Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр.
София,07.10.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2684
по описа за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът К.т.б.“
Ад – в несъстоятелност, ЕИК ********, е
предявил, при условията на субективно пасивно съединяване, срещу ответниците „С.С.Х.Х.“
АД и „С.“
ООД главен иск с правно основание
чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сделка за покупко-продажба съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016г., с вх. №
3707, акт № 112, том IX, дело № 1865/2016 на СВ, гр. Варна, сключена между „С.С.Х.Х.“
АД, като продавач, и „С.“ ООД, като купувач, с която „С.С.Х.Х.“ АД е
прехвърлило на „С.“ ООД правото на собственост върху недвижими имоти и движими
вещи, подробно описани в нотариалния акт и при условията на евентуалност – иск
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителна по
отношение на същата сделка по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти от 25.02.2016г., с вх. № 3707, акт № 112, том IX, дело № 1865/2016 на СВ,
гр. Варна, с която се увреждат интересите на ищеца и останалите кредитори на
несъстоятелността, като при сключването и страните са знаели за уверждането.
В Исковата молба
се твърди, че с Решение от
21.12.2016г. по т.д. № 7226/2016г., VI-15 състав, вписано под № 20171222152220
на ТРРЮЛНЦ е открито производство по несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД и е
определена начална дата неплатежоспособност - 31.12.2015г. „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност (КТБ) е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност. На 25.02.2016г. между „С.С.Х.Х.“ АД, като продавач, и „С.“
ООД, като купувач, е сключен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти от 25.02.2016г., с вх. № 3707, акт
№ 112, том IX, дело № 1865/2016 на СВ, гр. Варна, с който „С.С.Х.Х.“ АД е
прехвърлило на „С.“ ООД правото на собственост върху недвижими имоти – земя и
сгради, със съответните съоръжения, оборудване и подобрения, представляващи
хотел „Глициния“, находящи се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, к.к. „Чайка“
(бивша местност „Баба Алино“), описани подробно в нотариалния акт за цена от
2 801 000 лв., платима в срок от 12 месеца от подписването на
нотариалния акт, но не по-късно от 25.02.2017г., като в нотариалния акт като
условие за плащане на цената е договорено продавачът да заличи вписаните от ЧСИ
възбрани върху имота, обезпечаващи задълженията му към кредитора КТБ по
образувани срещу „С.С.Х.Х.“ АД изпълнителни дела, както и да заличи
обезпечителните мерки, наложени върху имота в полза на държавата съгласно
описаното в нотариалния акт Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № 2553-00-755 от 05.05.2015г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП София. Твърди, че изпълнението на тези действия е поставено като
условие за плащане на цената от купувача „С.“ ООД, а срокът за забава удължавал
уговорения 12-месечен срок за плащане на цената по договора с толкова дни, с
колкото продължавала забава до пълното изпълнение на задължението. Твърди, че
сключеният нотариален акт представлявал сделка, извършена от длъжника след
началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2015г., в рамките на едногодишния
срок по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предхождащ подаването на молбата по чл. 625 ТЗ на 03.10.2016г. Твърди, че предмет на сделката са недвижими имоти и движими
вещи, собственост на длъжника „С.С.Х.Х.“ АД, чиято стойност значително
надхвърляла полученото като насрещна престация за плащане на цената в размер на
уговорената такава – 2 801 000 лв., която била многократно по-ниска
от пазарната за прехвърленото имущество, за която е изготвяна пазарна оценка по
изпълнителни дела, водени срещу длъжника „С.С.Х.Х.“ АД и плащане по сделката
все още не било постъпило.
По евентуалния
иск ищецът твърди, че КТБ е кредитор на „С.С.Х.Х.“ АД по пет договора за банков
кредит, както следва:По Договор за банков кредит от 24.03.2011г.: КТБ е
предоставило на „С.С.Х.Х.“ АД кредит в размер на 1 050 000 евро. С
анекс от 19.06.2014г. към договора за кредит страните са се съгласили, че
неиздължената главница от договора за кредит е в размер на 837 500 евро,
която сума следвало да бъде платена на 64 бр. вноски в периода 20.09.2014г. –
20.12.2019г., дължими на 20-то число на съответния месец. С нотариална покана,
връчена на „С.С.Х.Х.“ АД на 09.05.2016г., банката е направила кредита
предсрочно изискуем. За вземанията по договора за кредит, КТБ се е снабдила с
две заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно: заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата 17.02.2016г. за сумата от
335 380,21 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.06.2015г. до пълното изплащане на задължението и заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от дата 06.07.2016г. за сумата от
1 688 366,62 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.06.2016г. до пълното изплащане на задължението;По Договор за
инвестиционен банков кредит от 31.05.2012г.: КТБ е предоставило на „С.С.Х.Х.“
АД кредит в размер на 2 000 000 лв. като е договорено издължаването на
кредита да бъде извършено на 49 бр. погасителни вноски, дължими до 25-то число
на месеца в периода 25.12.2014г. – 25.12.2018г. С нотариална покана, връчена на
„С.С.Х.Х.“ АД на 09.05.2016г., банката е направила кредита предсрочно изискуем.
За вземанията по договора за кредит, КТБ се е снабдила с две заповеди за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Едната заповед за незабавно
изпълнение и издадения на това основание изпълнителен лист са от дата
01.03.2016г. и за сумата от 291 728,35 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.06.2015г. до пълното изплащане на задължението,
което вземане е установено с влязло в сила решение като в исковото производство
длъжникът е осъден да плати и сумата от 14 082,58 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Втората заповед за незабавно изпълнение и издадения на това
основание изпълнителен лист са от дата 15.07.2016г. и за сумата от 2
109 674,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.06.2016г. до пълното изплащане на задължението;По Договор за банков кредит
от 29.10.2013г.: КТБ е предоставило на „С.С.Х.Х.“ АД кредит в размер на
520 000 евро. С анекс от 17.06.2014г. към договора за кредит страните са
се съгласили, че неиздължената главница от договора за кредит е в размер на 505
540 евро, която сума следвало да бъде платена на 32 бр. вноски в периода
25.09.2014г. – 20.04.2017г., дължими на 25-то число на съответния месец. С
нотариална покана, връчена на „С.С.Х.Х.“ АД на 09.05.2016г., банката е
направила кредита предсрочно изискуем. За вземанията по договора за кредит, КТБ
се е снабдила с две заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а
именно: заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата
25.06.2015г. за сумата от 233 510,70 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2015г. до пълното изплащане на задължението и
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата 13.06.2016г. за
сумата от 966 194,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.06.2016г. до пълното изплащане на задължението;По Договор за
банков кредит от 28.11.2013г.: КТБ е предоставило на „С.С.Х.Х.“ АД кредит в размер
на 460 000 евро. С анекс от 06.12.2013г. към договора за кредит банката е
отпуснала допълнителен банков кредит в размер на 4 715 000 евро, с който
общият размер на предоставения банков кредит е станал 5 175 000 евро,
която сума следвало да бъде платена на 60 бр. вноски в периода 25.01.2016г. –
20.12.2020г. С нотариална покана, връчена на „С.С.Х.Х.“ АД на 09.05.2016г.,
банката е направила кредита предсрочно изискуем. За вземанията по договора за
кредит, КТБ се е снабдила с две заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, а именно: заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата
17.06.2015г. за сумата от 626 938,40 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2015г. до пълното изплащане на задължението и
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от дата 18.07.2016г. за
сумата от 9 768 982,26 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.06.2016г. до пълното изплащане на задължението;По
Договор за встъпване в дълг от 20.03.2012г.: „С.С.Х.Х.“ АД, като поемател –
солидарен длъжник, е сключило с КТБ договор за встъпване в дълга на „К.М.Р.“ АД
по Договор за банков кредит от 10.10.2011г., с който КТБ е предоставило на
кредитополучателя кредит в размер на 12 800 000 евро. С анекс от
13.06.2014г. страните са потвърдили, че неиздължената главница по кредита е в
размер на 9 173 319 евро, която сума следвало да бъде издължена на 40
бр. вноски в периода 15.09.2014г. – 15.12.2016г. С нотариална покана, връчена на
„К.М.Р.“ АД на 09.05.2016г., банката е направила кредита предсрочно изискуем.
За вземанията по договора за кредит в размер на 25 636 938,19 лв.,
КТБ се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение от 09.08.2016г. и
изпълнителен лист от 11.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.06.2016г. до пълното изплащане на задължението.
Ищецът твърди,
че вземанията на КТБ към „С.С.Х.Х.“ АД, включени в одобрения от съда списък на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на дружеството, възлизат
на общата сума от 46 587 064,35 лв. като качеството кредитор по
отношение на „С.С.Х.Х.“ АД КТБ е имал и към датата на сключване на сделката по
нотариалния акт, която е увреждаща за ищеца и останалите кредитори, т.к. „С.С.Х.Х.“
АД се освобождавал от свое имущество и така осуетявал да се насочи принудително
изпълнение върху обекта на увреждащото действие и да се удовлетвори за
вземанията си към него. Твърди, че към момента на извършване на сделката,
длъжникът „С.С.Х.Х.“ АД е знаел за увреждането на правата на кредитора, както и
на поне още един кредитор(Държавата), тъй като към датата на процесната сделка
(25.02.2016г.) „С.С.Х.Х.“ АД е било с просрочени задължения към КТБ по четирите
договора за кредит и договора за встъпване в дълг, като са били образувани
изпълнителни производства по четирите договора за банков кредит на основание
издадени изпълнителни листове, сумата по които, към средата на 2015г. е била
почти 2 000 000 лв. Твърди също, че към датата на процесната сделка
вторият ответник- „С.“ ООД също е знаел за задълженията на „С.С.Х.Х.“ АД към
КТБ, тъй като в самия нотариалния акт са описани образуваните срещу длъжника
изпълнителни производства и КТБ изрично е посочен за взискател, като в самия
нотариален акт е посочен и друг кредитор с прието вземане срещу „С.С.Х.Х.“ АД –
НАП, откъдето ищецът извежда и знанието на „С.“ ООД за увреждане и на този
кредитор. Твърди, че увреждането от сделката се състои в обедняването на
длъжника за сметка на неговите кредитори, като още със сключването на сделката
са поставени условия за плащане, които изначално изключват възможността на
продавача да го изпълни. Твърди, че определената дата на неплатежоспособност на
„С.С.Х.Х.“ АД е 31.12.2015г. и към датата на процесната сделка – 25.02.2016г.
длъжникът е знаел, че се намира в състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост; знаел е, че не изпълнява свои договорни задължения към ищеца
в размери, надхвърлящи стойността на сделката и, въпреки това, е подписал
нотариалния акт с описаните в същия условия за плащане като така не само, че е
увредил кредиторите си като съзнателно и целенасочено е намалил обема на
имуществото си, но е и приел условия, които му е било известно, че не може да
изпълни и следователно – никога нямало да настъпи изискуемост на продажната
цена.
С отговора на
исковата молба ответникът „С.С.Х.Х.“ АД оспорва изцяло основателността на
исковете. Твърди, че сделката е с вещнопрехвърлителен ефект и оспорва цената да
е била занижена. Оспорва, че имало увреждане на кредиторите от страна на „С.С.Х.Х.“
АД. Твърди, че дружеството не е знаело към датата на процесната сделка, че е в
състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост и не следвало да му се
вменява във вина неизпълнение на задължението на купувача за неплащане на
договорената цена.
С отговора на
исковата молба ответникът „С.“ ООД оспорва изцяло основателността на исковете.
Твърди, че датата на решението за обявяване на дружеството „С.С.Х.Х.“ АД в
несъстоятелност е близо 1 година и 10 месеца след сключване на процесната
сделка. Предварителните обезпечителни мерки, наложени с Постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № 2553-00-75 от
05.05.2015г. на публичния изпълнител при ТД – НАП София, са вдигнати с Решение
от 24.02.2016г. на АССГ. Във връзка със сключване на процесната сделка „С.С.Х.Х.“
АД е представил на „С.“ ООД удостоверение за наличие или липса на данъчни
задължения с изх. № 222501600000417/18.02.2016г. на ТД – НАП- гр. София, според
което продавачът нямал данъчни задължения. Оспорва твърдението, че цената била
занижена. Приложената по делото пазарна оценка, изготвена за целите на изп.
дело №20178080400430 на ЧСИ З.Д.била изготвена за друго производство и била
ирелевантна за настоящото. Освен това, твърди, че изводите и заключенията в
оценката не отговаряли на пазарната действителност и определената с нея пазарна стойност е многократно завишена
и не отговаря на реалността. Доказателство за завишената оценка е, че не е
намерен купувач при проведени две публични продани от 26.09.2017г. и
07.12.2017г. Оценката била изготвена повече от една година след процесната
сделка, което я правило несъпоставима към пазарната стойност на недвижимите
имоти към датата на сделката. Твърди, че към декември 2015г. е наличен Доклад
за определяне на пазарната стойност с възложител „С.С.Х.Х.“ АД. Оспорва и
навежда доводи срещу начините на извършване на пазарната оценката, изготвена за
целите на изпълнителното производство. По
евентуалния иск: оспорва твърдението за знание от страна на „С.“ ООД за
увреждането; твърди, че знанието му се простирало само до вписаните възбрани,
предмет на сделката, но не и за други задължения или кредитори на продавача.
Твърди, че е учредил договорна ипотека в полза на „С.С.Х.Х.“ АД върху
придобитото имущество за гарантиране на неговото вземане при изпълнение на
условията за плащане, описани в нотариалния акт. Навежда доводи, че не е знаел
и е нямало как да знае за неплатежоспоспобността на „С.С.Х.Х.“ АД.
В допълнителната
искова молба ищецът навежда доводи, че разликата между продажната цена по
атакуваната сделка и оценката, изготвена за изп. дело № 20178080400430 на ЧСИ З.Д.е
над пет милиона лева и няма как да се дължи на промени в пазара в рамките на
малко повече от година. Оспорва твърденията наответника С. В ООД, че при
сключването на сделката е изготвяна оценка, както и че представения доклад от месец декември 2015г. от ответника
„С.“ ООД, изготвен от Н.И.И.има връзка с тази сделка и че е изготвен на
посочената в него дата. Твърди, че
договорени условията за плащане на цената в процесния нотариалния акт
свидетелстват за намерението на ответника „С.С.Х.Х.“ АД да увреди кредитора
КТБ, т.к. е приел цената да му бъде платена едва след заличаване на всички
обезпечения в полза на банката, знаейки размерът на тези си задължения и
знаейки, че същите не могат да бъдат платени доброволно. „С.“ ООД също е знаел
за увреждането, тъй като в подписания от него договор са посочени вземания на
банката – ищец, поради което, е неоспоримо, че е знаел и размера на тези
вземания. Твърди, че с процесната сделка страните са целели имотите и
оборудването, предмет на сделката, да бъдат предоставени за ползване на „С.“
ООД, без плащане на наем. Уговореното отлагателното условие не е настъпило и не
би било възможно да настъпи, с оглед откритото производство по несъстоятелност.
Навежда твърдения и доводи, че сделката е в приложното поле на чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ, алтернативно – чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че двете дружества при сключване
на сделка с уговорено отлагателно условие целенасочени са приели клауза, която
уврежда продавача и неговите евентуални кредитори. Твърди, че учредената
договорна ипотека в полза на „С.С.Х.Х.“ АД върху придобитото недвижимо
имущество е неотносимо, т.к. страните са уговорили условия, които гарантират
неплащане на продажната цена за неопределен срок, който към настоящия момент е
невъзможно да настъпи.
Синдикът на „С.С.Х.Х.“
АД – В.П.М., като конституиран съищец, поддържа исковата молба на КТБ АД.
Твърди, че съдебно-оценителната експертиза следва да се основава само на метода
на пазарните аналози.
Съдът, като взе
предви доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца и по двата иска е да докаже качеството си на
кредитор в производството по несъстоятелност на С.С.Х.Х. АД, откриването на
производство, датата подаване на молбата
за откриване на произвоство и на постановяване на решението по нея, сключването
на атакуваната сделка и нейното съдържание, като по иска по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ ищецът следва да докаже и несъотвествието
между продажната цена по сделката с пазарната оценка на прехвърлените права, а
по евентуалния иск по чл.135 ЗЗД - знание за увреждане на
кредиторите и масата на несъстоятелността у страните по сделката към датата на
сключването й.
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 03.10.2016 г. е подадена в
Софийски градски съд мола с вх.№ 123776 от Ливия Спа ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност на С.С.Х.Х. АД, по която молба е образувано
търговско дело № 7226/2016 г. на СГС, VІ-15 състав, като с решение
№244/21.12.2017 г. е открито производство по несъстоятелност на С.С.Х.Х. АД поради неплатежоспособност с начална дата 31.12.2015 г.
Установява се, че
ищецът КТБ АД е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност
на С.С.Х.Х. АД, включени в одобрения от съда списък и неоспорени от длъжника
или друг кредитор и следователно е легитимиран да предяви исковете по
настоящото дело, като исковата молба е подадена преди изтичане на едногодишния
преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ.
Не е спорно между
страните, а се установява и от представения в заверен препис нотариален акт
№112, т.ІХ, , дело №1865/2016 г., вх.рег.№3707/25.02.2016 г., че на 25.02.2016 г.след началната дата на
неплатежоспособност и в едногодишния срок пред подаването на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност С.С.Х.х. АД е прехвърлило в полза
на ответника С. В ООД с договор з
апокупко –продажба във формата на нотариален акт притежаваните от него поземлени имоти с
иденетификатори 10135.2573.1070, 10135.2573.1069 , 10135.2573.1071,
10135.2573.1072, 10135.2573.1073 и 10135.2573.1074 и построените в тях сгради сгради с
идентификатори 10135.2573.1 , 10135.2573.2, 10135.2573.3 и 10135.2573.5 със
съответните съоръжения, оборудване и подобрения, представляващи хотел Глициния
, находящ се в гр.Варна, к.к. Чайка, на ул.1-ва общо за сумата в размер на 2801000 лв. без
ДДС, в т.ч. земя за сумата от 200000 лв., като страните се съгласяват, че
продажната цена ще бъде заплатена в 12 месечен срок то сключването на договора,
но не по-късно от 25.02.2017 г. при
условие, че до таизи дата продавачът С.С.х.Х. АД заплати дължимите суми на ЧСИ
по вписани в полза на Корпоративна търтговдска банка АД възбрани върху
прехвърлените имоти по две изпълнителни дела и извърш заличаване на възбраните.
Следователно по
делото се доказват и твърденията на ищеца относно извършената между ответниците
разпоредителна възмездна сделка.
Не се доказват по
делото твърдените от ищеца факти относно несъответствие на продажната цена по сделката
с пазарната.
По делото са приети
две заключения на съдебно-оценителна експертиза, които съдът възприема като
обективни и обосновани, които установяват, че средната пазарна стойност на
прехвърлените имоти е съответно 2726500 лв. , съгласно първото и 2795750 лв.,
съгласно второто заключение, респективно е съпоставима с несъществено
отклонение с уговорената по сделката между ответницити, като съдът намира, че
липсата на пълно съвпадение межде дадените от двете заключения оценки не се
дължи на необоснованост или необективност, а на обстоятелството, че
определянето на пазарна стойност не е нормативно регламентирано относно начин
на определяне, а се основава и на практиката и индивидуалната преценка относно
тежестта на съответните приложими методи на отделния оценител.
Неоснователни са доводите
на ищеца във връзка с определянето на пазарна оценка по изпълнителни дела, тъй
като в настоящото производство не е допустимо да се използват като
доказателства експертизи, назначавани по такива дела, нито частни експертизи,
като невъзможността имотите да се реализират по изпълнителните дела на
определената там цена, сочи на несъстоятелност на доводите на ищеца същата да е
била действително пазарна.
Следователно по
делото не се доказва последната предпоставка на отменителния иск по чл.647,
ал.1, т.3 ТЗ, а именно явна несъразмерност на престациите по атакуваната
разпоредителан сделка.
Неоснователни са
доводите на ищеца и в защитата по същество, че такава несъразмерност следва от уговорените
срок за изпълнение и условия за изискуемост, тъй като същите не се отразяват
върху стойността на престациите и
тяхната съразмерност, тъй като отлагането на плащането на цената и
уговорянето на условие за изискуемостта й са обосновани с наложените върху
прехвърлените имоти възбрани, за значителни по размер задължения, които
възбрани са противопоставими на купувача, респективно уговорените модалитети са
съразмерни именно с интереса му от защита.
По тези съображения
предявеният отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е неоснователен и следва да
се отвърли, като на разглеждане подлежи евентуалният иск по чл.135 ЗЗД, като за установяването на част от предпоставките
му, съвпадащи с тези на главния иск - качеството кредитор на ищеца в производството по несъстоятелност
на С.С.Х.Х. АД, откриването на производство, датата подаване на молбата за откриване на
произвоство и на постановяване на решението по нея, сключването на атакуваната
сделка и нейното съдържание съдът вече е изложил съображения.
Сключената между
ответниците сделка е възмездна, като с
нея С.С.Х.Х. АД се е разпоредило в полза на втория ответник с недвижими имоти
срещу задължение за заплащане на цена, поради което е налице увреждане, тъй
катосъс сделаката се намалява имуществото на
длъжника, което служи за общо удовлетворение на кредиторите, а чрез
трансформирането му в парични средства, които са бързо ликвидни, затруднява
евентуално принудително удовлетворяване,още повече, че
изискуемостта на задължението за заплащане на цената е поставена под условия,
чието сбъдване е трудно осъществимо с оглед обективно съществувалото състояние
на неплатежоспособност на продавача.
По делото се
установява, че към момента на сключване на сделката върху прехвърлените имоти е
насочено индивидуално принудително изпълнение от ищеца, в качеството му на
кредитор на С.С.Х.Х. за задължения по договори за банков кредит, като фактите
относно предприетото принудително изпълнение и наложените изпълнителни възбрани
са описани в самия нотариален акт за
сделката, респективно вдигането на възбраните е поставено като условие за
заплащане на продажната цена от купувача, поради което безспорно и двете страни
по сделката са знаели, че продавачът има неудовлетворени кредитори,
респективно, че е налице увреждане с продажбата, която намалява имуществото му.
Следователно по
делото се установяват всички предпоставки за основателност на иска по чл.135 ЗЗД, които следва да се уважи.
Право на
разноски при този изход от спора има ищеца, който обаче не е направил искане за присъждане на такива, поради което и няма основание да
му се присъждат разноски.
Ответникът
С. В ООД следва да бъде осъден на основание
чл.649, ал.4 ТЗ да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 28754,37
лв., определена въз основа на данъчната оценка на
прехвърлените имоти.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на
основание чл.135 ЗЗД по отношение кредиторите
на С.С.Х.Х. АД /в
несъстоятелност/
, ЕИК ******** по иск на кредитора К.т.б. АД /в
несъстоятелност/ извършената с нотариален акт №112, т.ІХ, ,
дело №1865/2016 г., вх.рег.№3707/25.02.2016 г. на Служба по вписвания -Варна на
25.02.2016 г. покупко-продажба на недвижими имоти, с която С.С.Х.Х. АД, ЕИК********е прехвърлило в полза на С. В ООД, ЕИК******** поземлени имоти с идентификатори
10135.2573.1070, 10135.2573.1069 , 10135.2573.1071, 10135.2573.1072,
10135.2573.1073 и 10135.2573.1074 и
построените в тях сгради сгради с идентификатори 10135.2573.1 , 10135.2573.2,
10135.2573.3 и 10135.2573.5 със съответните съоръжения, оборудване и
подобрения, представляващи хотел Глициния , находящ се в гр.Варна, к.к. ********
ОСЪЖДА
С. В ООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** Борис ІІІ да заплати на основание чл.649, ал.4 ТЗ по
бюджетната сметка на Софийски градски
съд дължимата държавна такса по иска по
чл.135 ЗЗД в размер на 28754,37 лв.
Решението е постановено с участието
на синдика на С.С.Х.Х. АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: