Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2021 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав,
в открито заседание, проведено на двадесет и пети октомври 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдия Милачков
административно дело № 963 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на ЕТ
„Дионисий-Е.Д.“ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „*********представлявано
от управителя Е.Д.Т. срещу Уведомително писмо изх. №
02-030-2600/2332/01.04.2021 г. на зам.изпълнителния директор ДФЗ, за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018 г.
Жалбоподателят счита обжалвания акт
за неправилен и незаконосъобразен.
Твърди неправилно определяне на специализираният слой „Площи , допустими за
подпомагане“ за кампания 2018 г. Навежда твърдения за липса на извършени
теренни проверки, както и необсъждане на възраженията му срещу Заповед №РД
46-504/12.12.2018 г. издедена от Министъра на земедевлието, храните и горите. Релевира
искане за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становише, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, предвид представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподетеля
е подал до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН 03/130618/79703 за кампания 2018
г. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ, като е поискал изплащане на сума в общ размер от 12170,50 лв.
На
12.12.2018 г. министъра на земеделието и храните издал Заповед
№РД 46-504, с която на основание чл.16б, ал.1 от Наредба №105/2006 г. е одобрил
проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018
г. Срещу този проект жалбоподателя е депозирал възражения, чрез
ОД“Земеделие“ гр. Варна, на 02.01.2019 г.
На
01.03.2019 г. министъра на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД
09-229, с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за Кампания 2018 г.
Въз
основа на последната заповед, зам.изпълнителният директор на ДФЗ е издал
процесното уведомително писмо, с което е
оторизирал плащане по заявлението на Т. в размер на 8462,96 лв., с намаления в
общ размер от 3707,54 лв. дължащи се на обстоятелството, че част от заявените
за подпомагане площи не попадат в одобрения от министъра на земеделието,
храните и горите слой за подпомагане.
В
хода на съдебното следствие беше установено, че Заповед № РД 09-229/01.03.2019
г. на министъра на земеделието, храните и горите е била публикувана в ДВ бр. 20
от 08.03.2019 г., и не е била обжалвана от Т. .
При така изложената фактическа
обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно
която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания
посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена от страна, която има правен интерес от обжалването,
но разгледана по същество се явява неоснователна, въз основа на следните
съображения:
Оспореното
Решение е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за форма на
административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице
отменителното основание по чл. 146, ал. 3 от АПК.
Съгласно
чл.30 и сл. от ЗПЗП заявленията за подпомагане се разглеждат чрез Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/. За условията
и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за
администриране и контрол, министъра на земеделието и храните е издал Наредба №105 от 22.08.2006
г. В глава трета от наредбата са разписани подробно условията и реда за
създаване, поддържане, достъп и ползване на системата за идентификация на
земеделските парцели. Съгласно чл.14 от Наредбата Министерството на
земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на
земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане", който включва площите в рамките на всеки физически блок,
отговарящи на критериите за подпомагане, определени в наредбата, издадена на
основание чл. 40 ЗПЗП. На основание чл.16 от Наредба №105/2006 г. специализираните
слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за
подпомагане" се обновяват ежегодно. Обновяването се обективира с издаване
на заповед от министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.16г,
ал.4 от Наредба №105/2006 г.
Аналогични
са и разпоредбите на чл.33а от ЗПЗП. В алинея първа е посочено, че
Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за
идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими
за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките
на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по
чл. 40., а в алинея втора се казва, че Данните в Системата за идентификация на
земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на
специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се одобряват
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в
наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в "Държавен
вестник". В чл.33а, ал.6 от ЗПЗП е предвидена възможност за
заинтересованите лица да обжалват тази заповед по реда на АПК. Както беше
посочено по-горе, заповедта на министъра на земеделието, храните и горите,
определяща окончателния слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2018 г. е № РД
09-229/01.03.2019 г. Била е публикувана в ДВ бр. 20 от 08.03.2019 г., и не е
била обжалвана от Т..
Съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва
административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като
резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема
решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане.
При
тази законодателна уредба, съдът намира, че Разплащателната агенция, която в
случая е ДФЗ, действа при условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на
площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в
заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В настоящия случай Т. не е
обжалвал заповед № РД 09-229/01.03.2019 г. на министъра
на земеделието, храните и горите, поради което последната е влязла в сила
по отношение на заявените от него имоти.
Съдът
намира, че са извън предмета на доказване по настоящото дело въпросите относно
законосъобразността на процедурата по издаване на заповед № РД
09-229/01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, досежно
необсъждане на възраженията на жалбоподателя срещу Заповед №РД 46-504, с която
на основание чл.16б, ал.1 от Наредба №105/2006 г. министъра е одобрил проект на
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г. Тези
възражения, както и твърденията за „неизвършени“ теренни проверки, касаят
спазване на процедурата разписана в чл.16б-16г от Наредба №105/2006 г., но са
могли да бъдат разглеждани в производство инициирано на основание чл.33а, ал.6
от ЗПЗП, а не в настоящото производство.
След
като извършената с процесното уведомително писмо, оторизация за финансово
подпомагане е съобразена със Заповед № РД 09-229/01.03.2019 г., то съдът намира
този административен акт за правилен и законосъобразен.
По така изложените правни аргументи
и при съобразяване чл. 168 от АПК настоящата съдебна инстанция обоснова краен
извод за неоснователност на жалбата.
При този изход на спора на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно приложения списък за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 150 лв. при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Дионисий-Е.Д.“
с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „*********представлявано
от управителя Е.Д.Т. срещу Уведомително писмо изх. №
02-030-2600/2332/01.04.2021 г. на зам.изпълнителния директор ДФЗ, за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2018 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Дионисий-Е.Д.“ с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Варна, ул. „*********представлявано от управителя Е.Д.Т.
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 150 лева (сто и петдесет
лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: