№ 461
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. С.а
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110202890 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на постъпила в съда жалба от С. Д. М. ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“Ружа“ №43, вх.Б, ет.4, ап.13, чрез процесуален представител
адв.С. К. от АК-Добрич срещу Наказателно постановление №24-0819-
000448/13.03.2024 год. на Началник на група към ОД МВР Врана сектор ПП, с
което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушаване нормата на чл. 95,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите констатации изложени в
акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено, като излага
становище за недоказаност на адм. наказателното обвинение.Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. К. Л., в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е
доказано, както и че не били допуснати нарушения на процесуални правила.
1
Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде
уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
ответната страна в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представители не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 23.11.2023 год. в гр.Варна въззивницата С. Д. М. управлявала лек
автомобил "Мерцедес А160" с рег.№ В 6986 РХ лична собственост. В 13: 00ч.
въззивницата спрял автомобила в крайната дясна лента на бул. "Цар
Освободител" в гр. Варна, в близост до разделителната линия със съседната
лента, в посока към бул. "Приморски", на автобусна спирка „Орбита“. След
спирането на МПС-то въззивницата отворила лявата шофьорска врата и
слязла от спрелия за престой лек автомобил. В този момент покрай нея
преминал П.М.П., управлявайки велосипед. Последният се движел в средната
лента за движение в посока към бул. „Приморски“ и преминавайки покрай
лекия автомобил "Мерцедес А160" с рег.№ В 6986 РХ ударил отворената
врата, като засегнал и въззивницата.
След ПТП-то П.П. спрял. Въззивницата се обадила на тел. 112.В
резултат на подадения сигнал, на място пристигнал екип на сектор ПП в който
участвал св. А. П. П.- мл. автоконтрольор. В последствие били снети
обяснения от двамата водачи - въззивницата и П.П. и било преценено, че вина
за произшествието има въззивницата. На същата бил съставен АУАН Серия
GA № 1057746/29.01.2024 год., в който било посочено, че същата е нарушила
разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДП, тъй като водач на лек автомобил
"Мерцедес А160" с рег.№ В 6986 РХ лична собственост по бул. "Цар
Освободител" в гр. Варна, в посока към бул. "Приморски", на автобусна
спирка „Орбита“, като спира в най-дясна лента и отваря вратата без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в
следствие на което вратата е блъсната от движещия се попътно водач на
велосипед П.П.. ПТП с материални щети. Актът бил надлежно предявен и
2
връчен на въззивницата, която отказал го подписал.Отказът й бил удостоверен
чрез подпис на свидетел. В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивницата подала и
писмени възражения срещу акта, в които оспорвала да е виновна за ПТП-то.
Назначена била комисия, която излязла със становище, че АУАН бил
правомерен.
На 13.03.2024 год. въз основа на АУАН наказващият орган издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е че въззивницата С. Д. М. е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1
от ЗДП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДП й наложил адм.
наказание глоба в размер на 50 лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителя А. П. П. и Н.С.Ж..
В показанията си пред съда св. А. П. възпроизвежда обстоятелствата
във връзка от посетеното ПТП, установеното на място, както и информацията
получена от двамата водачи във връзка с настъпването на произшествието.
Сочи, че на място е заварил автомобила на въззивницата, както и че
обстоятелствата при които е възникнало произшествието са били установени
от обясненията на двамата водачи.
В показанията си пред съда св. Н.Ж. сочи, че се намирал в автомобила
на С. М., която е спряла на автобусна спирка „Орбита“, за да му даде вода, тъй
като му било станало лошо. Последната спряла автомобила, огледала се добре,
отворила вратата на водача и слязла от автомобила. В този момент незнайно
от къде върху нея връхлетял велосипед, водачът на който буквално гледал
настрани, а не напред. Ударил отворената врата на спрелия автомобил.
Показанията на посочените по-горе свидетели, съдът кредитира
изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна и
от друга кореспондиращи изцяло с приложените към АНП писмени
доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства и
ВДС, приобщени към делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в
тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което
съдът ги кредитира.
3
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в
срока за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части
на АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вмененото на въззивницата нарушение както от обективна така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Актът е бил надлежно предявен и връчен на въззивницата. Допуснати
съществени нарушения в хода на адм. наказателното производство съдът не
констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата формално,
бланкетно (без всякаква конкретика) възражение в тази насока.
След извършена съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че предявеното
на въззивницата обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин, като
изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и
точен анализ на материалите по АНП.
С НП въззивницата е била санкциониран за нарушение на чл. 95, ал. 1
от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредбата водачът и пътниците могат да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен
начин, че въззивницата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност.
4
По делото няма спор, че на датата и в часа посочени в АУАН
въззивникът е бил спрял на бул. "Цар Освободител" в гр. Варна, в пътното в
посока към бул. "Приморски". Не е спорно и това, че същата е отворила
шофьорската врата, която врата е била ударена от преминаващия в съседната
лента велосипед. Спорен е въпроса, дали въпреки тези безспорно установени
факти е налице виновно поведение от страна на въззивницата или ПТП-то се
дължи на неправомерно поведение на другия участник в него – П.М.П..
Във възражението си срещу акта въззивницата е изразила становище,
че вина за ПТП-то имал другият водач, който се бил движил като гледал назад
и не я бил заобиколил въпреки, че имал възможност за това.
Горното може и да е вярно, макар, че безспорни и категорични
доказателства в тази насока по делото липсват. Това обаче по никакъв начин
не влече липса на виновно поведение от страна на въззивницата, която
съобразно цитираната по-горе норма е следвало да се убеди, че отварянето на
врата и слизането от МПС-то няма да създадат опасност за останалите
участници. С факта на отваряне на лявата врата на МПС спряло в
непосредствена близост до разделителната линия, в момент в който към
автомобила приближава друг движещ се в съседната лента участник в
движението, тези факти са безспорно установени по делото в това число и от
писмените обяснения на въззивницата приложени към преписката, опасност
вече е създадена и нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДП. Нормата не изисква
наличие на ПТП. В тази връзка дали другият водач се е движел с превишена
скорост, и дали е имал възможност да избегне ПТП-то като се движи по-вляво
е без всякакво значение. Въззивницата е била длъжна да съобрази поведението
си с приближаващия друг участник в движението, в случая велосипед и да не
отваря вратата на автомобила и да излиза от него.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и законосъобразно е наложил санкция на въззивницата съобразно
нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДП, доколкото точно тази норма
предвижда санкция за нарушаване на правилата за престой и паркиране, а в
случая нормата на чл. 95 от ЗДП е точно такова правило.
Счете, че в случа дори наказание в минимален размер, каквото е
определено би постигнало в пълнота целите както на генералната, така и на
специалната превенция на административните наказания предвидени в
5
нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да потвърди
НП.
По разноските.
С оглед крайния изход на спора /жалбата остава неуважена/ и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна своевременно искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че
въззивницата С. Д. М. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Варна
такова, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв..
И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с. з съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80 лв.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-
000448/13.03.2024 год. на Началник на група към ОД МВР Врана сектор ПП, с
което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на С. Д. М. ЕГН **********
с адрес: гр.Варна, ул.“Ружа“ №43, вх.Б, ет.4, ап.13 е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушаване нормата на чл. 95,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Д. М. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Ружа“
№43, вх.Б, ет.4, ап.13 да заплати на ОД на МВР гр. Варна сума в размер на 80
лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7