№ 1627
гр. ***, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104949 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от *** против Л. В. Т. с ЕГН ********** от гр.П***
вх.А ап.22. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлропреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС.
Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответницата му
дължи главница в размер на 796,17 лева за периода 01.02.2020г. –
28.02.2022г., мораторна лихва в размер на 69,80 лева за периода 02.04.2020г. -
1
05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата. Претендира
разноски.
В едномесечния срок ответницата представя писмен отговор, в който
твърди, че е заплатила претендираните суми и представя вносна бележка за
сумата от 965,97 лева. Преди съдебно заседание представя допълнителна
молба с платежно нареждане за сумата от 100 лева.
От ищеца е представено становище, че не желае изготвяне на
експертиза, тъй като ответницата дължи само разноски. Претендира сумата от
50 лева юрк възнаграждение в заповедното производство и 40,82 лева за
държавна такса в заповедното производство.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2005 /2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С разпореждане съдът е указал на
кредитора да предяви установителен иск относно вземането си. Съобщението
е получено от кредитора на 22.08.2022г. и в едномесечния срок, на
20.09.2022г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422
ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2005/2022г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта е връчена
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът) разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422
от ГПК. Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Не е спорно
между страните, че ответницата е собственик на топлоснабден имот и през
процесния период, визиран в исковата молба е ползвала топлоенергия в
имота. Не е спорно и се установява от представеното копие на платежно
нареждане, че на 13.10.2022г ответницата е заплатила по сметка на
дружеството сумата от 965,97 лева. Не е спорно също, че с вносна бележка,
представена в копие по делото, от 21.10.2022г. ответницата е заплатила по
сметка на дружеството сумата от 100 лева.
Общо заплатената сума по сметка на ищцовото дружество е в размер на
1065,97 лева. С исковата молба ищецът е претендирал сумата от 865,97 лева,
от която 796,17 лева главница и 69,80 лева лихва, с оглед на което съдът
приема че ответницата е изплатила изцяло дължимата сума за главница и
лихва, претендирани с исковата молба.
2
С оглед изхода на делото, дължими се явяват разноските в заповедното
и в исковото производство, тъй като плащанията са извършени след
предявяване на претенциите. Разноските в заповедното производство са в
размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрк.възнаграждение. За исковото производство ответницата дължи разноски
в размер на 75 лева държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение. С
преводните нареждания е платила разноски в размер на 200 лева, с които е
заплатила разноските в исковото производство в размер на 175 лева и част от
разноските за заповедното производство – 25 лева. При така изложеното,
съдът приема, че ответницата дължи разноски за заповедното производство в
размер на 50 лева.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявеният от „*** със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от *** против Л. В. Т.
с ЕГН ********** от гр.*** *** иск с правно основание чл.422 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено, че Л. В. Т. с ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „*** сумата в размер на 796,17 лева ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.02.2020г. до 28.02.2022г. ведно със законната
лихва от 12.04.2022г. до изплащане на сумите, и за сумата от 69,80 лева
лихва за периода 02.04.2020г – 05.04.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 2005/2020г.
ОСЪЖДА Л. В. Т. с ЕГН ********** от гр.*** *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„*** със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***
разноски в размер на 50 лева, дължими за юрк.възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.дело №2005/2022г. по описа на РС *** .
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3