№ 10
гр. К., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20225100900018 по описа за 2022 година
Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК, е търговски и като такъв
подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове-
Гл. Тридесет и втора от ГПК.
Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез
процесуален представител – адв. Р. М., от Г. М. С. от с. К., общ. Д., срещу С. „Н. Б. Н. Б. А.
З.“, гр. С., искова молба с вх.№ 1142/21.04.2022 г. В исковата си молба, ищецът твърди, че
на 03.06.2021 г., около 16:20 ч., на ПП-І-5, км. 317, в района на с. Ш. п., обл. Х., водачът С.
А. Б. с лек автомобил марка и модел „Рено Флуенс", с турски регистрационен номер № **
JJS **, предприемайки маневра завой наляво, отнел предимството и ударил насрещно
движещия се, управляван от него мотоциклет марка и модел „Ямаха", с per. № K ****, с
което нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП. При инцидента
тежко пострадал ищецът- мотоциклетист Г. М. С.. За произшествието бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 40/2021 г. и било образувано досъдебно
производство № 525/2021 г. по описа на РУ на МВР - Х..
Ищецът твърди и, че участващият в ПТП лек автомобил марка и модел „Рено
Флуенс", с турски регистрационен номер № ** JJS **, притежавал към датата на
произшествието „Зелена карта" с №/040/6398510, валидна до 05.11.2021г. Доколкото
настъпилото застрахователно събитие е на територията на Република България с участието
на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата и няма кореспондент на застрахователя на
виновния водач, който да обработва щети за територията на Република България, то на
основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, на 12.08.2021 г. ищецът предявил Молба - претенция с
вх. № 2-1262/12.08.2021 г. пред С. „Н. Б. Н. Б. А. З.“ /НББАЗ/ за изплащане на
1
застрахователно обезщетение за причинените му от ПТП имуществени и неимуществени
вреди. В тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, ответното сдружение не определило и не
изплатило застрахователно обезщетение.
Твърди се също, че след злополуката, Г. С. бил транспортиран в УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД — Пловдив, където бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология с
оплаквания за силни болки в четирите крайника, главоболие, болезнени рани и
невъзможност за извършване на каквито и да било движения. Назначени му били различни
изследвания и прегледи, от които се установили: „обездвижени горни и долни крайници с
шини; разкъсно-контузни рани по главата; охлузвания по дясна подбедрица; изразена
деформация на двете ръце и двете подбедрици; наличие на контузионни промени в
белодробния паренхим двустранни върхово; пертрохантерна фрактура с дислокация и
фрагменти на дясна тазобедрена става; наличие на фрактура на ос нази, септум нази и ляв
максиларен синус дорзално; фрактури на лицеви кости; наличие на приплъзване на телата
на прешлените на нива С-5/С-6, поради травматична спондилолистеза; дискретна
хипердесна ивицеста зона в ляво високо париетално, до срединната линия; субаранхоидна
хеморагия; наличие на дискретно количество свободна течност периренално около горния
полюс на десен бъбрек; маркиран интерлоб вдясно; бифронтални хигроми с деБ.а по 8 мм.;
кости на база и калаврия – наличие на фрактура на ос нази с дислокация, септум нази и ляв
максиларен синус дорзално; фрактури на лицеви кости; фронтални хигроми; сублуксация на
атланто- окципиталната става в ляво, Фрактура феморис декстра ет синистра дуплекс;
фрактура антебрахи синистра ет декстра - фрактури на двата крака и двете ръце, политравма
и други“. Поставена му била диагноза: „Счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост,
закрито; Политравма; Фрактура феморис декстра ет синистра дуплекс; Фрактура антебрахи
билатералис; Контузио капитис; Контузио торацис“.
На 03.06.2021г. под интубационна анестезия били извършени няколко операции по
повод фрактурите на двата крака и двете ръце, като счупванията били фиксирани с
остеосинтезни материали /плаки, пирон, самонарезни винтове, заключващи винтове и др./.
Поради силните болки в хода на пролежаването на ищеца му бил поставян и Морфин. На
15.06.2021г. Г. С. бил изписан от Клиниката по ортопедия и травматология и бил насочен за
продължаване на лечението в друго отделение поради затруднено и болезнено дишане,
провокирано от фрактурите на синуси и носни кости.
На 15.06.2021 г. Г. С. бил приет в УНГ Клиника на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД -
Пловдив. Отново преминал през различни диагностично-консултативни процедури, в
резултат на които били констатирани: “кости на база и калаврия - наличие на фрактура на ос
нази, септум нази и ляв максиларен синус дорзално; фрактура на лицеви кости; деформация
на външен нос; Девиация на носната преграда с конвекситет надясно; затруднено носно
дишане; фрактура на носните кости и други“. Ищецът бил диагностициран с: „Фрактура
осса назалия; Деформацио назус екстернус; Девиацио септи нази и други“. Предприето било
консервативно и оперативно лечение. На 15.06.2021 г. била направена операция по повод
фрактура на хрущяла на септума, като била извършена репозиция и предна носна
2
тампонада.
В исковата молба се твърди също, че на 23.08.2021 г. Г. С. бил консултиран от
психиатър, тъй като след преживения пътен инцидент от 03.06.2021 г. започнал да забравя,
лесно да се нервира и да избухва. Оттогава ищецът бил в инвалидна количка и за него се
грижели близките му. При извършения преглед лекарят установил, че същият е напрегнат,
тревожен, трудно контактен, апсихотичен, емоционално лабилен, мисловно забавен. Бил
диагностициран с „Органично разстройство на личността“.
На 15.09.2021 г. ищецът провел контролни образни изследвания, които установили:“
таз и бедрени кости фас - състояние след фрактури на диафизите на двете бедрени кости;
състояние след метална остеосинтеза непълна консолидация на фрактурите; дясна
предмишница - състояние след фрактури на диафизите на двете предлакътни кости,
състояние след метална остеосинтеза; лява предмишница -състояние след фрактура на
диафизата на радиуса - състояние след метална остеосинтеза“. А от направения му магнитен
резонанс били установени: „контузионни промени в латералния бедрен кондил със
субхондрална фрактурна линия, контузионни промени в медиалния бедрен кодил“.
Твърди се също, че на 26.01.2022 г. ищецът постъпил в Отделението по ортопедия и
травматология на Частна болница „Колан" - Силиври, Република Турция, поради
продължаващи болки в лявото бедро. При извършените изследвания и прегледи били
установени: „забавено зарастване на диафизата на лява бедрена кост, болки в предна част на
ляв фемур, мускулна атрофия на двете бедра (фемур)“. Поставена му била диагноза:
„Счупване на диафиза на улна и радиус; Затворено счупване на диафиза на фемур; Забавено
зарастване на счупването на бедро“. Под спинална анестезия на ищеца била направена
операция, при която били извадени двата болта за странично заключване от дисталната част
на ляв фемур и му била направена динамизация с един болт.
В исковата си молба ищецът твърди, че във връзка с проведеното му лечение
извършил индивидуализираните в приложените фактури разходи, чийто сбор възлизал на 22
310.07 лв., като претендира тяхното присъждане, ведно със законната лихва, считано от
12.08.2021 г.- датата на уведомяване на ответното С. „Н.“.
Твърди, че плътният инцидент му причинил внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Ищецът твърди, че с големи усилия се справя в
ежедневието си. Напълно ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта
и страданията, които изпитвал от фрактурите на всички крайници. Станал изцяло зависим от
грижите на своите близки. Не можел да се обслужва самостоятелно и за задоволяването на
всички свои потребности имал нужда от помощта на друг човек. След произшествието
използвал инвалидна количка за придвижване. След инцидента не можел да се храни и пие
сам. Изпитвал болки при дъвчене и приемал предимно течна и пасирана храна поради
счупванията на лицеви кости. Не можел да движи ръцете и краката си, имал затруднения в
дишането, като при минимални физическа активност и усилие се оплаквал от болезненост в
крайниците, задъхвал се, болели го синусите и носа.
3
Твърди се в исковата молба и, че вследствие изживения стрес, постоянните болки,
откъсването от естествената му среда, ищецът Г. С. потърсил и психиатрична помощ,
защото станал напрегнат, тревожен, трудно контактен, апсихотичен, емоционално лабилен,
мисловно забавен. Негативно повлияло произшествието и върху общото му емоционално
състояние. Възстановяването му все още не било приключило, което обуславяло и страха
му, че никога няма да се възстанови напълно.
Ищецът оценява така причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и психически стрес, на 180 000 лв., като ги претендира ведно
със законната лихва, считано от 12.08.2021 г.-датата на уведомяване на ответното С. „Н.“.
В допълнителната си искова молба ищецът при условията на алтернативност
поддържа акцесорните си искове, претендирайки уважаването им, считано от 03.09.2021 г.-
15 дни след изтичане на законовия срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
С депозирана по делото молба с вх. № 3195/07.11.2022 г., ищецът твърди
нововъзникнали обстоятелства, а именно, че на 05.06.2022г. бил приет с оплаквания от
остри болки в бедрената мускулатура и невъзможност да стъпва на крака. След проведените
му прегледи и изследвания били установени: „болки в бедрената мускулатура; Зачервяване
и оток; Невъзможност да стъпва на крака; Състояние след поставена метални остеосинтеза
по повод фрактура; Наложени интамедуларни метални остеосинтезни средства на двата
фемура по повод диафизарни фрактури. Метални остеосинтезии средства на двете бедрени
кости; Фрактура с давност на долния клон на лява пубисна кост“. На ищеца била проведена
терапия с „Цефотаксим“. На ищеца било проведено и поредно оперативно лечение, като под
пълна анестезия било извършено отстраняване на костта на имплантирани уреди от фемур-
Екстракцио, видно от оперативен протокол № 1328/05.06.2022г. Поставена му била
окончателна диагноза: “Множество счупвания на бедрената кост, закрито- Статус пост
операционем про фрактура феморис билатералис. Фрактура феморис билатералис.
Остеосинтецис металика. Миграцио клави феморис декстра“. Ищецът бил изписан на
08.06.2022г.
Във връзка с възстановяването му ищецът бил прегледан на 10.08.2022 г. в „ДКЦ №1-
К.“ ООД от физиотерапевт, който установил:“ Походка с леко накуцване и ограничени
движения“. Били му предписани и проведени физиотерапевтични процедури:
Нискочестотно магнитно поле; Аналитична ЛФК; ЛФК с уреди; Подпомогнати упражнения.
Поставена му била основна диагноза: „Последици от счупване на бедро“.
На 16.08.2022г., поради не повлияване от първичните физиотерапевтични процедури,
Г. С. се явил на вторичен преглед в „ДКЦ № 1- К. ООД“, от където бил насочен за болнично
лечение и повторно му било извършени: Лечение с нискочестотно магнитно поле;
Аналитична ЛФК; ЛФК с уреди; Подпомогнати упражнения.
На 17.09.2022 г., ищецът постъпил в КОТ към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр.
Пловдив, като се оплаквал от зачервен оток в ляво бедро и гнойна секреция. След като
отново му били извършени множество прегледи и изследвания било установено:
4
„Зачервяване и оток на ляво бедро; Локална температура; Гнойна секреция; Зараснала
фрактура; Състояние след фрактури на ляв радиус с метална остеосинтеза в стадии на
регенерация; Фрактура с регенерация и интрамедуларна остеосинтеза на лява бедрена кост;
Състояние след метална стабилизация“. Същия ден на ищеца С. за пореден път било
проведено оперативно лечение, като под обща анестезия било извършено „Отстраняване от
костта на имплантирани уреди от фемур (Ревизио, Редукцио)“, видно от оперативен
протокол № 3061/17.09.2022г. Била му поставена окончателна диагноза: „Последици от
счупване на бедро/ Статус пост полиартозис. Фрактура феморис бил Остеосинтезис
металика Инфламацио“. Г.С. бил изписан на 20.09.2022г.
С оглед изложеното, с предявената си искова претенция ищецът цели да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата в размер на 180 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес,
както и сумата в размер на 22 310.07 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди -
направени разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, вследствие
настъпило на 03.06.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
12.08.2021г. до окончателното им изплащане, алтернативно считано от 03.09.2021г. до
окончателното им изплащане.
В производството ищецът претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.367, ал.1 и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, по делото са депозирани и
отговор и допълнителен отговор на исковата и на допълнителната искова молба от
ответното С. „Н. Б. Н. Б. А. З.“, в които са изложени съображения за допустимост, но
неоснователност на предявената искова претенция. Ответникът изцяло оспорва
отговорността на водача на МПС „Рено", модел "Флуенс", турски рег. № ** JJS ** за
настъпилото произшествие и механизма на реализирането му, както и претърпяването на
претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди и причинната им връзка с
процесното ПТП. Ответникът оспорва и основателността на акцесорните искове по аргумент
за неоснователност на главните такива, и на самостоятелно основание относно началния
момент на претендираната с тях дължимост. С отговора при условията на евентуалност, се
оспорва и изключителната отговорност на водача на МПС „Рено", модел "Флуенс", турски
рег. № ** JJS ** за настъпилото произшествие, с възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат и от страна на ищеца, поради това, че същият управлявал мотоциклета
си със скорост над максимално разрешената или с несъобразена с пътната обстановка
скорост. Ответникът претендира присъждане на разноски по производството.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК,
ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по реда на
чл.78, ал. 5 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от
ГПК, ответното сдружение, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова
претенция. Поддържа депозираните по делото отговори. Претендира присъждане на
5
разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
Предмет на настоящото производство са предявените от ищеца Г. М. С. срещу
ответното С. „Н. б. на б. а. з.“, в обективно съединение искове с правно основание чл.513,
ал.1, във вр. с чл.511, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.І, във вр. с чл.380 от КЗ и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.497, ал.1 от КЗ, с които ищецът цели да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 180 000 лв., съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес,
както и сумата в размер на 22 310.07 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди -
направени разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, вследствие
настъпило на 03.06.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
12.08.2021г. до окончателното им изплащане, алтернативно считано от 03.09.2021г. до
окончателното им изплащане.
С доклада си, настоящият съд е приел за безспорни в производството следните
обстоятелствата: 1. че на територията на Република България няма кореспондент на
застрахователя на деликвента, издал за лек автомобил марка и модел „Рено Флуенс“, с
турски регистрационен номер № ** JJS **, „Зелена карта“ №/040/6398510, валидна до
05.11.2021 г.; 2. че с влязло в законна сила на 16.09.2022г., Решение № 241/01.09.2022г.,
постановено по АНД № 546/2022г. по описа на Районен съд — Х., деликвентът С. А. Б. е
признат за виновен в това, че на 03.06.2021 г., на ПП I-5, км. 317, на разклона за с. Ш. п.,
общ. Х., при управление на л.а. „Рено" модел „Флуенс", с рег. № ** JJS **, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което при
извършване на маневра — завой наляво, по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г. М. С. от с. К., общ. Д., обл. К., изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на крайниците /за повече от 30 дни/ - затруднение в движението на десния крак,
което се дължи на счупване на бедрената кост на десния крак; затруднение в движението на
левия крак, което се дължи на счупването на бедрената кост на левия крак; затруднение в
движението на дясната ръка, което се дължи на счупването на костите на дясната
предмишница; затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупването на
костите на лявата предмишница и разстройство на здравето временно опасно за живота —
контузия на белите дробове във върховите дялове и травматичен кръвоизлив под меките
обвивки на мозъка — престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б", предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
с чл. 78а от НК, същият е бил освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв.; и 3. че ищецът Г. М. С. при
управление на мотоциклета си марка и модел „Ямаха", с per. № K ****, при осъществяване
на процесното ПТП от 03.06.2021 г., е бил с поставена на главата си каска.
6
Съдът, анализирайки приетите заключения, изготвени по назначените САТЕ, в
частност и от непосредствено изложеното от в.л. инж. В. Д., установи механизма на
осъществяване на процесното ПТП, а именно, че на посочената дата- 03.06.2021г., при
слънчево и топло време, през светлата част от денонощието с нормална видимост от над 120
м., лек автомобил „Рено Флуенс", с турски регистрационен № ** JJS **, управляван от С. Б.
се движел по път І-5, в посока от Х. към К., а мотоциклет „Ямаха", с рег. № К **** В,
управляван от Г. С. - в противоположната на л.а. посока. Непосредствено преди ПТП
водачът на л.а. „Рено Флуенц", рег.№ ** JJS **, спрял на кръстовището, образувано между
първокласен път І-5, и отбивките за с. Н. и с. Ш. п., в лентата за движение в посока К.. Бил
подал ляв мигач и изчаквал преминаването на автомобила, който изпреварвал колоната от
автомобили. След преминаването на изпреварващия го автомобил при км 317+000 на
кръстовището от пътя, лекият автомобил извършил завой наляво и навлязъл без да пропусне
направо движещия се в лявата лента за движение в посока Х. мотоциклет и така допуснал
попадането на мотоциклета в габаритите му и траекториите им на движение се пресекли. От
техническа гледна точка, водачът на л.а. е имал възможност да пропусне направо движения
се мотоциклет, т.е., същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. С
предното си колело мотоциклетът се ударил в задната дясна врата и десния праг на все още
завиващия автомобил. В резултат на инерционната сила мотоциклетистът се ударил в тавана
на лекия автомобил. След удара мотоциклетът извършил сложно ротационно-транслационно
движение- завъртял се по посока на часовата стрелка около вертикалната си ос и обратно на
часовата стрелка около хоризонталната си ос, леко придвижвайки се на север и напред в
посока Х.. Скоростта на мотоциклет „Ямаха", в момента на удара била 92 км/ч., а преди
употребата на спирачната уредба била 101 км/ч. Преди ПТП л.а. „Рено Флуенс" бил спрял, а
скоростта му в момента на удара била 10.34 км. Осъщественият между тях удар настъпил
за лекия автомобил „Рено Флуенс", рег. № ** JJS ** - в дясната странична част, в десните
врати, прага и тавана на купето, а за мотоциклет „Ямаха", рег.№ К **** В - в предното
колело, фара, предния спойлер и арматурното табло. От изложеното от вещото лице
допълнително заключение, изготвено по назначената допълнителна САТЕ, се установява, че
ако водачът на мотоциклета се е движел с разрешената в участъка скорост от 60 км/ч., при
възможността му да възприеме началото на завиването на л.а. от разстояние 62.51 м. и при
дължината на опасната му зона в конкретната пътна ситуация от 39.37 м., то той би имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Вещото лице д-р Н. М., участвал в работата на назначената в производството СМЕ
установява, че при настъпилото на 03.06.2021 г. ПТП и в причинна връзка с него на ищеца
Г. М. С. са причинени: счупване на двете бедрени кости, счупване на двете кости на дясната
предмишница, счупване на лъчевата кост на лявата предмишница; контузия на белия дроб;
разкъсно-контузни рани на главата, счупване на носните кости, на задната стена на левия
горночелюстен синус и на хрущялната част на носната преграда, наложили болнично и
оперативно лечение и наблюдение. Счупването на двете бедрени кости е довело до трайно
затрудняване на движението на долните крайници за повече от един месец, счупването на
двете кости на дясната предмишница е довело до трайно затрудняване на движението на
7
дясната ръка за повече от един месец, а счупването на лявата лъчева кост е довело до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец. Контузията на белия
дроб е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а разкъсно-
контузните рани на главата и счупването на носните кости и на хрущяла на носната
преграда са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При извършения на Г. С. в ЦСМП и СПО - Х. непосредствено след ПТП преглед,
били установените множеството тежки увреждания, което довело до преценката, че
пациентът следва да бъде опериран и лекуван не в областна, а в университетска болница,
поради което и след декларирано информирано съгласие, същият е бил транспортиран в
УМБАЛ „Св.Георги"ЕАД, гр. Пловдив.
На Г. М. С. поради фрактури на двата крака и на двете ръце са били извършени по
спешност множество оперативни интервенции – при продължилата 1 час и 20 минути под
пълна интубационна анестезия оперативна интервенция са били поставени метални
остеосинтези на двете счупените бедрени кости; при продължилата 3 часа под пълна
интубационна анестезия оперативна интервенция са били поставени метални остеосинтези
на счупените кости на двете предмишниците. Извършена е била под пълна интубационна
анестезия и оперативна интервенция, продължилата 1 час, за репозиция на счупените ности
кости и хрущялната част на носната преграда. Констатирани у пострадалия са били и
нежелани постоперативни усложнения/възникнали възпалителни изменения, които са
обусловили и извършената със спинална анестезия през м.януари 2022 г. поради забавено
зарастване на счупената лява бедрена кост, операция на ляво бедро в болница „Колан"-
Силиври, Р.Турция. На пострадалия са били извършени оперативни интервенции под пълна
интубационна анестезия и за премахване на металните остеосинтезиращи тела и от двете му
бедрените му кости, поотделно и от предмишниците и на двете му ръце. Всички тези
множество оперативни интервенции са били придружени с болки и страдания със
значителен интензитет.
Вещото лице д-р М. установява и обстоятелството, че претендираните в
производството разходи за извършени на ищеца прегледи и изследвания и закупени
лекарства и консумативи по приетите по делото платежни документи /фактура №
**********/15.06.2021 г., ведно с касов бон за престой в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
Пловдив на стойност 58.00 лв.; фактура № **********/04.06.2021 г., ведно с касов бон за
заключваща малка компресираща плака 3 броя и заключващи винтове, самонарезни - 40
броя на стойност 4 300 лв.; фактура № **********/03.06.2021 г., ведно с касов бон за два
броя латерален феморален пирон със стандартно заключване комплект ф9, 10, 11, 12, 13, 14,
15, 16 леви/десни, 300-480 мм дължина, заключващи винтове 4 броя; шапка с дължина от 0-
20 мм канюлирана стъпка през 5 мм. -2 броя на стойност 5 100 лв.; фактура№ **********/
25.06.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти на стойност 37.95 лв.; фактура №
**********/ 30.06.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти на стойност 51.70 лв.; фактура
№ **********/18.06.2021 г., ведно с касови бонове за санитарни материали и лекарствени
средства на стойност 640.31 лв.; фактура № **********/26.06.2021 г., ведно с касов бон за
8
медикаменти на стойност 29.05 лв.; фактура № **********/03.07.2021 г., ведно с касов бон
за медикаменти на стойност 44.70 лв.; фактура № **********/07.07.2021 г., ведно с касов
бон медикаменти и санитарни материали на стойност 37.59 лв.; фактура №
**********/08.07.2021 г., ведно с касов бон за медикамент на стойност 16.10 лв.; Фактура №
**********/10.07.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти и санитарни материали на
стойност 26.70 лв.; фактура № **********/14.07.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти
на стойност 63.50 лв.; фактура № **********/15.07.2021 г., ведно с касов бон за
медикаменти на стойност 29.50 лв.; фактура № **********/16.07.2021 г., ведно с касов бон
за медикаменти и санитарни материали на стойност 13.80 лв.; фактура №
**********/19.07.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти и санитарни материали на
стойност 52.38 лв.; фактура № **********/25.07.2021 г. за медикаменти на стойност 83.00
лв.; фактура № **********/28.07.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти на стойност
47.19 лв.; фактура № **********/02.08.2021 г., ведно с касов бон за образно изследване на
CD на стойност 75.00 лв.; фактура № **********/02.08.2021 г., ведно с касов бон за
медикаменти на стойност 17.10 лв.; фактура № **********/02.08.2021 г. за платен транспорт
с линейка на стойност 225 лв.; фактура№ **********/06.08.2021 г., ведно с касов бон за
медикаменти на стойност 13.95 лв.; фактура № 13/09.08.2021 г., ведно с касов бон за
санитарни и почистващи материали на стойност 134. 88 лв.; фактура №
**********/09.08.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти на стойност 8.10 лв.; фактура №
**********/18.08.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти и санитарни материали на
стойност 49.10 лв.; Фактура № **********/20.08.2021 г., ведно с касов бон апарат за кръвно
налягане и медикаменти на стойност 201.70 лв.; Фактура № **********/21.08.2021 г., ведно
с касов бон за санитарни материали на стойност 23 лв.; Фактура № **********/26.08.2021
г., ведно с касов бон за медикаменти и санитарни материали на стойност 4.90 лв.; фактура №
**********/30.08.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти на стойност 97.70 лв.; фактура
№ **********/04.09.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти и санитарни материали на
стойност 23.15 лв.; фактура № **********/ 08.09.2021 г., ведно с касов бон за медикаменти
на стойност 20.56 лв.; фактура № **********/15.09.2021 г. за магнитно-резонансна
томография на стойност 280 лв.; фактура № **********/16.09.2021 г., ведно с касов бон за
медикаменти на стойност 14.20 лв.; фактура № **********/24.09.2021 г., ведно с касов бон
за медикаменти на стойност 42.53 лв.; Фактура № **********/30.09.2021 г., ведно с касов
бон за медикаменти и термометър на стойност 97.33 лв.; фактура № **********/06.10.2021
г. за санитарни материали на стойност 9 лв.; фактура № **********/06.10.2021 г., ведно с
касов бон за медикаменти на стойност 24.50 лв.; фактура № **********/08.10.2021 г., ведно
с касов бон за медикаменти на стойност 17,76 лв.; фактура № **********/12.10.2021 г.,
ведно с касов бон за медикаменти на стойност 24.20 лв.; Фактура № **********/17.10.2021
г., ведно с касов бон за медикаменти на стойност 13.24 лв./, са в причинно-следствена връзка
с получените от ищеца увреждания.
Вещото лице –лекар установява и, че при така извършения на 29.12.2022 г. преглед,
са установени у ищеца и множество белези от рани, както от травматичен характер/в
областта на лявата вежда и по лявата странична повърхност на носа/, така и от
9
постоперативни характер /по външната повърхност на лявата и по външната и по
вътрешната повърхност на дясната предмишници; в горната трета и в средната трета на
лявото бедро по външната му повърхност; в горната трета, в средната трета и в долната
трета на дясното бедро по външната му повърхност; както и в областта на дясното колянно
капаче/, както и че същите не се преценяват от него като увреждания.
Експертизата установява и, че при извършения към момента на изготвяне на
заключението преглед, оздравителният процес за счупванията на бедрените кости на Г. М. С.
не е завършил - същия ходел трудно, куцайки, продължавал да използва помощно средство
за придвижване - бастун, дори и на кратки разстояния.
От приетото по делото заключение, изготвено по назначената Съдебно психиатрична
- психологична експертиза се установява, че злополуката се преживявала от ищеца Г. М. С.
като силен субективен стрес. Последващите събития в следствие на страховитите му
изживявания, като оперативните интервенции, болничния режим и наложеното
ограничително поведение, са довели до нарушена адаптация у ищеца и затруднения в
обичайното му функциониране. Поставена му е диагноза „Органично разстройство на
личността“. Така констатираното у ищеца заболяване се характеризирало с промени в
когнитивната и емоционална сфери - намаляване на когнитивните възможности, ригидност,
застойност на мисловните процеси, емоционална лабилност, забавеност, мудност,
отслабване на паметовите възможности, недостатъчна гъвкавост в избор на стратегии за
справяне, намалена стресоустойчивост. Експертизата установява, че поставената му
диагноза е валидна и към момент на изготвяне на заключението и, че при проведеното му
конкретно освидетелстване към същия момент, у ищеца все още е констатирана като
последица от преживяното от него и реална психомоторна забавеност- забавяне на речта и
забавяне на мисловния му процес. Експертизата констатира също, че поради наличие на
остатъчна у ищеца уплаха, той все още имал ситуативно ограничително поведение, все още
не било възстановено напълно общото му социално и личностово функциониране, не било
възстановено справянето му с базисните социални роли и неговите отговорности.
Последиците били свързани с прояви на ситуативно ограничително и отбягващо поведение.
Констатирана у ищеца е била анхедония –състояние на безразличие, на липса на емоции, на
отсъствие на възможност да се радва на нещата от живота. Експертизата заключава и, че
възстановяването в психологичен план у ищеца се характеризира с по-дълга от обичайната
продължителност, но и че все пак симптоматиката е започнала да претърпява частично
обратно развитие. Експертизата обаче определя вероятността за пълна компенсация на
настъпилите у ищеца промени за трудно прогнозируема. От разпита на вещото лице–
психиатър д-р Д. П. се установява, че при ищеца е констатирано и наличие на ретроградна
амнезия. Обяснение на така констатираното у ищеца състояние дава вещото лице, изготвило
допълнителната СМЕ, според което ретроградната амнезия като симптом, е възможна и при
мозъчно сътресение без пълно изпадане в безсъзнание. Вещото лице д-р М. изтъква, че тъй
като по делото обективни данни за изпадане на ищеца в пълно безсъзнание отсъствали, то
той предвид съществуващите обективни лицеви травми допуска, че при процесното ПТП у
10
ищеца е било налице и мозъчно сътресение без пълно изпадане в безсъзнание.
В производството са снети показанията на свидетелката С. С. С., майка на ищеца, от
които се установява, че тя разбрала за ПТП от съпруга си, на когото негови познати,
очевидци на катастрофата, му телефонирали. След това за пръв път видяла сина си в
болницата в Х. - той не бил в съзнание, имал навсякъде счупвания, костите на ръцете му
били счупени и излезли на повърхността. Лицето му не се виждало от кръв. По нейно и на
съпруга й желание синът им Г. бил транспортиран с линейка до гр. Пловдив, защото
състоянието му било много тежко и лекарите в Х. не можели да се справят. В Пловдив бил
настанен в спешното отделение на болница „Свети Георги“. Операциите започнали в 22:00
часа и приключи в 06:30 часа, след което го качили в КАИЛ. Видяла за първи път сина си
след 4-5 дни, когато го преместили от КАИЛ в Клиниката по Ортопедия и травматология на
същата болница. Той не помнел, че е участвал в катастрофа. Лежал неподвижно на легло,
имал поставен гипс и на двете си ръце. Треперел от болки, затова му поставяли
обезболяващи. След извършените операции, били поставени на краката му превръзки от
основата на всеки крак до глезена, и които превръзки всеки ден се сменяли. От дясната
страна превръзката обхващала и част от таза, защото й там имал счупване. По лицето си
имал множество рани, както и на врата. Имал счупвания около носа и на костта под очите.
Имал кръвоизлив в черния дроб, ребрата му били счупени. Имал затруднено дишане и все
още имал такова. Дишал по-лесно със спрей за нос и понастоящем. Около 5-6 месеца бил
непрекъснато с обезболяващи, както и 6 месеца след инцидента бил на памперси. Пиел вода
със сламка, която свидетелката-майка му давала, личният му тоалет също тя му правела в
продължение на 6 месеца. Синът й не можел да се къпе сам, баща му го къпел около 7-8
месеца, като първоначално поради невъзможността на бъде вдигнат от леглото, те го
дезинфекцирали само със спирт. Помагали му за събличането и обличането му.
Свидетелката установява, че при всяко местене и движение синът й изпитвал много силни
болки. След изписването му от болницата, ищецът бил на легло 6 месеца, като през първите
3 месеца бил изцяло неподвижен. През следващите 3 месеца започнал постепенно да се
раздвижва, като родителите му му взели специално легло за това. Сред изтичане на шестия
месец Г. първоначално започнал да раздвижва ръцете си, след което и краката си, като
раздвижването на десния му крак ставало по-трудно, поради невъзможността да го свива в
коляното. В дома им идвал и физиотерапевт, който подпомагал раздвижването с масажи, със
затоплящи електрически уреди и други физиотерапевтични процедури, които обаче били
болезнени за сина й. Свидетелката установява, че ищецът след шестия месец започнал да
ползва инвалидна количка, а след осмия месец патерици, като понастоящем се придвижвал с
бастун. Той имал белези навсякъде, включително и по лицето, и че като млад човек се
срамувал от тях и се притеснявал, че ще му останат за винаги. Според майката настъпила
голяма разлика и в поведението на сина й- преди инцидента той работел в семейния бизнес,
бил спокоен и уравновесен млад човек, след това обаче станал много нервен, внезапно
повишавал тон, станал агресивен, карал се с родителите си, не можел да спи, вечерно време
викал из вкъщи и казвал, че не му било приятно в дома им. Това му поведение налагало да
пие хапчета за успокоение, изписани му от психиатър. Страхувал се да се вози в автомобил.
11
Имал приятели, за да излезе обаче, се налагало те да го вземат от вкъщи. Не бил в състояние
да работи и към момента не работел. Бързо се изморявал, а понастоящем от студеното време
и болките му се усилвали.
В производството са снети показанията и на свидетелката С. А. Х., съседка на ищеца,
медицинско лице по образование, от които се установява, че след катастрофата в
продължение на 6 месеца се налагало по предпиС. на лекарите сутрин и вечер да му слага
антикоагуланти, както и силни обезболяващи, както и инжекции с успокоителни.
Свидетелката установява и, че ищецът Г. бил изцяло на легло около 6 месеца, като през
първите 3-4 от тях нямал никаква възможност изобщо да се движи, дори и да се обърне
настрани. Болките и страданията му били много силни. Изцяло бил обслужван от
родителите си, дори не можел сам да изпие и чаша с вода. Това обстоятелство, а и
обстоятелството, че бил млад мъж /на 26-27 години/, а се налагало да бъде на памперси,
които и майка му трябвало да сменя, се отразявали остро и на психичното му състояние.
Преди катастрофата бил активно и работливо момче с чувство за хумор, а след нея
психичното му състояние напълно се сринало - станал тъжен, избухлив, но и често гледал в
една точка без да говори. Забелязващите се ясно оперативни и травматични белези,
разположени на челото му, по ръцете и по краката му, го притеснявали много и също
влияели зле на психиката му. Процедурите по раздвижването му му причинявали силни
болка и той споделял, че упражненията били много трудни за него. След раздвижването си,
ищецът ползвал инвалидна количка, която още повече го стресирала, след това започнал да
ходи с патерици, а понастоящем с бастун, а понякога и отново с патерици. Към настоящия
момент все още имал нужда от помощ от родителите си, защото все още не бил физически и
психически пълноценен. Свидетелката счита, че нужда от помощта на родителите си ищецът
щял да има и още дълго време. И в момента продължавал да бъде подтиснат и депресиран.
В хода на тези констатации, настоящият съд намери предявената допустима искова
претенция за частично основателна. Съобразявайки разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
настоящият съд, разглеждаш гражданските последици от процесното деяние, намира за
задължителни за него обстоятелствата относно това, че е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. А с оглед приетите и обсъдени вече
доказателства, приема за безспорно установено в производството, че деликвентът С. А. Б. на
03.06.2021 г., при слънчево и топло време, през светлата част от денонощието с нормална
видимост, на ПП I-5, км. 317, на разклона за с. Ш. п., общ. Х., при управление на л.а. „Рено"
модел „Флуенс", с турска рег. № ** JJS **, с валидна „Зелена карта“ №/040/6398510,
нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра — завой
наляво, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха", с рег.№ К **** В,
управляван от ищеца Г. М. С., в резултат на което по непредпазливост му причинил телесни
увреждания, изразяващи се в трайно затруднение в движението на десния крак, което се
дължи на счупване на бедрената кост на десния крак; затруднение в движението на левия
крак, което се дължи на счупването на бедрената кост на левия крак; затруднение в
12
движението на дясната ръка, което се дължи на счупването на костите на дясната
предмишница; затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на счупването на
костите на лявата предмишница и разстройство на здравето временно опасно за живота —
контузия на белите дробове във върховите дялове и травматичен кръвоизлив под меките
обвивки на мозъка.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът съобрази и правната норма
обуславяща основателност на търсената в настоящото производство отговорност. Съгласно
разпоредбите на чл.513, ал.1, във вр. с чл.511, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.І, във вр. с
чл.380 от Кодекса за застраховането, увреденото лице в случаите на застрахователно
събитие, настъпило на територията на Р. България с участието на виновен водач, който
управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, може да предяви претенцията си за плащане пред съда, когато няма
кореспондентът за територията на страната на застрахователя на виновния водач и НББАЗ
не се е произнесло по подадената по реда и при условията на чл.380 от кодекса претенция в
законовия срок. В този аспект по делото e прието за безспорно, че към датата на
осъществяване на процесното ПТП -03.06.2021г., на територията на страната няма
кореспондент на застрахователя на деликвента, издал за лек автомобил марка и модел „Рено
Флуенс“, с турски регистрационен номер № ** JJS **, „Зелена карта“ №/040/6398510,
валидна до 05.11.2021 г.
В тази връзка по делото се установява и че пред НББАЗ ищецът е заявил
извънсъдебна претенция с вх.№ 2-1262/12.08.2021г. и допълнителна такава с вх.№ 2-
1692/22.10.2021г., за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени и имуществени вреди, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП, по която ответникът е образувал щета № BG-21-TR-00347/12.08.2021г.,
но по която не е извършил плащане.
Установявайки изложеното по-горе и установявайки основателността по същество на
предявената пряка искова претенция, съдът подложи на обсъждане и своевременно
направеното в производството от ответното сдружение възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради това, че ищецът при настъпване на процесното ПТП е
управлявал мотоциклета си със скорост над максимално разрешената или с такава,
несъобразена с пътната обстановка. За да изгради становището си, съдът съобрази
задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 17/1963г. на Пленума
на ВС, съгласно която приносът на пострадалия следва да бъде установен по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която е направила
възражението за съпричиняване, като твърдяното съпричиняване не следва да е
предполагаемо, а следва да е доказано по безспорен начин, а именно, че с действия или
бездействия този пострадал обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В този смисъл, възражението, че ищецът е
управлявал със скорост над максимално разрешената, съдът намира за основателно. И това е
така защото, изхождайки от изложеното от вещото лице в приетите основна и допълнителна
13
САТЕ, съдът следва да приеме, че тъй като разрешената в участъка на процесно ПТП
скорост е от 60 км/ч., а скоростта, с която е бил управляван мотоциклетът „Ямаха" в
момента на удара е била 92 км/ч., то тя определено се явява превишена - над максимално
разрешената. Преценявайки обаче степента, с която ищецът е способствал настъпването на
вредоносния резултат с оглед изложеното в приетите САТЕ, съдът намира, че следва този
принос да бъде определен на 20 %.
А относно дължимият се в производството размер на причинените на ищеца
неимуществени вреди, съдът съобрази задължителната за прилагане съдебна практика.
Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, имащо значението на критерий за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, не следва да се приема като абстрактно, а следва да бъде изведено
след преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания следва да бъдат характерът на самото
увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
евентуално допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, възрастта
на пострадалия, причинените му физически и психически болки и страдания, осакатявания,
загрозявания и др. В този аспект настоящият съд съобрази: - че на ищеца са причинени
множество увреждания, изразяващи се в счупване на двете бедрени кости и на двата му
крака, счупване на двете кости на дясната предмишница, счупване на лъчевата кост на
лявата предмишница; контузия на белия дроб; разкъсно-контузни рани на главата, счупване
на носните кости, на задната стена на левия горночелюстен синус и на хрущялната част на
носната преграда, наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение; - че счупването
у ищеца на двете бедрени кости на двата му крака е довело до трайно затрудняване на
движението на долните крайници за повече от един месец, счупването на двете кости на
дясната предмишница е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за
повече от един месец, счупването на лявата лъчева кост е довело до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка за повече от един месец, контузията на белия дроб е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, а разкъсно-контузните рани на
главата и счупването на носните кости и на хрущяла на носната преграда, са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; - че така причинените
на ищеца увреждания, очертават критериите за наличие на четири леки телесни повреди и
пет средни телесни повреди. Съдът съобрази и придружените с болки и страдания,
извършени на ищеца множество и в порядък на спешност и продължителни по време,
оперативни интервенции под пълна интубационна анестезия за поставяне на метални
остеосинтези на двете счупените бедрени кости, за поставяне на метални остеосинтези на
счупените кости на двете предмишниците, както и за репозиция на счупените носни кости и
хрущялната част на носната преграда; както и поради настъпилите нежелани
постоперативни усложнения /възникнали възпалителни изменения/ наложилата се под
спинална анестезия оперативна интервенция на ляво бедро. Съобрази също, че са били
извършени на ищеца оперативни интервенции под пълна интубационна анестезия и за
премахване на металните остеосинтезиращи тела и от двете му бедрените му кости, и такива
14
за премахване на метални остеосинтезиращи тела и от предмишниците и на двете му ръце.
Тъй като според вещото лице- лекар оздравителният процес при ищеца излязъл извън
рамките на обичайния оздравителен период при подобни травми, тъй като оздравителният
процес за счупванията на бедрените кости на Г. М. С. все още не е завършил /същият
продължавал да има трудности с ходенето, продължавал да накуцва и продължавал да
използва помощно средство за придвижване, дори и на кратки разстояния/, то съдът приема,
че този по-продължителен процес е бил придружен и с по-продължителни физически болки
и страдания. Съдът съобрази и младата възраст у пострадалия, същият е на навършени 27
години, както и обстоятелството, че така причинените му травми са променили коренно
начина му на живот – от активно и работливо момче с чувство за хумор, в момента ищецът е
без възможност да работи, поради бързото му уморяване и породените от това и от времето
болки. Съобрази и особено обремененото му психично състояние, наличие у същия на
заболяване със значима и към настоящия момент диагноза „Органично разстройство на
личността“, характеризиращо се с констатирана у ищеца реална психомоторна забавеност-
забавяне на речта, забавяне на мисловния процес, намалена стресоустойчивост, състояние на
безразличие, на липса на емоции, на отсъствие на възможност да се радва на нещата от
живота, както и направеното от експертизата заключение, че възстановяването в
психологичен план у ищеца се формира като такова с по-голяма продължителност. А
констатираните от приетата СППЕ повишена ситуативна тревожност при разговори,
свързани с преживяното, наличието на остатъчна у ищеца уплаха и наличието на ситуативно
ограничително и отбягващо поведение, в своята съвкупност водят до извод за отсъствие на
пълно възстановяване у ищеца на общото му социално и личностово функциониране и за
невъзможността за пълно справяне с базисните му социални роли и отговорности.
Определено следва в производството да се прецени и, че обективно значение за нарушеното
психично и емоционално състояние на този млад човек имат и наложилата се необходимост
от продължителните грижи, полагани от родителите му, вкл. и от майка му, вкл. и за
физиологичните му нужди и при смяната на памперсите му, както и съществуващият у него
страх, че няма да се оправи напълно, както и, че причинените му от травмите и
оперативните интервенции белези го загрозяват фатално /макар чисто медицински същите
да не са определени от в.л.-лекар като увреждания/.
В своята съвкупност изброените, безспорно установени в производството
обстоятелства, обосновават у съда извод, че травмите и продължителният период на
възстановяване са причинили на ищеца продължителни физически и психически болки и
страдания, и че дължимият се размер за тяхното обезщетяване следва да се определи по
справедливост в един по-висок размер от 150 000 лв., който размер преценен с приетия
процент на съпричиняване /20%/, следва да бъде редуциран до размера на сумата от 120 000
лв. А искът за разликата до пълния му предявен размер, следва да бъде отхвърлен.
За да приеме пък основателност на предявения иск за обезщетяване на причинените
на ищеца имуществени вреди, съдът съобрази заключението на в.л. д-р М.. От него
установи, че именно във връзка с лечението на причинените на ищеца увреждания са
15
направени разходите по представените по делото и обсъдени в предходен абзац платежни
документи /фактури. Сборът на така установените в производството разходи, направени
доказано в причинно-следствена връзка с получените от ищеца увреждания, възлиза на
12 048.37 лв., а редуцираният с приетия процент съпричиняване /20%/, възлиза на 9 638.70
лв. Искът за разликата до пълния му предявен размер, следва да бъде отхвърлен, като
недоказан.
Основателността на главните искове обуславя основателността и на акцесорните
такива. Следва изрично да се посочи, че разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, на която се
позовава ищецът, търсейки присъждане на законната лихва, считано от уведомяване на
бюрото, не е приложима в отношенията му със същото, произтичащи от застраховката
„Гражданската отговорност“ на автомобилистите, за които е предвидена специалната норма
на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Съгласно тази разпоредба, лихва за забава се дължи върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или от
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ – тримесечен от предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя. В производството се установява, че всички доказателства
ищецът окончателно е предявил през бюрото с молбата си с вх.№ 2-1692/22.10.2021г. При
това положение по-ранната дата е тази – след изтичане на 15 работни дни от предявяване на
окончателната извънсъдебна претенция, т.е. приложение следва да намери нормата на чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Или, законната лихва при предявена от ищеца и получена от
застрахователя на 22.10.2021 г. окончателна извънсъдебна претенция, се дължи считано от
07.11.2021 г. и до окончателното изплащане на главното задължение. В аспекта на казаното
е и наложилата се съдебна практика, обективирана в Решение № 344 от 11.07.2022 г. на ПАС
по в. т. д. № 700/2021г., в Решение № 352 от 11.07.2022 г. на ПАС по в. т. д. № 317/2022 г. и
др.
При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното : Относно
дължимата се в производството държавна такса, е приложена разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4
и ал.2 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото и съобразно присъдените
главници, следва да бъде осъден ответникът да я заплати по сметка на съда в установения
размер от 5 185.55 лв., прочие следва същият да бъде осъден да заплати и направените от
бюджетните средства на съда разноски в дължимия размер от 869.04 лв. На ищеца, въпреки
направеното с исковата молба искане за присъждане на разноски, такива не се следват, тъй
като по делото не се доказа извършването им.
Досежно отхвърлената част на предявената искова претенция, се следва присъждане
на изрично поисканите и доказани, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК разноски на
ответника, но и при съблюдаване на направеното основателно възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, а именно, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 и ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, във варианта към ДВ бр.88/04.11.2022г., действащ към
момента на приключване на делото пред първоинстанционния съд, разноските възлизат на
16
5 600.36 лв. с ДДС за адвокатски хонорар и на 468 лв. за заплатени възнаграждения за вещи
лица.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. „Н. Б. Н. Б. А. З.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1000, ул. „Г. И.“ № *, ет.*, вписано по ф.д.№11830/2001г. по описа на
СГС, да заплати по исковата претенция с правно основание чл.513, ал.1, във вр. с чл.511,
ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.І, във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, на Г. М. С., с ЕГН **********, от с. К. № 32, общ. Д., обл. К., сумата в
размер на 120 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и психически стрес, както и сумата в размер на 9 638.70 лв.,
съставляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечение на
причинените му телесни увреждания, вследствие настъпило на 03.06.2021г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2021г. до окончателното им изплащане
по сметката му с IBAN BG 33 BPBI 79321060358101 в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неимуществени вреди в останалата й част до пълния й
предявен размер от 180 000 лв. и за имуществени вреди в останалата й част до пълния й
предявен размер от 22 310.07 лв., както и за присъждане на законна лихва върху главниците
за периода, считано от 12.08.2021г., алтернативно от 03.09.2021г., до 06.11.2021г., вкл.
ОСЪЖДА С. „Н. Б. Н. Б. А. З.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1000, ул. „Г. И.“ №*, ет.*, вписано по ф.д.№11830/2001г. по описа на СГС,
да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. К., сумата в размер на 5 185.55 лв., съставляваща
дължима се в производството държавна такса, както и сумата в размер 869.04 лв.,
съставляваща направените от бюджетните средства на съда разноски по производството.
ОСЪЖДА Г. М. С., с ЕГН **********, от с. К. № 32, общ. Д., обл. К., да заплати на
С. „Н. Б. Н. Б. А. З.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. С.
1000, ул. „Г. И.“ №*, ет.*, вписано по ф.д.№11830/2001г. по описа на СГС, съразмерно
отхвърлената част от исковата претенция, сумата в размер на 5 600.36 лв.с ДДС - адвокатски
хонорар и сумата в размер на 468 лв. – направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
17