РЕШЕНИЕ
N.
гр. София 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 17.05.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Мл.
с-я Мирослав С.
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 233/ 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Г.С. чрез адвокат Е. Б. срещу Решение № 147419 от 13.07.2020г.,
постановено по гр. д. № 49/2019г. по описа на Софийски районен съд, 150 с-в, с
което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Ц.з.г.м.“ЕАД, иск по чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1000,00 лева – неимуществени вреди (стрес и
влошени семейни отношения), настъпили от противоправно поведение на служители
на дружеството, изразено в подаване на сигнал срещу ищеца до органите на МВР за
извършено от него закононарушение, заради което бил призоваван на разпити в 04
РУ-СДВР.
С жалбата моли решението да
се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за
въведена „зелена зона“ на мястото където е паркирал, поради неправилна преценка
на доказателства по делото-скица, която не била заверена от столична община;
неправилно кредитиране на показанията на свидетели в тази насока-служители на
ответното дружество, тъй като закона изисквал писмен документ; неправилен
извод, че възложителя отговарял за своята дейност по чл. 49 ЗЗД, а ищецът не
бил възлагал никаква дейност на ответника, а предявявал иск по чл. 45 ЗЗД
защото ответника имал неправомерно поведение. Неправилно СРС бил приел, че
подадения от ответника сигнал бил срещу автомобила, а не срещу него. Неправилно
СРС приел, че няма вреди защото не било образувано досъдебното производство
срещу него лично. Именно това доказвало неправомерността на сигнала, като
неверен, подаването на който съставлявало и злоупотреба с правото на жалби и
сигнали, което не било безгранично. Делото не било за клевета или набедяване, а
било иск за вреди и това не било разбрано от СРС.
Иска се отмяна на решението
и уважаване на иска.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо По отношение
на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбите
и от императивните материални норми.
От фактическа страна между страните няма спор, че на
23.11.2017г. е поставена скоба на лек автомобил собственост на дъщерята на
ищеца, паркиран на ул. „Митрополит Кирил Видински“ в гр. София. Няма спор и че
служители на ответното дружество са подали сигнал в СДВР, че след поставяне на
скобата при повторна проверка автомобилът е липсвал, както и скобата, за която
няма спор, че е собственост на ответника. Няма спор и се установява и от
приложената прокурорска преписка, че по случая е образувано досъдебно производство,
по което ищецът е бил разпитван като свидетел, като досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
вр. с чл. 194 от НК и е било спряно поради неразкриване на извършителя.
Ищецът твърди, че незаконно е била поставена скоба и
съответно неоснователно е било образувано нак. производство и е бил разпитван
като заподозрян, от което претърпял неимуществени вреди.
Спорът е за законосъобразното поставяне на
заключващото устройство и дали действията на служителите на ответника по
подаване на сигнал са правомерни, както и относно наличието на вреди.
СГС намира с оглед на събраните по делото писмени и
гласно доказателства, че претенцията е неоснователна.
От представените заповеди на кмета на Столична община
и приложената графична скица се установява, че сочената улица попада в обхвата на
зелена зона за платено паркиране. СГС не намира основание да изключва от
доказателствата приложената графична скица. Същата има заверка от Столична
община от 2014г.
Освен това няма спор, че към 23.11.2017г. е имало
зелена зона по тази улица (сам ищецът го твърди).
Без значение е дали това е отразено на скицата и от
коя година е самата скица, защото улица „Митрополит Кирил Видински“ е изрично
посочена ( с изменението от 2017г. в сила от 01.10.2017г.) в чл. 55 от НАРЕДБА
за организация на движението на територията на Столична община, която е
нормативен акт, надлежно разгласен чрез публикуването и в интернет страницата
на Столична община-чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 78, ал. 3 от АПК и чл. 37, ал. 3
от ЗНА, при което се счита за известна на своите адресати.
Ищецът не твърди и не доказва да е заплатил таксата за
почасово паркиране и следователно правилно е поставена скоба на автомобила.
След като автомобила е напуснал след поставяне на
скоба мястото на което е бил паркиран, без тя да е свалена по надлежния ред от
служителите на ответника, те правомерно
са подали сигнал до СДВР за липсата на скобата, защото тя е имущество
собственост на ответника, за което те са длъжни да се грижат.
В самия сигнал никъде не е споменавано, че скобата е
сваляне от водач или собственика на автомобила, нито са споменавани техните
имена. Ето защо и не може да се говори за злоупотреба с правото на жалби и
сигнали.
До разпита на ищеца се е стигнало след като неговата
дъщеря (доведена) е разпитана на 06.12.2017г.
и е заявила, че автомобила се управлява от него, а не поради посочването
му от служители на ответника.
Ето защо освен, че липсва противоправно поведение на
служителите на ответника, липсва и връзка между техните действия по подаване на
сигнала и призоваването на ищеца като свидетел.
Гореизложеното е достатъчно за извод за
неоснователност на исковет и съответно на жалбата.
За пълнота следва да се добави и че квалификацията на
исковете е правилно определена от СРС, а доводите на ищеца в жалбата му за
квалификация по чл. 45 ЗЗД са несъстоятелни. Юридическо лице не носи
отговорност по чл. 45 ЗЗД. То действа чрез свои органи и служители/работници
които обаче са лица натоварени да действат по възлагане от него и затова то
отговаря за техните действия, но по реда на чл. 49 ЗЗД.
Никъде в решението си СРС не е приемал, че сигнала е
срещу автомобила. Въз основа на съдържанието на сигнала е направен извод, че с
него се твърди противозаконно отнемане на имущество на дружеството.
Предвид горното решението като правилно следва да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
въззиваемото дружество. Същото претендира 360,00 лева за адвокатски хонорар,
като плащането е доказано чрез извлечението от сметка на л. 23 от въззивното
дело.
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147419 от
13.07.2020г., постановено по гр. д. № 49/2019г. по описа на Софийски районен
съд, 150 с-в О
СЪЖДА Г.А.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Ц.з.г.м.“ЕАД с ЕИК ********,
сумата от 360,00 лева - съдебни разноски за адвокат за въззивното производство на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2