РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. В., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110109829 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., община К. с. срещу Д. Г. В., ЕГН ********** и В. К. В., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „М.“ № ** обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК чл. 79, ал.1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват следните
вземания спрямо всеки един от ответниците: сумата от по 11,41 лв., представляваща ½ ч. от
главница за незаплатена сума за дялово разпределение за имот с абонатен № 304814,
находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. * за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г., сумата от по 2,32
лв., представляваща ½ ч. от обезщетение за забава за заплащане на главницата за периода
01.12.2017 г. – 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.11.2020 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. д. № *г. по описа на ВРС.
В исковата молбата ищецът сочи, че ответниците са клиенти на дружеството
доколкото са собственици в сграда в режим на етажна собственост, присъдинена към
абонатна станция. Поддържа се, че между страните са валидни ОУ на дружествата, съгласно
които дължимите месечни суми се заплащат в в 45 дневен срок от публикуване на общата
фактура за съответния отполителен сезон. Сочи се, че за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г.
ответниците са ползвали в процесния имот доставяната от дружеството топлинна енергия за
1
дялово разпределение. Излага, че сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата „Т.“ ООД извършваща дяловото разпределение в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Д. Г. В. и В. К. В. са депозирали молба
за прекратяване на делото, с която са представени доказателства за плащане на сумата от
27,48 лв. и на сумата от 162,80 лв., както и справка за разхода на топлинна енергия и топла
вода за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. аб. № *.
В о.с.з. ищецът поддържа изразеното становище по спора с писмена молба
докладвана от съда. Със становище от 17.09.2021 г. сочи, че с плащане от 16.08.2021 г.
ответниците са заплатили сумата от 27,48 лв., като остава дължима сумата от 200,00 лв. за
разноски и 1,67 лв. начислена законна лихва.
Ответниците не се явяват, не се представляват.
Третото лице - помагач „Т.“ ООД не е депозирало становище по спора, не се
представлява в о.с.з.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № * г. на нотариус Ж. Б. на 18.10.2016 г. ответниците В. К. В. и Д. Г. В. са дарили на
сина си Г. В.В. недвижим имот – Апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. * с
идентификатор * по КККР, като са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху
целия даряван имот.
Видно от Договор № *г., сключен „Т.“ ООД в качеството му на изпълнител и Етажна
собственост с адрес гр. С., ж.к. „Н.“ бл. *, в качеството ѝ на възложител следва да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки. Договорът е сключен за срок от две години.
Представен е протокол от 01.09 от ОС на горепосочената етажна собственост, ведно
със списъци на присъствалите на събранието, в който е обективирано решение на ЕС за
сключване с „Т.“ ООД на договор за извършване на услугата „Топлинно счетоводство”.
Представена справка от * г. за дължими суми за дялово разпределение и лихва за
забава за абонат с № *и относим № *, видно от която за периода м.10.2017 г. – м. 04.2019 г. е
формирано задължение от 22,83 лв. за дялово разпределение и 4,65 лв. мораторна лихва.
Към исковата молба са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребители в гр. С., публикувани във вестник „М.“ бр.
от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 20, ал.1 от ОУ дяловото разпределение на топлинна енергия се
2
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец избран от клиентите в СЕС. Съгласно ал.2 на визираната разпоредба клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от клиента търговец
С договор №*г. ищецът е възложил на „Т.“ ООД извършване на услугата „дялово
разпределение“ на топлинната енергия между потребителите с СЕС или в сграда с повече от
един потребител в гр. С., при ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение от 10.08.2017 г.
Представен е и ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата
„дялово разпределение“.
Ответниците са представили лист с вх. № *г., на „Т.“ ООД приложен към РКО *г. от
„Т.“ ООД издаден за сумата 2,50 лв., формирана от сбора на сумите от 0,50 лв. за обработка
на бланка и 2,00 лв. за обработка на заявление.
Ответниците са представили разписка № * г. от разплащателна система И.
удостоверяваща нареждане от ответницата Д.В. за сумата 27,48 лв. по сметка на ищеца „Т.
С.“ ЕАД, с вписано основание на плащането за задължение към топлофикация за 01.12.2017
г. – 17.11.2020 г. на Димитричка и В.В.и.
Ответниците са представили и разписка № * г. от разплащателна система И.
удостоверяваща нареждане от В.В. за сумата 162,80 лв. по сметка на ищеца „Т. С.“ ЕАД за
абонатен № *за периода м.04.2008 г. - м.01.2016 г.
Ответниците са представили и издадена от „Т.“ ООД справка за разход на топлинна
енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. за абонатен № *, с адрес ж.к. Н. – * за клиент
В. К. В..
Третото лице – помагач „Т.“ ООД е представило съставени от дружеството главни
отчети от 26.04.2017 г. и 30.04.2018 г. обект на потребление с адрес ж.к. Н. – * и абонатен
№ *, както и справки за разход на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 01.05.2019 г.
Представило е и приемно предавателни протоколи съставени между него и
представител на ЕС с административен адрес ж.к. „Н.“ бл. * за предаване на ЕС на
индивидуалните и общите справки за отоплителни сезони 2017 – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г.
Третото лице – помагач „Т.“ ООД е представило и протокол за неосигурен достъп, в
който фигурира и апартамент с абонатен № *.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението по чл. 410 от ГПК суми. Длъжниците са
подали възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, поради което за заявителя е
налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу тях, като исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
3
В тази връзка предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, с
оглед предмета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че етажната
собственост на процесния адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.- С.”
ЕАД; изискуемост на задължението за дялово разпределние и размера на мораторната лихва
върху главниците, както и одобряването и обнародването на Общите условия.
В случая по делото не е било спорно, че ищецът е доставчик на топлинна енергия.
На следващо място не е спорно, а и от представения нотариален акт за дарение от
2016 г. се установява, че считано от 18.10.2016 г. ответниците притежават вещно правно на
собственост спрямо недвижим имот – Апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. * с
идентификатор * по КККР, а собственик на жилището е синът им Г.В.В., като не е спорно и
че имотът попада в сграда в режим на Етажна собственост с адрес гр. С., ж.к. „Н.“ бл. *.
Във връзка с горното, следва да се има в предвид, че отношенията по продажба на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост са по-особени, поради което ЗЕ ги урежда
отделно и подробно, като законът не прави разделение между битов и небитов клиент на
топлинна енергия. Според чл. 149, ал.1, т.6 и чл.149б от ЗЕ продажба на топлинна енергия на
клиенти в сграда - етажна собственост, се основава на правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмената форма не е форма за
действителност, а за доказване на договора. Съобразно чл.153 , ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
Предвид горецитираната нормативна уредба, следва извода, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сграда в режим на ЕС, чрез присъединяването към
топлопреносната мрежа, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване на самостоятелни обекти в сградата, придобиват качеството на клиенти на
топлинна енергия по силата на закона. Това е така, защото законът за енергетиката не
изисква всеки потребител отделно да подписва договор с топлофикационното дружество. В
качество си на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбено правоотношение с
топлопреносното предприятие, с предмет - доставка на топлинна енергия и дължат цената на
доставената топлинна енергия, на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ.
В разглеждания казус сградата, в която е разположено жилището, спрямо което
считано от 2016 г. ответниците притежават вещно право на ползване е етажна собственост
присъединена към топлопреносната мрежа, видно от Договор № * г., сключен „Т.“ ООД в
качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес гр. С., ж.к. „Н.“ бл. * за
извършване на услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна нергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Ето защо, съдът намира, че с факта на придобиване на ограниченото вещно право
4
върху процесния имот през 2016 г., който е топлоснабден и се намира в сграда вече
присъединена към топлопреносната мрежа, ответниците са придобили качеството клиенти
на топлинна енергия.
В тази връзка според Тълкувателно решение № * г. по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената ѝ.
След като изброяването е алтернативно (съюз „или“), то в хипотеза като процесната,
при която по отношение на един обект на собственост (в случая апартамент) има
едновременно ползватели по силата на вещно право на ползване и собственик (т.нар. „гол
собственик”), притежателите на ограниченото вещно право дължат цялата цена на
доставената енергия, освен ако не следва противното от отношенията между „голия
собственик“ и доставчика на енергия. Това следва и от разпоредбата на чл. 57 от ЗС, според
която носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на имота, включително данъците и другите такси.
В случая по делото не е доказано дареният гол собственик на имота да има нарочна
уговорка с доставчика на енергия, която да изключва отговорността на титулярите на вещно
право на ползване за топлоснабдения обект, поради което същите са клиенти на
топлопретносното дружество и наред със заплащане на дължимите суми за топлинна
енергия дължат и заплащане на цената за услугата по дялово разпределение на основание
чл. 61, ал. 1 от Наредба № * г. за топлоснабдяването, съгласно която дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от избрания топлинен счетоводител. Идентична е и уредбата на чл. 20, ал.1 от
ОУ, а съгласно ал.2 на визираната разпоредба клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от клиента търговец. Т.е.
цената на услугата се плаща на ищеца, а не направно на топлинния счетоводител.
В случая реалното предоставяне на услуга по топлинно счетоводство от страна на
третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД за визирания в заповедното и
исковото производство период м.10.2017 г. – м.04.2019 г. се установява пълно и главно от
извършеното в хода на делото плащане от ответниците плащане на 13.08.2021 г. на сумата
27,48 лв. по сметка на ищеца „Т. С.“ ЕАД, кореспондираща напълно на сбора на сумите по
двата иска за главница за дялово разпределение от по 11,41 лв. и на двата ацесорни иска за
мораторна лихва от по 2,32 лв.
С факта на плащането ответниците на практика са признали по конклудентен, но
несъмнен за съда начин всички правопораждащи факти от фактическия състав на исковата
5
претенция – че са клиенти на топлинна енергия за процесния период, както и че избраният
за процесната сграда в режим на ЕС топлинен счетоводител - Т.“ ООД, реално е извършил
услугата по дялово разпределение. Последното се установява и от представените от третото
- лице помагач главни отчети от 26.04.2017 г. и 30.04.2018 г. за абонат с № *, справки за
разход на топлинна енергия за обетка в периода 01.05.2016 г. – 01.05.2019 г. и приемно
предавателни протоколи за предаване на представител на процесната ЕС на индивидуалните
и общите справки за отоплителни сезони 2017 – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г.
Респективно исковете за заплащане на цена на услугата „дялово разроределение“ от
Д. Г. В. и В. К. В. се явяват доказани по основание, а и по размер доколкото плащането от
13.08.2021 г., т.е. извънсъдебното признание на ответниците обвхаща пълния размер на
предвяния иск за главница.
Доколкото обаче главниците са платени в хода на този настъпил след сезирането на
съда правнорелевантен факт следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и
исковете за главница следва да се отхвърлят не поради неоснователност и недоказаност, а
поради погасяване чрез плащане извършено в хода на процеса.
Предвид основателността на главните искове следва правният извод, че ответниците
са изпаднали в забава за заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради
което на основание чл 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени исковете и за мораторна
лихва върху главниците за периода 01.12.2017 г. – 17.11.2020 г., в пълния претендиран
размер от 2,32 лв., който ответниците са признали извънсъдебно с плащането на от
13.08.2021 г..
Доколкото дължимите мораторни лихви са платени в хода на делото от този
правнорелевантен факт настъпил след сезирането на съда следва да се вземе предвид на
основание чл. 235, ал.3 от ГПК и исковете за обезетение за забава следва да се отхвърлят не
поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
С оглед уважаване на исковете за главница от 11,41 лв. основателни се явяват и всеки
от двата акцесорни иска за законна лихва начислена върху тях от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.11.2020 г. до датата на плащането – 13.08.2021 г. или до
размер от 0,83 лв. всеки.
С оглед изхода на спора правно на разноски има ищеца.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани
от него разноски както следва: 25,00 лв. за заплатена държавна такса в заповедното и 175,00
лв. в исковото производство, юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв. за заповедното и
100,00 лв. за исковото производство, определено по реда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г. В. , ЕГН
6
**********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ № ** дължи на „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № *сумата 0,83 лв., представляваща законната лихва
върху главницата от 11,41 лв., представляваща ½ ч. от главница за незаплатена сума за
дялово разпределение за имот с абонатен № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. * за периода
м.10.2017 г. – м.04.2019 г., от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2020 г. до
заплащнето на 13.08.2021 г., за коята суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № * г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., община К.
с. срещу Д. Г. В., ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК чл. 79, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват следните вземания спрямо
ответника за сумата от 11,41 лв., представляваща ½ ч. от главница за незаплатена сума за
дялово разпределение за имот с абонатен № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. * за периода
м.10.2017 г. – м.04.2019 г., както и за сумата от 2,32 лв., представляваща ½ ч. от
обезщетение за забава за заплащане на главницата за периода 01.12.2017 г. – 17.11.2020 г., за
които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. д. № * г. по описа на ВРС, поради извършено плащане в хода на процеса, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „М.“ № ** дължи на „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № *сумата 0,83 лв., представляваща законната лихва
върху главницата от 11,41 лв., представляваща ½ ч. от главница за незаплатена сума за
дялово разпределение за имот с абонатен № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. * за периода
м.10.2017 г. – м.04.2019 г., от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2020 г. до
заплащнето на 13.08.2021 г., за коята суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № * г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., община
К.с. срещу В. К. В., ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК чл. 79, ал.1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват следните
вземания спрямо ответника за сумата от 11,41 лв., представляваща ½ ч. от главница за
незаплатена сума за дялово разпределение за имот с абонатен № 304814, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Н.“, бл. * за периода м.10.2017 г. – м.04.2019 г., както и за сумата от 2,32 лв.,
представляваща ½ ч. от обезщетение за забава за заплащане на главницата за периода
01.12.2017 г. – 17.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № * г. по описа на ВРС, поради
извършено плащане в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. В. , ЕГН ********** и В. К. В., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. В., ул. „М.“ № ** да заплатят на „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № * сумата 75,00 лв., представляваща сторените в заповедното
7
производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и
сумата от 275,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.“ ООД , ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Л. ж.к. „Л.”, ул. „П. Ал.Ст. № * като трето лице помагач
на страната на ищеца „Т. С.” ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8