№ 356
гр. София, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100509370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 320131/25.05.2021 г. на длъжника по
изпълнението Г.И.Ч. срещу Постановление от 31.03.2021 г. по изп. д. №
20207910400279 на ЧСИ Т. В.-Н. рег. № 791 на Камарата на ЧСИ, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство,
като със същото е отхвърлил и искането за изменение на разноските от 190
лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 90 лв. такси,
съответно: по т.1 за образуване на изп. дело - 24 лв., по т. 5 за връчване на
покана за доброволно изпълнение - 24 лв., по т.9 за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника - 18 лв. и по т.26 за изпъление на вземането -
24 лв., всички с вкл. ДДС.
Жалбоподателката Г.И.Ч. поддържа, че е платила целия дълг по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, поради което
изпълнението срещу нея следвало да бъде прекратено. Възразява срещу
определеното от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение, което не можело да
възлиза до размер, равен на размера на дълга по главницата. Оспорени са и
отделните такси по пера, като в допълнение са изложени и опасения за
умишлено протакне на делото. Искането към съда е да отмени обжалваното
постановление.
1
Взискателят Национална агенция за приходите (НАП) чрез
Териториалната си дирекция в София не ангажира становище.
Частният съдебен изпълнител Т. В.-Н., чиито действия се обжалват, е
изложила мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК, които са в смисъл, че
разноските се дължат в определения от нея размер, поради което не са налице
основания за прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е и частично основателна, като съображенията на
настоящия състав са следните:
Изпълнително дело № 20207910400279 на ЧСИ В.-Н. с рег. № 791 на
КЧСИ е образувано по изпълнителен лист от 30.05.2020 г., издаден по адм. д.
№ 2056/2020 г. по описа на АССГ, по който длъжницата Г.И.Ч. е осъдена да
заплати на взискателя НАП сумата от 100 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят
НАП е поискал да бъдат събрани и преведени по негова сметка още 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 27 от Наредбата за заплащането на
правната помощ - като юрисконсултско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и за осъществяване на процесуални действия по него.
Длъжницата Г.И.Ч. е узнала за размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното
производство, с получаване на поканата за доброволно изпълнение на
27.10.2020 г.
Още на следващия ден - 28.10.2020 г., длъжникът по изпълнението Ч. е
превела на съдебния изпълнител по така образуваното изп. дело №
20207910400279 сумата от 100 лв., видно от приложената по делото разписка
№ 0200011848909334/ 28.10.2020 г.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Въпросът за разноските се поставя във всяко производство по ГПК,
поради което и уредбата му е в част първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в
която е уредено и задължението на длъжника за разноски в изпълнителното
производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния
изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към
осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация
на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на
неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е
нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за
начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и
2
събират еднолично от последния /в този смисъл Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V г.о./.
По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото, така и
в изпълнителното производство, заплатените от ищеца / взискателя такси,
други разноски и възнаграждение за един адвокат, респ. за юрисконсулт, се
заплащат от ответника, съответно от длъжника по изпълнението - чл.78, ал.1
ГПК и чл. 79 ал. 1 и 2 от ГПК. Неоснователни в тази връзка са развитите в
жалбата съображения, че след като сумата по изпълнителния лист е платена
изцяло в срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване. По общите правила, посочени по-горе, щом
длъжникът е допуснал срещу него да се образува изпълнително дело, той
дължи и разноските, свързани с това. Ето защо, при плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, длъжникът не се освобождава от
заплащане на дължимите разноски по изпълнението. А те включват както
разноски за адвокатско /юрисконсултско/ възнаграждение, така и
съответните такси по Тарифата за таксите и разноските към закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Фактът, че плащането е
извършено в срока за доброволно изпълнение, не освобождава длъжника от
отговорността за разноските. Това е така, защото няма правна норма, която да
регламентира изключение от принципа, посочен по-горе, прогласен с
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ГПК, а разпоребата на т. 6 от т.
26 "Забележки" от ТТРЗЧСИ, която предвиждаше, че "върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира",
бе обявена за нищожна с Решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм. д. №
4389/2015 г. на 5 членен състав на ВАС. В същия смисъл е и формираната
задължителна съдебна практика, израз на която е Решение № 640 от
04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, при които изпълнителното производство бъде
прекратено на някое от основанията по чл. 433 ГПК, с изключение на
хипотезата на прекратяване поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, кояго длъжникът е платил след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - аргумент от
чл. 426, ал. 1 от ГПК. Изключение от този принцип се съдържа единствено в
чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не
събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно
изпълнение.Напротив, в случаите, когато изплнението се извършва от частен
съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
доброволно изпълнение.
По изложените съображения жалбата срещу постановлението на ЧСИ
рег. № 791 в частта, в която е отказано прекратяване на изпълнителното
3
производство, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Основателна, обаче, е жалбата в частта, насочена срещу размера на
приетите за събиране разноски от съдебния изпълнител. Същите са
формирани като сбор от юрисконсултското възнаграждение, претендирано от
ТД на НАП в размер на 100 лв., и съответните такси по ТТРЗЧСИ, в общ
размер на 90 лв.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение: съгласно
приложимата към случая разпоредба на чл. 27 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, за представителство в изпълнително производство
възнаграждението за юрисконсулт е от 50 до 100 лв. Изпълнителното дело, за
което са претендирани от взискателя и определени /“признати“/ от ЧСИ
спорните разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. От друга страна, освен
подаване на молбата за образуване на производство за принудително
изпълнение, от страна на юрисконсулта на взискателя не са били предприети
никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
присъденото с листа парично притезание. При това положение направеното
от длъжника възражение като основателно следва да бъде уважено, а
определените от ЧСИ разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100
лева следва да бъдат редуцирани до посочения в чл. 27 от НЗПП минимум от
50 лв.
Основателна е жалбата на длъжника по изпълнението и в другата част
на разноските, - относно непрвилно определената от ЧСИ пропорционална
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Определеният от ЧСИ в атакуваното постановление
размер на дължимата пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 24 лв.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, но тя е проста за изпълняеми парични притезания до
100 лв. и пропорционална, когато титулът е за суми над този размер. Под
"парично вземане" по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не адвокатското
възнаграждение, таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху
които такса по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата
такса по т.26 следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи
такса, и пр. - извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
В случая паричното вземане, което ЧСИ В.-Н. е следвало да събере от
длъжницата Ч., е в размер на 10 лв., тъй като чл. 26, т.1 от ТТРЗЧСИ
предвижда, че за събиране на парични вземания до 100 лв. се събира проста
такса от 10 лв., колкото именно следва да бъде заплатено на ЧСИ. За
разликата до сумата от 24 лв. /или за сумата 14 лв./ обжалваното
постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като начисляването
й се явява незаконосъобразно. Останалите такси по т.1 за образуване на изп.
дело в размер на 24 лв., по т. 5 за връчване на покана за доброволно
4
изпълнение в размер на 24 лв. и по т.9 за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника в размер на 18 лв. са правилно определени, поради което
жалбата в тази част се явява неоснователна.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на
ЧСИ по определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението
следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумите 50
лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение, и 10 лв. - такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
При този изхода на делото - намаляване на претендираното от
взискателя НАП юрисконсултско възнаграждение наполовина, в тежест на
Агенцията следва да бъдат възложени и половината от направените от
длъжника разноски по делото, които възлизат в общ размер на 210.59 лв., или
НАП следва да заплати на Ч. сумата от 105.30 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Г.И.Ч. - длъжник по изпълнението,
Постановлението за разноски, обективирано в Постановление изх. №
3320/31.03.2021 г. по изп. дело № 20207910400279 на ЧСИ Т. В.-Н., рег. №
791, с район на действие СГС, в ЧАСТТА му относно възложените на
длъжницата Г.И.Ч. разноски по изпълнението за дължимо на взискателя ТД
на НАП юрисконсултско възнаграждение над сумата 50 лв. до признатите от
ЧСИ разноски от 100 лв., както и в ЧАСТТА му относно определената от
ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжницата Г.И.Ч., над сумата 10
лв. до начисления от ЧСИ размер от 24 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Ч. срещу Постановление изх. №
3320/31.03.2021 г. по изп. дело № 20207910400279 на ЧСИ Т. В.-Н., рег. №
791, за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА Националната Агенция по приходите с адрес: гр. София, ул.
****, да заплати на Г.И.Ч. с ЕГН-********** с адрес: гр. София, ул. "****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 105.30 лв. направени разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6