Р Е Ш Е Н И Е № ….
гр. П.,
27.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, наказателна колегия, в откритото съдебно заседание, проведено на
31.03.2017 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при участието на секретаря Б.Н., като
разгледа докладваното от съдията АНД № 57 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от Б.П.Ч., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № 5-ЗОБ/2016
г. от ***2016 г. на Началник РУ, гр. П., с което на основание
чл. 212 ЗОБВВПИ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева (петстотин лева) за нарушение на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. Навежда подробни
доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Пледира и за наличието предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Търси цялостна
отмяна и в с.з. поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Не ангажира становище.
Павликенският
районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се
запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори, че жалбоподателката
притежавала на законно основание ловна пушка „****“
с фабр. № ****, кал. *** /приложените
протоколи за доброволно предаване/ - имала издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № ****, издадено на ****2011 г., което било
със срок на валидност до 11.10.2016 г. В едномесечен срок преди изтичането на
срока на действие на разрешението не подала заявление по образец за подновяване
на разрешението до началника на РУ П., придружено от съответните документи,
посочени в чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
На 19.10.2016 г. Ч.
установила, че срокът на горното разрешително е изтекъл и тъй като преценила,
че вече не се нуждае от ловното си оръжие се явила в РУ П., служба КОС за предаване
на оръжието, като свидетелят Е. И., заемаща длъжност полицай- „****“,
установила при извършената проверка, че разрешението на жалбоподателката за
носене и употреба на огнестрелно оръжие е с изтекъл срок на валидност.
За случая били
уведомени ръководството на РУ- П. и П. районна
прокуратура. Било образувано БП № ***/2016 по описа на
РУ П. /приложено по настояшото производство/ за престъпление по чл. 339, ал.1 НК. С Постановление от **.10.2016 г. на ПРП БП
било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК.
С протокол за
доброволно предаване от **.10.2016 г. Ч. предала
на надлежните органи оръжието си. Няма данни, не се и твърди да е подавала
заявление за продължаване срока на разрешителното или за издаване ново такова.
При тези
констатации свидетелят П.А. на **.11.2016 г.
съставил срещу жалбоподателката процесния АУАН № ***/***2016 г. в присъствието на свидетеля Д.В., с който е
констатирано, че лицето Б.Ч. е притежавала разрешително за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и на 19.10.2016 година в гр. П. не е подало необходимите
документи за подновяването му в едномесечен срок преди изтичане на срока на
валидност.
В акта е отразено,
че е нарушена разпоредбата на чл. 87 ЗОБВВПИ като след съставянето му препис от
него е връчен на Ч. на същата дата.
Въз основа на
горепосочения акт на 21.11.2016 година е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 212 ЗОБВВПИ жалбоподателката е
санкционирана за извършено нарушение по чл. 87, ал.1 ЗОБВВПИ.
Препис от същото е
връчен лично на въззивника на 02.02.2017 г., видно от инкорпорираната в
санкционния акт разписка като жалбата, инициирала производството пред
настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в ОД на МВР - ***, РУ П. на **.02.2017 г.
Служебно известна
на съда е Заповед № 8121з-595/26.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи
началниците на районни управления в ОДМВР са оправомощени да издават
наказателни постановления по ЗОБВВПИ.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите, обясненията на жалбоподателя и приетите по делото на основание чл.
283 НПК писмени доказателства и приложеното ДП.
Събраните по делото
гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат
възприетата от съда фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат в голяма
степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай
АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат
до законосъобразното възникване и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника поради допуснати особено съществени процесуални
нарушения от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото му на
защита, както и поради неправилно приложение на материалния закон.
Процесният АУАН е съставен за това, че жалбоподателката
притежавала разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и не е подала необходимите документи за подновяване на разрешителното в
законоустановения срок. Видно от така описаните обстоятелства в АУАН не е
посочена дата и място на извършване на претендираното нарушение, като е безспорно,
че посочените дата и място са такива на установяване на нарушението, а именно
на тая дата в РУ, гр. П. се е явила да предаде ловната си пушка. В последствие
наказващият орган също не е посочил дата, на която според него е осъществено
претендираното деяние, както и не е конкретизирал мястото на извършване на
нарушението. По силата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ
и трето от ЗАНН те са реквизит на АУАН и на самото наказателно постановление.
На това основание атакуваният акт се явява постановен при съществено нарушение
на процедурния закон - цитираните норми на ЗАНН - и подлежи на отмяна по реда
на настоящото производство. Значението на датата и мястото на извършване на
нарушението в посочените документи не е само декларативно. Чрез нея се
индивидуализира самото деяние, сочено и квалифицирано от наказващия орган като
нарушение, а с това се осигурява и правото на защита на засегнатото от постановлението
лице. Последното не би могло да изчерпи възраженията си против административния
акт, след като той не съдържа означение на тези обстоятелства. Това следва от
правилото на чл. 6 от ЗАНН, прогласяващо, че административнонаказателна
отговорност се носи за конкретно деяние. Без момента на извършването му то не
може да бъде конкретно. Отделно от това датата е меродавна и при изчисляването
на давността, визирана в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, където са предвидени
различни срокове за ангажиране на отговорността на физическите, юридическите
лица и ЕТ по административен ред /в конкретния случай ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението/. Времето
на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия
материален и процесуален закон.
Констатираният
процесуален порок е неотстраним в съдебната фаза на
административнонаказателното производство, доколкото въпросните реквизите не
следва да се извличат по тълкувателен път от съда. Следва да се отбележи, че в
ЗАНН не е уреден институт за изменение на обвинението, поради което
административните органи не разполагат с подобни правомощия.
На следващо място
следва да бъде отбелязано обстоятелството, че според настоящия съдебен състав е
налице и нарушение на материалния закон. В конкретния случай липсва състав на
нарушение по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, за каквото е санкционирана Ч., тъй като изобщо
не е подавала искане за продължаване на разрешение. Последвало е и връщане на
оръжието, при което явяването следва да се възприеме като отказ от правото за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Отказа след
изтичането на срока на предходно издадено разрешително не съставлява нарушение
на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и не обуславя налагането на съответната за такова
нарушение санкция. Налагането на административно наказание без да е налице
съставът на съответното административно нарушение, е в противоречие с принципа
на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Ето защо този съдебен състав е на
мнение, че при липса на изпълнително деяние по чл. 87, ал.1 ЗОББВПИ,
наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния закон.
За пълното този
съдебен състав намира за редно да отбележи, че доколкото според него са
допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на флагрантните,
налице е и липса на състав на административно нарушение то безпредметно е
обсъждането на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съдът констатира,
че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административното
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради
допуснати съществени процесуални нарушения, а това предпоставя цялостната
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ето защо, съдът
намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от изложеното,
Павликенски районен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 5 - ЗОБ/2016
г. от ****2016 година на Началник
РУ- П., като незаконосъобразно.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Й.П.