Р Е Ш Е Н И Е
№ 107/14.2.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 926 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на З.С.К.,***
против Решение № 1010-12-138-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00923862/31.05.2021г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО. С издаденото Разпореждане на
ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пазарджик на основание
чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО на К. е разпоредено да възстанови получено парично
обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен
член на семейството и карантина за период 27.09.2018г. до 15.02.2019г. в размер
на 1529, 91 лева, от които 1214, 50 главница и 315, 41 лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. С жалбата се навеждат
оплаквания за незаконосъобразност, тъй като не са налице основанията. Оспорват
се констатациите от разпореждането и решението, като се твърди, че е извършвала
трудова дейност към дружеството, получавала е заплата, работила е добросъвестно
и счита, че не може да бъде лишена от правото на обезщетение. Иска се отмяна на
оспореното решение, както и присъждане на сторените разноски. Жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея. В писмени бележки обосновава, че работодателите „Деза лукс“ЕООД и
„Роялмоторс 777“ЕООД са извършвали дейност по смисъла на ТЗ и за назначавали
лица на трудови правоотношения, със съответните трудови и осигурителни права.
Счита, че от представените трудов договор, длъжностна характеристика, справки
по чл. 62, ал. 5 от КТ и свидетелските показания на П. и Л., се установява,
че жалбоподателката е събирала
диворастящи гъби и трюфели, работила е
непрекъснато. Наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна
на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера
на работника, още повече, че има данни в случая, че реално е упражнявала реално
възложената й трудова дейност.
Ответникът - директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Пазарджик, се представлява от
юрк. С.-Б., която оспорва изцяло жалбата, представя административната преписка,
обосновава законосъобразност на оспорения административен акт. Представя се
подробна писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Административен съд Пазарджик, след като
обсъди твърденията и доводите на жалбоподателя и възраженията на ответника, и
провери обжалваното решение с оглед на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147,
ал. 1 АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО,
срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, поради което е процесуално допустима.
С оспореното решение, директорът на ТП
на НОИ Пазарджик е отхвърлил жалба вх. № 1012-22-138/16.06.2021 г. на З.К.
срещу Разпореждане № РВ-3-12-00923862/31.05.2021г. на ръководител на контрола
по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е
разпоредено лицето да възстанови получено парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина
за период 27.09.2018г. до 15.02.2019г. в размер на 1529, 91 лева, от които
1214, 50 главница и 315, 41 лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането. Паричните обезщетения са й изплатени
на основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО по отношение на
три болнични листове/л.17-19/ за временна неработоспособност през периодите: от
21.09.2018 до 26.10.2018 г.; от 22.11.2018 до 28.11.2018 г. ; от 12.02.2019 до
15.02.2019г.
За да
постанови този административен акт и да потвърди оспореното ред него
Разпореждане, Директор на ТП на НОИ Пазарджик е съобразил извършената пълна
ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на работодателя и
осигурител на жалбоподателката - „Деза-Лукс“ЕООД, с ЕИК *********, започнала по
негова Заповед № ЗР-5-12-00567953/20.05.2019г. Заповедта е връчена на
управителя на дружеството Д. П., който с Декларация с вх.№
1043-12-384-48/19.09.2019г. заявява, че няма да представи необходимите документи,
поради кратките срокове. Съставен е Протокол № 1043-12-384-49/20.09.2019г. на
длъжностни лица, определени да извършат ревизията, където се посочва, че липсва
съдействие от страна на управителя. Издадена е Заповед №
СЗ-5-12-00679261/01.11.2019г., касаеща отново извършването на ревизия по
разходите за ДОО на дружеството с нов срок.
Във връзка с ревизията на разходите за ДОО
на „Деза Лукс“ЕООД ТП на НОИ Пазарджик е изискала информация от различни
държавни институции с писма от 27.06.2019г. – Държавно горско стопанство
Белово, ОБДХ Пазарджик, РИОСВ Пазарджик. С писмо с вх. № 1029-12-1621-1/03.07.2019г.
директорът на ОБДХ Пазарджик посочва, че „Деза Лукс“ЕООД има регистриран обект
„Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове“ в с. Мало Конаре, м.
„Капаница“, община Пазарджик с Удостоверение за вписване в списъка на обекти за
изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове № 70/17.05.2018г. Представено е
подаденото заявление от управителя до директор ОБДХ Пазарджик. Извършена е една
инспекция на 18.09.2018г., която установява, че обектът не работи, помещенията
са заключени, за което е съставен доклад, приложен е Констативен протокол от
18.09.2018г. На 10.05.2019г. е подадено заявление от управителя на дружеството за
заличаване на дейността на дружеството в обекта и той е заличен от регистъра на
ОБДХ, за което е представена Заповед № 239/15.05.2019г. През периода от 2005г.
до 2018г. няма данни „Деза Лукс“ЕООД да е извършвала изкупуване и търговия с
диворастящи гъби и плодове на територията на Община Пазарджик. Съгласно договор
за наем от 10.04.2018г. Добринка Л.а е предоставила на „Деза Лукс“ЕООД поземлен
имот № 138094 и поземлен имот № 138095 по КВС на землището на с. Мало Конаре,
община Пазарджик.
С писмо с
вх. № 9101-12-177/02.07.2010г. директор на РИОСВ Пазарджик уведомява ТП на НОИ
Пазарджик, че в РИОСВ няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове
на „Деза Лукс“ЕООД съгласно ЗЛЗ, съответно няма документи, свързани с тази
дейност.
С писмо с
вх. № 102901201620-1/04.07.2019г. ТП на ДГС Белово уведомява ТП на НОИ
Пазарджик, че е подадено заявление от „Деза Лукс“ЕООД на 11.05.2018г.,
свидетелство за регистрация на МПС с рег. № ***, друго свидетелство за МПС с
рег. № ***, за което не е издадено разрешение; договор за наем на
вещи/автомобили/; разрешително за достъп до горски територии с изх. №
12-00-267/15.05.2018г. за МПС с рег. № ***, което не е получено от заявителя;
Фактура за платена такса; молба от управителя от 24.04.2018г. за издаване на
позволително за ползване на недървесни горски продукти; позволително за
ползване на недървесни продукти серия ЮЗДП № 05021. Няма уведомяване от „Деза
Лукс“ЕООД за пунктове на дружеството, за изкупени, реализирани горски продукти.
Няма списък на лица за добив на странични горски продукти. Не е имало
регистрирани открити временни пунктове за изкупуване на горски продукти.
Дирекция „Инспекция по труда“Пазарджик е
уведомила ТП на НОИ Пазарджик, че е извършила проверка на 17.06.2019г. в обекта
на дружеството, където са дадени писмени обяснения от управителя, че от
01.05.2019г. не се стопанисва обекта от „Деза Лукс“ЕООД и всички работници са с
прекратени договори, единствено с един работник, който бил в болничен отпуск.
Национална агенция по приходите е извършила
проверки, последващо ревизия, като за резултатите от нея е изпратила на ТП на
НОИ Пазарджик копие на ревизионен акт и ревизионен акт за поправка, както и
ревизионен доклад относно „Деза Лукс“ЕООД. В ревизионното производство срещу
„Деза Лукс“ЕООД, видно от РД № Р-16001318006290-092-1/13.08.2019г. са извършени
насрещни проверки на задължените лица, сред които и на З.С.К., за която са
направени изводи/л. 209 от делото и на стр. 130 от самия доклад/, че в отговор
на връченото искане са дадени писмени обяснения от нея, като обаче няма
представен трудов договор, трудова книжка, документи, удостоверяващи изплатено възнаграждение,
без уточняване на конкретен адрес на обект, в който се полага труд. Тя
обяснява, че работи на трудов договор в „Деза Лукс“ЕООД, в гората около гр.
Белово, където събира диворастящи гъби и трюфели, пътува с личен автомобил,
както и споделя разходи за транспорт с колеги, получава заплата от 1780 лева
„чисто“ от управителя Д. П.. Същевременно декларираната основна заплата на лицето в дружеството е
1500лв. Oт дружеството са подавани данни в декларация обр.1 с месечен
осигурителен доход 1500 лв. за м.6. и м.07.2018г., за м.08.2018г.- 2600лв. и за
м.09.2018г. в размер на 2237,78лв. На дружеството работодател „Деза Лукс“ЕООД е
издаден ревизионен акт № Р-16001318006290-091-002/21.10.2019г. за публични
задължения в размер на 581421,57 лева. Ревизионният акт е поправен с РА №
П-1600-**********-003-001/28.10.2019г. С РА не са определени задължения за данък върху доходите
от трудови и приравнените на тях правоотношения, както и вноски за ДОО, УПФ,
ППФ и 30 - за осигурители, тъй като е прието, че декларираните задължения по
декларации обр.6 не са дължими, поради липса на доказателства за положен труд
от лицата и същите са занулени в данъчно-осигурителната сметка на дружеството.
По задължения от РА, дружеството е следвало да заличи подадените данни с
декларации обр.1 за ревизирания период за всички лица по трудов договор, като
подаде декларации обр.1 с попълнен код за заличаване на данните. Дружеството не
е подало декларации обр.1 за заличаване на данните, поради което са предприети
служебно съответните действия. РА е обжалван от дружеството пред Дирекция ОДОП
гр. Пловдив, който с Решение № 5/06.01.2020г. оставя без разглеждане жалбата в
частта относно дължимостта на данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения, вноски по КСО и по ЗО. Решението е влязло в сила на
21.01.2020г.
Въз основа на тези данни и извършена
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване от контролните
органи на ТП на НОИ Пазарджик е изискано от З.К. явяване и даване на обяснения относно трудовия си
договор с „Деза Лукс“ЕООД, прекратено ли е трудовото правоотношение, документи
за стаж и осигурителен доход в дружеството. С декларация от 15.07.2019г. З.К. е
заявила, че е извършвала трудова дейност в „Деза Лукс“ЕООД по бране на гъби, с
управител Д. П., като е започнала на 01.06.2018г., с възнаграждение 2600 лева,
на 8ч. работен ден, заплащани на ръка. За местонахождение на склада на
дружеството е посочила с. Мало Конаре.
Инспекторите
по осигуряване са съставили Констативен протокол №
ПК-5-12-00-720923/14.02.2020г. за резултатите от извършената проверка на „Деза
Лукс“ЕООД. От проверката в информационната система на НОИ те са установили, че
подадените данни в Регистъра на осигурените лица за по-голямата част от наетите
от „Деза Лукс“ЕООД, с. Алеко Константиново, са лица с висок осигурителен доход,
близък до максималния размер, с кратък срок на времетраене на трудовите
договори, което е породило съмнения за ползване на неоснователни осигурителни
права на лицата за сметка на ДОО под формата на получаване на обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане, майчинство и безработица и
пенсии. Описано е производството по уведомяване на управителя на дружеството, с
връчване на заповед за ревизия. Посочено е, че на 17.06.2019 г., е извършено
посещение на обект на дейност на осигурителя, в с. Мало Конаре, съвместно със
служители от Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и ТД на НАП - Пловдив.
При посещението се установило, че обектът, ползван от дружеството, вече не се
стопанисва от него, считано от
01.06.2019 г., от когато по данни на управителя Д. П., дружеството е с прекратена
търговска дейност и всички работници са с прекратени трудови правоотношения.
Дадени са обяснения от лица, за които е декларирано, че работят по трудов
договор в дружеството, сред които и З.С.К.. Изводите на служителите на ТП на
НОИ Пазарджик са за липса на доказателства за извършване на трудова дейност от
лицата, както е декларирано по документи в Регистъра на трудовете договори с
представените уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда. Още повече, че
осигурителят не е представил пред ТП на НОИ Пазарджик трудовите досиета в т.ч.
трудови договори на наетите от него лица, видно от които да бъде определено
начало на възникване на трудовата дейност, както и заповеди за прекратяване на
същата. Изразено е становище, че следва да се издават задължителни предписания
за заличаване на подадените данни в Регистъра на осигурените лица с декл. Обр.
1 за всички наети лица от осигурителя „Деза Лукс“ ЕООД с. Алеко Константиново,
ЕИК *********. В тази връзка се налага извод, че лицата за които има подадени
данни, че имат сключени трудови договори, нямат качеството на осигурени лица по
смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, тъй като не се
установяват данни реално да са упражнявали трудова дейност, като една от
императивно изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на
трудово правоотношение. В тази връзка спрямо назначените в този период лица не
е изпълнен състава на чл. 10 и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на
осигурените лица. Въз основа на констатациите, установени при извършените
проверки и на основание чл. 108. ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в
сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г. на дружеството
"Деза Лукс" ЕООД да се подаде декларация образец № 1 с код
"заличаване" за лицата с код за вид осигурен "01". На
основание чл. 5, ал. 4 от КСО на 30.12.2020 г. записите за З.С.К./под № 102 л.
25 от делото/ са заличени.
Административният орган е
преценил, че предвид установеното от извършените проверки на НОИ, Дирекция
„Инспекция по труда“Пазарджик и НАП, че в случая са налице достатъчно данни,
които могат да доведат до извод, че З.С.К. неоснователно е ползвала
осигурителни права, като на нейно име са издавани болнични листове от
медицински органи, като е заявила, че е осигурено лице с месторабота „Деза
Лукс“ ЕООД. В резултат на това е прието, че е налице хипотезата на чл.114, ал.1
и ал.3 от КСО поради нарушение на чл.40 от КСО. С оглед на това ръководителят
на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пазарджик е издал Разпореждане №
РВ-3-12-00923862 от 31.05.2021 г. към З.К. да възстанови полученото парично
обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен
член на семейството и карантина за период 27.09.2018г. до 15.02.2019г. в размер
на 1529, 91 лева, от които 1214, 50 главница и 315, 41 лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В
разпореждането е прието, че за З.С.К. не е възникнало основание за осигуряване
по смисъла на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и § 1, ал. 1, т.
3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Това разпореждане е било потвърдено с
процесното Решение № 1010-12-138-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на
НОИ Пазарджик.
В настоящото производство от
жалбоподателя са представени допълнителни писмени доказателства, а именно:
Трудов договор 073/30.05.2018 г., ведно с Допълнително споразумение към него,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 30.05.2018
г., длъжностна характеристика за
длъжността общ работник в дружеството подписана от жалбоподателката, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от 01.06.2019 г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ от 03.06.2019 г., свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 16.05.2018 г.,
Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЗДП №
05021/08.05.2018 г. на територията на ТП ДГС Белово, Удостоверение за вписване
в списъка на обекти на диворастящи гъби и/или горски плодове от 17.05.2018 г.,
договори за наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре, общ.
Пазарджик, договор за наем на леки и товарни автомобили, справки-декларации за
ЗДДС за периода от месец май 2018 г. до януари 2019 г. включително.
Административният орган е
допълнил преписката с актуално състояние на всички трудови договори, вписани от „Деза Лукс“ ЕООД, справка „общ брой
обезщетения и суми по обезщетения за осигурител“, писмо от ОД на МВР Пазарджик
от 18.08.2021 г., извлечение от Търговски регистър за всички дружества, на
които Д. Г. П. е управител и едноличен собственик на капитала, справка от
Търговски регистър за обявените актове към 11.10.2021 г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото са допуснати и събрани гласни доказателства по
искане на жалбоподателя. Свидетелят И. Г. Л. е служител на длъжност търговски
представител в "Деза Лукс"ЕООД, който посочва, че се е занимавал
основно с клиентите на фирмата, доставял продукция, контролирал работниците,
търсил и водил такива при управителя Д. П., като е гарантирал, че са били
качествени работници, той ги е назначавал. Познава жалбоподателката З.К. и
нейната сестра, които работели в„Деза лукс“. Уточнява, че З. е била работник на
8 часово работно време, беряла диворастящи гъби и трюфели в землищата на
територията на ДГС Белово, където фирма „Деза лукс“ имала разрешение за добив
от горското. Работното време е започвало по – рано или по – късно в зависимост
от летен или есенен период. Когато е имало кампания и вълна от гъби, се е
работило събота и неделя, за което имало допълнително заплащаше. Редовно се
получавали заплатите, основно заплащани в брой, за което се подписва на
ведомост. На служителите, които държали да им се плаща по банков път, съответно
на тях се плащало по банков път. Фирмата е имала постоянно работа, през зимния
период – добив на зимен трюфел, когато е имало сняг, не се бере, а са работили
на базата в Мало Конаре. Според свидетеля, фирмата е разполагала с три товарни
буса Мерцедес Спринтери с рег. №№ ***, един товарен камион Ман рег. № ***, един
представителен автомобил - мерцедес и няколко леки автомобила; офис и складова
база, която е била регистрирана като пункт за изкупуване в Агенция по храните в
с. Мало Конаре, където се е съхранявал амбалаж, МПС, сборен пункт за тръгване
на работниците сутрин от с. Мало Конаре. Превозването на работници е основно с
посочените бусове Мерцедеси Спринтери, с три-четири леки автомобили, лични
автомобили. За З. казва, че е работила постоянно, като през есента
септември-октомври е заболяла и за няколко месеца била в болнични, януари също
отсъствала по болест, след което се е върнала отново на работа.
По делото е допусната,
изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, по уважено доказателствено
искане на жалбоподателя, като експертът е направил изводите си въз основа на
приложените по делото документи и тези в счетоводството на дружеството/Данъчен
и счетоводен амортизационен план към 12.2018г. и към 12.2019г.;Дневник на
покупките и дневник на продажбите по ЗДДС на „Деза Лукс“ ЕООД;Материална
оборотна ведомост за сметка 302 Материали; Материален хронологичен регистър на
счетоводни сметки 701; 702 - Приходи от продажби; Аналитичен регистър на
счетоводни сметки 501; 503/1; 503/2; 503/3 - Парични средства; Актуално
състояние на трудовите договори от информационната система на НАП към
04.01.2022г.; Фактури за продажби издадени в периода юни 2018г. - септември
2019г.
Вещото лице посочва, че през
периода на действие на трудовия договор сключен между „Деза лукс“ ЕООД и З.С.К.,
а именно от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. „Деза лукс“ ЕООД притежава собствени
дълготрайни активи, включващи офис обзавеждане, електронен кантар и фургон, 6
бр. наети МПС, наети поземлен имот №138094 и поземлен имот №138095 по КВС на
землището на с.Мало Конаре, с площ от 1,542 дка, в местността „Капаница“. „Деза
лукс“ ЕООД е разполагало с 4 броя кучета, специално обучени за търсене на
диворастяща гъба - трюфел. Дружеството притежава свидетелство за регистрация на
фискално устройство от 16.05.2018г. с регистрационен номер на устройството
3922339. Дружеството е декларирало пред НАП, сключени в периода от 02.05.2018г.
до 14.04.2019г. 129 бр. трудови договори. За периода от 01.06.2018г. до
31.05.2019г.г „Деза лукс“ ЕООД има подадени декларации образец 1, съдържащи
информацията по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. За процесния период дружеството е
подавало регулярно необходимата осигурителна информация в НАП за наетите по
трудови правоотношения служители. На база представените протоколи за приети
декларации в НАП от „Деза Лукс“ ЕООД, средномесечният брой подадени декларации
обр.1 за периода от 01.06.2018г. до 31.05.2019г. е 92 бр. За дейността си
дружеството е използвало 6 бр. наети МПС, които са имали сключени застраховки
„Гражданска отговорност“, без данни за закупени винетни такса, като не може да
бъде извършена справка в ТОЛ системата, тъй като не се съхраняват данни за
минали периоди. След справка в материална оборотна ведомост за периода от
01.01.2018г. до 31,12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за сметка 302 „Материали“,
по която е отчитано движението на амбалаж, вещото лице прави изводи, че
дружеството е имало осигурен амбалаж, в който да се събира събраната продукция.
Дружеството е имало осигурен амбалаж от 1 150 бр. пластмасови касетки; 3 000
бр. чували и 1 430 бр. кофи в който да се събира събраната продукция.Вещото
лице е обследвало сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“, приходите от
претърпелите преработка продукти, като сушене и замразяване, заведени в сметка
702 „Приходи от продажба на стоки“ и посочва клиенти на „Деза Лукс“ ЕООД по
доставките на диворастящи гъби, горски плодове, трюфели и др. Вещото лице
посочва издадените позволително за ползване на недървесни горски продукти,
Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби
и/или горски плодове №70/17.05.2018г. Проверени са хронологични регистри на
счетоводни сметки за периода 01.06.2018г. - 31.05.2019г., по които са отразени
парични потоци на дружеството, въз основа на които, вещото лице посочва, че от реализираните
дебитни обороти по сметките за парични средства на „Деза Лукс“ ЕООД и
формираните в края на периода крайни салда, може да се направи заключение, че
дружеството е разполагало с финансов ресурс, за да извършва търговска дейност.
При така описаните фактически
установявания настоящият съдебен състав, прави следните изводи:
Оспореното Решение №
1010-12-138-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с вх. №
1012-22-138/16.06.2021 г. на З.К. срещу Разпореждане №
РВ-3-12-00923862/31.05.2021г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО,
по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2
от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП на НОИ Пазарджик., в писмена форма и е
със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването
за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. От мотивите му е видно, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на разпореждането
за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност.
В производството по административен
контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му.
Относно материалната законосъобразност:
Потвърденото с него разпореждането на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Пазарджик е издадено на основание чл.
114, ал.1 от КСО и във връзка с чл.10 от КСО. Цитираните разпоредби уреждат
правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя на ТП на НОИ, да
постанови недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
Административният орган е приел, че жалбоподателят не е осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е осъществявал трудова
дейност по създаденото с "Деза Лукс" ЕООД трудово правоотношение.
Заключил е, че на основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването не е възникнало,
поради което е приел, че правилно ръководителят по изплащането на обезщетенията
и помощите е постановил възстановяване на сумите получени от жалбоподателя по
представените болнични листове. За да има право на такова плащане, жалбоподателката
следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР на КСО. Последното обстоятелство
е правопораждащ елемент от фактическия състав за претендираното от лицето
плащане от ДОО, който съдът след съвкупен анализ на събраните в настоящото
производство гласни и писмени доказателства
намира за установен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в релевантната
редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването.
Релевантният и спорен по делото въпрос е
упражнявала ли е З.К. трудова дейност, на основание сключения с Деза
Лукс"ЕООД трудов договор от 30.05.2018 г. през процесния период
01.06.2018г. - 31.05.2019г., била ли е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО.
В доказателствена тежест на
жалбоподателката К. е повеждането на пълно и главно доказване на относимия
доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност като
"берач" с месторабота "Деза Лукс"ЕООД през процесния период
01.06.2018г. - 31.05.2019г.
Наличието на валиден трудов договор е
предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на
осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл.
10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за
възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на
правото на парично обезщетение за неработоспособност, е реалното осъществяване
на трудова дейност от страна на лицето.
Жалбоподателката твърди, че е налице
реално изпълнение на задължението й по трудов договор 073/30.05.2018 г. с „Деза
Лукс“ЕООД. Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред
/чл. 74 от Кодекса на труда/, същият обвързва валидно страните по създалата се
облигационна връзка, но не и съда досежно основния спорен в настоящото
производство факт, който се явява последица от сключването му, а именно
страната реално да е постъпила на работа (чл. 63, ал. 4 от КТ) и да е
осъществявала трудова дейност в изпълнение на този договор.
Видно от доказателствата по делото,
които като цяло не се оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки
и ревизии, са изцяло насочени към установяване на факта за наличието на
извършвана търговска дейност, а от там и реалното престиране на труд от
назначените в дружеството работници и служители. Полагането на труд, като
юридически факт от обективната действителност следва да бъде безспорно
установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК, тежестта за това е вменена на жалбоподателката по
делото. Тя следва да докаже, че са налице предпоставките за отпускане/изплащане
на паричните обезщетения, отказани с процесното разпореждане и да докаже, че за
процесния период същият е полагала труд в "Деза Лукс" ЕООД, съответно
е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО. В тежест на административния орган е да установи
фактическите основания, както и да докаже изпълнението на законовите изисквания
при постановяване на административния акт.
В настоящото производство
жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, които кореспондират и се
подкрепят изцяло от събраните гласни доказателства за изпълнение на конкретни
трудови функции от негова страна по сключения трудов договор. Представени са
трудов договор, длъжностна характеристика, от която се установява какви са
основните трудови задължения, свидетелски показания на търговския представител
на дружеството, че то е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи
гъби, че З.К. е била един от работниците във фирмата, осъществяващи добиване на
продукция. Същевременно чрез съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установи, че дружеството в процесния период 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г.
(вкл.) е разполагало с финансов ресурс за извършване на търговска дейност;
притежава собствени дълготрайни активи включващи офис обзавеждане, електронен
кантар и фургон; разполагало с 6 бр. наети МПС; под наем поземлен имот в землището
на с.Мало Конаре; наети 4 броя кучета за търсене на трюфели, амбалаж от 1 150
бр. пластмасови касетки; 3 000 бр. чували и 1 430 бр. кофи, в които да се
събира събраната продукция. Свидетелят Л. заявява, че жалбоподателката К. е
работила като берач, както и обяснява подробно за извършавана от дружеството
дейност. Дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав кредитира, тъй
като същите кореспондират на приетите по делото писмени доказателства, дадени
са от служител на дружеството, който е ръководил наемането и освобождаването на
служители.
С влезлите в сила ревизионни актове - ревизионен
акт № Р-16001318006290-091-002/21.10.2019г. за публични задължения в размер на
581421,57 лева, поправен с РА № П-1600-**********-003-001/28.10.2019г. на ТД на
НАП Пловдив, жалбата срещу които е отхвърлена в едната част, в другата оставена
без разглеждане с Решение № 5//06.01.2020г., се установява, че при
осъществените насрещни проверки в контрагентите на дружеството липсват
достатъчно доказателства за осъществяване на реални сделки, макар такива да са
счетоводно отразени. Цитираните административни актове касаят публични
задължения на самото дружество, реалност на сделките и съответното право на
приспадане на данъчен кредит, но не обвързват съда с установяване на
съществуване или не на осигурително отношение между „Деза Лукс“ЕООД и З.К..
Това установяване е в предмета на настоящото дело.
По делото са налице данни, че е регистриран
от осигурителя „Деза Лукс“ ЕООД трудов договор, сключен със З.К.. Безспорно е
също, че осигурителните вноски върху трудовото възнаграждение не са внасяни,
независимо от редовното подаване на декларация обр. 1 за процесните периоди.
Основният спорен въпрос по делото е притежава ли К. качеството на осигурено
лице според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
За установяване на релевантния за делото
факт относно реалното полагане на труд от К., съдът кредитира свидетелските
показания на Л. в качеството му на мениджър на дружеството, от показанията на
който се установява, че дейността се е развивала основно в ДГС Белово, като е
налична материалната обезпеченост на транспорт, техника, консумативи е от
базата в с. Мало Конаре. Свидетелят е дал показания, че К. е назначена,
съответно ежедневно е изпълнявала трудовата си дейност, обяснил е технологичния
процес във фирмата, начина и условията, при които е полаган труда и в частност
за страната по делото. В длъжностната характеристика за длъжността „общ
работник”, връчена на К. на 30.05.2018 г., като територия на осъществяването й е
посочено ДГС Белово и други горски стопанства. Съгласно длъжностната
характеристика в трудовите й функции влизат добив на гъби, трюфели, горски
плодове и допълнително поставените от ръководството на дружеството. Според
показанията на свидетеля, К. е извършвала възложените й дейности, получавала е
трудовото си възнаграждение редовно и се е разписвала във ведомостите за
заплати. Фактът на полагане на труд от датата на сключване на договора до
неговото прекратяване при посочения работодател се установява и от приложените
към делото ведомости и справки за приети уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса
на труда в ТД на НАП - Пазарджик. При тези данни следва да се приеме, че К. има
качеството на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй
като от момента на сключване на трудовия договор до прекратяването му е
извършвала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 от КСО. За работодателя е възникнало и задължение за внасяне на осигурителни
вноски във фонд "Безработица".
Приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза подкрепя изводите за реално осъществявана дейност в дружеството, тъй
като същата дава отговор за материалната и финансова обезпеченост, че е налична.
По делото се доказа, че има сключен
договор, че са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По делото
липсват разплащателни ведомости, присъствени форми, които несъмнено да свържат,
че жалбоподателката К. реално е престирала труд. Трудовата дейност и дължимите
за нея трудови възнаграждения (независимо дали са реално изплатени, дали са
само начислени или пък нито са изплатени, нито са начислени, въпреки че са
дължими) са две неразривно свързани обстоятелства. Липсата на убедителни
доказателства за което и да било от тях, обуславя извод за липса на
осигурително правоотношение. В процесния случай обаче е проведено успешно
доказване на трудовата дейност на З.К.. Тя заявява, че е получила своите
възнаграждения, както и свидетелят сочи, че същите са редовно изплащани. Доказването на търговска дейност от едно
търговско дружество, респ. на трудова дейност на работник или служител в това
предприятие, е въпрос не само на данни от счетоводни документи, но и на
обективно съществуващи факти, установени чрез сведения на длъжностни и
физически лица. Няма данни или косвени доказателства, че дружеството не е
изпълнявало ангажимента си за изплащане на трудовите възнаграждения.
Съдебно-счетоводната експертиза е в
подкрепа на твърдението, че дружеството е разполагало с финансов, кадрови и
материален ресурс за осъществяване на търговска дейност. Трудовите задължения
на К. са свързани с конкретната дейност на дружеството, извършване на сезонна
беритба на гъби и трюфели, за които са налице косвени доказателства от
съдебно-счетоводната експертиза и гласните доказателства. Констатациите на органите на ТП на НОИ, НАП, в
констативни протоколи, извършени проверки, ревизии, са в посока за евентуалните
нарушения на закона от страна на дружеството-работодател и да доведат за
санкции за самото дружество и евентуално за представляващите го и управляващите
физически лица. Жалбоподателката не носи отговорност за тях. Тя е имала
надлежно сключен трудов договор с работодателя, който е породил правни
последици. Жалбоподателката е полагала труд и е получавала възнаграждение по
възникналото трудово правоотношение, упражнявала е трудовите си права и е
изпълнявала задълженията си като сезонен работник в земеделието.
Трудово-правната връзка между "Деза-лукс" ЕООД и жалбоподателката е
надлежно възникнала, въз основа на валиден и своевременно регистриран трудов
договор, който е изпълняван от страните и влече след себе си правни последици,
между които и попадането на жалбоподателката под правната норма на § 1, ал. 1,
т. 3, изр. 1 и 2 от ДР КСО в качеството ѝ на осигурено лице.
В настоящото производство по безспорен
начин от събраните доказателства се доказа, че жалбоподателката е извършвала
трудова дейност.
Поради изложените съображения, съдът
счита, че в случая е постановено незаконосъобразно разпореждане, потвърдено с
решението на ответника, което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед
направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски, съдът следва да осъди ответника да му ги заплати. Те са 10
лв. държавна такса, 400 лв. адвокатско възнаграждение, за чието извършване са
представени и доказателства по делото - вносна бележка и договор за правна
защита и съдействие/л.293/ и 200 лева депозит за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VI състав,
Р Е ШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
1010-12-138-1/14.07.2021г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00923862/31.05.2021г. на ръководител
на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на З.С.К. да възстанови
получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за
гледане на болен член на семейството и карантина за период 27.09.2018г. до
15.02.2019г. в размер на 1529, 91 лева, от които 1214, 50 главница и 315, 41
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пазарджик да заплати на
З.С.К.,*** сторените по делото разноски
в размер на 610 (шестстотин и десет) лева за държавна такса, депозит за вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: