Решение по дело №496/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   752              от 21.05.2021 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

 Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря И. Г. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 496 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.М.Т., ЕГН **********, в качеството му на управител на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „К. Величков“ № 63 и съдебен адрес *** - партер, офис № 2 против Решение № 260034/18.01.2021 г., постановено по НАХД № 4575/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение серия К, № 3929378, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като отмени и процесния Електронен фиш. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Директор на ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд-Бургас е образувано по жалба на М.М.Т., в качеството му на управител на „Томатекс хоум текстил“ ЕООД против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение серия К, № 3929378, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Т. е наложена глоба в размер на 400 лева.

За да потвърди Електронния фиш, първоинстанционния съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност, административнонаказващият орган е издал електронен фиш, който отговаря на изискванията на закона, съдържа необходимите реквизити и е издаден срещу лице, административнонаказателната отговорност на което е предвидена в закона.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. на Върховния административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, постановено по тълкувателно дело № 1/ 2013 г. е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В мотивите на така постановения съдебен акт са развити доводи, съгласно които в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Следователно, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган.

Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и заснето с техническо средство при отсъствие на контролен орган. С оглед на това и в съответствие с развитите мотиви на цитираното по-горе тълкувателно решение се обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административно наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване, дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

В текста на електронния фиш изрично е посочено, че максимално допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч, докато установената с автоматизирано техническо средство TFR1-M 510 е 87 км/ч – скорост на движение на МПС „Ситроен берлинго“ с рег. № А9030КН, собственост на посоченото дружество. Установено е превишаване на скоростта с 37 км/ч.

За съдът остава неясно въведеното оплакване относно наличие на преюдициалност в текста на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП. Настоящият касационен състав намира, че административно наказващият орган правилно е приложил нормата, която в изречение второ изрично предвижда, че се ангажира отговорността на управителя на юридическото лице, ако той не посочи лицето, което е управлявало автомобила.

Съда намира за неоснователно развитото от касатора възражение за липса на снимка на уреда, извършващ заснемането, съгласно реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. В посочената правна норма е въведено изискване, към протокола по чл. 10, ал. 1 да се прилага и снимка, но само по отношение на временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта. В случая, процесното техническо средство за измерване на скоростта не е било временно разположено на участък от пътя, а е монтирано в служебен автомобил с рег. № А 7861 КК, поради което и изискването въведено с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 год. е неотносимо.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260034/18.01.2021 г., постановено по НАХД № 4575/2020 г. на Районен съд - Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

                                  

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                     2.