Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260005
гр. Варна, 19.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ Т.А,
като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№790 по описа за 2019г. на
ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Т.И.Г. и В.К.Г., чрез адв.К., срещу постановеното решение
№966/05.11.2019г. по т.д.№1980/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Излага се, че единствения спорен въпрос в производството
е налице ли е непогасено публично задължение по издадения РА №Р –
03000317000802-091-001/25.08.2016г. и Справка декларация по ЗДДС за месец
август 2016г. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че посочената в РА фактура е анулирана, а дължимото ДДС по сделката,
обективирана в нот.акт №82 е платено чрез прихващане по справка – декларация за
месец август 2016г. на основание фактура №1/25.08.2016г.
Предвид изложеното и
доколкото плащането на дължимото ДДС, предмет на ревизионния акт, е извършено
преди неговото издаване и влизането му в сила, този изпълнителен титул е
нищожен поради липса на предмет. В условие на евентуалност същия следва да се
счита за погасен.
По същество молят
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивниците, чрез адв.К., поддържат жалбата. Излагат, че в хода на
производството е настъпил нов факт, който следва да бъде съобразен при
постановяване на решението, а именно заплащане на сумата по ревизионния акт.
Излагат, че в платежното нареждане изрично са посочили, че заплатената сума
представлява дължима главница и лихва за забавеното ѝ плащане, но поради
предвидения процесуален ред за погасяване на задълженията, въззивниците са
изправени пред невъзможността да защитят правата си. По същество моли съда да
приеме, че с представените доказателства, задълженията по акта са погасени,
поради което не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.
С определение
№6/07.01.2020г., на основание чл.265, ал.2 от ГПК, като въззивник в
производството е конституиран „НС ГОЛД“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.Девня, кв.Химик, бл.19, вх.А, ет.2, ап.4.
Същият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Въззиваемата страна
НАП, в качеството й на публичен взискател, с писмен отговор и в съдебно
заседание, чрез пълномощника си М.Г., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства. От същите се установява наличието на
определените в закона предпоставки за уважаване на исковете, а именно: редовно
връчен и влязъл в сила ДРА с размер на законово установени задължения от
18 449,03лв. към датата на издаването му; извършване на разпоредителната
сделка след връчване на ЗРВ на 15.02.2017г.; сделката е сключена между свързани
лица по смисъла на пар.3,б.а от ДР на ДОПК; липса на друго имущество, което да
обезпечи плащането на задълженията.
Твърди, че ДОПК
императивно разпорежда последователността за плащане, както и че след
образуване на изпълнителното дело нито задълженото лице, нито трето лице може
да посочва за кой титул и за кое вземане внася сумата. Има предвиден ред, по
който се погасяват вземанията и съобразно същия сумата по процесния РА не е
погасена изцяло. Освен това, чл.219 от ДОПК предвижда, че всички присъединени
взискатели и вземания ползват всички изпълнителни действия, които са протекли
до момента и всеки взискател и публично вземане присъединено по делото, има
същите права, които са имали и първоначалните взискатели.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първостепенния
съд потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Производството пред
ВОС е образувано по предявен иск от публичен
изпълнител при НАП срещу срещу
„НС ГОЛД“ ЕООД, Т.И.Г. и В.К.Г. за обявяване на относителна
недействителност по отношение на Държавата извършената
между ответниците продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, общ.
Варна, район Приморски, с.о. Сотира, ул. „Проф. Фриц Цвики" № 6, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 6(с идентификатор 10135.2508.1394.6.6) и 24 кв.м. идеални части от
правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 10135.2508.1394, целия с площ 1660 кв.м., от които идеални части
12.00 кв.м. са отредени съгласно архитектурен проект и купувачът ще ползва за
ПАРКОМЯСТО № 1, находящо се на открития паркинг, в незастроената част на
поземления имот, като сделка,
сключена във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано с
длъжника лице, сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
приключила с установяване на публични задължения, на осн. чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК.
В исковата молба се
твърди, че на длъжника „НС ГОЛД“ ЕООД, по електронен път, е връчена заповед за ревизия на
15.02.2017г., в резултат на която на 03.08.2017г. на дружеството е връчен, по
електронен път, РА № Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г., с който на същото
са определени данъчни задължения в общ размер на 18 449,03лв. Актът е влязъл в законна сила. Твърди се още, че въз основа на същия публичният
изпълнител е започнал изпълнение за принудително събиране на така установените
публични държавни вземания, като е образувано изпълнително дело №*********/2017г. за сума общо в размер на 68 607,28лв.
След връчването на заповедта за възлагане на
ревизия „НС ГОЛД“ ЕООД е сключило с останалите
ответници Т.И.Г. и В.К.Г. договор за покупко-продажба на собствения на дружеството недвижим имот, предмет на производството,
обективирана в нот.акт №82/2017г. Излага се, че така извършената продажба е недействителна по отношение на
Държавата, тъй като е осъществена след връчване на акта за започване на ревизия
и страни по нея са свързани лица (купувачът е родител на управителя на продавача). Твърди се още, че със сделката се намалява
имуществото на длъжника, а оттук и възможността на Държавата като кредитор да
се удовлетвори от него, поради което сделката е увреждаща за
кредитора. Претендира се същата да се
обяви за относително недействителна по отношение на Държавата, на осн. чл.216,
ал.1, т.6 от ДОПК.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Твърди, че по делото
е установено качеството на кредитор на държавата за задължения, произтичащи от
валиден изпълнителен титул. Твърди се наличие и на останалите предпоставки за
уважаване на иска – увреждане на кредитора, чрез намаляване на имуществото, от
което би могъл да се удовлетвори, както и свързаност на страните по сделката.
По същество моли съда да уважи предявения иск и му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът „НС ГОЛД“ ЕООД, с писмени отговори и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че към момента на сключване на процесния договор
дължимият ДДС в размер на 16 666,50лв. е бил погасен чрез прихващане,
прието и одобрено от органите по приходите. В деня на установяване на
административното нарушение – 25.08.2016г., изразяващо се в неначислен ДДС за
извършена доставка, приемайки доводите на органите по приходите, дружеството е
издало нова фактура №1/25.08.2016г., в която е начислило ДДС, като е сторнирало
фактура №5/23.06.2016г.
Начисляването на дължимия ДДС не е било отчетено от органите по приходите
и е довело до неоснователно образуване на настоящото производство. Така
начисленият данък е включен в справка- декларация за ДДС за м.08.2016г. От
същата справка-декларация е видно, че през м.август за дружеството е възникнало
право на пълен данъчен кредит в размер на 31 738,86лв. След извършено
прихващане на дължимия данък и данъка за възстановяване, се установява, че
начисленият ДДС се погасява изцяло, като за дружеството остава право на
възстановяване на ДДС в размер на 15 072,36лв. Извършеното прихващане е
прието от НАП. Резултатът за периода в размер на 15 072лв. е потвърждаван
в последващи проверки.
По отношение на лихвата твърди, че такава не е дължима, с оглед
погасяване на задължението. Дори да се установи задължение за такава,
дружеството е в готовност да я погаси.
По същество претендира отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответниците Т.И.Г. и В.К.Г. с писмен отговор и в съдебно заседание,
оспорват предявения иск като недопустим и не основателен. Сочат, че формалното
позоваване на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК не прави иска допустим.
По отношение на основателността твърдят, че фактура №5/23.06.3016г., послужила
като основа за издаване на РА е заменена от фактура №1/25.08.2016г. именно
поради допуснати пропуски във водената документация относно режима за облагане
с ДДС. Със справка – декларация от 04.09.2016г. за данъчен период м.август
2016г. е извършено прихващане на дължимия ДДС в размер на 16 666,50лв. , което
е потвърдено от НАП и съвпада с вземането предмет на РА. Твърдят още, че
купувачите са добросъвестни, тъй като не са знаели за делата на дружеството.
Фактурата е била анулирана преди възлагане на ревизията, но този факт на е
отчетен от проверяващите.
По същество молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск и им присъди направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: 1. Ответното дружество е длъжник по установено
публично задължение; 2.процесната сделка е сключена след датата на
установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия;
3.сделката е сключена във вреда на публичния взискател и по нея страна е
свързано с длъжника лице.
В настоящото
производство между страните по делото не е налице спор относно фактите по
делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както
следва: 1/ Със Заповед №Р-03000317000802-020-001/13.02.2017г.,
на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „НС
ГОЛД“ ООД, ЕИК ********* за задължения по ЗДДС, за периода от 29.11.2015г. до
24.08.2016г. /л.7/. Препис от заповедта е връчен по електронен път на
15.02.2017г. /л.5-6/.
Ревизията на „НС ГОЛД“ ООД е приключила с ревизионен акт № Р-
03000317000802—091-001/03.08.2017г., с който са установени публични задължения
на търговеца по ЗДДС в размер на 16
666,50лв. – главница и 1 782,53лв. лихва. Препис от ревизионния акт
е връчен на дружеството по електронен път на 03.08.2017г. /л.9-10/. Същият не е
обжалван и е влязъл в законна сила.
На 08.11.2018г. на дружеството ответник „НС ГОЛД“ ООД е връчено съобщение
за доброволно изпълнение на вземанията по ревизионния акт.
След изтичане срока за доброволно изпълнение, по образуваното
изпълнително дело №*********/2017г. публичният изпълнител е насочил изпълнение
върху банкови сметки с постановление за налагане на запор от 22.01.2018г.
/л.40/. Изискани са и справки от публични регистри /ЦРОЗ, служба КОС при МВР,
регистри на дружества с държавно и общинско участие, Служба по вписвания,
регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове, регистъра на ПС на КАТ, регистъра
на въздухоплавателни средства и кораби, регистрите на земеделска земя и техника/,
от които не са получени данни за известно имущество на този длъжник.
Видно е от приложеното на л.15-16 от делото заверено копие на нот.акт
№82, т. I, peг. № 1520, дело № 47, при нотариус И. *** действие ВРС, че на 21.03.2017
г. „НС ГОЛД“ ООД, представлявано от Н. Т. Г. и Р. Й. К. са продали на
ответника Т.И.Г. процесния недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 6 (с
идентификатор 10135.2508.1394.6.6) и 24 кв.м. идеални части от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор
10135.2508.1394, целия с площ 1660 кв.м., от които идеални части 12.00 кв.м. са
отредени съгласно архитектурен проект и купувачът ще ползва за ПАРКОМЯСТО № 1,
находящо се на открития паркинг, в незастроената част на поземления имот.
Не е спорно и от приложеното удостоверение за родствени връзки /л.21/ се
установява, че към датата на сключване на сделката купувачът Т.И.Г. е бил в
брак с В.К.Г., а управителят на дружеството - Н. Т. Г. е техен син.
Не са спорни и установените пред настоящата инстанция обстоятелства,
както следва: 1/ с платежно нареждане от 18.03.2020г. „НС ГОЛД“ ООД е превело
по сметка на ТД на НАП Варна сумата от 23 720лв. с основание за плащане РА
№Р-03000317000802/2017г.; 2/ с така извършеното плащане е погасена дължимата по
процесния РА главница, като са останали неизплатени произтичащите от същия
задълженията за лихви; 3/ с остатъка от внесената сума /за разликата над
16666,50лв. до 23720лв./ са погасени съразмерно дължимите главници по РА
№03000317005818-091-0001/22.03.2018г., съобразно приложените по делото справки за
задълженията на „НС ГОЛД“ ООД към 19.12.2018г. /л.23 от делото на ВОС/ и към
21.07.2020г. /л.41/.
С влязло в сила определение №602/11.03.2020г. по адм.д.№438/2020г. на
Адм.съд Варна е отхвърлена жалбата на Т.И.Г. и В.К.Г. срещу решение
№20/22.01.2020г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на основание чл.134,
ал.4 вр. чл.133, ал.1 от ДОПК е отказано възлагане на нова ревизия на „НС ГОЛД“
ООД.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът между страните
е правен, като е концентриран в два въпроса: за нищожност на изпълнителния
титул поради плащане на дължимото ДДС, предмет на РА преди неговото издаване;
както и за липса на изпълнително основание поради погасяването му с платежно нареждане
от 18.03.2020г.
По въведеното
възражение за нищожност на РА:
За да се произнесе по
същото, съдът съобразява формираната съдебна практика, според която основанията
за нищожност на административните актове са тези по чл.146 от АПК, но само
когато порокът е толкова тежък, че да направи невъзможно съществуването на акта
като такъв, като го приравнява на "правно нищо", на несъществуващ
факт. Изведените от теорията пороци за нищожност са: издаване на акта от
некомпетентен орган /материална или териториална компетентност/; порок във
формата, който е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на
такава и от там липса на волеизявление; нарушението на административно
производствените правила, което има за последица липса на волеизявление. Нарушенията
на материалния закон са основание за незаконосъобразност на административния
акт. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
съответната материално правна норма са основание за нищожност на акта.
Нищожните
административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните
последици, към които са били насочени /например възникване на валидни правни
задължения/ и не могат да бъдат санирани /ТР №3/2013г. на ВАС/.
В конкретния случай,
наведения от ответниците порок водещ до нищожност на процесния РА е за липса на
материално основание за издаването му, тъй като установеното с него задължение
е било погасено към датата на постановяването му.
По делото е безспорно
установено и не оспорено от страните, че за проверявания период /29.11.2015г. до 24.08.2016г./,
ответникът „НС ГОЛД“ ООД е сключил
облагаема сделка /по фактура №5/23.06.2016г./, по която не е начислил и внесъл
дължимия ДДС, което е послужило като основание за възлагане на ревизията,
извършване на проверката и съставяне на процесния ревизионен акт.
Последвалото
анулиране на фактурата и заместването ѝ с фактура №1/25.08.2016г., както
и твърдяното прихващане са извършени в период следващ периода на ревизията и не
могат да обосноват извод за липса на материалните предпоставки за издаване на
РА, които са от такова естество, че го правят лишен от законова основа.
От друга страна,
посочените факти са настъпили през 2016г., преди издаване на процесния РА на
03.08.2017г. и влизането му в сила, поради което и на основание чл.164, ал.4 от ДОПК същите не могат да послужат като основание за оспорване на вземанията
установени с него. Забраната за оспорване на публично вземане, установено с
влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяването му,
поради което е разпрострял задължителната сила на акта и по отношение на
третите лица. Въведените твърдения, доколкото са били известни на
дружеството/задължено лице към момента на постановяване на РА, са били
основание за обжалването му.
В хода на настоящото
производство, с влязло в сила определение №602/11.03.2020г. по
адм.д.№438/2020г. на Адм.съд Варна, е отказано възлагането на нова ревизия на „НС ГОЛД“ ООД за изменение на вече издадения
РА, по реда на чл.133 и чл.134 от ДОПК, поради липса на предвидените в закона
предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира, че единственото допустимо и валидно
основание за отричане вземането в полза на НАП е това за погасяването му, което
следва да бъде установено от ответниците по делото.
Забраната на чл.164, ал.4 от ДОПК не обхваща оспорване на публичното
вземане, установено с РА, което се основава на нововъзникнали факти, които не
са преклудирани от влезлия в сила акт, каквито биха били твърденията за
погасяване по някой от предвидените в чл.168 от ДОПК способи – прихващане или плащане.
Независимо от обстоятелството, че твърдението за извършено прихващане с
вземането по РА предхожда издаването на акта, за пълнота на изложението следва
да бъде отбелязано, че същото е и недоказано в хода на производството, по
следните съображения:
Разпоредбите на чл.129 и сл. от ДОПК предвиждат специална процедура, при
която може да бъде извършено прихващане, която задължително изисква издаване на
надлежен акт за прихващане или възстановяване, който подлежи на обжалване по
реда за обжалване на ревизионните актове. В чл.131 от ДОПК е предвидено, че
непроизнасянето по искането представлява мълчалив отказ, който подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването
се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Когато лицето не е
обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане за
прихващане или възстановяване, в сроковете по чл.129, ал.1 от ДОПК.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установява спазване
на посочената процедура, нито съставяне на РА от последваща проверка, в който
да се признава право на ползване на данъчен кредит, намален с размера на
задължението по процесния ревизионен акт, поради което и възражението за
погасяване на вземането чрез прихващане е неоснователно.
По възражението за
погасяване на вземането по процесния РА чрез плащане, извършено с платежно
нареждане от 18.03.2020г.:
Съгласно действащата
редакция на разпоредбата на чл.169, ал.4 от ДОПК до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява кой
вид от задълженията, установявани от НАП, иска да погаси. В същата норма, в
точки от 1 до 4, законодателят изрично е посочил четирите вида задължения,
които могат да се заявят при плащане. Съгласно чл.169, ал.5 ДОПК, за всеки от
четирите вида публични задължения е приложим принципът за погасяване на
най-ранното по срок на плащане задължение. В качеството си на задължено лице,
платецът упражнява правото си на избор кой вид публично вземане иска да погаси
с внасянето на дължима сума по съответния вид сметка на териториална структура
на НАП. В ал.8 на чл.169 от ДОПК е предвидено, че след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не се
прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност:
разноски, главница, лихви. В последната хипотеза задълженото лице няма право на
избор кое задължение да погаси.
Така очертаната
правна уредба има императивен характер и като такава не подлежи на тълкуване,
поради което и посоченото от платеца основание за извършеното плащане, след образуване
на изпълнително дело, не може да бъде отчетено от съда. При погасяване на
задълженията, НАП е спазила предвидения в ДОПК ред, а по делото не са
представени доказателства за плащане на задължението по процесния РА в пълен
размер.
С оглед на горното и
доколкото по делото е установено наличието на останалите предвидени в закона
предпоставки за уважаване на иска, а именно: процесната сделка е сключена след
датата на връчване на заповедта
за ревизия; същата е сключена във вреда на публичния изпълнител, тъй като с извършеното отчуждаване на имоти на длъжника се извършва намаляване на
имуществото служещо за обезпечение на кредитора-публичен взискател; страни по
нея са свързани лица по смисъла на пар.3, т.1, б.”а” от ДР на ДОПК. Действително, родствената връзка в случая е между един от управителите
и съдружник в дружеството прехвърлител и купувачите по сделката, но съдът
намира, че юридическото лице се управлява
от определени в закона органи, състоящи се от физически лица, които образуват и
изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. /в този смисъл е и решение №120/02.02.2000г. по г.д.№704/99г. на ВКС, V г. о./.
Предвид изложеното съдът счита, че по делото е установена свързаност
между страните по сделката, съответно - знание за увреждащото й действие по отношение на държавата. Законът
предполага - в разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, че след като страните по една сделка са
свързани по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ДОПК, то те знаят за увреждащото й действие по
отношение на кредиторите. В този смисъл е и текстът на
чл.216, ал.3, както и основния текст на чл.135, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен
и доказан и като такъв същият следва да бъде уважен.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва да бъде
потвърдено.
Предвид липсата на
доказателства за направени разноски, такива не следва да се присъждат в полза
на въззиваемата страна.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №966/05.11.2019г.
по т.д.№1980/2018г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на
чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: