РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Плевен, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500811 по описа за 2024 година
С решение № 868 от 27.06.2024 г. по гр.д. №2526/2021 г. Плевенски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
„Ти Ви Ти Пак“ЕООД-гр. Разград, с ЕИК: *** срещу С. К. Д., с ЕГН:
********** иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 5 000 лв., претендирана като
неустойка по чл.4.5 от трудов договор №45/01.05.2006 г. и допълнително
споразумение към него №2 от 13.10.2013 г.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Ти Ви Ти Пак“ЕООД-гр.
Разград, с ЕИК: *** да заплати в полза на С. К. Д., с ЕГН: ********** сумата
от 1 050 лв. за направени по делото разноски.
Недоволен от решението е останал ищецът „Ти Ви Ти Пак“ЕООД и е
подал въззивна жалба срещу него, в която се сочи, че то следва да бъде
обезсилено като недопустимо, защото е постановено въпреки наличието на
основание за спиране на делото, съгласно чл.229, ал.1, т.4 от ГПК – до
постановяване на решение на ВАС по молбата на „Ти Ви Ти Пак“ЕООД от
12.06.2024 г. за отмяна на решение №6316 от 13.06.2023 г. по адм.д. №56/2023
г. по описа на ВАС, с което е потвърдено решение №1067 от 26.10.2022 г. по
адм.д. №939/2021 г. по описа на АССО, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на „Ти Ви Ти Пак“ЕООД срещу решение №767 от
29.07.2021 г. на КЗК по преписка №КЗК-626/2020 г., с което е установено, че
1
не са извършени нарушения по чл.29, чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК от
страна на С. К. Д..
Алтернативно – в жалбата се моли първоинстанционното решение да
бъде отменено като неправилно, защото в него в противоречие с чл.105, ал.4
от ЗЗК е прието, че гражданският съд е обвързан от решение №767 от
29.07.2021 г. на КЗК по преписка №КЗК-626/2020 г., с което е установено, че
не са извършени нарушения по чл.29, чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК от
страна на С. К. Д..
Въззивникът счита, че дадено деяние може да не покрива конкретен
състав по ЗЗК, но да съставлява непозволено увреждане, за което на общо
основание се дължи обезщетение по чл.45 от ЗЗД. Сочи, че неспазването на
чл.4.1 от трудов договор №45/01.05.2006 г. съставлява именно такова
непозволено увреждане, за което С. К. Д. дължи процесната договорна
неустойка.
В жалбата се моли да бъде отчетено, че в процесния случай не ст.д. за
неустойка при нарушаване на забрана за работа след прекратяване на
трудовото правоотношение, а за неустойка, дължима поради разкриване и
ползване на служебна информация. Като относима се сочи съдебната
практика, обективирана в решение №578/19.10.2010 г. по гр.д. №603/2009 г. на
ВКС, III г.о и решение №60156/14.07.2021 г. по гр.д. №3156/2020 г. на ВКС, III
г.о.
Препис от въззивната жалба е връчен на 24.09.2024 г. на С. К. Д.. На
04.11.2024 г. е подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно. Сочи се, че молбата за отмяна на влязло в сила
съдебно решение не възобновява автоматично висящността на спора, който
самият въззивник е считал преди за непреюдициален. Ако тази молба бъде
уважена и започне ново разглеждане на делото, тогава би стоял въпроса дали е
налице основание за спиране на настоящото дело, съгласно чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК.
Според С. К. Д., решенията на КЗК, вкл. и тези установяващи
неизвършване на нарушения по ЗЗК, имат обвързваща сила за гражданския
съд относно факта на нарушението и нарушителя. По тази причина е
недопустимо да се преразглежда въпроса за извършването/неизвършването на
процесните нарушения на КЗК. Според въззиваемия, разпоредбата на чл.105,
ал.4 от ЗЗК е относима към доказването на посочените в нея факти, като чрез
обвързването на съда от действието на решението на КЗК се цели облекчаване
на доказването в процеса и избягване на противоречивото разрешаване на
един и същи въпрос. Ето защо при установено неразкриване и неизползване
на служебна информация, процесната неустойка не се дължи.
По същество – С. К. Д. намира, че иска е неоснователен и защото
клаузата на чл.4.5 от трудовия му договор е нищожна по аргументи от
решение №50077/11.05.2023 г. по гр.д. №2835/2022 г. на ВКС, IV г.о.
С определение №1661 от 28.11.2024 г. по настоящото в.гр.д.
2
Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и
редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането й.
С молба от 03.12.2024 г. С. К. Д. е представил заверен препис от
окончателното решение №12904 от 27.11.2024 г. по адм.д. №7793/2024 г. на 5-
членен състав на ВАС, с което е отхвърлено искането на „Ти Ви Ти Пак“ЕООД
за отмяна на влязло в сила решение №6316 от 13.06.2023 г. по адм.д. №56/2023
г. по описа на ВАС, с което е потвърдено решение №1067 от 26.10.2022 г. по
адм.д. №939/2021 г. по описа на АССО, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на „Ти Ви Ти Пак“ЕООД срещу решение №767 от
29.07.2021 г. на КЗК по преписка №КЗК-626/2020 г., с което е установено, че
не са извършени нарушения по чл.29, чл.36, ал.1 и чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК от
страна на С. К. Д..
В о.с.з. на 13.02.2025 г. процесуалният представител на „Ти Ви Ти
Пак“ЕООД – адв. Е. е пледирал да бъде отменено като неправилно
първоинстанционното решение и да бъде уважен иска по съображения,
изложени в писмена защита. Претендирал е и направените разноски. В
представената писмена защита са анализирани детайлно доказателствата, вкл.
и тези събрани във въззивното производство и са аргументирани
допълнително тезите за отмяна на обжалваното решение.
В о.с.з. на 13.02.2025 г. процесуалният представител на С. К. Д. – адв. В.
е пледирала да бъде оставена без уважение въззивната жалба и е претендирала
направените разноски. В представената допълнително писмена защита са
развити доводи за нищожност на клаузите на чл.4.5 и чл.4.1 от трудов договор
№45/01.05.2006 г. и алтернативно – за недоказаност на твърденията за
нарушение на чл.4.1, съответно – за неоснователност на претенцията по чл.4.5
от трудов договор №45/01.05.2006 г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.д.
№931/2019 г. по описа на ВТОС, е изложена общо фактическа обстановка, от
която се черпят основание за иск за обезщетение при непозволено увреждане,
насочен срещу С. К. Д. и други лица като солидарни длъжници и основание за
иск за неустойка по чл.4.5 от трудов договор №45/01.05.2006 г. при
неизпълнение на задълженията по чл.4.1 и чл.4.4 от същия трудов договор,
насочен само срещу С. К. Д.. След разделяне на производството, съгласно
определение от 12.01.2021 г. на ВТОС и образуване на гр.д. №2526/2021 г. на
ПРС за разглеждане на иска за договорна неустойка, предявен срещу С. К. Д.,
с молба от 04.10.2021 г. ищецът „Ти Ви Ти Пак“ЕООД е уточнил, че
неустойката по чл.4.5 от трудовия договор се претендира поради нарушение
на задължението по чл.4.1 от трудовия договор за неразкриване и
неизползване на конфиденциална служебна информация, а не и поради
нарушение на задължението по чл.4.4 от трудовия договор за неизвършване на
конкурентна дейност.
3
Видно от трудов договор №45/01.05.2006 г., „Ти Ви Ти Пак“ЕООД като
работодател е възложило на С. К. Д. да изпълнява длъжността „продавач-
касиер“ срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 198 лв.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „търговски
представител“ в „Ти Ви Ти Пак“ЕООД, подписана неизвестно кога от С. К. Д..
Липсва анекс към трудов договор №45/01.05.2006 г. или самостоятелен
договор, по силата на който „Ти Ви Ти Пак“ЕООД като работодател е
възложило на С. К. Д. да изпълнява длъжността „търговски представител“,
която той очевидно /от молбата от 08.01.2018 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение и от заповед №156 от 08.03.2018 г. за прекратяване на
трудовия договор/ е заемал в дружеството, но неясно откога и при какви
условия. Обичайно именно от естеството на заеманата длъжност, зависи и
нормата за конфеденциалност, изисквана от работодателя. Тук е мястото да се
каже, че неправилно в обжалваното решение Плевенски Районен съд се е
позовал на допълнително споразумение №2 от 13.10.2013 г. към трудов
договор №45/01.05.2006 г. Споразумение с тези номер и дата има, но към
трудов договор №2 от 13.10.2003 г., сключен между „Ти Ви Ти Пак“ЕООД
като работодател и Г. П. Х. като работник относно длъжността „продавач –
касиер“.
Ако се приеме, че към процесния момент /неуточнен в исковата
молба/ е бил действащ именно трудов договор №45/01.05.2006 г., от
съдържанието на неговите чл.4.1 и чл.4.2 е видно, че С. К. Д. е поел
задължение за срока на трудовото си правоотношение и 5 години след
неговото прекратяване да не разкрива пред трети лица /разбирано като всички
лица, извън работодателя, вкл. но не само: други настоящи и бивши
работници и служители на работодателя, роднините по произход и сватовство
и лица; съпруга на работника; преките и непреки търговски партньори на
работодателя и всички лица, развиващи конкурентна или сходна дейност на
дейността на работодателя/ каквито и да е данни и информация, свързани с
организацията и извършването на дейността на работодателя, както и данни и
информация, свързани с правно-организационната структура на работодателя,
вкл. но не само: информация за доставчиците и клиентите /независимо дали са
настоящи или не/; информация за реда на организацията на заявките,
покупките, продажбите, разпространението на стоките и вс. друго, свързано с
дейността на работодателя; информация за документооборота и
организацията на отчетността, наблюдението и контрола на дейността на
работодателя; информация за дяловото разпределение и съдружниците в
дружеството на работодателя; информация за регистрирания капитал,
счетоводната и отчетна информация, както и информация, залегнала в
одиторските доклади на експерт-счетоводителя на работодателя; информация
за броя и квалификацията на заетия персонал; организацията на трудовия
процес и размера на работната си заплата, както и всяка друга информация,
която пряко или косвено е свързана с дейността на работодателя, независимо
дали тази информация е станала известна на работника при и/или във вр. с
4
изпълнение на трудовите му задължения или е получена от други работници и
служители на работодателя, или е получена по друг начин.
В молбата от 04.10.2021 г. са конкретизирани проявните форми на
нарушението на задължението по чл.4.1 от трудовия договор, както следва:
- пренасочване на фирмена кореспонденция от служебната поща*** към
личната поща ***/напр. имейли от 20.09.2016 г. и от 11.10.2016 г.; водене на
фирмена кореспонденция с „ТЕХНОКОРОЗА“АД от личната поща t***/напр.
имейли от 15.09.2014 г. и от 30.09.2016 г./
- използване на конфиденциална служебна информация лично – за
търговските цели на „ЕС-ТРЕЙД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД и чрез
предоставянето й на М. Д. – за търговските цели на „АЛБЕМАР“ЕООД.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд неправилно е тълкувал
и приложил чл.105, ал.4 от ЗЗК, като е приел, че щом има влязло в сила
решение на ВАС, което потвърждава решение на КЗК, с което е установено, че
не са налице нарушенията на ЗЗК, визирани и в исковата молба по настоящото
дело, то гражданския съд няма право да пререшава тези въпроси.
Нормата на чл.105, ал.4 от ЗЗК гласи, че влязлото в сила решение на
Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за
установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за
гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя. Обвързваща
сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя има и
решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е
оттеглена.
Нормата на чл. 105, ал. 4 от ЗЗК е императивна /виж Решение № 1127
от 1.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2022 г./ и придава обвързваща за
гражданския съд сила относно факта на нарушението и нарушителя само на
влязлото в сила положително решение на ВАС, с което се потвърждава
решение на КЗК за установяване на извършено нарушение по ЗЗК. Иначе
казано – придава се необоримо доказателствено значение на положителното
решение на специализирания орган за защита на конкуренцията – КЗК, с оглед
притежаваните от него широк кръг от правомощия и инструменти за
установяване на нарушението и нарушителя, същевременно освобождава съда
и страните в исковия процес от провеждане на доказване относно тези факти,
както и забранява преразглеждането им. В Определение № 350 от 29.07.2022
г. на ВКС по ч. т. д. № 59/2022 г., II т. о., ТК напр. е прието, че чл. 105, ал. 4
от ЗЗК има функция, сходна с разпоредбите на чл. 300 и чл. 302 от ГПК –
обвързване на съда от действието на акт на друг орган /вкл. съд/, с цел
облекчаване на доказването в процеса и избягване на противоречивото
разрешение на един и същи въпрос. По тази причина именно не е налице
обусловеност на висящото производство за разглеждане на иск с правно
основание чл. 105 от ЗЗК от висящото административно дело по обжалване
решение на КЗК, респ. не е налице основание за спиране на исковото
производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /виж Определение № 50464
5
от 29.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2029/2022 г., I т. о., ТК/.
При това положение, Плевенски Районен съд не е отчел, че не е
обвързан по силата на чл.105, ал.4 от ЗЗК от процесното решение на КЗК, с
което е установено, че не са извършени нарушения по чл.29, чл.36, ал.1 и
чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК от страна на С. К. Д., както и че едно деяние може да
не е нарушение по ЗЗК, но да се явява неизпълнение на договор или деликт.
Особеното в процесния случай е, че работодателят черпи от клауза на трудов
договор основание за деликтна отговорност на свой работник.
Според въззивния съд, в чл.4.1 от трудов договор №45/01.05.2006 г. се
съдържа споразумение за конфиденциалност, а в чл.4.5 – неустоечна клауза,
според която при нарушение на задължението да не се разкрива
конфиденциална информация винаги настъпват вреди, за обезщетяването на
които работодателят има право на неустойка в размер на 5 000 лв., без да е
длъжен да доказва настъпването на вредите и техния размер.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че
неустоечната клауза е нищожна по арг. от решение № 50077 от 11.05.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 2835/2022 г., IV г. о., ГК, който извод се споделя от
въззивната инстанция. В посоченото решение ВКС е приел, че е възможно в
трудов договор да бъде включена клауза, с която страните да се споразумеят,
че ще се търси отговорност и обезщетяване на вреди не от неизпълнение на
договорно задължение, а и за неправомерно поведение, стоящо извън
съществуващата правна връзка, т.е. деликтна отговорност. В процесния случай
във въззивната жалба „Ти Ви Ти Пак“ЕООД сочи, че дадено деяние може да
не покрива конкретен състав по ЗЗК, но да съставлява непозволено увреждане,
за което на общо основание се дължи обезщетение по чл.45 от ЗЗД. Счита, че
неспазването на чл.4.1 от трудов договор №45/01.05.2006 г. съставлява именно
такова непозволено увреждане, за което С. К. Д. дължи процесната договорна
неустойка. В посоченото решение ВКС е приел, че принципно деликтната
отговорност не предполага предходно облигационно правоотношение, а
възниква при проявление на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредата е основен елемент от този фактически
състав и се намира в причинно-следствена връзка с неправомерното
поведение. Размерът на имуществените вреди от деликт е определим едва след
обективното им проявление върху конкретно имущество. В противовес с тези
правила, с процесната клауза е уговорена предварително неустойка в
конкретен размер, дължима при това без да се доказва настъпването на
вредите и техния конкретен размер, което именно я прави недействителна.
Няма как размерът на конкретните вреди при наличие на недобросъвестното
поведение на работника, изразяващо се в нарушаване на нормите за
конфиденциалност, да бъде договорен предварително.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд се е позовал и на
чл.66, ал.2 от КТ, като е приел без аргументация, че неустоечната клауза е
допълнително условие към трудовия договор, което е по-неблагоприятно за
6
работника. Въззивната инстанция споделя и този извод по следните
съображения:
Едно от основните задължения на работника по трудовото
правоотношение, което се включва в понятието трудова дисциплина, е
задължението за лоялност към работодателя, което се изразява в това да не
разпространява поверителни за него сведения /чл. 126, т. 9, предл.2 от КТ/.
Нарушението на трудовата дисциплина представлява дисциплинарно
нарушение, което същевременно може да причини вреди на работодателя.
Така работникът може да носи едновременно дисциплинарна и имуществена
отговорност. В чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от КТ са разграничени хипотезите на
ограничена и пълна имуществена отговорност. Ограничена имуществена
отговорност се носи в ограничен размер при небрежно причиняване на вреди
при или по повод изпълнение на трудовата функция, а пълна имуществена
отговорност в пълен размер – за вреди, причинени умишлено, в резултат на
престъпление или не при или по повод изпълнение на трудовата функция.
Ограничената имуществена отговорност има договорен характер, тъй като
възниква при неизпълнение на задължение по конкретно трудово
правоотношение, а пълната имуществена отговорност има деликтен характер,
тъй като има своето основание в неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму. Хипотезите на пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал.
2 от КТ касаят деликт, отговорността за който се реализира по реда на
гражданския закон, в частност – чл. 45 и чл.49 от ЗЗД. В случая се претендира
неустойка като форма на договорна отговорност, в чийто фактически състав
вредите не са елемент, т.е. неустойката се явява наказателна санкция за
недобросъвестно поведение на служителя по време и след прекратяване на
неговото трудово правоотношение.
Ето защо съдът намира за недействителна уговорката за реализиране
на пълна имуществена отговорност чрез заплащане на неустойка в конкретен
предварително установен размер, което е несъвместимо с естеството на
пълната имуществена отговорност по трудовото правоотношение, която
отговорност има деликтен характер и изисква доказване на реални настъпили
вреди.
Съдът намира още, че процесната неустоечна клауза разширява кръга
на хипотезите на пълна имуществена отговорност, което противоречи на
императивната разпоредба на чл.203, ал.2 от КТ, препращаща само към
разпоредбите на гражданския закон за отговорността за непозволено
увреждане и като допълнително условие към трудовия договор с гражданско-
правно съдържание, поставя работника/служителя в по-неблагоприятно
положение.
С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и
правилно е отхвърлен като такъв от Плевенски Районен съд, без да се търси
отговор на въпроса извършени ли са конкретните деяния от С. К. Д. и да се
анализират множеството събрани в двете инстанции доказателства.
7
При този изход на спора по същество, „Ти Ви Ти Пак“ЕООД следва да
бъде осъдено на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати в полза на С. К. Д.
сумата от 1 000 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени
във въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение № 868 от 27.06.2024 г. по гр.д. №2526/2021 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Ти Ви Ти Пак“ЕООД-гр.
Разград, с ЕИК: *** да заплати в полза на С. К. Д., с ЕГН: ********** сумата
от 1 000 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8