№ 199
гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело
частен характер № 20225220200563 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
Частният тъжител Т. П. – редовно уведомена чрез адв. П., явява се
лично.
Явява се повереника адв. П. редовно упълномощен да я представлява
като неин повереник.
Подсъдимият Й. М. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично. За него се явява адв. К. П. назначен в качеството на
служебен защитник.
Свидетелят С. Т. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Г. М. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят М. Л. – редовно призована, явява се лично.
Свидетелят Д. Ц. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят П. С. – редовно призован, не се явява.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. П. – Водим свидетелите, които са Г. А.П. и А.В.А.. Поддържам
гражданските искове и моля да се приемат за съвместно разглеждане в
настоящия процес.
АДВ. ПУНКЕВ – Да се допуснат до съвместно разглеждане
гражданските искове.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат допуснати за съвместно
разглеждане предявените срещу подсъдимия граждански искове, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия процес граждански
иск предявен от тъжителката Т. А. П. срещу подсъдимият Й. Г. М. за сумата
от 5000 лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от
04.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и граждански иск
за сумата от 2000 лева представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Г. А.П. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин,
български граждани,н неженен, неосъждан, безработен, с начално
образование, тъжителката ми е майка.
А.В.А. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, ученик в 10-ти клас, аз съм внук
на тъжителката.
Г. Т. М. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер по болест, с начално
образование, аз съм баща на Й..
М. Р. Л. – родена на ... в с. Ю., живуща в същото село, българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, живея на съпружески начала с
подсъдимия, безработна, с начално образование. Желая да давам показания.
С. А. Т. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Д., българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно
2
образование, без родство със страните.
Д. НИКОЛАЕВ Ц. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в същия град,
българи,н български граждани,н женен, неосъждан, работя в РУ – Пазарджик,
с висше образование, без родство със страните.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и
чл. 119 от НПК.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВАТ СЕ основанията за образуване на съдебното
производство.
Съдебното производство е образувано по частна тъжба на Т. А. П.
против подсъдимия Й. Г. М. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, както и за престъпление по чл.170, ал.1 от НК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на частния тъжител и
граждански ищец да излага допълнителни обстоятелства във връзка с
тъжбата, както и във връзка с предявените граждански искове.
АДВ.П.: Няма да излагам никакви други допълнителни обстоятелства,
освен описаните в тъжбата.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ОБЯСНЕНИЯТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Й. М.:- Разбирам обвиненията. Ние отидохме с моята жена.
Аз бях на работа, прибрах се и жена ми ми каза, че Г.- синът на Т. й е
предложил по телефона, че иска да я кара навън по Германия тя да е
проститутка навън. Той доста пъти и се обажда. Аз същата вечер разбрах, че
и по-рано й се обаждал. Отидохме към 18.00-18 и нещо на 04.12.2021 г.
Двамата с жена ми отидохме у Г.. Ние живеем на една улица на 70-80 метра
от неговата къща. Г. живее в къща с малко дворче. Влезнахме първо през
пътната врата и влизаме първо в двора, беше тъмно около 18.00 часа, зимата.
Попитах Г. „защо правиш тези работи“. Влезнахме вътре в къщата, влезнахме
вътре в стаята с жена ми. Аз отидох да си търся отговор от Г.. Почукахме на
3
вратата на стаята и те бяха седнали на дивана - Г. и Т.. Аз чукнах и аз отворих
вратата. Той каза „да, влез“ и го попитах Г. „защо правиш тези работи“. Той
каза „не, не съм направил такива работи“ и ме удари в стомаха с крак. Ние
започнахме с жена ми да бягаме и А. ме хвана през кръста, а Т. и Г. започнаха
да ни бият и ние със жена ми избягахме. А. също беше вътре в стаята. Преди
да почукам на вратата на стаята имаше и врата на къщата, която врата беше
отворена. В двора на къщата не съм обърнал внимание дали е имало
паркирана кола. Аз не съм нанасял удари на кола. Освен удар с крак от Г. ме
удариха и по главата и от Г. и от Т.. Жена ми през това време ги дърпаше да
не ме бият. Не знам дали е идвала същата вечер да ме търси полицията. Аз
бях у майка ми в с. А.. Аз се уплаших и отидох в с. А.. Като почнахме да
бягаме отвън А., Т. и Г. тримата започнаха да хвърлят камъни да ни замерят и
с тояга в техния двор вътре се случи това. Мен не ме уцели никой, нито с
камък, нито с тояга. Аз не се обадих на полиция, не се обадих и на бърза
помощ. Освен аз и жена ми присъстваха, моят баща С. Т. и Г. М.. Баща ми си
идваше от диализа, видя че се караме там, спряха колата и дойдоха при мен,
за да видят защо се караме. Линейката минаваше от улицата. Те ме видяха в
двора след като А. ме беше хванал. Ние започнахме да бягаме и те не можаха
да ни помогнат. По тях не хвърляха камъни, само по нас. Баща ми се прибра
в къщи и линейката също си тръгна. С баща ми живеем в две съседни къщи с
ограда в един двор. Това стана между 18.00-18 и нещо часа. Аз за този
случай не съм разпитван, другаде не сам давал обяснения за този случай.
Давал съм обяснения в полицията в нашето квартално.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д. Ц. – Получихме
сигнал около 21.00-22.00 часа, бях с колегата П. С. с него отидохме на место.
Мисля, че беше на улица „8-ма“. На място видяхме тълпа от хора и ни
посочиха дадената къща, където е имало бой и имало увредена кола.
Разговаряхме тогава с пострадалите, не знам кой е подал сигнала.
Пострадалите ни посочиха лице. Същият не беше на място. Имаше кола
„Форд“ мисля, че беше, лек автомобил, който беше вътре в двора на къщата,
като странично и задно стъкло бяха счупени. Пострадалите ни заявиха, че
същият е влезнал в тяхната къща и ги е бил. Нямаше го на място, казаха ни,
че се е прибрал в къщи и че бил във видимо нетрезво съС.ие. Отидохме у тях,
пуснахме звуков сигнал, същият не излазна от къща. Докладвахме на
дежурния и не дойде дежурна група. Възможно най-скоро след сигнала се
4
отзовахме на место не повече от 5 минути да е минало. Дори и да съм
разговарял с някой човек от тълпата няма как да си спомня, какво, и с кой съм
говорил. Не мога да кажа колко по-рано се е случило случката. Имаше порта -
входна врата на двора, в дясно беше колата и напред се влизаше са самата
къща. С колегата влезнахме в самата къща. Не си спомням къде заварихме
пострадалите лица в двора или в къщата. Не си спомням дали са имали те
видими следи по тях. Помня, че поводът за скандала беше за любовница,
нещо за жена беше споменато. Не си спомням да ми е казвано нападателят да
си е служил с някакъв предмет. Не си спомням, когато потърсихме
нападателя дали е излезнал някой от неговите роднини. Не съм обърнал
внимание дали е имало още хора отпред, когато ние си тръгнахме от къщата.
Не си спомням да е имало линейка за хемодиализа. Спомням си, че бяха
пострадали мъж и жена. Пострадалите бяха тези, които живеят в дома с
колата в двора. Разбрахме, че са пострадали мъж и жена, които живеят в
къщата с колата. Влиза ни в задължението да ги поканим и да им укажем
медицинска помощ.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г. П. – Всичко се
случи у нас в с. Д. в нашата къща. Ние живеем в къща с малък двор. Не си
спомням датата, но беше вечерта. Аз и майка ми спим, както гледахме
телевизия, майка заспа и аз заспах. По едно време Й. идва и блъска вратата,
ние си помислихме, че е А., а Й. влиза заедно с жена си и държи тръба. Аз
станах от дивана. Ние се събудихме от вратите. Той като влезна вече в нашата
стая и аз станах, бях седнал на дивана и той ме удари с тукат в лицето, после
пак ме удари с юмрук и аз паднах на дивана. Майка го попита „Д., какво
става, Д. кажи“ и той удари майка. Първо посегна да ме удари с тръбата, но
майка хвана тръбата и не успя да ме удари, след това удари майка с юмрук в
лицето и още един път я удари с юмрук. След това влезна в стаята А. и го
прегърна в гръб и го изкара на вън. А. се опитваше да го изкара, но той не
искаше. Й. каза „сега ще ви трепа“. А. го избута навън към кухнята и аз
седнах на дивана, майка излезна по него и започна Й. да посяга, да удря А. с
тръбата. А. хвана тръбата и го избута навън. Д. излезна пред портата и там
удари колата на сестра ми с тръбата и счупи колата. Аз не съм излизал по тях,
защото на мен ми стана лошо. Аз съм диабетик. После А. се обади на
полицията, когато Д. започна да удря по колата и като счупи стъклата Д.
избяга. Къщата има дворна врата, самата къща също има врата. Когато А. е
5
излезнал я държим отключена вратата. Вратата входната на къщата я държим
затворена, но не беше заключена понеже А. е навън. Аз чух ударите по
вратата на верандата и след това на стаята на вратата на която спим с майка.
След като той удари майка ми, майка ми му каза „Д., излез“. Аз не съм удрял
Д.. Майка ми не е удряла Д.. А. като държеше Д. го дърпаше само навън, за да
излезе, защото не искаше да излезе. Отвън бяха се събрали доста хора. Майка
ми каза, че е имало доста хора, това съм чул. Колата на сестра ми е Рено
„Сценик“. Докато сме били там не сме гонили Й. с тояги и камъни. Аз и майка
ми не сме ги гонили да напускат двора, само А.. Не съм виждал линейка на
хемодиализа. Бащата на Д. не е идвал, бяха само Д. и жена му. Тази случка се
разви вечерта към 21:30 часа. А. звъня на 112. Те му казаха, че ще се свържат
с полицията. А. когато звънеше на 112, в този момент Й. трошеше стъклата на
колата. Не знам след колко време дойде полицията, но чакахме малко време.
Обяснихме какво се е случило на полицая. Полицаят ни дали се нуждаем от
линейка, ние казахме, че не се нуждаем от линейка. Полицаите отидоха да
видят колата и после отидоха да видят Д. дали си е у тях. Ние казахме къде да
търсят Д.. Не помня дали след като са ходили у Д. полицаите дали са се
връщали у нас. Въпреки, че не искахме линейка, аз, майка и А. хванахме едно
момче от махалата и ни закара в бърза помощ в държавната болница. Това
стана същата вечер. Мен ме прегледаха, защото съм диабетик и майка
прегледаха. Докторът каза на мен за бузата ми, че нещо е счупено. Лекарят
каза, че ме познават и че знаят че съм диабетик, често ходя до бърза помощ,
защото ми пада захарта. На мен ми направиха и снимка на главата. Лекарят
който ме прегледа лично ме опипа бузата, за да види дали има счупено, и аз
като се пипнах бузата се клатеше по едно време. Майка ми я прегледаха
също. Пуснаха ни да се прибираме, не сме оставали в болницата. Майка ми
имаше белези от ударите. От лявата страна беше цялата подута и посинена и
от лявата страна на лицето беше подуто и синьо, както и окото. Майка ми
страда и от други заболявания, има болно сърце, има високо кръвно. След
около две седмици отоците по лицето на майка ми отминаха. След тази
случка сменихме ключалките и вече заключваме вратите на къщата.
Сложихме си и камери. Сложихме камери, защото ни е страх да не дойде да
ни бие пак някой. Страх ме е да не дойде Й. да ни бие пак. Мен ме е страх да
излезна навън. Аз съм от 12 г. с диабет, слагам си инсулин четири пъти на
ден. Тежа към 50 кг. Предният път на делото не дойдох, защото пак ми беше
6
паднала захарта. Когато получа криза, започвам целият да трапера и после
всичко забравям, нищо не мога да си спомня и припадам. Аз не познавам
сводници и не се занимавам с такива неща. Аз не съм предлагал на жената на
Й. за проститутка в чужбина. Й. като ме удари нещо ме попита, но аз не
можах да разбера какво и аз нищо не съм му казал и той ме удари още един
път и аз тогава паднах. Аз с майка ми живея в тази къща от както съм се
родил. Преди този случай отношенията ни си с Й. не ни бяха лоши. Познавам
жена му от преди те да се съберат. Виждал съм жената на Й., защото ходих
при сестра си, а те са роднини. Моята сестра е снаха у семейството на жената
на Й.. Д. е идвал един път у нас за това че сме роднини. Идвал е у нас Д. да
иска слушалки за телефон от мен. Жена му не е идвала у нас. Познавам я
добре жена му. Не се чуваме по телефона с нея. Жената на Д. ми изпрати
покана за приятел във фейсбук, тя ми пишеше нещо, но аз не знам да чета и
да пиша и нищо не съм и отговорил. Същата вечер аз и Д. бяхме да се
подстригваме и аз тогава казах на Д. да каже на жена му да не ми пише.
Казах му „Д., не ме изкараш пак виновен“. Той ми каза „теб няма да те
закачам“ и се прибрахме и това беше. Това с фризьора беше същата вечер в
събота преди да дойде у нас. Той като влезна аз не помня, какво ме попита и
аз не разбрах, какво ме попита и като ме удари аз съвсем не помня. Не знам
къде е тръбата сега. Беше метална тръба, дълга около два метра, беше дебела
–( свидетелят прави кръг с палеца и показалеца на дясната си ръка). Аз не ги
очаквах да дойдат у нас. Жена му беше вътре и беше клекнала на земята и се
молеше на мен да не кажа нещо аз. Не мога да кажа дали Д. беше пил алкохол
тогава. Същата вечер отидохме до спешното в болницата. Отказахме на
полицаите бърза помощ, защото аз не се нуждаех, но майка ми се нуждаеше и
А. звънна втори път на бърза помощ, но бърза помощ отказаха да дойдат. Два
дни по- късно ходихме с майка ми на съдебен лекар.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А. А. – На 04.12.2021
г. в събота в 21.00 часа аз бях пред нас и си говорих с един приятел. Това е в
с. Д., ул. ... Отвън на улицата бяхме. В този момент чувам как Й. идва с
метална тръба и ругае против вуйчо ми който е Г. П. и му се кани „сега ще го
убия“ и започва да го псува. С Д. беше и жена му тя е М. Л.. След което аз се
обръщам и виждам, че се насочва към нашата порта, той я блъска с крак и аз
тръгнах по него. Д. стигна до вратата на верандата, блъска и нея с ръце, след
което започна да влиза навътре към самата къща, след което влезна в стаята,
7
където спяха вуйчо ми и баба ми Т.. С влизането на Й., вуйчо ми се изправи,
за да види какво става, защото са чуват крясъци. Й. каза „Защо наричаш жена
ми курва“ и го удари два пъти с юмрук, а в другата ръка държеше тръба.
Удари го с дясната ръка, а с лявата държеше метална тръба. След което удари
два пъти в лицето вуйчо ми и той падна на дивана. Опита се да се изправи, Й.
го удари с юмрук още веднъж, след което се опита да го удари с металната
тръба и в този момент баба ми Т. се изправя и казва „какво правиш тук, защо
си тук, махни се, излез ни от къщата“, а той се опита да удря вуйчо ми с
тръбата, баба хвана тръбата и Й. удари баба ми два пъти с юмрук в лицето.
След което се намесвам аз, хванах го отзад през гърдите и го притискам, за да
го изкарам отвън, така го изкарвам до верандата, на верандата успява да се
откопчи от мен и се опита да ме намушка с тръбата. Аз хванах тръба и
започнах да го бутам навън, той издърпа тръбата от мен и се насочи към
лекия автомобил и с излизането удря колата и счупва ляво задно стъкло на
автомобила, излиза и през решетката на портата започва да удря колата и
счупи стъклото на багажника и изкриви някои от ламарините. Започна да
удря и по портата като изкърти ламарините. Аз тръгнах по него след като
излезе извън портата, исках да го доближа да го спра, но той ми показа, че ще
хвърли тръбата, за да ме удари аз се уплаших и се върнах вътре и се обадих
на 112. Той продължаваше да удря и след това се появи брат му А., издърпа
го и го отдалечи от нашата къща. Дойдоха полицаите, видяха колата,
разпитаха какво е станало, след което отидоха и у Д., но него го е нямало, бил
е избягал. Полицаите ме взеха с тях, за да покажа къде живее Й. и аз им
показах, но полицаите ми казаха да се отдалеча, аз се отдалечих, но виждам
какво става. Полицаите чукат по вратата на Й., но той не излезна, след което
излезе баща му Г.. Полицаите го попитаха, къде е Й., той каза „не съм го
виждал Й., аз сега станах от сън4. Полицаите ни попитаха дали ни е нужна
линейка, но преценихме че няма нужда и след като полицаите си тръгнаха
минаха се 15-20 минути на вуйчо му стана много лошо и решихме, че трябва
да извикаме линейка. Аз се обадих отново на 112 да поискам линейка, но те
ми казаха, че е много късно и не могат да ни изпратят линейка, а да отидем на
място. Извикахме си такси и отидохме в спешна помощ. Това стана в 23.30
вуйчо и баба си направиха рентген, но нямаха нищо счупено и ни казаха да си
отиваме. В понеделник отидохме да подадем жалба срещу Й., подадоха една
обща жалба и мисля, че и същия ден си изкараха медицинско. Й. никой не го е
8
докосвал единствено аз само където го сграбчих, за да го махна от там. Те се
бяха изплашили, бяха в шок, всичко стана много бързо. В двора никой не го е
удрял с тояга. Той когато се запъти към лекия автомобил ние не сме били
вън. Аз тръгнах към колата, за да го спра и да не се върне отново ,но той се
опита да хвърли металната тръба към мен, но аз се върнах в стаята и останах
при тях. Тръбата беше водопроводна метър и половина - два метра и беше
дебела (свидетелят сочи с палец и показалец). Баща му не се е появил на
место. Нямаше линейка от хемодиализа. Вуйчо ми 35 години страда от
диабет, има перде на двете очи искаха да му правят операция скоро. Бие си
инсулин четири пъти дневно вуйчо. Получава кризи, изпада в кома, получава
гърчове леки. Вуйчо ми не работи и е пенсионер по болест. Вуйчо ми беше
посинен на слепоочието, бузата и скулата от лявата страна, клепачите също
му бяха претворени. При баба ми имаше оток, отново на скулата и бузата,
затруднено движение на челюстта, не можеше да се храни, както трябва за
две седмици. Също и на клепачите имаше. Баба ми страда от кръвно и има
сърдечна недостатъчност. Приема четири вида лекарства. Около 2-3 седмици
трябваше да минат, за да отшумят тези наранявания по лицето. Сега сме
сложили две камери, три ключалки и ни е страх да оставим някой от двамата
сами. Когато аз отивам на училище вуйчо ми се заключва, страх ги е да
останат сами. Баба ми Т. работи в „Екоинвест“ в Пазарджик мисля, че като
оператор. Баба ми няма телково решение. Случката се случи в 21.00 часа. Й.
също ме видя, че съм отвън на улицата. Ние с Й. не сме в никакви
отношения. Тръбата тогава той си я взе със себе си обратно. Той влезна с
тръбата и излезе с тръбата. Й. ми изглеждаше трезвен. Жена му само стоеше и
гледаше.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА М. Л. - Ние
отидохме у тях в дома им. Аз и мъжа ми отидохме у Т.. Г. поС.но казва на
мъжа ми че аз съм курва и да ме предава на сводници. Това става в същата
вечер. Аз казах на моя мъж, че Г. ме предлага на чужди мъже и на сводници
и отидохме у Г. да се разберем. Й. не носи нищо в себе си, ние сме само
двамата. Ние влязохме вътре в дома им да се разберем. Влезнахме вътре в
къщата. Като влезнахме Г. беше седнал на дивана. Почукахме и ние
отворихме вратата и влезнахме вътре. Аз казах „защо казваш на мъжа ми,
поС.но, че аз съм курва“, и той каза, че това не е вярно и после Г. започна да
удря Й. с юмруци по главата, но мъжа ми имаше синини по главата от него.
9
Моят мъж не му отвърна по никакъв начин. После аз казах на Г. „защо
правиш такива неща, аз имам 4 деца от мъжа ми“,а той казва че съм курва.
Ние тръгваме да се прибираме, а те – Г. и майка му Т. хвърляха камъни по
нас. После А. хвана мъжа ми през кръста го държи и майка му Т. и Г. го удрят
по главата с юмруци. После ние тръгваме да се прибираме, а те хвърляха по
нас камъни. Прибрахме се и това беше. Мисля, че около 18.00-18.30 часа
отидохме у тях. Беше тъмно около 18.30 часа. По другото дело не си спомням
колко часа съм казала. Имаше само камъни, тояги нямаше. В двора имаше
камъни. В стаята не са го удряли с камъни, вън го удряха с камъни, когато
тръгнахме ние да се прибираме. В двора имаше кола. Колата беше счупена
още като отидохме. Тази кола не е удряна от Й., това е измислица и лъжа.
След случката си отидохме вкъщи вътре в стаята си бяхме. Ние живеем на
същата улица. В нашата къща идва полиция вечерта, търсиха ни, но ние не
излезнахме. Ние не чухме, че е дошла полиция, казаха ни че е идвала
полиция, хора ни казаха, същата нощ ни казаха. Ние си легнахме към 21.00-
22.00 часа. Някакви хора ни казаха, че е дошла полиция. Ние си лягаме,
полицията чука на вратата и разбрах, че е полиция. Аз видях от прозореца, че
има полицейска кола. Ние видяхме, че има полицейска кола и си легнахме,
никой не отвори на полицаите и те си тръгнаха после. От както се прибрахме
от случката минаха се около два часа и тогава дойде полицията. Ние не
ходихме за мъжа ми на лекар, но той имаше синини по главата от Г., той му
ги причини.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г. М. – Ние се
прибирахме от хемодиализа. Това беше към 18.00 часа, защото към 17 и нещо
излизам от хемодиализа и С. ме докарва. Не знам дати. Ние се прибирахме и
като видяхме, че има много народ пред Т. и с човека отиваме да ме свали,
защото той от нас ме взима и пред нас ме сваля. Той ме оставя пред нас и
оставихме колата и със С. отидохме пеша да видим какво става. Разбрахме,
че моето момче Й. и снахата са отишли на справка у тях. Влезнали са вътре у
тях нещо да питат, защото момчето на Т. е предложил по телефона да вземат
М. да я изкарват за чужбина. Мен ме е син и ме е срам да му кажа, че жена му
е предложена за друго момче. Отидохме със С. отпред и виждаме как А. е
прегърнал Й. и не му дава да мръдна. Аз това го видях, но не съм влезнал да
правя скандали, но виждам тия тримата как бият Й. вън във двора. Й. беше
със синини. Аз съм отсреща от другата страна, а те са в двора и виждам как го
10
налагат, всеки го ударя. Не знам с какво са го удряли, имаше някаква точилка,
но не е имала метална тръба, той няма от къде да я вземе тази метална тръба и
да ходи да се бие. Кой с юмруци, с тояги, който с каквото види го биеше. А.
го държеше, а Г. и майка му го бият. Имаше точилка, имаше и дърво и
тримата ги държаха. Аз отдалеч не мога да видя кой точно какво държи. Не
мога да видя, кой с какво удря като всеки хвърля и всеки удря. Аз не влезнах
вътре да правя скандали. Ние със С. стоим отвън и понеже Й. няма как да се
измъкне и не знам, кой, кого е бутнал, но Ш. на другия ден ми каза, че е синя
и ми каза „виж сина ти какво ми направи“. А не казва нейният син, какво е
свършил, а само моя син казва какво е направил. А. го държи, те го удрят, той
се измъкна и избяга, отиде си у нас. След това полицаите дойдоха да го
търсят у нас. Аз отворих вратата на полицаите. Аз казах, че съм бащата на Й.,
дадох им личната си карта, казах им Й. беше тук, но вратата му беше
заключена, но Й. през това време избяга, защото се уплаши от полицията.
Избяга от полицията, след това след два часа дойдоха пак да го търсят,
видяха че пак го няма, питаха ме за скандала, аз им обясних, че на Шенка
сина му е предложил на друго момче да взимат снаха ми в чужбина. Къщата
има дворна врата, която е на улицата, след това има входна врата на къщата,
след това има още две врати, където се влиза по стаите. Й. го биеха вътре в
двора на около 10 метра да излизат от вратата на улицата. Биеха го тримата с
точилка, имаше точилка в ръцете им, не беше тръба. Аз ходя през ден на
хемодиализа, по едно и също време ходя и по едно и също време се прибирам,
разликата е от 10 минути. 12:30 ме взимат 17:30-17:40 часа се прибирам. С. ме
кара винаги. Колата им беше в двора до желязната врата. Аз не съм видял Й.
да е удрял колата. Аз съм на 30 метра и в тъмното не мога да видя дали е била
счупена колата. Колата беше точно до пътя, те нямат гараж. Колата е вътре в
двора до пътя. Колата е била по към пътя, а те са били по навътре в двора на
разС.ие от колата на 5-6 метра. Аз това нещо го наблюдавах около 5-6 минути
докато Й. избяга.Отвън имаше доста хора, след това стояхме около 2-3
минути и си тръгнахме със С. към колата и там останахме 2-3 минути и той си
тръгна. Имаше хора, останаха хора пред къщата. Аз се прибрах, изпратих
човека и след около половин – един час тогава дойде патрулката пред нас.
Ние живеем със синът ми в един двор. Синът ми не е пускал жалба, на другия
ден кварталния дойде и го търси, но него два дни го нямаше, криеше се два
дни, беше го страх да се прибира и ние тръгнахме да го търсим. Кварталният
11
каза „ако се прибира искам да го доведеш лично ти в съвета“. Синът ми като
си дойде на другия ден аз го заведох в съвета и го оставих там да си говорят с
кварталния. Аз бях отвън не съм влизал вътре при кварталния. Синът ми не
искаше да ходи на лекар, но имаше синини по главата и по лицето. Дори
няколко дни не отиде на работа, защото го беше срам да ходи на работа. Той
работи в Д. в леярната.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ С. Т. - Тогава
работих в диализа, сега вече не работя там. Две години и нещо работих там.
Г. съм го карал някъде около година. Имаше инцидент, нещо се бяха карали
със съседите си. Към 18:00-18:15-18:30 часа се прибираме от диализата.
Спираме пред тях и някой му каза нещо. Оставихме колата малко по назад от
тях и тръгнахме да видим какво става при тълпата. То беше на близо и аз
лично видях синът му който го познавам, защото той го чака от линейката
като слиза. Видях, че го бият, една жена го биеше с една тояга, а един го беше
стиснал. Тази жена, която го удряше с тоягата падна по едно време, сбутаха
се, и Г. изчезна в смисъл изгуби ми се от погледа. Бият се, Й. се отскубна и
почна да бяга. Камъни хвърляха едно черно слабо момче хвърляше камъни, и
една тояга беше взел и нея хвърли по Й.. Това става вече на вратата. След това
Г. дойде при мен и аз викам „какво става“, а Г. ми казва „уж сватове, пък виж
какво става“. На следващия или последващия ден аз питам Г., какво е станало,
той каза „синът избяга, идва полиция и повече нищо не знам“. Мисля, че е
било около 18.00 -18.30 часа, защото така ги возя, защото 19.15 часа взимаме
нощната смяна. Ние имаме график, но понякога се налага примерно закарал
съм го в 12.30 трябва да излезе в 17.30 часа, но някой път не излиза, а излиза
със закъснение. Не мога да си спомня тогава точно колко часа е било. След
него имам да карам 19.30-20. 00 часа нощна смяна. Аз ги карам, колегата ги
връща. Не мога да кажа, не съм сигурен дали съм имал същата вечер друго
задължение да карам нощната смяна. Нощната смяна я взимам 19.00-19.15
часа. Повече от година го карах бащата на Й.. Това ставаше през ден. Тогава
беше в дните понеделник, сряда и петък доколкото си спомням, защото във
вторник съм на Батак и Нова махала. Тази случка съм я наблюдавал не повече
от 15-20 минути. 10 минути се сбутаха, сритаха го за 5-6 минути. Аз
наблюдавах боя на разС.ие от около 15 метра от участниците в боя, може да
са били 8-10 метра може и 15 метра да са били от участниците в боя. Беше
чисто пред тях, аз кола не съм видял. На улицата не съм видял автомобил, и в
12
двора не съм видял автомобил. Коли имаше при линейката. Ритаха го,
удряха го с точилка, тоя който го държеше го удряше с главата – (сочи
свидетеля А.). Тая жена го удряше с точилката (сочи тъжителката). След 3-4
дни видях Й. и ми каза „виж какво ме направиха“ и си показа главата и имаше
цицини. Те го подгониха, Й. избяга, после е идвала и полиция, но това ми го
разказа на по следващия ден. След като се върнах към колата аз не съм се
връщал, а продължих направо, защото случката беше назад. Аз когато си
тръгвах имаше още хора пред къщата. По принцип шофьорите графици
нямаме, ние се уговаряме, кой, кога ще идва. Много пъти е имало и
извънредно да ги возим, може да го водя и днес и утре пак мога да го водя.
АДВ. П. – Моля да приемете като писмено доказателство съдебен
протокол по НЧХД № 564/22 г. от 20.10.2022 г., в който фигурират
показанията на едната от днес разпитаните свидетели, а именно свидетелката
Л.. Защото на съществения въпрос, кога се е случило събитието там, тя казва,
че са отишли към 21.00-22.00 часа, а не както казва днес. Освен това моля да
приемете и присъда от същата дата, ведно с мотиви към нея и ведно с писмо
от РП – Пазарджик до Районен съд - Пазарджик от 21.12.2022 г. за това, че
наказанието по присъдата е приведено в изпълнение.
АДВ. П. – Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените документи са относими освен това
става въпрос за официални и удостоверителни документи, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
представените от повереника в днешното съдебно заседание присъда по
НЧХД № 564/2022 г. ведно с мотиви към нея, както и протокол по същото
дело от 20.10.2022 г. и писмо от РП- Пазарджик.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал следните
документи: ДП№39/2022 г., СМУ № 34/2021 г., болничен лист на Т. Панчова,
и медицинската документация всички находящи се на лист 7 до 13, СМУ №
13
35 и медицинска документация за лицето Г. Панчов от лист 14 до лист 19,
свидетелство за регистрация на МПС, Рено „Сценик“, снимков материал на
лист 21, копие на входящ номер в РУ – Пазарджик от 06. 12. 2021 г., протокол
на лист 23, постановление на РП – Пазарджик по ДП № 39/2022 г., писмо на
РЦ 112- Кърджали с приложен към него компактдиск с три броя аудио
записи, справка за съдимост на Й. М., характеристична справка на Й. М..
АДВ. П. – Моля да бъде изслушан диска от 112 – Кърджали.
АДВ. П. – Да се уважи искането.
СЪДЪТ констатира, че в момента няма техническа възможност да бъде
изслушан диска, поради което делото следва да се отложи за по- късна дата с
оглед осигуряване на техническа възможност за прослушване на диска, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 03.02.2023 г. от 13:30 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 17:02 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14