№ 301
гр. Пловдив, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Даниела Д. Събчева
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300601226 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на адв.Б. Б., упълномощен защитник на подсъдимия В.
В., депозирана срещу присъда № 84 от 15.04.2022г., постановена по НОХД №
90/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и на основание чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 от НК е постановено изпълнението на наложеното наказание да
бъде отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
Приспаднато е времето на задържане по реда на ЗМВР, както и лишаването от права по
административен ред. На основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски по
делото са присъдени в тежест на подсъдимия.
С жалбата присъдата се атакува с твърдения за нарушения на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост.
Възразява се, срещу некредитиране от първостепенният съд на показания на свид.Г. в
частта относно казаното от него за отчетеното при тестването на подсъдимия, както и
срещу некредитиране от страна на съда на приобщените доказателства при
извършеният оглед на ВД в хода на съдебното следствие. Иска се присъдата да бъде
1
отменена и подсъдимия да бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена. Защитникът твърди, че са налице съмнения видно от свидетелските
показания, дали пробата с приложеният тест е била отчетена правилно от страна на
полицейските служители. По тези съображения защитникът счита, че обвинителната
теза не е доказана по несъмнен начин. Подсъдимият твърди, че е бил насилен да
подпише протокола в районното управление, както и че са били нарушени правата му
при задържането.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадени от правоимащо лице в законово
установения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При оценката и анализа на доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подс. В. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за
управление на МПС № ***. Около 21:05ч. на 25.09.2020г. в гр. Пловдив той управлявал
л. а. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***. По същото време полицейските
служители към Първо РУ при ОДМВР - Пловдив - свидетелите С.Ю. и Г.А.
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул и извършвали обход по бул.
„Македония“ в гр.Пловдив. Те решили да спрат за проверка управляваният от подс.В.
автомобил, за което подали звуков и светлинен сигнал. След спиране на автомобила,
при проверка на документите на подсъдимия, той бил запитан дали е употребявал
алкохол или наркотични вещества, на което подс.В. отговорил положително относно
наркотичните вещества. Подсъдимият бил отведен в сградата на Първо РУ при ОДМВР
- Пловдив, където бил изпробван от полицейския служител – св. Х. Г. с Дрегер
„Драгчек 3000 ЕсТиКей 5“ /DrugCheck 3000 STK 5/ № ARNF - 0871 и реф. № ***.
Пробата от теста била положителна, като тестът реагирал на употреба на
тетрахидроканабинол – марихуана /ТНС/. За резултатите от проверката бил съставен
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 25.09.2020г., както и Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ бл. № 040696/25.09.2020г. На подс. В. бил издаден и талон за изследване №
0066154/25.09.2020г., след което същият бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ гр.
Пловдив. Там подс.В. пред медицинско лице отказал да даде даде кръв и урина за
изследване за опиати. Отказът му бил отбелязан в съставения Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 25.09.2020г. и в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 072047/25.09.2020г. както подсъдимият удостоверил същия подписа си.
2
Тези фактическа обстановка е била правилно установена от първостепенният
съд въз основа на правилен анализ на събраните доказателства, поради което
възраженията на защитата за това, че обвинението не е установено по несъмнен начин,
настоящият съд приема за неоснователни.
Описаните фактически обстоятелства установяват съставомерните за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК факти, като изпълват всички признаци на
състава на това престъпление.
Съобразно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), чл.5, ал.2 от същата, резултатът от
проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва
в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества, изготвен
в три екземпляра по образец, съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава
за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а
третият се предоставя на водача. Съгласно чл.3а, т.2 от Наредбата, в случай, че
тестваното за наркотични вещества лице не е съгласно с показанията на теста,
употребата на наркотични вещества се установява с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване. В тази връзка, според чл. 7. ал.2 от
Наредбата, когато с теста е установено наличие на наркотични вещества полицейски
орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
В случая, видно от свидетелските показания по делото, тестването на
подсъдимия е било извършено от свид.Г., а протоколът за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества е бил съставен от свид.Г.А.. На място при тестването
е присъствал и свид.Ю., който е свидетел при съставяне на АУАН за същия случай,
като в акта са описани същите фактически обстоятелства и той е подписан от
подсъдимия В.в в качеството му на нарушител. Свид.Ю. също така е съставил талон за
изследване № 0066154/25.09.2020г. като изготвената експертиза по делото потвърждава
това обстоятелство, установявайки, че текстът в този документ е изпълнен от С.Й. Ю..
Подс.В. е научил какъв е резултатът от теста, като видно от обясненията му пред
първостепенния съд тестът му е бил предявен и резултатът от него му е бил съобщен.
Подсъдимият е бил съпроводен в резултат на положителният тест до медицинското
заведение където е бил поканен да даде биологични проби за изследване от
медицинско лице. Фактът на явяване на подсъдимия пред медицинско лице с цел
предоставяне на проби за изследване се установява, освен от свидетелските показания,
но и от писмените доказателства по делото- лист за преглед на пациент, в който
отказът за предоставяне на кръв и урина от страна на пациента В. В. В. е отразен, с
фигуриращ подпис от страна на подсъдимия, както и протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби, съставен от д-р Г., в който също е
3
посочено, че медицинското изследване не се е извършило поради отказ на подсъдимия
да предостави проби за изследване. Водачът има право да откаже да бъде изследван и
едва след такъв отказ се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, според
която при отказ на водача да даде проби за изследване, употребата на накротичното
вещество се установява въз основа на показанията на теста.
Оспорва се от страна на защитата резултатът от теста, с оглед показанията на
свидетеля Х. Г., приложил същия спрямо подсъдимия. Възраженията на защитата,
съдът намира за неоснователни по следните съображения: Още преди предявяване на
теста на свид.Г. в хода на съдебното следствие, той заявява липсата на спомен как се
отчита резултата от такъв тест. Свидетелят сочи, че много рядко е извършвал това
изследване и сочи, че се променя скалата срещу отбелязаните на теста наркотични
вещества, но не уточнява как. Едва сред предявяване на самото веществено
доказателство послужило за тестване на подсъдимия, свидетелят в разпита уточнява, че
срещу наркотичното вещество при положителен резултат чертичката се оцветява в
розово. Видно е, че свид.Г. е съобразил отговорът си с това, което е възприел при
предявяване на вещественото доказателство от съда, а не с това, което му е било
известно към инкриминирания момент. За последното свидетелят е несигурен и
уклончив в показанията си по - рано. Същевременно за същото обстоятелство
показания дава свид.Ю., който е присъствал при тестването на подсъдимия и е
съставил талонът за медицинско изследване. Показанията на този свидетел са източник
на преки, първични доказателства и се отличават с убедителност и вътрешна
непротиворечивост. От същите се установява, че при положителен тест срещу
наименованието на веществото изписано на теста не се появява изобщо черта.
Свидетелят е категоричен в отговорът си, като уточнява и обстоятелството, че самият
тест не може да послужи за доказване на резултатът от тестването по -късно, тъй като
става невалиден впоследствие.
Изложеното сочи противоречие между показанията на свид.Г. и свид.Ю..
Свид.Г. сам сочи, че е несигурен в знанията си за това как следва да се отчете теста.
Към момента на тестването е било констатирано от страна на полицейските служители
положителна реакция за употреба на тетрахидроканабинол – марихуана /ТНС/. Как е
станало това уточнява по категоричен начин свид.Ю.. По отношение на това
противоречие правилно първостепенният съд е приел с доверие именно показанията на
свид.Ю..
Подс.В. е бил запознат с резултатът от тестването му. В случай, че не е бил
съгласен с него е разполагал с възможност да оспори достоверността на теста чрез
предоставяне на биологични проби за изследване. Възможност за това му е била
предоставена. Отказът от негова страна е направен по предвидения в Наредбата ред.
Самият подсъдим в приобщените чрез прочитане обясненията от досъдебното
4
производство сочи, че е употребил същото по вид наркотично вещество като това, на
което е реагирал теста. Възраженията му за насилване от страна на полицейските
служители за тези самопризнания не се подкрепят от каквито и да е доказателства, още
повече, че самопризнанието е било направено в присъствието на адвокат. Пред
първостепенния съд подсъдимия дава пространни обяснения, за оценката на които
настоящият съд напълно се солидализира със становището на първостепенния съд.
Касае се за защитна версия на подсъдимия. Не е била налице обстановка при разпита
на подсъдимия в досъдебното производство, която да е застрашавала подсъдимия
и/или да е предпоставяла същият да даде неистинни обяснения под давление на лица,
които в този момент дори не са присъствали, видно от обясненията му. С предявяване
на протокола за привличането му като обвиняем, на същия е станало известно, че
спрямо него се взема мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. на 26.09.2020г в 13.30ч
той вече е бил освободен от задържането, взето по ЗМВР в 22.30ч на 25.09.2020г и е
нямало защо да счита, че трябва да каже нещо невярно за да бъде освободен, така както
той твърди. Не се установяват обективни обстоятелства, извън субективните твърдения
на подсъдимия, за психическо насилие спрямо него. Не се констатира нарушаване на
правото му на защита в хода на наказателния процес, като е бил осигурен служебен
защитник по искане на подсъдимия. От обясненията му дадени пред
първоинстанционния съд става ясно, че той е имал възможност да разговаря с този
защитник два часа. Законът е предоставил достатъчно гаранции за защита на лицето,
спрямо което е била извършена проверка за употреба на наркотични вещества и спрямо
обвиняемия в наказателният процес. Била е предоставена възможност на подсъдимия
да ползва тези гаранции, с прилагане на нормативно определена процедура за
установяване употребата на наркотични вещества от водач на МПС и с реално
осигуряване право на защита и подсъдимия е ползвал законовопредвидените и
предоставени му възможности за защита в тази степен, в която сам е пожелал. По тези
съображения настоящият въззивен съдебен състав намира възраженията на
подсъдимия са неоснователни. Доказателствата по делото установяват по несъмнен
начин авторството и вината на подс.В. по отношение на престъплението, за което е бил
предаден на съд, като са изпълнени всички признаци на състава на това престъпление
от обективна и субективна страна.
Правилно е било определено наказанието на подс.В. по реда на чл.55, ал.1, т.1, и
ал.3 от НК. Действително са налице многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, изразяващи се в наличието на добри характеристични данни, които да
обосновават извод за приложение на разпоредбите на чл.55 от НК, като предвиденото в
закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на
личността на подсъдимия. За проправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се
налага същият да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, като съдът
счита, че са налице всички предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението
5
на наказанието с минималния изпитателен срок. Съобразно разпоредбата на чл.49, ал.2
от НК е бил определен и размерът на наказанието „Лишаване от права“ по чл.343г, вр.
чл.37, ал.1, т.7 от НК. Не са налице основания размерът на наказанията, наложени
спрямо подсъдимия, да бъде изменен. Законосъобразно с присъдата са приложени
разпоредбите на чл.59 от НК и чл.189, ал.3 от НК
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита, че депозираната
жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Не
са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.
Същата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Поради неправилна техническа операция решението на съда е било въведено в
ЕИСС като определение с №657 от 11.07.2023г. Въззивното поризводство приключва с
решение по същество на делото, което налага техническата грешка да бъде изправена с
повторно въвеждане в програмата на окочателното становище на въззивната съдебна
инстанция, постановено с коректния вид съдебен акт.
По тези съображения, на основание чл.338 от НК, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 84 от 15.04.2022г., на Районен съд- Пловдив
постановена по НОХД № 90/2021г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6