Решение по дело №2447/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Г. Я. Ж., чрез адв.П. М. против Заповед № 23-0442-000335/26.10.2023г. на Началник сектор към ОДМВР - Варна, РУ 04 Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С жалбата оспорващия, чрез процесуалния си представител настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна; сочи, че по свое желание си е направил тест на урината в МДЛ „К.“, като резултатът е отрицателен. По изложените съображения, моли за отмяна на оспорената ЗППАМ. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като счита заповедта за правилна и законосъобразна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в съда на 03.11.2023г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 03.11.2023г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата оспорена заповед.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 986171/25.10.2023г. С акта контролните органи констатират, че на 25.10.2024г. в 13.02ч., на път Първи клас № 9 Г. Я. Ж. управлява лек автомобил Хонда ЦРВ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: бензодиазепини, установен с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000, с фабричен № ARКА-0045. Kато нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2 ЗДвП. Оспорващият е подписал съставения му АУАН.Срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН оспорващият не депозира становище.На водача е издаден талон за медицинско изследване № 114741.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената заповед – ЗППАМ № 23-0442-000335/26.10.2023г., административния орган – В. А. Ж. на длъжност Началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04 налага на Г. Я. Ж. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената с преписката Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Варна е издадена от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР – Варна, РУ 04 при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA № 986171/25.10.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: бензодиазепини, установен с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000, с фабричен № ARКА-0045. Kато нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2 ЗДвП. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

От оспорващия не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на ЗППАМ. В случая, оспореният административен акт е издаден след като АНО е взел предвид АУАН Серия GA № 986171/25.10.2023г., както и обстоятелствата свързани с извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на ЗППАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. „б“ законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От доказателствата по делото се установява, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от оспорващия на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за бензодиазепини. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

При спазване на чл. 170, ал. 1 АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Представените в тази връзка писмени доказателства, по същество не оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания.

Обстоятелството, че оспорващият дава и биологичен материал за изследване, не променя горните изводи. От една страна само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за отговорността на лицето, каквито са регламентираните в закона изисквания. Основание за този извод на съда е приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултатът от проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Предвид горното, съдът приема, че представените по делото резултати от изследване извършено в частни лаборатории, не е годно доказателство. Няма данни този анализ да е извършен по метода разписан в Наредба № 1/19.07.2017 година – по отношение начина на вземане на пробата и изследването й.

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл.143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 80лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Я. Ж., [ЕГН] от [населено място], [улица]ет.* ап.* против Заповед № 23-0442-000335/26.10.2023г. на Началник сектор към ОДМВР - Варна, РУ 04 Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Г. Я. Ж., [ЕГН] от [населено място], [улица]ет.* ап.* да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.