осигурил самия длъжник, който лично е посочил помещенията,
които обитава на втория етаж. Жалбоподателят се позовава на това, че жилището е
собствено на неговата майка Ю. Х., за което в изпълнителното дело се съдържат
нотариални актове, на която той оставил процесните движими вещи за пазене, с
което счита да е бил в тяхно владение към деня на описа, като в писмената си
защита се позовава на това, че, макар и длъжникът Н. да е бил допуснат от сестра
си да живее в жилището й към този момент, в каквато насока са и показанията на
св.Г., не се установява той да е държал процесните вещи като свои по смисъла на
чл.68,ал.1 от ЗС, от което да следва, че той ги е държал за жалбоподателя,
който при преместването си в гр.София, каквото твърди и св.Г., да не е могъл да
пренесе всичките си вещи. Настоящият състав намира, че разпоредбата на
чл.435,ал.4 от ГПК касае владението на третото лице, а не на длъжника, и то не
като правен институт или способ за придобиване на правото на собственост по
давност, а като фактическо положение, при което третото лице упражнява
фактическа власт върху вещта, доколкото владението е предпоставка за
допустимост на жалбата, а собствеността е въпрос по същество. При положение, че
към деня на описа жалбоподателя не е бил във фактическа власт на процесните
движими вещи, подадената от него жалба против описа и запора спрямо тях се
явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, като
производството по делото се прекрати, след отмяна на протоколно определение от
25.02.2013г., с което е даден ход по същество, на основание чл.253 от ГПК.
С
оглед недопустимостта на жалбата и прекратяване на производството по нея и във
връзка с изричната претенция на ответника по същата В.Т. за присъждане на
направените от него в настоящото производство разноски, на основание чл.78,ал.4
от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати сумата от 255лв., от
която 250лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна
защита и съдействие от 15.10.2012г. и 5лв. за издаване на съдебно
удостоверение, за които разноски е представен списък по чл.80 от ГПК.
Предвид
изложените мотиви, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 25.02.2013г., с което е даден ход по същество на
делото и същото е обявено за решаване.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№2580/15.05.2012г., подадена от третото лице В.М.Х. с
ЕГН:**********,***, чрез пълномощника му адв.Д.Б. ***, против извършените на
09.04.2012г. по изп.дело №20098260400194 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков с
рег.№826 опис и запор на следните движими вещи по пунктове 7, 10, 11, 12, 13,
15, 16 и 17 от протокола за опис: мишка „Logitec”; ръчен часовник „Porsce design” indicator P6910 Iceland, made by Eterna, метален корпус,
силиконова верижка-черна; ръчен часовник „Andemars Pignet” Royal OAK Offshore Rubens Barricello; ръчен часовник „Rolex” Daytona с метален корпус и
верижка; ръчен часовник „Festina” chronograph модел F 16222 с метален корпус и верижка; усилвател с радио
тунер „Onkyo” НТ-R940, сив корпус, S№**********;
ОСЪЖДА
В.М.Х. с ЕГН:**********,***, да заплати на В.Г.Т. с ЕГН:**********,***, сумата
от 255лв. /двеста петдесет и пет лева/, представляваща разноски за настоящото
производство.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: