№ 424
гр. Б., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200559 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № ****г., издадено от А.З.И. -
Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., упълномощен със заповед №
****г. на МВР, с което на С. К. В., ЕТН **********, на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.20, ал. 1 от същия
закон и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80
(осемдесет) лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от същия закон.
Становищата на страните:
Срещу Наказателното постановление С. К. В., чрез адв. А. И. от САК
подава жалба, в която заявява, че не е съгласен с него, тъй като то противоречи
на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят отрича да е
извършил посочените нарушения. Жалбоподателят обръща внимание и на
обстоятелството, че АУАН е съставен на 01.05.2024г. в негово отсъствие – 2
дни след деянието. Претендират се и процесуални нарушения – нищожност на
НП, поради липса на компетентност на органа издал обжалвания акт;
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Иска се отмяна на Наказателното
1
постановление. Претендират се съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбата и направеното с нея искане са поддържани
от процесуалния представител на жалбоподателя. Представени са и писмени
бележки от процесуалния представител, с които се поддържа въззивната жалба
и се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – Началник Група в РУ - Б., редовно уведомена, не
се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал.
2 от ЗАНН е изложил съображения за законосъобразност на НП и
прекомерност на разноските в съдебното производство.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по
делото доказателства и направените доводи, приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят С. К. В. е правоспособен водач на ППС. Притежава
свидетелство за правоуправление № **** издадено за категории А АМ В С
ТКТ от ОДМВР-София. Санкциониран е многократно за нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 01.05.2024 г. бил съставен АУАН № **** на С. К. В., посочен като
лицето, управлявало автомобила, за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и за
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че, на 29.04.2024г. около 03.40
часа в гр. Б. по ул. **** до **** на ж.к. ****и с посока на движение към ул.
**** управлява лек автомобил Сузуки Гранд Витара В6, с рег. № ****, лична
собственост като преминавайки покрай паркираните автомобили от дясната
му страна губи контрол на управлявания от него автомобил и удря странично
лек автомобил Рено Меган Сценик с рег. № **** и лек автомобил Шкода
Суперб рег. № **** като реализира ПТП с материални щети, без пострадали,
след което, водачът продължава движението и напуска мястото на ПТП-то.
За установяване авторството на твърдените нарушения по делото е
приложена и Декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188
от ЗДвП от жалбоподателя С. К. В., който е частен свидетелстващ документ,
подписан от жалбоподателя и поради това има доказателствена сила за
посочените в него неизгодни за издателя му обстоятелства, а именно, че той
лично е управлявал автомобила си на процесното място, дата и час. Ето защо
2
възражението, че не е управлявал процесния автомобил се явява
неоснователно.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от него като е
отбелязано, че същият има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в
него А.З.И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., упълномощен със
заповед № ****г. на МВР издал обжалваното Наказателно постановление №
****г., с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
(двадесет) лева за нарушение на чл.20, ал. 1 от същия закон и на основание чл.
175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 80 (осемдесет) лева и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от същия закон.
От приложеното заверено копие на НП № ****г., се установява, че
същото е връчено лично на нарушителя на 31.07.2024г., като жалбата срещу
него е депозирана в законоустановения срок – на 14.08.2024г. /видно от
отбелязването на пощенското клеймо-л. 16 от д./.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства - акт за установяване на административно
нарушение № **** от 01.05.2024 г, справка за нарушител/водач; ксерокопие
на пощенски плик /лицева част/; справка за собственост на лек автомобил;
декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 от ЗДвП от
жалбоподателя; докладна записка от 29.04.2024 г. от мл. автоконтрольор в РУ-
Б. В. И., заповед № ****г. на Министъра на МВР за компетентност на
актосъставителя и АНО, както и въз основа на гласните доказателства по
делото, събрани чрез разпит на свидетелите В. И. и П. И..
Съдът постави в основата на доказателствените си изводи показанията
на св. В. И., който макар и да не е бил очевидец на твърдените в АУАН
нарушения, именно от тях се установява процедурата, по която е било
работено, вкл. последователността на действията му, а именно: че по време на
3
дежурство е изпратен от ОДЧ по сигнал за възникнало ПТП - блъснати два
паркирани автомобила, след което водачът е напуснал мястото; че отивайки на
място и по сведения на ползвателите на единият от ударените автомобили, на
място бил информиран, че автомобилът ударил колите е продължил по ул.
„****“ в посока болницата; че след получена информация от видео
наблюдението към Община Б., за марката, модела на избягалият автомобил, и
че същият е с багажник на тавана, е направил извод за извършителя на
нарушенията; че полицейски патрул е посетил адреса на нарушителя, но
автомобилът не бил на място в с.Трудовец; че за установено свидетелят е
съставил докладна записка. Вярно е че неговите показания само индиректно
имат връзка с предмета на доказване, но доколкото обаче и от неговите
показания по косвен път се установяват същите факти, които са отразени в
писмените доказателства, в това число и в декларацията на жалбоподателя за
предоставяне на информация във връзка с чл. 188 от ЗДвП, както и в
отразените в АУАН, съдът ги кредитира.
Доколкото другият свидетел не е очевидец на деянието, съдът определя
показанията му като неинформативни по отношение на основните факти от
предмета на доказване. Показанията му са относими единствено по
отношение на участието му при съставянето на АУАН. В тази връзка думите
му намират опора в самия Акт, поради което съдът ги кредитира единствено за
тези обстоятелства и установяване на нарушителя като лице с три имена – С.
К. В..
Именно защото свидетелските показания и писмените доказателства
/изброени по-горе/ подкрепят фактите, посочени в АУАН, то на основание
чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът прие, че конкретният Акт разполага с
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства.
В цялост всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
водят до извода, че е възможен само един извод за случилите се факти на
29.04.2024г. и той е именно описаният по-горе и възприет и от
административно-наказващия орган.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в срок и
4
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в
съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията
на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни лица (съгласно
приложената по делото Заповед на МВР) като при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Актосъставителят е
спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от нарушителя, като в 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Актосъставителят в случая – свидетелят В. И. е мл. автоконтрольор в
РУ-Б. и е длъжностно лице на служба по контрол по ЗДвП по чл. 189 от ЗДвП
/видно от т. 1.3.2. от приетата делото заповед № ****г. на МВР/.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за липсата на компетентност на органа, издал
процесното НП. От приетата по делото заповед № ****г. на МВР, т.3.9.,
административно наказващия орган, в качеството си на началник група
„Охранителна полиция“ в РУ-Б. е оправомощен да издава НП за нарушения по
ЗДвП. В процесното НП е вписано, че е издадено от А.З.И. - Началник група
към ОДМВР София, РУ Б. т. е. следва да се приеме, че групата е именно "
Охранителна полиция ". Настоящият състав приема и, че дори да не е
посочено изрично, че тази група е именно "Охранителна полиция " от сайта на
МВР – ОДМВР-София, който е публично достъпен, е видно че издателят на
НП, към момента на издаването му е заемал именно тази длъжност.
В случая АУАН е съставен не на същата дата, на която е осъществено
деянието, а в последствие – след два дни и в присъствие на жалбоподателя.
Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че АУАН е съставен в негово
отсъствие то обстоятелството, че му е предявен съгласно изискването на чл.
43 ЗАНН по никакъв начин не са му нарушени съществено правата, което да
обоснове отмяната на обжалвания санкционен акт. Пред изложеното
възражението за съществено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН се приема за
5
неоснователно.
Както в АУАН, така и в НП е посочено точно мястото и посоката на
движение на нарушителя, поради това неправилно в жалбата се претендира за
липса на описание на нарушенията.
Водим от всичко изложено до тук Съдът приема, че в случая не е
допуснато процесуално нарушение в хода на административно-наказателното
производство, поради което спорът следва да бъде решен по същество.
І . По отношение на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Съдът приема за установено по настоящото дело, че на процесната дата
- на 29.04.2024г. около 03.40 часа в гр. Б. по ул. **** до **** на ж.к. ****и с
посока на движение към ул. **** управлява лек автомобил Сузуки Гранд
Витара В6, с рег. № ****, лична собственост като преминавайки покрай
паркираните автомобили от дясната му страна губи контрол на управлявания
от него автомобил и удря странично лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.
№ **** и лек автомобил Шкода Суперб рег. № ****.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗАНН и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Правилно е посочена и
санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДвП.
Няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
съобразявайки вида на защитените обществени отношения – обект на охрана е
здравето и безопасността на участниците в движението.
В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат
по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя
нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което НП
като правилно и законосъобразно в тази му част – по т. 1, следва да бъде
потвърдено изцяло.
По т. 2 от НП – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно цитираната разпоредба - водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
6
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието, а съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. В случая, както стана ясно по-горе съдът
категорично приема, че на процесната дата и място е настъпило ПТП,
участник в което е бил жалбоподателят С. К. В., поради което и той е следвало
да изпълни задълженията си, като участник в него и в частност – да спре, за да
установи последиците. Той не го е направил, а е продължил с движението си,
поради което и закономерно е била ангажирана отговорността му. Няма как да
се приеме, че В. не е разбрал за настъпилото съприкосновение, доколкото то
очевидно е било с два паркирани автомобила, поради което и няма как да е
останало незабелязано за водача. В случая правилно АНО е определил едно в
минимален размер, а другото в размер над минималния, доколкото видно от
справката за водач на жалбоподателя С. К. В. – той е системен нарушител на
правилата за движение по пътищата, многократно санкциониран за широка
гама нарушения. Поради това личната му обществена опасност е силно
завишена и предполага налагането на наказания над минималните,
предвидени в закона. В хода на производството не се събраха доказателства,
които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от
жалбоподателя нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид,
което да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъден жалбоподателя, но
такива не са били претендирани в настоящето производство и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ****г., издадено от
А.З.И. - Началник Група към ОДМВР София, РУ - Б., упълномощен със
заповед № ****г. на МВР, с което на С. К. В., ЕТН **********, на основание
чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.20, ал. 1
7
от същия закон и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 80 (осемдесет) лева и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от същия закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред АССО
по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8