МОТИВИ ПО
Н.Ч.Д. № 2263/2019г., СГС, НО, 15 СЪСТАВ
Производството
е по реда на чл.457 и сл. НПК.
Постъпило е
предложение в Софийски Градски съд - Наказателно отделение от Главния прокурор
на Република България за постановяване на определение за приспособяване на
присъдата, с която българският гражданин П.Г.Ч. е осъден с ПРИСЪДА № 2680
от 06.12.2017г. на Първоинстанционния съд Западна Фландрия в Брюж, изменена с
Решение №С/578/2018 от 27.04.2018г. на Апелативния съд в Гент, влязло в сила на
04.05.2018г., на наказание 4 /четири / години лишаване от свобода.
С
предложението до съда се иска да бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение
на чуждият съдебен акт, а именно: да се
определи текстът от Наказателния кодекс на Република България, на който
съответства извършеното от П.Г.Ч. престъпление,
режимът за изтърпяване на наказанието на територията на Република България и да
бъде определен размерът на изтърпяната и предстоящата за изтърпяване част от
наказанието.
В съдебно заседание
представителят на Софийска Градска прокуратура изразява становище, че следва да
се приеме за изпълнение ПРИСЪДА № 2680
от 06.12.2017г. на Първоинстанционния съд Западна Фландрия в Брюж, изменена с
Решение №С/578/2018 от 27.04.2018г. на Апелативния съд в Гент, влязло в сила на
04.05.2018г., като
престъплението по същото да се адаптира към чл.280,ал.2,т.1,т.4,т.5 и т.6,вр. с ал.1 от
НК. Пледира да се приспадне времето, през което осъденото лице е било задържано
и е търпяло наказание „лишаване от свобода“ на територията на Кралство Белгия,
както и времето от предаването му на българските власти до влизане в сила на настоящият съдебен акт.
Защитникът на
осъденото лице - адв. Б. моли съда да приеме присъдата, постановена от
съдебните власти на Кралство Белгия.
Осъденото лице
П.Г.Ч. в последната си дума моли съда да приеме присъдата .
Софийски Градски съд като взе предвид
становището на страните и материалите по делото, намери за установено следното:
Осъденият
български гражданин П.Г.Ч. е роден на ***г. в гр.Русе, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с ЕГН:**********, адрес:г***.
С ПРИСЪДА № 2680 от 06.12.2017г. на Първоинстанционния
съд Западна Фландрия в Брюж, изменена с Решение №С/578/2018 от 27.04.2018г. на
Апелативния съд в Гент, влязло в сила на 04.05.2018г., българският гражданин П.Г.Ч.
е признат за виновен за извършено престъпление по белгийското законодателство- по
членове 1, 77 bis и 77 quarter, 1,2,4, 7 от Закона от 15.12.1980г. относно
влизането на територията, пребиваването, установяването и екстрадирането на
чужденци.
От мотивната
част на процесните съдебни актове се установява, че българският гражданин П.Г.Ч.
е влязъл и транспортирал през територията на различни държави нелегално, с
микробус, чужди граждани / 7 /седем/ лица, от които три малолетни лица/, от иракска националност и които са нямали право
на пребиваване в Европейския съюз, като член на групировка, с цел да получи
материална облага-1500 евро, като при транспортирането на чуждите граждани,
същите са били поставени в условия, опасни за живота и здравето им - натъпкани един върху друг в
тясно пространство, с оскъдна вентилация и без защита при евентуален пътен
инцидент.
Белгийските
съдебни власти приели, че извършената от българския гражданин П.Г.Ч. деятелност
консумира престъпление по членове 1, 77 bis и 77 quarter, 1,2,4, 7 от Закона от
15.12.1980г. относно влизането на територията, пребиваването, установяването и
екстрадирането на чужденци, като с
ПРИСЪДА № 2680 от 06.12.2017г. на
Първоинстанционния съд Западна Фландрия в Брюж, изменена с Решение №С/578/2018
от 27.04.2018г. на Апелативния съд в Гент, влязло в сила на 04.05.2018г.,
последния е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години,
както и глоба в размер на 56 000 евро.
Видно от
документите, предоставени по делото от белгийските власти, българският
гражданин П.Г.Ч. е предварително задържан и е търпял наказанието лишаване от
свобода за срок от четири години, наложено му с
ПРИСЪДА № 2680 от 06.12.2017г. на
Първоинстанционния съд Западна Фландрия в Брюж, изменена с Решение №С/578/2018
от 27.04.2018г. на Апелативния съд в Гент, влязло в сила на 04.05.2018г., от 07.09.2017г.
до 13.05.2019г., на която дата е предаден
на българските власти.
Съдът
съобразявайки се с разпоредбите на чл. 457 и сл. НПК и тези от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург на 21.03.1983 г., ратифицирана
от нашата страна и обнародвана в ДВ бр. 39/10.05.1994 г., е длъжен да отбележи, че в производството по трансфер е
недопустимо да коментира преценката на чуждия съд относно приложимия материален закон, тъй като това е въпрос по
съществото на спора и отговора на този въпрос е единствено в компетентността на
последния.
В правомощията
на българският съд е да определи съответстващото престъпление по българския НК,
изхождайки от изложените в присъдата на чуждия съд факти /арг. чл.11,т.1, б“а“
от Конвенцията за трансфер на осъдени лица/ и приложимото чуждо право, както и
да реши пенитенциарни въпроси, свързани с изпълнението на приетата присъда и
визирани в чл. 457, ал. 3 - ал. 6 от НПК.
С оглед на
изложеното, то настоящият съдебен състав приема, че престъплението, за което П.Г.Ч.
е осъден от съдебните власти на К.Белгия, съответства на престъплението по чл.280,ал.2,
т.1, т.3, т.4, и т.6, вр. с ал.1 от НК
на Република България. Този
извод на съда следва, както от
приложения от молещата държава наказателен закон, така и от установената
и приета от белгийските съдебни власти
фактическа обстановка, установяваща, че П.Г.Ч., като член на групировка, е
превел през границата на различни
държави на ЕС без разрешение на надлежните органи на властта, седем чужденци от
иракски произход / не са български граждани/, три от които малолетни лица, като
за това е използвал МПС и превеждането на чужденците е извършено по начин,
опасен за техния живот.
Санкционната
част на материалната норма на чл.280,ал.2 от НК, приета от съда, че съответства
на престъплението, за което е осъден българския гражданин П.Г.Ч. от белгийските
съдебни власти, предвижда кумулативно следните наказания: „лишаване от свобода“
от една до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и
конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Наложеното на П.Г.Ч. от съдебните власти на молещата държава
наказание е 4 /четири / години лишаване от свобода и същото съответства на
допустимото от българското законодателство наказание „лишаване от свобода“.
Съдебният
състав е задължен съгласно нормата на чл. 457, ал. 3 НПК да определи
първоначалния режим, при който българския гражданин П.Г.Ч. да изтърпи
наказанието лишаване от свобода в размер на четири години, наложено му от
белгийският съд и като изходи от нормата на чл. 57, ал.1,т. 3 от ЗИНЗС приема,
че процесното наказание следва да бъде изтърпяно от осъдения при първоначален “общ
” режим.
За яснота относно
този първоначален режим на изпълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че
П.Г.Ч. е трансфериран не по негово желание. Съгласно Допълнителният протокол
към Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ), осъденото лице може да бъде
трансферирано по инициатива на осъдилата го държава, без негово съгласие, когато
по отношение на него е налице издадена заповед за експулсиране или депортиране,
което според съдебният състав е налице в конкретния случай. Този извод на съда
следва от обстоятелството, че по делото липсва съгласие на българският
гражданин П.Г.Ч. за предаването му на
българските власти. От това следва, че е налице хипотезата на чл. 3, т. 4 от
Допълнителния протокол към КТОЛ, т.е. изпълняващата държава е обвързана от
принципа на особеността, в който случай не може да задържа осъденото лице за
изпълнението на присъда или заповед за арест за друго престъпление, извършено
преди трансфера, освен ако осъдилата държава е разрешила това или лицето при
наличие на възможност да напусне територията на изпълняващата държава не е
сторило това или се е върнало.
В казуистиката
на случая, се установява, че преди да бъде осъден П.Г.Ч. от белгийските съдебни
власти, същият е осъден от български съд за престъпление по чл.281 от НК с
присъда, постановена по НОХД №1522/2016г. по описа на Районен съд Царево, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три
години.
Макар деянието
по трансфера да е извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД
№1522/2016г. по описа на Районен съд Царево, то с оглед принципа на особеността,
съдът към настоящият момент не може да вземе предвид това обстоятелство, докато
белгийските власти на разрешат българския съд да се произнесе по привеждане в
изпълнение на наказанието по НОХД №1522/2016г. по описа на Районен съд Царево.
По тези
съображения съдът прие, че към настоящият момент по отношение първоначалния
режим на наказанието, следва да приложи нормата на чл. 57, ал.1,т. 3 от ЗИНЗС.
В допълнение
съдът намира за необходимо да посочи, че българският съд в производството по
чл.457 и сл. от НПК при решаване на въпроса относно определянето на
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието не може да се съобразява с времето на изтърпяване на присъдата в
чуждата държава или с режима на изтърпяване определен от съд на молещата
държава, а единствено с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съдът е длъжен
да приспадне предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в
която е постановена присъдата /чл.457,ал.5 от НПК/.
От приложените
по делото документи, изпратени от издаващата държава, се установява периода,
през който българският гражданин П.Г.Ч. е
бил предварително задържан и времето, през което последният е търпял
наказанието „лишаване от свобода“ в издаващата държава.
Що се отнася
до обстоятелство, че българският
гражданин П.Г.Ч. е полагал труд на територията на Кралство Белгия, докато е бил
задържан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, то настоящият съдебен
състав приема, че това обстоятелство не следва да се вземе предвид поради
факта, че компетентните органи на
издаващата държава, при спазване на нейното законодателство, не са извършили
подобно намаляване на наказанието /виж. ТР № 3 от 12.04.2017 г. по тълк. д. №
3/2016 г., ОСНК на ВКС, и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-554/14
Огнянов/.
По изложените
съображения и на основание чл. 457, ал. 5 от НПК, настоящият съдебен състав следва да приспадне
от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири години, предварителното
задържане на осъденият български гражданин П.Г.Ч. и времето през което той е
търпял наказание „лишаване от свобода“ в К.Белгия, наложено му с с ПРИСЪДА № 2680 от 06.12.2017г. на Първоинстанционния
съд Западна Фландрия в Брюж, изменена с Решение №С/578/2018 от 27.04.2018г. на
Апелативния съд в Гент, влязло в сила на 04.05.2018г., а именно от 07.09.2017г.
до 13.05.2019г., когато е предаден на българските власти, както и периода от
предаването на българският гражданин П.Г.Ч. от белгийските власти на българските
власти, считано от 13.05.2019 г. до влизане на определението в сила.
Що се отнася
до наказанието глоба, наложено на българският гражданин П.Г.Ч. с Решение
№С/578/2018 от 27.04.2018г. на Апелативния съд в Гент, влязло в сила на
04.05.2018г., българският съд не може да го приеме по реда на чл.457 от НПК,
тъй като това наказание е наложено с присъда на чуждестранен съд на държава
членка на Европейския съюз /арг. т.1 от ТР № 3/2013 г., ОСНК на ВКС/.
По от
изложените съображения съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.