№ 12341
гр. С, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря Д Й. Т.
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110166570 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК ***,
срещу З. П. Т. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 2853,93 лв., представляваща
стойността потребена вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. С. Ул ГСР №145,
вх. В, ет. 1, ап. 4 за периода от 16.04.2019 г. до 23.09.2020 г. ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.01.2021 г. до изплащане на вземането и за
мораторна лихва в размер на 292,44 лева за периода от 17.05.2019 г. до 23.09.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.04.2021 г. по ч.гр.д. №3163/2021 г. от СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2,
б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.
3, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид
посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил
дължимата цена в установения с чл. 31 от общи условия 30 дневен срок след датата на
фактуриране.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава, че има неизпълнени
задължения към ответника като потребител на ВиК услуги. Поддържа, че не е имала
възможност да изпълни задълженията си и изразява желание да изпълнява разсрочено. Сочи,
че е потребител на услугите на ищеца.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между
1
ищеца в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК услуги
е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял В
и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В рамките на настоящото производство не се спори между страните и е отделено като
безспорно, че същите са се намирали в облигационно правоотношение, което е
съществувало към процесния период и че ищецът е престирал /доставил е вода и ВиК услуги
на претендирата стойност. Ответницата признава, че не е заплатила доставената вода и ВиК
услуги, следователно налице е неизпълнение на месечните задължения за заплащане на
потребената вода и предоставените за процесния водоснабден имот ВиК услуги в 30-дневен
срок от датата на съставянето на месечните фактури, както това е изрично предвидено в чл.
33, ал. 2 от публично известните и приложими в процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор "СВ“ АД одобрени с
решение на ДКЕВР, съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед неизпълнение на
задълженията в този срок същите са дължими, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът
дължи заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поради това и с
оглед признанието на ответника съдът приема, че за последната са възникнали задължения
за заплащане на обща сума в размер на 2853,93 лв., представляваща стойността потребена
вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. С. ул ГСР №145, вх. В, ет. 1, ап. 4 за
периода от 16.04.2019 г. до 23.09.2020 г. и на обезщетение за забава, което на основание чл.
162 ГПК определя в размер на 292,44 лева. Не се твърди и не се установява задълженията да
са погасени, поради което и същите съдът приема за дължими, а предявените искове за
основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът
може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. В случая в срока по чл. 131 ГПК ответницата е
направила искане да й бъде дадена възможност за разсрочено погасяване, като в първото
о.с.з. е поискала постигане на спогодба, каквато не е сключена по делото. Съдът намира, че
искането, обективирано в отговора на исковата молба, не може да се счита за нарочно искане
за разсрочване на изпълнението по решението, тъй тълкувано с оглед изявленията на
ответницата в първото по делото заседание очевидно е насочено към постигане на
споразумение с ищеца и разсрочване на дълга по взаимно съгласие, каквото няма данни да е
постигнато и предвид липсата на становище по направеното от ищеца предложение за
споразумение със становище от 23.02.2023 г. Дори и искането да се приеме за такова по чл.
241 ГПК, то не следва да бъде уважено, тъй като липсват достатъчно доказателства да се
прецени какво е имотното състояние на ответницата, като същата не установява и
конкретния размер на доходите си.
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство в размер на 162,93 лв /от които – 62,93 д.т. и 100 лв – юрисконсултско
възнаграждение/ и разноски за заповедното производство в размер на 112,93 лева за
заповедното производство /от които 62,93 д.т. и 50 лв юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че З. П. Т. с ЕГН
2
********** с адрес: гр С, ул. ГСР №145, вход В, ет. 1, ап. 4 дължи на „СВ“ АД, ЕИК *** и
адрес на управление: гр. С. бул. “ЦБ III” № 159, БЦИ ЦБ, ет. 2 и ет. 3 на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите сумата 2853,93 лв., представляваща
стойността потребена вода за имот, находящ се на адрес: гр. С. ул. ГСР №145, вх. В, ет. 1,
ап. 4 за периода от 16.04.2019 г. до 23.09.2020 г. ведно със законна лихва от 20.01.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата 292,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 17.05.2019 г. до 23.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3163/2021 г. от СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА З. П. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр С, ул. ГСР №145, вход В, ет. 1, ап. 4
да заплати на „СВ“ АД, ЕИК *** разноски в размер на 162,93 лева за исковото
производството по гр.д. № 66570/2021 на СРС, 118 състав и в размер на 112,93 лева за
заповедното производство по ч.гр.д. № 3163/2021 г. на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3