РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2413
град
Пловдив, 9 декември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 2144 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на С.В.С., ЕГН **********,*** 32, против заповед № РД21-633/19.07.21
г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив.
Твърди
се незаконосъобразност на заповедта с доводи за допуснати СПН в хода на производството по издаването й.
Излагат
се и съображения, че разпоредената за премахване гаражна клетка представлява
преместваемо съоръжение, а не строеж.
В
крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За
ответника – Кмет на Район Централен при
Община Пловдив, се взема
становище за неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Представя се
писмена защита.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства (представената
административна преписка), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за
установено следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РД-21-633 от 19.07.2021
г. на Кмета на Район Централен при Община Пловдив, с която е наредено
премахването на незаконен строеж, представляващ гаражна клетка с размери 3 на 6
м, разположена в ПИ с идентификатор 56784.523.1435 по КККР на гр.Пловдив,
представляващ ПИ 1435 включен в УПИ I-комплексно жил.стр. и зеленина,
кв.347 по плана на Трета градска част-гр.Пловдив, одобрен със заповеди №
617/21.06.1984 г. и № 15ОА-2136/11.08.2015 г., с административен адрес
ул.“Леонардо да Винчи“ № 49, гр.Пловдив.
Заповедта е издадена на основание чл.225
а от ЗУТ от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед на
л.14 по делото.
Процесният строеж е изпълнен без
одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено разрешение за строеж в
нарушение на чл.148 от ЗУТ, което е дало основание на АО да приеме същият за
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ и да разпореди премахването
му.
Прието е, че строежът не представлява
търпим по смисъла на § 16 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не са
налични изискванията на тези норми.
В изпълнение на законовите изисквания,
до извеждането на извода за незаконност на процесния строеж, се е стигнало след
извършване на надлежна проверка от страна на служители на Район Централен
при Община Пловдив, констатациите от
която са обективирани в КА № 23 от 16.04.2021 г. – л.49 по делото.
В
този КА е констатирано изграждането на разпоредения за премахване строеж,
представляващ гаражна
клетка с размери 3 на 6 м, разположена в ПИ с идентификатор 56784.523.1435 по
КККР на гр.Пловдив, представляващ ПИ 1435 включен в УПИ I-комплексно
жил.стр. и зеленина, кв.347 по плана на Трета градска част-гр.Пловдив, одобрен
със заповеди № 617/21.06.1984 г. и № 15ОА-2136/11.08.2015 г., с административен
адрес ул.“Леонардо да Винчи“ № 49, гр.Пловдив.
Установено е,
че този строеж е изграден без одобрен проект,
без издадено разрешение за строеж и без заверена схема, без съставен протокол
за откриване на строителна линия и ниво.
Установено е
също, че така извършеното строителство не попада в хипотезата на §16, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ПРЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ.
Материалната доказателствена сила на
така представения и приет като доказателство по делото КА не бе оборена,
съответно съдът приема за доказани направените в него установявания.
По делото не са представени
доказателства, че у жалбоподателя са налични строителни книжа за процесния
строеж макар и съдът да е изпълнил задължението си за разпределение на
доказателствената тежест и изрично да е указал с разпореждането си за
насрочване на делото такива да бъдат представени в случай, че са налични.
При това положение, съдът приема, че са
налице релевантните за издаването на процесната заповед факти, съответно АО е
процедирал в съответствие със законовите изисквания като е констатирал
незаконност на изградената сграда и е наредил премахването ѝ.
В оспорената заповед е посочено, че е
установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който
подлежи на премахване. Описано е също, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни
книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж/ в
нарушение на чл. 137, ал.3 и чл. 148,ал.1 ЗУТ.
Всъщност в жалбата не се твърди, че за
спорния строеж са налице одобрени проекти и е издадено разрешение за строеж,
нито се възразява по отношение на обема на изградения строеж.
В жалбата се оспорват констатациите, че разпоредената
за премахване гаражна клетка представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР
на ЗУТ. Твърди се, че е преместваемо съоръжение и не подлежи на премахване по
този ред.
Съдът не споделя изложените в тази
насока доводи по жалбата. Съгласно константната съдебна практика (напр. Решение № 6859 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9901/2019 г., II о.,
докладчик председателят Таня Радкова) процесният обект не е такъв по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и не подлежи на
премахване по реда на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. По вид и
предназначение гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ и задоволява
частна, а не обществена нужда. В тази връзка съдът изцяло споделя изложеното в
писмената защита на процесуалния представител на ответната страна, че
разпореденият за премахване гараж не може да бъде определен като преместваем
обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, тъй като не попада в обхвата на обектите,
регламентирани с тази правна норма.
Както правилно е приел АО за незаконно изградения строеж не са налице
и предпоставките за търпимост.
По делото не е спорно, а и това се доказва от АОС (л.32), че процесната
гаражна клетка е разположена върху ПИ, частна общинска собственост, върху който
няма учредено право на строеж от страна на общината касателно процесния строеж.
Процесният строеж не попада в приложното
поле на §16 от ПР на ЗУТ, тъй като, в различните хипотези на нормата, за да е
търпим един строеж, същият е следвало да бъде изграден най-късно към 31.12.1998
г. или да е деклариран в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ какъвто не е
процесният случай. Видно от соченото в жалбата и данните по административната
преписка, жалбоподателят е започнал действия по изменение на ПУП с цел
изграждане на гараж едва през 2000 г. ( молба на л.10). Няма нито твърдения, нито данни по делото да
са подавани от страна на жалбоподателя
декларация по §16, ал.3 от ПР на ЗУТ
и/или молба за узаконяване на гаража по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Не са приети и представените два
варианта за изменение на ЗРП на квартали 347 – стар и 356 – стар – Трета
градска част касателно процесния парцел I (протокол
на л.26 във връзка със заявление на жалбоподателя на л.10 по делото), което
препятства възможността процесният строеж да бъде приет за допустим съгласно
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, още повече, че, както се каза и по
– горе същият е извършен върху имот – частна общинска собственост без учредено
право на строеж. По делото не са представени доказателства, че е налице
изменение на ПУП, въз основа на което да се приеме, че процесния гараж е
допустим, за да се приеме, че същият е търпим съгласно §16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПРЗУТ или
§ 127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ.
В тази връзка, съдът намира за нужно
да посочи, че макар и жалбоподателят да
притежава идеални части от апартамент на втория жилищен етаж в групов жилищен
блок №2, находящ се на ул.“Леонардо да Винчи“ №49, със съответните идеални
части от дворното място на жилищната сграда, то това право на строеж е в обема
на притежавания от него обект и не обхваща опцията да изгради нов обект на допълващо
застрояване, какъвто е гаража, без допълнително учредяване на право на строеж
за целта. В този смисъл изложените в тази насока доводи по жалбата са
неоснователни.
Неоснователни са и доводите са допуснати
СПН в хода на административното производство.
Противно на твърдяното в жалбата, КА е
връчен на жалбоподателя – известие за доставяне на л.47 по делото. Нещо повече,
жалбоподателят е депозирал и жалба срещу КА – л.45 по делото. Обжалвайки и
процесната заповед за жалбоподателя в пълна степен е била налице възможността
да защити правата си вкл. в настоящото съдебно производство.
Съобразявайки
така установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни
изводи, съдът намира, че обжалваният ИАА е издаден от компетентен орган при условията на надлежна делегация /заповед
на л.14 по делото/, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени
процесуални нарушения, в установената форма и без противоречие с
материалноправни разпоредби, поради което същият е законосъобразен, а жалбата
против него се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.С., ЕГН **********,***
32, против заповед № РД21-633/19.07.21 г. на Кмета на Район Централен при
Община Пловдив.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН **********,*** 32, да
заплати на Община Пловдив Район Централен разноски по делото в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: