гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 12460 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №967 от 05.01.2019 г., постановено
по гр. д. № 4039/2018 г. на Софийски районен съд, 47 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, обективно, кумулативно и
субективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК в р. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че всеки от ответниците
Р.А.Н. с ЕГН:**********, А.А.Т. с ЕГН:**********, С.В.Г.
с ЕГН:********** и С.В.И. с ЕГН:********** дължи на „Т.С.” ЕАД съответно сумите:
по 226,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2013 г. до м. 04.2016 г., по 45,53 лева - лихва за
забава за периода 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., по 12,96 лева - главница за
разпределение на топлинна енергия и по 3,03 лева - лихва върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017 г. до окончателното им
плащане, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №64954/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, 47 състав, като са отхвърлени предявените
искове за същите суми срещу Д.Т.З. с ЕГН:**********, Н.С.С.
с ЕГН:**********, Т.С.И. с ЕГН:********** и З.С.И. с ЕГН:**********. В отхвърлителната част решението на районния съд е влязло и
сила и не е предмет на въззивното производство.
Решението
е обжалвано от ответниците в пръвоинстанционното
производство - Р.А.Н., А.А.Т., С.В.Г. и С.В.И., действащи чрез процесуалния си
представител, в неизгодните за тях установителни части.
От страна на Р.А.Н., А.А.Т., съответно от страна на С.В.Г. и С.В.И., са депозирани
две отделни въззивни жалби, чието съдържание обаче е почти
идентично. Изложените доводи във въззивите жалби са
за неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Въззивниците
Р.А.Н. и А.А.Т.
посочват, че през 2016 г. са продали на трето лице наследството на П.П.Т., от което е част и правото на собственост върху процесния апартамент, поради което купувачът на
наследството следва да отговаря за всички задължения, свързани с ползването на
апартамента от откриване на наследството до продажбата му. Въззивниците
С.В.Г. и С.В.И. оспорват качеството си на наследници на П.П.Т.,
поради което отричат да са притежавали вещни права върху процесния
топлоснабден имот. Моли се да се уважат въззивните жалби, като се отхвърлят изцяло предявените
искове и се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивните
жалби. С него въззиваемият изразява становище за
неоснователност на въззвините жалби. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Третото
лице-помагач не е взело становище по жалбите.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане
за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане
на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване
относно фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната
проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и
на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в
обжалваните части въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
В
настоящото въззивно производство безспорно е подаването на топлинна енергия към
сградата, в която се намира процесният имот за
периода от м.05.2013 г. до м. 04.2016 г., общият размер на задължението за
плащане на реално доставената топлинна енергия за посочения по - горе период в процесния имот, както забавата на длъжниците
за заплащането на цената на доставената топлинна енергия, както и дължимостта на процесната сума за
извършената услуга за дялово разпределение за периода. Спорът във въззивното производство касае единствено кои лица са
задължени за процесните суми в полза на „Т.С.” ЕАД за
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия.
Договорът
за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне
на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна)
по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения
имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В съдебно производство пред районния
съд е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с
предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Приети са по делото писмени доказателства,
от които е видно, че собственик на процесния
апартамент до смъртта си на 08.03.2005 г. е било лицето П.П.Т..
Видно от удостоверението за наследници на това лице правото на собственост след
това е придобито по силата на наследяване по закон от неговия наследник от
трета степен по съребрена линия (чичо по бащина линия) – А.Т.Н., починал от
своя страна на 07.11.2006 г. В разглежданият случай наследяването е от четвърти
ред наследници съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, като съгласно второто изречение на
тази разпоредба наследникът А.Т.Н. като по-близък е изключил по-далечните - С.В.Г.
и С.В.И., които са първите братовчеди по майчина линия на починалия П.П.Т.. Безспорно се установява, че през процесния
период от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. правото на собственост върху топлоснабдения имот е притежавано в размер на ½
идеални части от наследниците по закон и деца на А.Т.Н. - Р.А.Н. и А.А.Т..
Неоснователно
е възражението на въззивниците Р.А.Н. и А.А.Т., че със
сключените договори за покупко-продажба на наследство на 14.09.2016 г. съгласно
чл. 212 ЗЗД са прехвърлени на купувача Н.В.З., заедно с правото на собственост
върху топлоснабдения имот и непогасите задължения към
този момент за потребена топлинна енергия към „Т.С.”
ЕАД. Действително с договора по чл. 212 ЗЗД се прехвърля цялата наследствена
съвкупност на права и задължения, които се включват в откритото наследство. В
разглеждания случай обаче дължимите суми за м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабдяването не са наследствени задължения, а лични
такива са собствениците на имота през този период, които са Р.А.Н. и А.А.Т.. С
разпореждането по реда на чл. 212 ЗЗД могат да бъдат прехвърлени единствено
задължения, които са възникнали приживе за наследодателя, чието наследство се
отчуждава. Разглежданият случай категорично не е такъв.
Поради
изложените съображения въззивният съд намира, че въззивната жалба на Р.А.Н. и А.А.Т.
е неоснователна и в тази част решението на районния съд следва да бъде
потвърдено. Основателна обаче, че явява въззивната
жалба на С.В.Г. и С.В.И., които никога не са придобивали правото на собственост
върху топлоснабдения имот. В тази насока изводите на въззивния съд се различават от изводите на районния съд,
поради което пръвоинстанционното решение спрямо С.В.Г.
и С.В.И. следва да бъде отменено, а предявените срещу тях искове от „Т.С.” ЕАД
да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
По разноските:
Предвид
основателността на въззивната жалба на С.В.Г. и С.В.И. и наличието на
доказани разноски за заплатена държавна такса за образуване на въззивното производство в размер на по 25 лева, както и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на по 300
лева, тези въззивници имат право на такива съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК в размер на по
325 лева.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на Р.А.Н. и А.А.Т. и наличието на разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата
страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, въззивният съд определя
на въззиваемото дружество сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото
и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ОТМЕНЯ №967 от 05.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 4039/2018 г. на Софийски районен съд, 47 състав, в
частта, с която съдът е приел за установено, че всеки от С.В.Г. с ЕГН:**********
и С.В.И. с ЕГН:********** дължи на „Т.С.” ЕАД съответно сумите: по 226,06 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2013 г. до м. 04.2016 г., по 45,53 лева - лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., по 12,96 лева - главница за
разпределение на топлинна енергия и по 3,03 лева - лихва върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017 г. до окончателното им
плащане, за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №64954/2017
г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, като вместо него се
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Т.С.”ЕАД с ЕИК:******** срещу С.В.Г. с ЕГН:********** и С.В.И. с ЕГН:**********
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 ЗЗД за установяване, че всеки един от тях дължи на „Т.С.”ЕАД с ЕИК ********
сумата от 226,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2016 г., 45,53 лева - законна
лихва за забава за периода 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., 12,96 лева - главница
за разпределение на топлинна енергия и 3,03 лева - лихва върху главницата за
дялово разпределение.
ПОТВЪРЖДАВА
в останалата обжалвана част №967 от 05.01.2019 г., постановено по гр. д. №
4039/2018 г. на Софийски районен съд, 47 състав, с която е признато за
установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, обективно, кумулативно и
субективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че всеки от ответниците Р.А.Н. с ЕГН:********** и А.А.Т.
с ЕГН:********** дължи на „Т.С.” ЕАД съответно сумите: по 226,06 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от м.05.2013 г. до м. 04.2016 г., по 45,53 лева - лихва за забава за периода
15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., по 12,96 лева - главница за разпределение на
топлинна енергия и по 3,03 лева - лихва върху главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.09.2017 г. до окончателното им плащане, за
която е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №64954/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, 47 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД с ЕИК:******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 273 ГПК да заплати съответно на С.В.Г. с ЕГН:********** сумата от 325 лева и на С.В.И. с ЕГН:**********
сумата от 325 лева, представляващи сторени разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА Р.А.Н.
с ЕГН:********** и А.А.Т. с ЕГН:********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК да заплатят
на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:******** сумата от 100 лева - разноски по водене на въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД -
„Б.Б." ООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.