Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1035 07.06.2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС,първи състав, в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа административно дело № 734 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.128а от АПК, вр. с чл.128, ал.1, т.8 от АПК.
Образувано е по искане на „Южно вино“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Р.С. за обявяване на нищожност
на Решение № 3589 от 21.03.2018г. на Върховния административен съд на Република
България –Осмо отделение, постановено по адм. дело № 6751 по описа за 2017г. на
ВАС на РБ.
В искането и
допълнителни писмени бележки, се излагат подробни съображения, които според
дружеството обосновават нищожност на съдебния акт. Твърди се, че при
постановяване на решението ВАС изцяло е възприел твърденията на касатора, но
без да обсъди и изследва фактите и ангажираните доказателства в тяхната
съвкупност. Според ищеца, съдът постановил посоченото решение нарушил
разпоредбата на чл.220 от АПК, пренебрегвайки установената от законодателя
забрана за фактически установявания в касационното производство. Изтъква се
още, че в решението е налице съществено разминаване между мотивите и правните основания, обосноваващи
ангажирането на солидарна отговорност за
„Южно
вино“ АД. В писмени бележки, дружеството ищец развива доводите си за нищожност
на постановения акт от касационната инстанция. Твърди се абсолютна
неразбираемост на процесния съдебен акт, изразена чрез волята на съда,
респективно съпоставена с действителната фактическа обстановка, която според
страната не можела да се изведе и по тълкувателен път , което било критерий
обуславящ нищожността на решението. Прави се паралелна съпоставка между
отразени от съда факти в обсъжданото решение и обстоятелствата, обективирани в
първоинстанционното решение. Отново се посочва, че касационният съд възприел,
че размерът на дължимия и невнесен ДДС е 353 402.42 лв., който размер бил
различен от действителния размер установен с РА, т.е. в размер на 305 942.27
лв. Описва се фактическата обстановка изложена в ревизионния акт, констатациите
възприети от първоинстанционният съд, както и упоменатото в касационното
решение в хронологията по обжалване на РА по съдебен ред. Излагат
се подробни съображения по съществото на спора, по който било постановено решение
№ 3589/21.03.2018г. на ВАС на РБ- Осмо отделение. Иска се от настоящата първа
инстанция да бъде обявена нищожността на соченото, постановено по адм. дело № 6751
от 2017г.
В публичното
заседание, дружеството-ищец, редовно уведомено, не изпраща представител. В
писмени бележки се заявява, че страната поддържа искането и доразвива доводите
си.
Ответникът по иска –
Директор на Дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не се
явява, а се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва исковата
претенция, като неоснователна. Счита, че не са налице пороци на съдебния акт,
които да обосноват извод за неговата нищожност. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- град Бургас, като взе предвид доводите и
становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е
подадена от надлежна страна, участник в производството по издаване на посочения
акт на касационната инстанция, а именно Решение № 3589 от 21.03.2018г. по
адм.дело № 6751 от 2017г. по описа на ВАС на РБ- Осмо отделение. Ищцовото
дружество има правен интерес от предявяване на иска, доколкото с цитираното
решение на касационният съд било отменено постановеното от АС-гр.Бургас решение
и вместо него спорът бил решен по същество, при което жалбата на дружеството
срещу ревизионния акт било отхвърлена изцяло, като неоснователна. В този
смисъл, актът на ВАС на РБ е неблагоприятен за страната, доколкото била уважена
подадената от Директора на Дирекция „ОДОП“ касационна жалба срещу
първоинстанционното решение и установените с ревизионния акт данъчни задължения
на субекта по същество били потвърдени. В този смисъл, дружеството има правен
интерес от такова искане. Съобразно чл.128а, ал.1 от АПК искането за обявяване
нищожност на решения, които преграждат по-нататъшното развитие на
производството, постановени от административните съдилища или от Върховния
административен съд на Република България, могат да се подават безсрочно. В
случаят, процесното искане е насочено срещу съдебен акт, постановен от ВАС на
РБ, като последна /касационна/ инстанция и съгласно нормативната уредба на
страната е окончателен съдебен акт, поради което с постановяване на решението е
сложен край на висящото административно производство, свързано с издаване на
ревизионния акт срещу дружеството. Следователно, липсват отрицателни
предпоставки за предявяване на подобна претенция от надлежно легитимирана
страна, поради което искът е процесуално ДОПУСТИМ.
При разглеждане на
искането по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Фактите:
По отношение на
„Южно вино“ АД била извършена ревизия с обхват отговорност за данък върху
добавената стойност /ДДС/, дължим по доставки, извършени от „Зърнобаза
Чернево“ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, по посочени фактури. Констатациите от
ревизията били описани в Ревизионен доклад № Р-02000215009523-092-001 /11.05.2016г.,
заверено копие от който е приложен по настоящото дело. Ревизиращият екип
обосновал извод за наличие на дължим и невнесен ДДС от страна на доставчика
„Зърнобаза Чернево“ЕООД. Дружеството „Южно вино“АД било посочено като пряк
получател на описаните доставки, което мотивирало проверяващите да бъде
ангажирана неговата солидарна отговорност относно установеното данъчно
задължение.
Въз основа на РД,
бил издаден РА № Р-02000215009523-091-001 от 03.06.2016г. спрямо ищеца „Южно
вино“АД, който бил оспорен първоначално по административен ред и с Решение №
193 от 02.08.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП бил
потвърден, като законосъобразен. Видно от диспозитива на цитираното решение на
горестоящият административен орган, спрямо дружеството „Южно вино“ АД били
установени дължими данъчни задължения по чл.177 от ЗДДС- отговорност за
задължения на „Зърнобаза Чернево“ ЕООД, в това число главница и лихва.
Ревизионният акт бил
обжалван и по съдебен ред, като с Решение № 709/20.04.2017г. (л.28-36 от
настоящото дело), постановено по адм.д. № 1734/2016г., поправено с решение №
878/16.05.2017г. (л.37-38 от делото) по същото дело на Административен съд –
Бургас, РА бил изцяло отменен.
Директорът на
Дирекция „ОДОП“ Бургас подал касационна жалба срещу така постановения съдебен
акт пред ВАС на РБ, който със свое Решение № 3589 от 21.03.2018г. по адм.д. №
6751/2017г. отменил изцяло първоинстанционното решение и съобразно правомощията
си по чл.222, ал.1 от АПК решил спора по същество, с което била отхвърлена
жалбата на „Южно вино“ АД срещу РА № Р-02000215009523-091-001/03.06.2016г.
В настоящото
производство се иска обявяване на нищожност именно на решение №
3589/21.03.2018г. по адм.д. № 6751/2017г. на ВАС.
Въз основа на така установените факти, съдът обоснова следните правни
изводи:
Не се съдържа
легална дефиниция на нищожността на съдебен акт /решение или определение/, но
трайната съдебна практика приема, че нищожността на един съдебен акт може да се
обоснове от най-тежки пороци във връзка с формиране волята на съдебния орган,
който го е постановил. Следва да е налице порок във функционирането на съда или
в надлежното сформиране на състава му, да бъде засегнато изключителното му
овластяване да разрешава съдебни спорове или формата на съдебното решение или да
е налице абсолютна невъзможност да бъде разбрана изразената воля. В този
смисъл, нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от
незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е
предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което
не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен
заседател, устното и неподписано решение. За да бъде обявено едно решение за
нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ
компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във
формата на решението.
В случаят,
твърдените от ищцовото дружество нарушения при постановяване на съдебния акт,
не са сред изброените пороци, обуславящи нищожност на решението.
Видно от
съдържанието му решение № 3589 от 21.03.2018г. по адм.д. № 6751/2017г. на ВАС е
постановено от законен /тричленен/ съдебен състав, по смисъла на чл.217, ал.1,
предл. първо от АПК, тъй като било обжалвано решение на АдмС-Бургас, като
първоинстанционен админи-стративен съд. Посочените в решението трима върховни
съдии са участвали в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото,
а именно на 21.02.2018г., видно от надлежно съставения съдебен протокол, който
е официален удостоверителен документ и съдът е обявил, че ще се произнесе със
съдебен акт, след съвещание. На 21.03.2018г. било постановено решението на
касационната инстанция, което било подписано
от всички членове на състава. Спазена е предвидената от закона форма на
акта по смисъла на чл.235, ал.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Атакуваното
решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.172а от АПК, и съдържа
всички изискуеми реквизити, а както вече бе отбелязано по-горе, актът е
постановен, съобразно правомощията на съда, регламентирани в нормата на чл.222,
ал.1 от АПК. Противно на изложеното от ищцовата страна, волята на състава на касационната
инстанция е изразена ясно и недвусмислено.
В настоящият случай,
изразените в искането и писмените бележки твърдения за наличие на пороци, които
според дружеството обосновават извод за нищожност са относими изцяло към съществото
на спора, решен от Върховния административен съд. Изложените
от ищеца доводи за нищожността на съдебното решение, с коментар на неговото
съдържание биха могли да се обсъждат, ако се проверява правилността на съдебния
акт. Това обаче съгласно нормативната уредба е изключително правомощие само на
касационната инстанция, а не на съда, разглеждащ настоящото искане. С други
думи, правилността на първоинстанционния съдебен акт може да се проверява от
касационния съд, но решението на последната инстанция не подлежи на проверка за
правилност /законосъобразност/ от друга съдебна инстанция, с изключение на
производствата по реда на Глава 14-та от АПК „Отмяна на влезли в сила съдебни актове“, каквото хипотеза не е
налице в случая. В този смисъл, проверка
правилността на касационния съдебен акт би било недопустимо, защото настоящият
съд не разполага с подобни правомощия. Съображенията на ищеца относно размера
на установените данъчни задължения и основанията за това са били изследвани в
производството по оспорване на ревизионния акт по съдебен ред и от двете
съдебни инстанции и са решени с влязъл в законна сила съдебен акт. Доводите на
ищеца всъщност изместват фокуса от предмета на настоящото дело, защото е
недопустимо при наличие на окончателен съдебен акт, приключил спора по същество
отново да се коментира установяването по основание и размер на каквито и да
било задължения, още по-малко те да се ревизират. Извън предмета на настоящото
производство е и обсъжда-нето на евентуални фактически грешки, респективно
тяхното отстраняване за което е предвиден съвсем различен процесуален ред, при
необходимост.
Следва да се подчертае, че в настоящото
производство съдът не е компетентен да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността
/законосъобразността/ на съдебния акт, предвид
императивната разпоредба на чл.223 от АПК,
указваща че този акт е окончателен. Несъгласието
на ищцовата страна с възприетите от касационния съдебен състав факти и
обстоятелства, респективно направените изводи по съществото на данъчния спор не
може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на този съдебен
акт. Следователно, не са налице пороци, свързани с валидността на съдебното
решение на касационния съд, поради което искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
спора, се явява основателно своевременно направеното от пълномощника на ответната
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС на РБ в полза на
ответника следва да бъде присъдено такова възнаграждение в размер, съобразно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
а в конкретният случай за защита по административно дело без материален
интерес, каквото е искането за обявяване нищожност на съдебно решение, в случаят
намира приложение нормата на чл.8, ал.3, вр. ал.2 от Наредбата /в актуалната редакция, последно изм.,
обн.ДВ, бр.7 от 22.01.2019г./, поради което възнаграждението следва да бъде
в размер на 500 /петстотин/ лева.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд-Бургас, І състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Южно вино“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Р.Х.С.за обявяване нищожността на Решение № 3589 от 21.03.2018г. постановено
по адм. дело № 6751 от 2017г. по описа на Върховния административен съд на
Република България, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „Южно вино“ АД, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Росица Христова Симеонова, да заплати на Дирекция
„ОДОП“ –Бургас при ЦУ на НАП сумата от 500 /петстотин/ лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14- дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: