Р Е Ш Е Н И Е № 1257
гр. Пловдив, 30.06.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря
С. С., като разгледа докладваното от Председателя адм.д. № 981 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15, бл. 23, вх. 0, ет. 5, ап.
95, представлявано от управителя Г.К., чрез адв. В.,***, офис 1, против Решение
№ 44 от 27.02.2023г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е
потвърдено ПНПОМ изх. № С230016-023-0000418 от 20.02.2023 г., издадено
от А.П.- старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи
запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за
сумата от 64 575,94лв.
Претендира
се отмяна изцяло на оспореното решение, както и отмяна на потвърденото с него
ПНПОМ поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (л. 46). Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в жалбата и в нарочно становище
на л. 44 – 45.
Ответникът
директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юр. Ш.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Възраженията са изложени
първоначално в писмено становище на л. 11 – 12, към което е представен списък
на направените разноски (л. 14) и в съдебното заседание на 31.05.2023г., като повторно
е представен списък на направените разноски (л. 43).
По
допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното: оспореното
решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е получено от жалбоподателя на
31.03.2023г., съгласно изрично отбелязване върху него, направено от управителя
на дружеството (л. 17). От своя страна, жалбата е подадена чрез административния
орган на 06.04.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Жалбата е
подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо
място, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от
компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в
случая е ТД на НАП – гр. Пловдив, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК.
На следващо
място, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа
страна: със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623000331-020-001 от
24.01.2023г., издадена от П.С. - началник на сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив,
е възложена ревизия на жалбоподателя с обхват данъчни задължения по ЗДДС за
периода от 01.06.2022г. до 31.12.2022г. Ревизията е възложена във връзка с
подадена от дружеството СД по ЗДДС за данъчен период м. 12.2022г., в която е
деклариран резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на
163 444,50лв. Съгласно издадената ЗВР срокът за извършването на ревизията
е до три месеца, считано от датата на връчването й, което е направено по електронен
път на 08.02.2023г. (т.е. до 09.05.2023г.).
Според
оспореното по делото решение, както и според искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ (предварителни
обезпечителни мерки) № Р-16001623000331-039-001 от 20.02.2023г. (л. 27 - 28) от
С.З.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в рамките на
ревизията е прието за установено, че се очаква по отношение на ревизираното
лице “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД да бъдат установени публични задължения в общ размер
от около 64 575,94 лв., от които общо 61 292,50лв. главници и общо
3 283,44лв. законни лихви към 20.02.2023г. Във връзка с направеното искане
е издадено процесното ПНПОМ изх. № С230016-023-0000418 от 20.02.2023г., с което
са наложени обезпечителни мерки, под формата на запор върху налични и
постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, находяща се в доставчик
на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за сумата от общо
64 575,94лв.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на запорно съобщение изх. № С230016-146-0000296
от 20.02.2023г., адресирано до “Обединена българска банка“ АД, за налагане на
процесния запор (л. 34 – 34 гръб). Прието е заверено копие на писмо изх. № 230-ОПЗ/*********
от 21.02.2023г. (л. 35) от “Обединена българска банка“ АД, според което писмо
запорът е наложен, но по сметката няма авоари за обезпечаване на вземането. По
делото е приета като доказателство и декларация от управителя на „ТЕХНО БИО
ЕКСПОРТ“ ЕООД, в която се посочва именно същата банкова сметка, по която да
бъде възстановен ДДС по акт за прихващане или възстановяване за периода м.
12.2022г. (л. 29).
Процесното
ПНПОМ е връчено на жалбоподателя по електронен път на 21.02.2023г., съгласно
удостоверение за извършено връчване на л. 33. Против ПНПОМ е подадена жалба вх.
№ 70-00-1988 от 21.02.2023г., по повод на която е издадено оспореното по делото
решение № 44 от 27.02.2023г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
При така
описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството
за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя.
Оспореното
решение е в писмена форма и е мотивирано, съгласно изискването на чл.197, ал.1
от ДОПК, доколкото в същото са обсъдени наличните по преписката писмени
доказателства, направеното искане от органа по приходите, обжалваното ПНПОМ,
както и възраженията на жалбоподателя.
Съгласно
чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. С нормите на ДОПК се регламентира възможност, която при осъществяване
следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и
обстоятелствата по случая. Привременният характер на предварителните
обезпечителни мерки е с предназначение гарантиране на събирането на публичните
вземания чрез предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и
осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.
Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК, с постановление на
публичния изпълнител. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху
активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на
дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки
следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Съгласно чл.
195, ал. 7 от ДОПК, обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена
форма и съдържа изброените в чл. 196, ал. 1 от ДОПК реквизити.
Съгласно
разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. По своето правно естество обезпечаването на
публични вземания, уредено в чл. 195 и следващите от ДОПК, в хипотезата на чл. 121,
ал. 1 от кодекса, означава предприемане на конкретни процесуални действия от
страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на
едно установено по основание и размер предполагаемо публично вземане.
Основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на
годно основание - образувано ревизионно производство и надлежно искане от
публичния изпълнител за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер.
Тъй като налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко засяга правната
сфера на длъжника, следва да бъде спазен принципът на съразмерност, посочен в
нормата на чл. 195, ал. 7, във връзка с чл. 121, ал. 3 от ДОПК.
В случая,
процесното ПНПОМ е издадено от материално и териториално компетентен орган, заемащ
длъжността старши публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. Пловдив, съгласно
изискванията на чл. 121, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Процесното ПНПОМ е
издадено в съответствие с изискванията за писмена форма на този вид актове и
тяхното съдържание, установени от нормите на чл. 196, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и
чл.195, ал.5. По делото не са ангажирани доказателства за представено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, поради което не са налице основанията по чл. 197, ал. 3, пр. 1 и 2
от ДОПК, предпоставящи отмяната на процесните обезпечителни мерки. Наложеният запор
върху банковата сметка на жалбоподателя е за сумата в размер на 64 575,94лв.
(61 292,50лв. главници и 3 283,44лв. законни лихви), като размерът на
сумата е съобразен с отправеното искане от ревизиращ орган по приходите. Не са
представени доказателства по делото, че налагането на предварителни
обезпечителни мерки под формата на налагане на запор върху банкова сметка ще доведе
до възприпятставе на дейността на жалбоподателя, предвид липсата над друго
имущество, спрямо което да бъде наложено обезпечение.
Настоящият
състав на съда намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането
на извод, че наложените обезпечителни мерки спират извършваната от
жалбоподателя дейност, като следва да се посочи, че с нормата на чл. 199 от ДОПК е установена възможност за замяна на обезпечителни мерки, а нормата на чл.
229 от ДОПК предвижда възможност за разрешаване от публичния изпълнител
определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да
се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с
дейността му.
Нещо повече,
по договор за правна защита и съдействие с № 13 от 09.05.2023г. (л. 47) на
адвокат Р.В. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв.,
което обстоятелство сочи за наличието на парични средства у жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесното ПНПОМ изх.№ С230016-023-0000418
от 20.02.2023г. за валиден и законосъобразен акт. С постановеното от ответника
в настоящето производство решение ПНПОМ се потвърждава при правилно прилагане
на закона. Решението на ответника също е валиден и законосъобразен акт, жалбата
против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на НАП следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП) в размер на 100лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТЕХНО
БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: гр. Пловдив, ул. „Ручей“ № 15,
бл. 23, вх. 0, ет. 5, ап. 95, представлявано от управителя Г.К., чрез адв. В.,***,
офис 1, против Решение № 44 от 27.02.2023г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което е потвърдено ПНПОМ изх. № С230016-023-0000418 от 20.02.2023 г., издадено от А.П.- старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с което са наложени обезпечителни мерки,
представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***,
BIC: ***, находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска
банка“ АД, за сумата от 64 575,94лв.
ОСЪЖДА “ТЕХНО БИО
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. “Ручей“ № 15, бл. 23, ет. 5, ап. 95, представлявано от управителя Г.К., да
заплати на Националната агенция за приходите – гр. София сумата от 100лв. (сто
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: