№ 18956
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110105674 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС М" ЕООД срещу Н. А. Г., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че дължи следните суми: 2902,18 лева, представляваща
прехвърлени чрез цесия вземания за неплатени вноски по главницата за периода от
15.08.2021г. до 15.07.2023г. по Договор за потребителски кредит № РК18-******* от
04.04.2018г., сключен с "Обединена Българска Банка" АД, ведно със законната лихва за
период от 04.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1657,58 лева, представляваща
договорна лихва за период от 15.08.2021г. до 15.07.2023г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение от 23.09.2023г. по ч.гр.д. 48689/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между „Обединена българска банка“ АД, в качеството
на кредитор, от една страна, и ответника, от друга, бил сключен Договор за потребителски
кредит № РК18-******* от 04.04.2018г., по силата на който банката предоставила кредит в
размер на 16 000 лева за рефинансиране на предходни задължения в общ размер на 8 820,00
лева и задължение по кредитна карта в размер на 1 820,00 лева, а остатъкът бил предоставен
на ответника за други лични нужди. Твърди, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора. Сочи, че кредитът е следвало да се погаси на 120 месечни вноски за периода от
15.05.2018г. до 04.04.2028г., всяка в размер на 189,99 лева, а последната 189,11 лева.
Аргументира, че по договора била уговорена променлива лихва. Към датата на сключване на
процесния договор за кредит, ГЛП на ОББ АД за потребителски кредити в лева за физически
лица по редовен дълг бил в размер на 7,45 %. Поддържа, че ГПР към датата на сключване на
договора бил 8,02 %. Общата дължима сума от кредитополучателя била в размер на 22
1
940,67 лева. Съгласно чл. 7.1, чл. 7.2 и чл. 7.3 кредитополучателят дължал и такса –
подписване на договора при евентуално преддоговаряне на ценовите параметри- 1 % от
сумата на кредита при промяна на други условия – 30 лева и не дължи такса кандидатстване
за кредит. От приложената справка по чл. 366 ГПК банката била превела сумата по
посочената в договора сметка на кредитополучателя. Сочи, че ответникът бил сключил с
банката „Договор за учредяване на залог върху вземания“ от 04.04.2018г., с който е учреден
особен залог върху трудово възнаграждение и наличностите по сметка, посочена в чл. 1.2 от
договора. В декларация от 02.04.2018г. кредитополучателят бил заявил, че му била
предоставена преддоговорна информация под формата на СЕФ и е запознат с условията по
кредита, както и с последиците от неплащането му. На 05.05.2023г. с Анекс № 1 към Договор
за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. ОББ АД прехвърлила на ЕОС М ООД
Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1А и
Приложение № 1 Б към договор за цесия, вкл. и вземането си към Н. Г.. Прехвърленото
вземане било подробно описано на страница № 17 в Приложение № 1Б под № 733 с
посочени номер и дата на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника и дължима сума по
елементи. Прави изявление за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземания с исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В подаденото
възражение по чл. 414 ГПК Н. Г. е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и че погасителната давност била изтекла.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следното: възникване на правоотношението по Договор за потребителски
кредит № РК18-******* от 04.04.2018г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и
Н. А. Г. с твърдяното от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил твърдения от ищеца
кредит в размера, посочен в исковата молба; настъпване на падежа на задължението за
връщане на вноските по кредита; размер на дълга за главница; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасеният размер; сключването на договора за цесия;
съобщаването на цесията на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на гореописаните
обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че е бил сключен Договор за потребителски кредит № РК18-******* от
04.04.2018г. между „Обединена българска банка“ АД и Н. А. Г. с твърдяното от ищеца
съдържание, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в
2
исковата молба, че размерът на главницата за периода от 15.08.2021 г. до 15.07.2023 г. по
падежирали месечни вноски по договора за кредит е 2902,18 лева, както и че размерът на
възнаградителната лихва за същият период е 1657,58 лева.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
писмени доказателства – договор за потребителски кредит, погасителен план и счетоводни
сметки относно размера на дължимите суми.
От приетия Договор за потребителски кредит № РК18-******* от 04.04.2018г. се
установява, че „Обединена Българска Банка“ АД е отпуснала на ответника Н. А. Г.
потребителски кредит в размерна 16 000 лева със срок за плащане 120 месеца от датата на
първото усвояване на кредита, която е 04.05.2018г. За ползвания кредит ответникът дължи
годишен лихвен процент в размер на 7,45%, формиран от променлив референтен лихвен
процент в размер на 0,7% към датата на сключване на договора и твърда надбавка в размер
на 6,75%. В чл. 15.3.2 е предвидено, че референтният лихвен процент се определя по
утвърдена от банката методика, описана в приложение № 1 към договора, което е
представено по делото. В чл. 15.3.3 е уговорено, че промяна в размера на актуалния
референтен лихвен процент може да бъде извършена при изменение на стойностите на
индексите и индикаторите, посочени в методиката, в зависимост от които той е определен,
което изменение води до разлика от 0,5% в абсолютна стойност между действащия и новия
референтен лихвен процент. Посочени е, че референтният лихвен процент не може да бъде
по-нисък от 0%, а крайният лихвен процент по кредита не може да бъде по-нисък от
фиксираната надбавка. В чл. 15.3.4 е изяснено, че банката уведомява длъжника за новия
размер на референтния лихвен процент чрез обявяването му на видно място в банковите
салони и на интернет страницата си преди влизане в сила на промяната, не по-късно от
последния работен ден на месеците юли и януари. Банката уведомява длъжника за новия
размер на погасителната вноска чрез електронно съобщение, като длъжникът има право да
уведоми банката в 15-дневен срок, че не го приема, и да прекрати договора. Правото на
отказ на потребителя от договора е уговорено в чл. 11.1 от него и се упражнява в 14 дневен
срок от датата на сключване на договора, като за отказа не са уговорени такси и разноски. В
договора е определен годишен процент на разходите, посочени са допусканията при
неговото определяне, посочен е и лихвеният процент на ден. Представен е подробен
погасителен план, както и стандартен европейски формуляр и приложение, съдържащо
методиката за изменение на референтния лихвен процент.
Въз основа на гореизложеното, при извършената служебна проверка съдът намира, че
процесните вземания се основават на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит. Представеният договор отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, написан е на ясен и разбираем език. Размерът
на вземането за възнаградителна лихва и начинът на неговото определяне не противоречат
на закона и добрите нрави и не се основават на неравноправни клаузи в потребителския
договор. Начинът на определяне на референтния лихвен процент е ясно посочен в договора,
представена е методика за неговото формиране, определен е редът за уведомяване на
3
потребителя за измененията, както и правото на потребителя да се откаже от договора в
такъв случай, без да дължи допълнителни такси и разноски. Ето защо в рамките на
служебната си проверка, съдът не намира основания да приеме, че процесните вземания
произтичат от неравноправни клаузи.
На следващо място не се спори и от представения Договор за прехвърляне на парични
вземания от 15.12.2021г. с Анекс № 1 от 05.05.2023г. и Приложение № 1Б към него се
установява, че „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлила вземанията си срещу
ответника по процесния договор за кредит на ищеца „ЕОС М“ ЕООД. Уведомлението за
цесия, изходящо от банката, е връчено на ответника в хода на настоящото производство като
приложение към исковата молба. Ето защо ищецът „ЕОС М“ ЕООД е надлежно
материалноправно легитимиран да претенира процесните вземания.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху релевираното от ответника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Същото е неоснователно, тъй като най-старото процесно вземане за
главница е с падеж 15.08.2021г. и давността за него изтича на 15.08.2026г., а най-старото
процесно вземане за възнаградителна лихва е с падеж 15.08.2021г. и давността за него
изтича на 15.08.2024г. – след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 04.08.2023г. Ето защо липсват погасени по давност вземания.
Предвид гореизложеното, при кумулативното наличие на всички материалноправни
предпоставки за възникване на процесните вземания, предявените установителни искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 91,20 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева или общо 271,20 лева, които следва да му
бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
91,19 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, платени изцяло по банков
път, или общо 451,19 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД, че Н. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П, ул. „Георги Бенковски“ № 94, ет. 8, ап. 22,
дължи на „ЕОС М“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4-6, сумата от 2902,18 лева, представляваща прехвърлени
чрез цесия вземания за неплатени вноски по главницата за периода от 15.08.2021г. до
15.07.2023г. по Договор за потребителски кредит № РК18-******* от 04.04.2018г., сключен с
"Обединена Българска Банка" АД, ведно със законната лихва за период от 04.08.2023г. до
4
изплащане на вземането, сумата 1657,58 лева, представляваща договорна лихва за период от
15.08.2021г. до 15.07.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.09.2023г.
по ч.гр.д. 48689/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА Н. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П, ул. „Георги Бенковски“ № 94, ет.
8, ап. 22, да заплати на „ЕОС М“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 271,20 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
451,19 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5