Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 11140 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от Л.М.К. от гр.София осъдителен иск против ЗД „Б.И.“ АД гр.София за сумата
40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва
от 31.04.2017г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 10.12.2016г.
пътно-транспортно произшествие в гр.София в района на кръстовище образувано от
ул.Цар Иван А. и ул.*******, срещу бл.145, причинено от виновното поведение на Д.Д.Б.,
като водач на л.а.Мицубиши Паджеро с ДК № ******ВХ, която в нарушение на
правилата по ЗДв.П при маневра заден ход блъснала ищцата, в този момент
преминаваща зад автомобила. Вследствие на произшествието ищцата получила
травматични увреждания- фрактура на пубиса /срамна кост/, навяхване на шията,
контузия и хематом париетално в областта на главата, от които твърди да е
претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания. В тази връзка
твърди, че счупването на пубиса било особено болезнено в първия месец, а самата
травма довела до трайно затруднение на функциите в областта на таза, повлияващо
движенията на крайниците с общ възстановителен период между 5-6 месеца, имайки
предвид и възрастта й. Мястото на увреждането останало чувствително и наложило
особено внимание при физическа активност и избягване на натоварвания. Твърди,
че била лишена от възможността да ходи и стои изправена без чужда помощ за
значителен период от време, а носенето на шийна яка допълнително затруднявало
движенията и възможността за самообслужване. Освен физическите травми твърди да
е изпитала и психически стрес, силна уплаха и душевни страдания от ПТП. За
претърпените неимуществени вреди претендира заплащането на обезщетение от
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за произшествието водач. Отправила извънсъдебна
претенция до ответника, който не се произнесъл или определил и заплатил
обезщетение, поради което претендира и присъждането на законна лихва от 31.04.2017г.
/датата на изтичане тримесечния срок/ до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът признава да е страна
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” покриваща отговорността на
водача на л.а.Мицубиши Паджеро, но оспорва произшествието да е настъпило по
начина описан в исковата молба, ищцата да е претърпяла неимуществени вреди,
техния размер, както и наличието на причинна връзка. Релевира възражение по
чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване с твърдението, че в нарушение на чл.113 и
чл.32, ал.2 ЗДв.П ищцата, като пешеходец, пресичала платното на необозначено за това място, без да се
увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не съобразила разстоянието до автомобила и
неговата скорост. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди. В съответствие с чл.477, ал.1 КЗ обект на
застраховане при тази застраховка е отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността
за вреди на Д.Д.Б., като водач на л.а.Мицубиши Паджеро с ДК № ******ВХ, страна
по който е ответникът ЗД „Б.И.“ АД гр.София.
Разпоредбата на чл.
432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен,
да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за
причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска
предпоставя валидна към
датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
По делото не се спори относно
факта на настъпилото на 10.12.2016г. пътно-транспортно произшествие в гр.София,
в района между ул.Цар Иван А. и ул.*******, срещу бл.145, при което
л.а.Мицубиши Паджеро блъснал ищцата, в този момент пешеходец. За произшествието
е съставен констативен протокол № К-1151/10.12.2016г., съставен от длъжностно
лице при ПП-СДВР. От приетия като доказателство протокол за оглед на ПТП /стр.13-16/
и заключението на изслушаната по делото САТЕ се установява следния механизъм на
ПТП: Мястото представлява паркинг образуван от ул.Цар Иван А. и ул.*******, в
близост на голям магазин, на който обичайно паркират автомобили и на който бил
паркиран и процесния автомобил. За да излезе от реда на паркираните превозни
средства водачът Д.Б.потеглила на заден ход, като при движението рязко увеличила
скоростта при потегляне и след това се движила равномерно. В този момент ищцата
се движила пеша зад редицата от спрели автомобили напречно от дясно на ляво,
като в резултат на ускорителното движение на автомобила била блъсната и паднала
на платното. Вещото лице по неоспорената по делото САТЕ дава заключение, че автомобилът
е фабрично оборудван с външни огледала за странично виждане и вътрешно огледало
за обратно виждане. Лявото външно огледало дава възможност за видимост на пътя
на 2.5м. в ляво от левия габарит и на 10м. зад линията на очите; дясното
огледало дава такава възможност за видимост на 3.5м. в дясно от десния габарит
и на 35м. зад линията на очите, която ивица постепенно намалява и достига
стойност 0.75м. в дясно от десния габарит и 4м. зад линията на очите, т.е.
налице е мъртва зона на видимост; чрез вътрешното огледало за обратно виждане
се наблюдава пътното платно при остъклената задна част на автомобила на 60м.
назад и с ширина от 10м. от двете страни на надлъжната му ос. Предвид това, с
оглед скоростта на движение на автомобила /6.23км./ч./, движението на
пешеходката в близост до него /около 1м. при скорост около 3.6км./ч./, и
изминатото от нея разстояние /1.15м./ вещото лице е категорично, че ударът е
бил непредотвратим, тъй като водачът не е имал видимост назад, а в момента на
предприемането на маневрата заден ход ищцата е била зад автомобила в мъртвата
зона. От техническа гледна точка ПТП би било избегнато ако водачът е осигурил
маневрата чрез трето лице, което да сигнализира за опасност. Вещото лице сочи
още, че ищцата може да забележи автомобила, защото се е намирала на разстояние
от около 1м. от него, както и да възприеме включените светлини на стоповете за
движение назад и шума от двигателя. Едновременно с това сочи, че мястото на настъпване
на произшествието няма хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за
пешеходци, няма пешеходни пътеки, както и не е имало ограничения на видимостта
на водачите.
При тези доказателства съдът намира застрахованият при
ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо
възникване отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за
причинените вреди. С поведението е нарушил чл.40 ЗДв.П, според който преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, както и по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Неизпълнението на това задължение е свързано и с нарушаване задължението на
водача по чл.116 ЗДв.П да бъде внимателен
и предпазлив към към пешеходците. В конкретния случай застрахованият при
ответника водач, при предприемане маневрата заден ход за да излезе от редица
паркирали автомобили, не е съобразил липсата на видимост назад и не е направил
нужното за да се убеди, че няма опасност, съответно да подсигури безопасното
движение чрез друго лице.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът може да се
изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в
причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно.
Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,
той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с който обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване /ППВС № 17/1963г.; Решение №
106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І т.о., Решение № 350/17.10.2011г.
по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение № 205/30.05.2015г. по т.д.№
2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.
Установеният по делото механизъм на произшествието и
конкретните обстоятелства, при които е настъпило дават основание на съда да
приеме, че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на вредните
последици. В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.107 и сл.
ЗДв.П регламентиращи правилата за движение на пешеходците, тъй като
произшествието не е настъпило на пътно платно за движение, а на обществено
място /обособен паркинг/, на което обичайно се движат и спират превозни
средства, както и пешеходци. Ищцата не е допуснала нарушение на чл.113 ЗДв.П, на
който ответникът се позовава, тъй като разпоредбата свързва поведение при
пресичане на пътно платно на място обозначено с пешеходна пътека, а в случая
такава не е имало, както и тротоар, на който да се движат пешеходците. Неприложима
е и разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗДв.П задължаваща пешеходците, преди да
навлязат в платното за движение, да се съобразят с разстоянието до
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост. Доказателствата по
делото установяват, че ищцата се е придвижвала зад редицата от спрели
автомобили, като потеглянето на л.а.Мицубиши Паджеро назад е станало в момент,
в който била в непосредствена близост до него /на около 1м./, като според
заключението на вещото лице ударът е настъпил при ускорителното движение при
извършване на маневрата. Опасността за пешеходката в този случай е възникнала
внезапно, поради което не е била в състояние да възприеме вече движещият се
автомобил, още по-малко скоростта му на движение и обективно не е била в
състояние да реагира своевременно, имайки предвид и възрастта й /71г./. Предвид това съдът намира
възражението на ответника по чл.51, ал.1 ЗЗД за неоснователно.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. При причиняването на смърт от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е длъжен да ги
обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на
съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като
последица от произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: контузия
на главата, подкожно кръвонасядане в заднотеменната област на главата;
навяхване на шията и счупване на срамната кост. Навяхването на шията наложило
носене на яка за известен период от време, а счупването на срамната кост довело
до затрудняване в движенията за повече от 30 дни. Според вещото лице по СМЕ
ищцата е претърпяла болки и страдания с по-голям интензитет непосредствено след
ПТП за 7-8 дни, за около месец след това с умерен интензитет и с намаляващ до
около 2 месеца след произшествието. Не е установено преди ПТП да е страдала от
заболявания, които да са повлияли на здравословното й състояние към деня на ПТП
и в периода на лечение и възстановяване. Безспорно от травматичните увреждания
ищцата е претърпяла болки и страдания, интензивни в първата седмица и
постепенно затихващи за периода на възстановяване. С оглед естеството им е
търпяла личен дискомфорт поради необходимостта от спазването на постелен режим,
невъзможността да води нормален начин на живот, да се обслужва и осъществява
ежедневните си дейности. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата е в
напреднала възраст. Предвид това съдът приема справедлив размер на
обезщетението по чл.52 ЗЗД от 40 000лв., съвпадащо с исковата претенция,
поради което същата подлежи на уважаване в пълния предявен размер.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 31.01.2017г., когато е получил претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение. Ищцата претендира законна лихва от деня, в който е
изтекъл тримесечният срок за произнасяне по извънсъдебната
претенция-31.04.2017г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало
законната лихва следва да се присъди от тази дата до окончателното изплащане.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищцата разноски от 200 лв. за депозити за вещи лица.
Ищцата е
представлявана от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Г.В.Д.-САК следва да се присъди
възнаграждение от 1730лв.
С определение на
съда на основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на
държавна такса, поради което с оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавната такса за уважения иск от 1600лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.М.К.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.**********, сумата от 40 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 10.12.2016г.,
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Мицубиши
Паджеро с ДК № ******ВХ, ведно със законната лихва от 31.04.2017г. до
изплащането.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД гр.София да заплати на Л.М.К. от гр.София разноски по делото от 200лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД гр.София да заплати на адв.Г.В.Д.-САК,с адрес ***, адвокатско възнаграждение
от 1730лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1600лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: