№ 203
гр. Сливен, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500318 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 427/02.06.2022г. по гр.дело № 20222230101208, по описа на
Pайонен съд Сливен с което е изменена определената със съдебно решение № 201 от
11.06.2021 година, постановено по гражданско дело № 850 по описа на РС-Сливен за 2021
година издръжка, която Д. СВ. ЕР. с ЕГН: ********** с адрес: *** се е задължил да
ЗАПЛАЩА на ПЛ. К. ЕР. с ЕГН: ********** като майка и законна представителка на
малолетното дете Д. Д. ЕР., роден на *** година с ЕГН: ********** и двамата с адрес: с.
***, като я УВЕЛИЧАВА от 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ на
200 лева /двеста лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба на 23.03.2022 година
до навършване на пълнолетие или настъпване на други законни причини за изменяването
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част за
разликата над уважения до пълният претендиран размер от 220,00 лева е отхвърлен като
неоснователен. С решението е изменена определената със съдебно решение № 201 от
11.06.2021 година, постановено по гражданско дело № 850 по описа на РС-Сливен за 2021
година издръжка, която Д. СВ. ЕР. с ЕГН: ********** с адрес: *** се е задължил да
ЗАПЛАЩА на ПЛ. К. ЕР. с ЕГН: ********** като майка и законна представителка на
малолетното дете С. Д. ЕР., роден на *** година с ЕГН: ********** и двамата с адрес: с.
***, като я УВЕЛИЧАВА от 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ н а
200 лева /двеста лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба на 23.03.2022 година
до навършване на пълнолетие или настъпване на други законни причини за изменяването
1
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част за
разликата над уважения до пълният претендиран размер от 220,00 лв. е отхвърлен като
неоснователен. Изменена е определената със съдебно решение № 201 от 11.06.2021 година,
постановено по гражданско дело № 850 по описа на РС-Сливен за 2021 година издръжка,
която Д. СВ. ЕР. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** се е задължил да ЗАПЛАЩА на
ПЛ. К. ЕР. с ЕГН: ********** като майка и законна представителка на малолетното дете КР.
Д. ЕР., роден на *** година с ЕГН: ********** и двамата с адрес: с. ***, като я
УВЕЛИЧАВА от 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ н а 200 лева
/двеста лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба на 23.03.2022 година до
навършване на пълнолетие или настъпване на други законни причини за изменяването или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част за разликата над
уважения до пълният претендиран размер от 220,00 лева е отхвърлен като
неоснователен.Осъден е Д. СВ. ЕР. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Сливен държавна такса в размер на 162,00 лева /сто шестдесет и два лева/.
Осъдени са страните да платят разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковете.
В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Мотивирайки съдебния си акт, районният съд, е
направил погрешна преценка на събраните по делото доказателствата, не е обсъдил
представени такива, в резултат на което е извел погрешни изводи. При приетата фактическа
обстановка от първоинстанционният съдът следва, че ако съгласно постановеното решение
на съдът бащата Е. заплаща общо 600лв.. на трите си малолетни деца, то тогава за същият
ще остане с чиста сума от 171.26 лв. - т.е. сума която е и по-малка от тази определена за едно
малолетно дете, за да покрива личните си потребности, както и да има и достатъчно
средства, когато взема децата в определеният от съдът му режим на лични контакти, да
осигурява всичко необходимо на тях. Анализират се доходите и на майката, като подробно
се аргументира, че нейните доходи многократно надвишават тези на въззивника. Тъй като за
основателността на иска по чл. 150 СК, следва да е налице трайно и съществено изменение
на нуждите на издържания или трайни съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, в процесната хипотеза не се констатира трайна и значима промяна в
материалните възможности на ответника, а дори да се приеме, че в промяна в нуждите на
децата е налице, то е оглед ангажираните възражения и оспорвания, като и представените от
ищцата доказателства, би било единствено обосновано да се постанови изменение на
присъдената издръжка в размер около минимума по чл.142 от СК, а именно една четвърт от
минималната работна заплата за страната, която към датата на постановяване на
обжалваното решение е в размер на 710.00 лв или 177.50 лв. за всяко дете, които бащата
вече заплаща. В обобщение се иска да се отмени решението и предявените искове да се
отхвърлят или да бъде определена издръжка към минималния размер, която де се определи в
процентно отношение. Претендират се разноски.
2
В законовия срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е
неоснователна. В мотивите на решението си съдът правилно е извършил преценка на
нуждите на всяко едно от малолетните деца, полът им, възрастта им, както и
обстоятелството, че всяко едно от децата е пораснало физически и с това са нараснали и
техните нужди. От друга страна е налице и промяна в икономическите и социално-битовите
условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са
необходими за задоволяване нуждите на децата. Съдът е съобразил и нуждата от
закупуването на книги, посещение на ученически екскурзии и развлекателни събития и от
трениране на спорт, това са обстоятелства който също са съобразени от
първоинстанционният съд. При постановяване на своето решение съда се съобразил и със
социално- икономическата обстановка в страната като цяло и интензивните инфлационни
процеси. За преценката на възможностите и материалното състояние на бащата Д.Е.,
първоинстанционният съда се съобразил с обстоятелството, че същия няма сключен
граждански брак с друго лице и че няма други низходящи за които да полага грижи или да
има задължение за издръжка. Не на последно място съда се е съобразил с обикновените
условия за живот на децата, като се взел предвид възрастта, образованието и другите
условия, които са от значение за случая. В обобщение се иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. въззивника не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по
пълномощие, с което се поддържа жалбата.
В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността
на жалбата. Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
За уважаване на иска по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при
3
които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на
искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за
издръжка на непълнолетни лица, поради което родителят дължи същата.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто
обективното увеличаване нуждите на децата, настъпили в рамките на изминалия период от
първоначалното определяне на издръжката и тяхната възраст. Нуждите на децата, съобразно
твърденията в исковата молба и събраните доказателства, са в рамките на нормалните за
възрастта на децата разходи. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна на
икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст
да бъде издържано с определените преди близо година средства. Отчетен е факта, че през
учебната 2021/2022 година малолетните деца са редовни ученици във втори клас и са се
увеличили нуждите им, както и възможностите на дължащия издръжка родител.
Средномесечният му доход и ежемесечния доход, свързан с плащане на наем по силата на
съдебно решение № 201 от 11.06.2021 година, постановено по гр.дело № 850 по описа на
РС-Сливен за 2021 година.
При това положение е налице съществено и трайно изменение на обстоятелствата, при
които е определен досегашния размер на издръжката за всяко от децата поотделно, респ.
всеки от размерите на издръжката следва да се увеличи.
Районният съд приел, че по силата на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни или имат имущество. Задължението за издръжка е безусловно, когато се
касае издръжката на непълнолетно дете. Конкретният размер на дължимата издръжка следва
да бъде определен, с оглед критериите, посочени в чл. 142 от СК в зависимост от нуждите
на детето - в конкретния случай децата живеят при своята майка. Доходът на майката
възлиза на 532,40 лв. Доходът на бащата е поне в размер на минималната работна заплата за
страната, ведно с допълнителното възнаграждение за трудов стаж и опит- 736,17 лв.
Родителите дължат безусловно издръжка на собствените си деца .В производството не се
установява бащата да има други алиементни задължения освен задълженията за издръжка на
малолетните си деца . Няма задължения за плащане на наем.
Следва да се измени издръжката, която бащата дължи. При тези доходи на двамата родители
и съобразявайки факта, че бащата няма други алиементни задължения, съдът приема, че за
издръжката на всяко от децата е необходима сума в размер на 350 лв. месечно, от които 200
лв. следва да се поемат от бащата, a 150 лв. следва да се поемат от майката. Родителят, при
когото децата живеят, освен в пари, участва в издръжката и в натура и като полага лични и
непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и възпитанието на децата.
Правилно е приетото, че тъй като и трите деца са на приблизително сходна възраст - разлика
по-малка от година и с оглед обстоятелството, че и трите учат в едно и също училище и в
един и същи клас не се обосновава разлика в определяните размери на издръжка на децата
едно спрямо друго.
Така определената издръжка за всяко от децата е към минималната, поради което не може да
4
се приеме за основателна жалбата. Искането издръжката да се определи като процент от
МРЗ, според този състав, не може да се сподели, тъй като би било предпоставка за
последващи спорове при неизпълнение на задължението. Законодателят поставя издръжката
на непълнолетното дете с приоритет пред задължения с друг характер, поради което
наличието на кредит не следва да се отчита при определяне на дължимата издръжка,
респективно при изменението на същата или да се отчита като наличие на трудност при
заплащането на издръжката.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата разноски
съразмерно на уважената част от исковите претенции, направените от нея в
първоинстанционното производство.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и
неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той
следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените
от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 427/02.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1208/2022 г. по
описа на Сливенски районен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. СВ. ЕР. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да заплати на ПЛ. К. ЕР. с
ЕГН ********** от с. ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5