№ 2417
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110100120 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен
входящ номер 465/03.01.2024 г. предявена от ищеца Ц. П. П., ЕГН ********** ,с адрес : г***
, чрез процесуален представител – адвокат от АК Варна Ц. Б., със съдебен адрес *** против
О. Д. Н. М. В. , с адрес ***.
С исковата молба ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искането на ищеца е съдът да осъди *** да му заплати посочените подробно в
Определение № 4354/11.04.2024 г . парични вземания по предявените искови претенции,
както следва :
Сумата от 741.60 лв., на основание чл. 181 , ал.3 ЗМВР
Сумата от 136.93 лв. /мораторни лихви за забава върху главницата по чл. 181, ал.3
ЗМВР, на осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД
Сумата от 1181.00 лв. на осн. чл.190 , ал.2 ЗМВР
Законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда върху
сумата от 741.60 лв. и върху сумата от 1181 лв. , на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В проведеното по делото второ по ред открито съдебно заседание от 14.06.2024 г.
ищецът , представляван от адв.Цв.Б. , на база заключението по допусната ССчЕ, е предприел
изменение на размерите на исковете посредством увеличение. Ответната страна не се е
1
противопоставила на исканото изменение и съдът е приел, че изменението на размера на
исковете , в хипотезата на чл. 214 , ал. 1 ,изречение трето,предложение първо ГПК е
допустимо.
Видно и от протокола от проведеното второ по ред и последно открито съдебно
заседание, съдът е допуснал на изменение на размера предявените от Ц. П. П.,
ЕГН**********, с адрес: ***, срещу ответната страна О. Д. Н . М. В. с адрес: ***, искове,
посредством тяхното увеличение, като същите се считат за предявени от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 03.01.2024 г., както следва:
1.Претенцията с цена 741.60 лв. по чл. 181 , ал.3 ЗМВР вместо за сумата от 741,60
лв. (седемстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща
левовата равностойност на незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със
специфичен характер за 206 (двеста и шест) дежурства/смени, за целия процесен период от
01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска -03.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за
СУМАТА от 990,00 лв. (деветстотин и деветдесет лева);
2.Претенцията с цена 136.93 лв. по чл. 86, ал.1 ЗЗД вместо за сумата от 136,93 лв.
(сто тридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща лихва за
забава върху главницата - левовата равностойност на незаплатена безплатна храна/,
изчислена върху всяко едно неплатено задължение, считано от първо число на месеца за
който се дължи левовата равностойност на полагащата се храна за процесния период,
считано от 01.02.2021 г. до 03.01.2024 г., за СУМАТА от 205,96 лв. (двеста и пет лева и
деветдесет и шест стотинки);
3.Претенцията с цена 1181.00 лв. по чл.190 , ал.2 ЗМВР , вместо за сумата от
1181,00 лв. (хиляда сто осемдесет и един лева), представляваща обезщетение за
непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични
условия на осн. чл. 190, ал. 2 ЗМВР и Приложение № 3 към т. 29 от Заповед № 8121з-
315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно: редът за ползване на
отпуските по чл. 189 и чл. 190 ЗМВР от държавните служители в МВР на служителите,
работещи в пряк контакт с биологични обекти и части от тях, създаващи риск от възникване
на инфекции както следва: за 2021 г. 10 работни дни; за 2022 г. 10 работни дни и 2023 г. 1
работен ден /пропорционално на изработените месеци до 03.02.2023 г./, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска - 03.01.2024 г., до
окончателното й изплащане, за СУМАТА от 1790,20 лв. (хиляда седемстотин и деветдесет
лева и двадесет стотинки), на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В сезиращата съда искова молба ищецът, представляван от адв.Ц. Б. от АК Варна е
изложил следните основни правнорелеватни фактически твърдения:
През периода 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. Ц. П. полагал труд като старши полицай
във взвод ВСК (водач на служебно куче) на Сектор „Специализирани полицейски сили"
при Отдел „Охранителна полиция“, на структурно подчинение на О. Д. Н. М. В..Твърди се,
че ОМВ /основното месечно възнаграждение/ на Ц.П. било 1351.00 лв.Считано от
2
03.02.2023г. служебното правоотношение на ищеца с *** било прекратено със Заповед №
365з - 226/2023 г. на Директора на ***. Съгласно Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ сочи ищецът, че е бил със статут на държавен служител. Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 ЗМВР, както съгласно
ал. 1 от същия член била с продължителност осем часа дневно и четиридесет часа седмично
при петдневна работна седмица. Ищецът П. работел на 12 часови смени/дежурства,
установени по предварително одобрен график. Служебните си задължения същият
изпълнявал като старши полицай - водач на служебно куче.
Последното сочи ищеца, че представлявало потенциален източник на инфекциозни и
паразитни заболявания - ехинококоза, марсилска треска, микози и др.
От това и следвал факта ,че ищецът работел на посочената длъжност в опасна
среда - в контакт с биологични агенти (микроорганизми) с, които можело да
провокират инфекции.
В чл. 176 ЗМВР било предвидено, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл.181, ал. 3, изречение първо от ЗМВР сочи още ищеца, на служителите по
чл.142, ал. 1 и ал. 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда
, за което се полага безплатна храна, се осигурявала левовата й равностойност . Размерът на
сумите и доволствията по ал.1 - 3 се опредял ежегодно със Заповед на министъра на
вътрешните работи , а съгл. ал.5 - условията и реда за предоставяне на сумите и
доволствията по ал.1 и ал.3 се определял с Наредби на министъра на вътрешните работи .
В разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители, сочи още ищеца, че се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Условията и реда за осигуряването на левовата равностойност на
служителите на МВР на полагащата се безплатна храна и на ободряващи напитки на
служителите полагащи труд през нощта от 22:00 ч. до 06:00 ч., пояснява още ищеца, че се
определяли с НАРЕДБА № 8121з -904/30.07.2015 г. изм. и доп. ДВ, бр. 21/ 09.03.2018 г. , а
размерът на сумите се определял със Заповед № 8121з- 57/09.01.2017 г.
Всяка година министърът на вътрешните работи издавал Заповед за размера на
сумите, които следвало да бъдат изплащани съгл.Заповед № 8121з- 1717/28.12.2018 г., в сила
от 1.1.2019 г. на министъра на МВР, действаща през процения период.
Твърди се още в исковата молба, че до 1.8.2020 г. действала Наредба № 8121з-
904/2015г. издадена от МВР , уреждаща предоставянето на безплатна храна в
натура.Текста на чл.3 от същата Наредба посочвал , че „ Безплатна храна се предоставя на
служителите в МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по ал.2 с
продължителност не по-малка от установеното работно време за деня по чл.187 , ал.1 ЗМВР
и чл.136, ал.3 КТ ,с изключение на дейностите по чл.2 , т.1 , т.10 и 11 „.
За периода 01.08.2021 - 03.02.2023 г. твърди ищеца, че действала разпоредбата на
3
чл.181, ал. 3 ЗМВР съгласно която на служителите, извършващи дейности свързани със
специфичен характер на труда се осигурява левовата равностойност на безплатната
храна.
За този период на ищеца не била осигурявана левовата равностойност на
безплатната предпазна храна / т.1.2 за работа при условията на чл. 2, т. 2 - 10 от
Наредба № 8121з-904/2015 г. или възнаграждение 3,60 лв. при работа на 12 часа за
положения от него труд със специфичен характер , което налагало предявяването на
претенцията за този период от 01.01.2021 - 03.02.2023г. В посочения период ищецът заявява
,че е положил за м. януари -декември 2021 г. 80 дежурства по 12 часа , като за всяка смяна се
полагала безплатна храна в размер на 3.60 лв., за м. януари - декември 2022 г. положил 10
дежурства по 12 ч. и за м. февруари 2023 г. 16 дежурства по 12 ч., за които се полагала
безплатната хана в размер на 3.60 лв., която не била платена на ищеца. Пресметната от
ищеца претенцията за трите отделни периода възлиза на общо 741.60 лв., като уточнява че е
нетен размер. Претендира и законната лихва върху сумата считано от предявяване на
иска.На стр. 2 и сл. от исковата молба ищецът претендира и пояснява претенцията си за
мораторна лихва, по отделните подпериоди.
Отделно от горното ищецът твърди, че не е ползвал и допълнителен платен
годишен отпуск по чл.19, ал.1 ЗМВР, поради което и след като не бил ползвал отпуск по
чл.190, ал. 1 ЗМВР за 2021г., 2022г. и 2023 г. до момента на прекратяване на служебното му
правоотношение с ОД МВР-Варна търси за заплащане сумата от 1181 лв.
представляваща обезщетение за неползван и неплатен отпуск по чл.190 ЗМВР за 10
работни дни за 2021 г., за 10 работни дни за 2022 г. и за 1 работен ден за 2023 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска.
При така изложеното по-горе ищецът е обосновал правния си интерес от избраната
форма на искова защита, отправил исканията до съда и направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът О. Д. Н. М. В. чрез главен юрисконсулт Б.Й.
е депозирал писмен отговор на исковата молба
Ответната страна намира исковете за неоснователни и недоказани като ги оспорва и
по основание и по размер.
Не се оспорва обстоятелството, че времето от 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. ищецът
заемал длъжността „старши полицай" във взвод „Водачи на служебни кучета" на сектор
„СПС" към отдел" Охранителна полиция" при ***, за което и представя кадрова справка.
Посочено е, че съгласно утвърдената длъжностна характеристика, ищецът обслужвал,
обучавал и използвал зачислените му две кучета съгласно Правилата за организацията на
работата на органите на МВР със служебни кучета, утвърдени със Заповед № 8121з-
1577/20.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
По претенцията с пр.осн. чл.178, ал.1, т.4 ЗМВР за сумата от 741.60 лв. ответника
намира, че иска е неоснователен и недоказан.
Твърди се, че приложимия закон към исковия период за ищеца е ЗМВР,
4
специален по отношение на ЗДСл и КТ.
С Наредба 8121з-904/2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи се
определяли условията и реда за осигуряване на левовата равностойност на полагащата
се безплатна храна на служителите на МВР по чл.142,ал.1 и 3 ЗМВР за извършване на
дейности със специфичен характер.
Твърди се, че ищецът не изпълнявал задълженията си в специфични условия на
труд , които да съответстват с изчерпателно посочените в чл.2 от Наредба №8121з-
9047/2015г. Служебните кучета се отглеждали в питомник, в индивидуални клетки, а и в
района имало изградени оборудвани помещения за преобличане и лична хигиена след работа
с кучетата. Оспорени се твърденията ищецът да е полагал труд при специфични условия, а и
служебните кучета не били развъдник на бактерии и паразити, а под ветеринарно
наблюдение и им се поставяли ваксини и се обезпаразитявали. Посочва се, че след
извършени проверки от МИ МВР не било установено, че са налице специфични условия на
труд.
При така изложеното ответника намира иска за неоснователен и недоказан.
На второ място е оспорен и иска за мораторни лихви в размер 136.93 лв. и за
законна лихва, като се твърди , че неоснователността на главния иск с цена 741.60 лв.
обуславя и неоснователността на акцесорните искания. Отделно от горното ответника се
позовава на чл.10 от Наредбата за определяне на условията и реда за осигуряване на
левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на МВР за
извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда и осигуряване на
левовата равностойност на ободряващи напитки на служителите на МВР полагащи труд през
нощта от 22:00 ч. до 06:00 ч., като по силата на този нормативен акт всички изчисления за
мораторна лихва били неправилни. /храната се изплащала ежемесечно до 26 то число/.
На следващо място ответника *** е оспорил и претенцията с цена от 1181 лв. , като
намира, че тази претенция е с правно осн. чл.190 ал.2 ЗМВР и с нея ищецът търси
обезщетение за непредоставен допълнителен отпуск за работа при специфични
условия.Твърди се, че искът е неоснователен, като са развити подробни доводи от правна
страна затова, че отпускът по чл.190, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР не се следва на ищеца за
полагания от него труд. В същия период ответника подчертава, че чл.190 ЗМВР
препраща към КТ и че е действала и МЗ № 8121з - 1529/5.12.2021 г., (отменена от МЗ
8121з-315/23.3.2021 г. , приложени към отговора на искова молба) за реда за ползване на
отпуските по чл.189 ал.1 и 7 и чл.190 ЗМВР от служителите в МВР и в нито една от
заповедите не се споменавало, че за длъжността водач на служебно куче се полага
допълнителен платен годишен отпуск.
Оспорена е като неоснователна и претенцията за заплащане на допълнителен платен
годишен отпуск с аргументи и за липса на полаган труд при специфични условия, а и затова,
че в исковия период ищеца е ползвал отпуск и болнични.
Подчертано е, че правото на отпуск за работа при специфични условия, не е
5
предвидено да се компенсира в пари при прекратяване на правоотношението.
С оглед горното ответника моли искове да бъдат отхвърлени и на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК съдът да определи и присъди в полза на *** юрисконсултско възнаграждение.
Изразено е становище, че спорът е изцяло правен и не е необходимо провеждане на
исканата от ищеца ССчЕ.С отговора на искова молба са представени и относимите и
описани в т. 1 - 6 заверени за вярност с оригинала копия на документи вкл. и месечните
графици.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.06.2024 год. ищецът
представляван от адвокат Ц. Б. от АК Варна поддържа иска , така както е изменен и моли за
уважаване на предявените искове.
В същото открито съдебно заседание ответната ***, представлявана от юрисконсулт
Б. Й. моли съда да постанови Решение , с което исковете предявени против *** да бъдат
отхвърлени като неоснователни , препращайки към отговора на искова молба .
Обективирано е и искане в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по
делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :
РС Варна е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове
предявени от ищеца Ц. П. против *** , при релевирани твърдения от ищеца , че по време на
служебното му правоотношение е престирал труд със специфичен характер, поради което и
счита, че ответната *** му дължи за отработените дежурства обезщетение представляващо
левовата равностойност на незаплатена безплатна храна , ведно с мораторната лихва за
забава и обезщетение за неползван допълнителен платен отпуск за работа при специфични
условия.
Спорът по делото според настоящия първоинстационен съдебен състав има изцяло
правен характер и преценката относно основателността на исковете следва от отговора на
въпроса престирал ли е по време на служебното си правоотношение ищецът труд при
специфични условия , представляващи източник на повишена опасност за здравето му .
На първо място съдът се спира на доклада по делото , в който основните правно –
релевантни и подлежащи на доказване факти са отделени за безспорни .Видно от доклада по
делото, приет без възражения от страните, съдът е обявил за БЕЗСПОРНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, между страните, че:
-за периода от 01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. ищецът заемал длъжността „старши
полицай" във взвод „Водачи на служебни кучета" на сектор „СПС" към отдел
"Охранителна полиция" при ***, респ. страните са били в служебно правоотношение в
посочения период и
че считано от 03.02.2023г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца с
*** , на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
6
Горните безспорни факти са напълно доказани и от приобщената на л. 20 – ти
кадрова справка, представена от ответната страна и неоспорена от ищеца. От
кадровата справка се констатира, че ищецът Ц. П. е бил назначен в МВР със Заповед
№ 188/28.6.1991 г. на длъжност ***, считано от 1.7.1991 г. ,в периода 1.1.2021 – 3.2.2023 г.
е заемал длъжността старши полицай във взвод „Водач на служебни кучета „ в сектор
„Специализирани полицейски сили „ към отдел „ Охранителна полиция „ при *** ,
считано от 22.4.2013 до 3.2.2023 г.
От фактическа страна и при съвкупна преценка на събраните само писмени
доказателства /подробно описани в протоколите от о.с.з. и неоспорени от страните /
установява,че ищецът Ц. П. в исковия период от 01.01.2021 г. до 03.02.2023г. е имал статут
на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1 от ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че на ищеца не са изпращани допълнителни суми за
храна и не е начисляван допълнителен отпуск за работа при специфични условия на труд .
В Раздел VI от Закона за Министерство на вътрешните работи са разписани
законодателно правните норми уреждащи : Възнаграждения, материално и социално
осигуряване на служителите на МВР.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата й равностойност.
Алинея 3 на цитираният текст (в редакцията от ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от
1.08.2020 г.), сочи, че на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности,
свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се
осигурява левовата й равностойност.
Редакцията на алинея 3 на същия текст от ДВ бр. 97/2017 г., предвижда подобна
уредба, предписвайки, че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на
труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна.
От логическото и систематично тълкуване на тези разпоредби може да се направи
извод, че левовата равностойност на безплатна храна се осигурява на всички служители на
МВР, работещи по служебно или трудово правоотношение, които обаче извършват
дейности, свързани със специфичен характер на труда.
Функцията и предназначението на безплатната храна е да неутрализира вредното
въздействие от специфичния характер на труда, изпълняван от съответните служители на
МВР.
Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от ЗМВР, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се определят от
приложимата към процесния период Наредба за определяне на условията и реда за
осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност
на ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи,
7
полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч. (обн. ДВ бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от
14.08.2015 г., изм., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила
от 1.10.2019 г., изм. и доп., бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г.; отм. с Решение №
7741 от 19.08.2022 г. на ВАС на РБ - бр. 3 от 10.01.2023 г., в сила от 10.01.2023 г.).
В случая по делото липсват данни ищецът да е изпълнявал дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, поради което и само на
това основание на ищеца не дължи левовата равностойност на безплатната храна.
Доказано е обаче от приобщеното на л.156 –ти в оригинал Удостоверение издадено
от ***, че за периода 1.1.2021 – 3.2.2023 г. на бившия държавен служител Ц. П. П., ЕГН
**********, заемал длъжността „старши полицай във взвод „Водачи на служебни кучета „
на сектор „СПС „ към отдел Охранителна полиция при *** са му били зачислени две
служебни кучета, а именно :белгийска овчарка с име НИЛ и белгийска овчарка с име
ИНГО . Във същото удостоверение е записано, че във връзка с повреда и унищожаване на
част от архива на сектор СПС при отдел „Охранителна полиция „ при *** не могат да се
представят доказателства относно обстоятелството , че с разрешение на бившия началник на
сектор СПС гл.инсп.И. И. горепосочените кучета са били отглеждани от бившия служител
Ц. П. в домашни условия.На трето и последно място в удостоверението е вписано, че в
изготвените месечни графици на сектор СПС за периода 1.1.2021 г. до 31.8.2022 г. са
съществували работни смени „ДД „ – дневен дежурен и „НД „ нощен дежурен, както и „ Д „
дневна смяна и „ Н „ нощна смяна.От 1.9.2022 г. поради отпадане на необходимостта са
премахнати смените не „дневен дежурен „ и „нощен дежурен „ , и служителите са давали
само дневна и нощна смяна . При изпълнение на служебните задължения при дневен
дежурен и нощен дежурен полицейските служители охранявали района , в който са
разположени клетките на служебните кучета.
В съответствие с информацията представена от *** /л.156 / са и представените от
ответника и приобщени по делото писмени доказателства – графиците за съответните
месеци и платежни бележки отразяващи реално отработеното от ищеца време както и
изплатените му възнаграждения.
Именно на база и на представените от двете страни писмени доказателства по делото
е изготвена и ССчЕ , възложена на в.л.М.И. .В заключението си в.л. М.И. дава отговори на
поставените от ищеца въпроси, а и на база на заключението по ССчЕ , ищецът е изменил
размера на исковете чрез увеличение на цената йм , така както е посочено и по-горе, като
заключението на вещото лице е изготвено при изчисления направени при приложението на
посочената от ищеца нормативна база .
Действително , спорните преди, назад във времето, въпроси относно наличието или
липсата на законова празнота при определяне на възнагражденията на служители в
МВР са решени със задължителното за съдилищата ТР № 1/2020 от 15.03.2023
г.постановено от ВКС , ОСГК по т.д.№ 1/2020 г., напълно относимо и към настоящия спор.
В същото ТР ВКС указва на съдилищата , че „при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
8
разпоредбите на Кодекса на труда и на НАРЕДБАТА за структурата и организацията
на работната заплата / в частност разпоредбата на чл. 9, ал.2 от същата наредба / и следва
да се прилагат разпоредбите на специалния закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови актове.“
Т.е. след ТР № 1/2020 от 15.03.2023 г., за исковия период, заявен от ищеца,
приложимия закон от който следва да се води съда е ЗМВР .
От представените от ответника в заверено за вярност с оригинала копия на Заповед
№ 8121з-1529/05.12.2018 г./л.51 и сл./; Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г./л.59 и сл. / се
установява , че в исковия период от време Министърът на вътрешните работи на осн. чл.189
, ал.1 и 7 и чл.190, ал.1,2,4 и 6 ЗМВР е издал заповеди относно ползването на платен
годишен отпуск по чл.189, ал.1 т.1-3 ЗМВР от държавни служители по чл. 142 , ал.1 , т.1
, ал.3 ЗМВР.
От представеното от ищеца и приобщено по делото на л. 5 –ти заверено копие на
Заповед № 8121з-1529/05.12.2018г. /л.5/ е видно, че с цитираната Заповед
Министъра на вътрешните работи , на осн. чл. 181 , т.4 , вр. ал.3 от ЗМВР е определил
размера на сумите за безплатна храна за служители в МВР по чл.142 , ал.1 , т.1 – 3 и
ал.3 от ЗМВР , извършващи дейност със специфичен характер на труда , както следва
:1.1. за работа при условията на чл.2 т. 1 от НАРЕДБА № 8121з-904/30.07.2015г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР
за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите ,и
на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 ч. до 06.00 ч./
обн.ДВ , бр. 62 от 2015 г.// Наредба № 8121з – 904/2015 /-на служител в размер съгласно
продължителността на работното време както следва : 3,75 лв.при работа на 8 часа, 5,62 лв.
при работа на 12 часа, 11.25 лв. при работа на 24-часа ; 1.2 . за работа при условията по чл.2 ,
т.2 -10 от Наредба №8121з- 904/2015 г. на служител в размер съгласно продължителността
на работното време както следва : 2.40 лв. при работа на 8 часа , 3.60 лв. при работа на 12
часа , 7.20 лв. при работа на 24 часа ; 1.3 при работа при условията на чл. 2 , т.11 от Наредба
№ 8121 з- 904/2015 г. / 2-80 лв. при работа на 8 маска, 4.20 при работа на 12 часа .. , .,
определен е размер на сумата за одобряващи напитки до 0.60 лв. та служител за полагане на
труд през нощта, като изрично е посочено ,че заповедта влиза в сила на 1.1.2019 г.
С исковата молба са наведени фактически твърдения и обстоятелства, че поради
изпълняваната длъжност на ищеца, му се следва осигуряване на храна или левовата й
равностойност, а т. к. работодателят не изпълнил това си задължение в исковия период се
иска именно осъждането му да й заплати левовата равностойност на храна, която не му е
била предоставена за времето от 1.1.2021 до 3.2.2023 г. от 990 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба, ведно със сумата от 205.96лв. мораторна лихва за
забава за периода 1.2.2021-3.1.2024 г. , като и обезщетение в размер на 1790.20 лв. за
неползван допълнителен отпуск за работа при специфични условия – работещ в пряк
контакт с биологични обекти и части от тях , създаващи риск от инфекции както следва за
2021 г. 10 работни дни, за 2022 г. 10 работни дни ,и за 2023 г.1 работен ден, ведно със
9
законната лихва върху посочената последна сума,считано от датата на предявяване на
искова молба в съда – 3.1.2024 г.
При тези данни правното основание на претенцията е това по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
В този смисъл неприложима е нормата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Извън това, по делото
е безспорно установено, че страните са били обвързани в служебно правоотношение за
исковия период.Установено е още, че за исковия период на ищеца не е осигурявана храна,
нито е изплащана левовата й равностойност, а и не му се е полагал допълнителен отпуск.
Спорно по делото дали привилегиите, които ищецът твърди му се следват по закон, а
от там и търсените парични обезщетения.
Привилегии служителите на МВР имат установени с нормата на чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР. С нея законодателят е предвидил, че на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 – на държавните служители се осигуряват
работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите
униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло. Редакцията на алинея 3 на същия
текст от ДВ бр. 97/2017 г., предвижда подобна уредба, предписвайки, че за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1,
т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. От логическото и систематично тълкуване на
тези разпоредби може да се направи извод, че левовата равностойност на безплатна храна се
осигурява на всички служители на МВР, работещи по служебно или трудово
правоотношение, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на
труда.Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 от ЗМВР, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се определят от
приложимата към процесния период Наредба за определяне на условията и реда за
осигуряване на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност на ободряващи
напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи, полагащи труд през
нощта от 22, 00 до 6, 00 ч. (обн. ДВ бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм., бр.
21 от 9.03.2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм. и
доп., бр. 69 от 4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г.; отм. с Решение № 7741 от 19.08.2022 г. на
ВАС на РБ - бр. 3 от 10.01.2023 г., в сила от 10.01.2023 г.).
По делото обаче, основното твърдение на ищеца , че е работил в пряк контакт с
биологични обекти и части от тях , създаващи риск от инфекции , заемайки длъжността
„водач на служебно куче“ не са нито установени нито доказани. Липсват обективни данни
на ищеца да са възложени специфични дейности и за същия да е предвидено предоставянето
на безплатна храна с нарочна заповед.
И доколкото тези служители имат съвсем различни задължения и трудови функции
по ЗМВР и други нормативни актове, то не може да се изхожда от идея за приравняване на
правата им по отношение на заплата, права на храна или нейната равностойност в пари,
облекло, социално осигуряване и пр.; респ. и да се твърди необходимост от "прилагане по
10
аналогия" на облагодетелстващи норми и т. н.
Освен това съгласно нормата на § 69, ал. от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от
2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г.), при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Следователно, самият закон определя начина,
по който се формира основната заплата на служителя по служебното правоотношение и
в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено
време, така и левовата равностойност на храната. С ежегодни заповеди, издавани от
Министъра на вътрешните работи, на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР,
какъвто е бил ищецът е определена левовата равностойност на храна , очевидно включена в
платежните бележки представени от ответната страна . Т.Е. възнаграждението за
прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а
представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. При това
положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно допълнително
възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение, каквото му е било излатено.
Съдът намира , че общата норма на чл. 1 от ЗМВР в случая също е неприложима . Чл.
1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР не противоречи на чл. 181 от ЗМВР,
защото чл. 142, ал. 4 от ЗМВР препраща към статут на ищеца по ЗДСл, а там не е
предвидено изплащане на равностойност на храна.Нещо повече, след като изрично е
изключил служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от уредбата по ЗМВР чрез нормата на
чл. 142, ал. 4 от ЗМВР - общо или чрез изрично изброяване на норми в различните редакции,
то повторното им включване по отношение на право на храна/левовата равностойност на
храна може да стане само с нова изрична норма, а не чрез разширително тълкуване на норма,
която е останала в стара редакция от 2015 г. В противен случай ищецът би получавал храна,
респективно равностойността й, веднъж като съставна част от основното му възнаграждение
и втори път, отделно като допълнително плащане, каквато не е целта на закона.От
изложеното следва, че претенцията е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По същите правни доводи и по същество съдът намира, че след като не са налице
специфични условия на труд , то и на ищеца не се е дължал допълнителен отпуск, така
както счита .
Съгласно чл. 190. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 60 от 2020 г.)
Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и
рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или
намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански
задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за
кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете до двегодишна възраст, при смърт
11
или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и
други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на
неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда, с
изключение на отпуска по чл. 160, ал. 2 от Кодекса на труда. В чл.190, ал.(2) (Нова – ДВ,
бр. 97 от 2017 г.) изрично е посочено, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 имат
право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не
могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки,
при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
Обективно по делото е доказано , че заеманата от ищеца длъжност не представлява
„потенциален източник на инфекциозни и паразитни болести „ , нито че ищецът е работил
„в опасна среда – в контакт с биологични агенти / микроорганизми / които могат да
провокират инфекция „ .
От неоспорения от ищеца и представен от ответната страна Протокол рег.№
663/18.05.2023 г. от контрол на химични агенти в работна среда сектор „Държавен здравен
контрол“ ; / л.49, 50 / се установява, че при проверка от МИ при МВР, при извършена
контрола на 10.05.2023 г. в обект ***, сектор Специализирани полицейски сили - обект
питомници – хранене почистване и обгрижване на служебни кучета са измерени стойности
13.22/20.00 и 16.67/26.67 химичен агент Амоняк № 7664 – 41-7 , който при средно сметна
композиция съответства на изискванията на НАРЕДБА № 13 , обн.в ДВ бр. 8/2004 г.
Дори и само на база анализа на концентрацията на амоняк , престирания от ищеца
труд като водач на служебно куче не обуславя извод, който да подкрепи тезата на ищеца, че
е работил при условия на труд които да могат да бъдат определени като специфични и
рискови за живота и здравето на ищеца . Напълно недоказано е и твърдението на ищеца,че
по време на изпълняваната от него длъжност водач на служебно куче /при зачислените му
две служебни кучета, а именно :белгийска овчарка с име НИЛ и белгийска овчарка с
име ИНГО/ кучетата да са били болни или да са могли да пренесат върху ищеца
каквато и да е инфекциозна или паразитна болест.
Ето защо при недоказаност на материално правните предпоставки на предявените
обективно кумулативно съединени искове исковете предявени от ищеца подлежат на
цялостно отхвърляне ведно с акцесорното искане за присъждане на мораторни лихви и на
законната лихва върху търсеното обезщетение за неизплатена храна и неплатен
допълнителен отпуск .
С оглед изложеното по-горе , съдът отхвърля изцяло исковете без анализира в
детайли размера на предявените искове, съответствието на заявените от ищеца отработени
смени и установените чрез ССчЕ брой отработени смени. Посочването на евентуално
дължимо по размер допълнително възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск,
изчислено от вещото лице М.И. по допусната ССчЕ не обоснова извод за основателност на
претенциите , т.к. не е доказан фактическия състав на всеки един от исковете .
Воден от горното съдът отхвърля исковете , без да определя отговорност за
дължимите се държавни такси и депозита за ССчЕ, т.к. ищецът ех lege е освободен от
12
заплащането йм. Неоснователност на исковете обаче води до уважаване на искането на
ответната страна с правно основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК – за присъждане на разноски в
полза на *** за процесуално представителство пред настоящата инстанция под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Следвайки нормите на чл. 78, ал.3,ал. 8 ГПК и НЗПрПом
съдът определя размер на юрисконсултско възнаграждение който съответства на
фактическата и правна сложност на производството по делото а именно 150 лева.
Водено от горното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца Ц. П. П., ЕГН **********,с адрес : г***
, чрез процесуален представител – адвокат от АК Варна Ц. Б., със съдебен адрес *** против
О. Д. Н. М. В. , с адрес ***, обективно кумулативно съедини искове с исканията ответната
страна *** да бъде осъдена да заплати на ищеца Ц. П. П., ЕГН **********, следните
парични вземания :
СУМАТА от 990,00 лв. (деветстотин и деветдесет лева) представляваща левовата
равностойност на незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със
специфичен характер за 206 (двеста и шест) дежурства/смени, за целия процесен период от
01.01.2021 г. до 03.02.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска - 03.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 181 , ал.3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД;
СУМАТА от 205,96 лв. (двеста и пет лева и деветдесет и шест стотинки)-
представляваща лихва за забава върху главницата представляваща горепосочената
левовата равностойност на незаплатена безплатна храна, изчислена върху всяко едно
неплатено задължение, считано от първо число на месеца за който се дължи левовата
равностойност на полагащата се храна за процесния период, считано от 01.02.2021 г. до
03.01.2024 г.,на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД;
СУМАТА от 1790,20 лв. (хиляда седемстотин и деветдесет лева и двадесет
стотинки), представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен платен
годишен отпуск за работа при специфични условия на осн. чл. 190, ал. 2 ЗМВР и
Приложение № 3 към т. 29 от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи относно: редът за ползване на отпуските по чл. 189 и чл. 190 ЗМВР от
държавните служители в МВР на служителите, работещи в пряк контакт с биологични
обекти и части от тях, създаващи риск от възникване на инфекции както следва: за 2021 г. 10
работни дни; за 2022 г. 10 работни дни и 2023 г. 1 работен ден /пропорционално на
изработените месеци до 03.02.2023 г./, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска - 03.01.2024 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.190 ,
ал.2 ЗМВР и ч.86, ал.1 ЗЗД , като неоснователни и недоказани.
13
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН **********,с адрес : г*** , ДА ЗАПЛАТИ на О. Д. Н. М.
В. , с адрес *** СУМАТА от общо 150.00 лв.(сто и петдесет лева ) – сторените от ответната
страна съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение , на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
Препис от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14