№ 15143
гр. ********, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110107713 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от П. П. А., чрез адв. К. Г., против Н.
Х. П., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 3000 лв. (частичен
иск от 10000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, представляващи причинени на
ищцата негативни психични изживявания - чувство на страх, безпомощност,
безпокойство, стрес, както и чувство на унижение и накърнено достойнство, в резултат
на противоправното поведение на ответника на *******., в гр. ********, на светофара
на кръстовището на ул. ************, изразяващо се в отправяне на обиди и псувни
към ищцата, блъскане по багажника и по гюрука на колата, ритане гумите на
автомобила, нанасяне на силни удари по стъклото на автомобила, ведно със законната
лихва върху тази сума от *******. до окончателното й изплащане.
Горните претенции се основават на следните обстоятелства:
На *******., в гр. ********, ищцата се е движила с автомобил по ул. ***** в
посока към ул. *******. Около 09.53 ч. спряла на светофара на кръстовището на ул.
************ и забелязала, че към автомобила приближава, тичайки, ответникът. След
като достигнал автомобила, започнал да нанася силни удари по багажника и по гюрука
на колата, да рита гумите на автомобила, да удря по стъклото на автомобила,
наричайки я „тъпанарка“ и отправяйки й псувни („на майка ти путката“). Ищцата
започнала да снима ответника, заради което той се ядосал и още по-силно започнал да
я обижда. Светофарът светнал зелен сигнал и тя успяла да тръгне. Почти цялото
нападение (обиди, псувни, удари по автомобила) било чуто от съпруга на ищцата,
която провеждала разговор с него посредством системата за водене на разговори в
автомобила. На следващия ден съпругът на ищцата случайно срещнал и разпознал
нападателя от клипа, който бил направен от съпругата му по време на нападението.
Нанесените обиди и псувни накърнили честта и достойнството на ищцата, още повече,
че същите били извършени на публично място, в присъствието на много преминаващи
пешеходци. Нанесените удари по автомобила предизвикали у ищцата основателен
1
страх, че ще бъде пребита, чувство на безпомощност, стрес, засилени от факта, че
обикновено по този маршрут возила и децата си. След инцидента ищцата в
продължителен период от време се е затворила вкъщи, страхувала се е да излиза сама
навън, за да не среща ответника, получавала е сърцебиене и главоболие, страдала от
безсъние, затворила се в себе си, избягвала да контактува с хора.
Претендира се присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника Н. Х. ******, чрез адв. Д.
Д., се изразява становище за неоснователност на иска. Оспорват всички твърдения в
исковата молба освен твърдението, че на *******. ищцата е управлява МПС по ул.
***** в посока към ул. *******, както и че ответникът се е намирал в същия район.
Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение е твърде завишен.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за доказан и
основателен, се прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че
с поведението си ищцата е предизвикала ответника. Твърди се, че сутринта на
*******. ответникът излязъл от дома си на ул. ********, за да разходи кучето си.
Тръгнал по ул. ******************** и ул. ***** ответникът едва не бил ударен от
управлявания от ищцата автомобил. Същата преминала през кръстовището много
бързо, без да намали скоростта на пешеходната пътека и да съобрази участниците в
движението. Цялото й внимание било насочено към телефона, който държала в ръка.
При скоростното преминаване заляла ответника и намиращите се в близост пешеходци
с огромно количество мръсна вода от локвите по улицата. Ответникът много се
уплашил от случилото се, включително за здравословното си състояние, тъй като
последните 2 г. прекарал по болници и лаборатории заради проява на агресивна форма
на заболяването „*******“, заради което бил предупреден, че трябва да пази
изключително много кожата си от замърсяване и да избягва стресови ситуации.
Същият изпаднал в шок, видял как ищцата опръскала още една група хора, помислил,
че през тези улици постоянно преминават деца от близките училища, настигнал
спрелия на светофара автомобил на ищцата и с пръсти почукал по стъклото, питайки я:
„Не видяхте ли, че щяхте да ни убиете? Не виждате ли пешеходните пътеки?
Опръскахте всичките пешеходци…“ Тогава ищцата започнала до го снима с телефона,
ответникът й показал нецензурен знак с ръката и си тръгнал.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От свидетелските показания на съпруга на ищцата ********* се установява, че
на *******., около 10 ч. сутринта, закъснявайки за семейна терапия, ищцата
управлявала автомобила си по ул. *****, като през цялото време на шофирането
разговаряла по телефона със съпруга си посредством системата за водене на разговори
в автомобила марка ********** Когато спряла на светофара на кръстовището на ул.
************, момче, живеещо в района, с брада, облечено с тъмен анцуг и черен
суитшърт с качулка, с куче до него, започнало да удря автомобила на ищцата и да й
отправя заплахи и псувни: „ще те пръсна“, „на майка ти путката“, „олигофренко
проста, какво ме снимаш“, „ще ти пръсна черепа“. Ударите по автомобила и
отправените към ищцата заплахи били непосредствено чути от свидетеля, тъй като
разговорът по телефона със съпругата му все още не е бил прекъснат, а по-късно – и
2
видени от свидетеля на видеозаписа на случката, направен от ищцата с телефона й. На
видеозаписът ясно се виждал и ответникът. От показанията на свидетеля ******** се
установява също, че след инцидента ищцата била в шок, разстроена, изпитвала страх,
притеснявала се да излиза сама навън, будила се нощем, 10 дни не е ходила на работа,
приемала успокоителни лекарства, посещавала психотерапевт ******.
От показанията на доведения от ответника свидетел ******, очевидец на
инцидента, се установява, че ответникът, облечен в тъмни дрехи и черно яке, който
бил на около 60 м. от свидетеля, приближил автомобил, спрял на светофара на ул.
************ и започнал да чука по него, да ръкомаха и да говори нещо на шофьора.
Не е чул точните думи. Автомобилът бил светъл на цвят, но не си спомня точно.
Времето било студено, мъгливо, сумрачно.
От приетото като писмено доказателство по делото свидетелство за регистрация
на МПС марка *******, собственост на свидетеля ********* ********, се установява,
че автомобилът е с цвят „******“. Това представено от ищцата доказателство обаче не
би могло да дискредитира показанията на свидетеля ******, тъй като от една страна
свидетелят изрично казва, че не си спомня точния цвят на автомобила, а от друга – в
свидетелството за регистрация е посочено, че цветът на автомобила е кафяв, но не и
дали същият е тъмно или светло кафяв.
От свидетелските показания на Н.й ***** се установява, че същият видял как на
*******. сутринта, на пешеходната пътека на ул. ***** и ул. ******, минаващ по ул.
***** автомобил изпръскал ответника, кучето му и други хора, които чакали на
пешеходната пътека, за да пресекат, и продължил в посока ул. *******. Ответникът
бил изпръскан от кръста надолу.
От показанията на свидетеля *********, както и от приетите като писмени
доказателства по делото епикриза, издадена от ********* по отношение на ответника
Н. П., 2 бр. протоколи за предписване на лекарства, заплащани от ***** и решение на
специализирана комисия № ****** г. се установява, че ответникът от 6 години страда
от заболяване „*******“, във връзка с което трябва да пази кожата си от наранявания и
зацапвания, и му се провежда лечение, като последно е насочен към комисия за
стартиране на биологична терапия с „******“, по схема. От свидетелските показания
се установява също, че ответникът разказал на свидетеля за инцидента – че ищцата,
докато гледала телефона си, минала бързо с автомобила си по улицата и щяла да
блъсне него и кучето му докато чакат да пресекат, както и че опръскала него, кучето
му и други хора, които били до тях. Н. П. се ядосал от случилото се и отишъл при
ищцата, за да й направи забележка. Тя започнала да го снима с телефона си, което още
повече ядосало ответника.
От правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска по чл. 45 ЗЗД, е
необходимо да са налице следните предпоставки – противоправно деяние, вредоносен
резултат, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, като
единствено винта се презюмира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ищцата е да докаже
наличието на останалите предпоставки.
В случая са налице всички предпоставки за уважаване на иска.
Налице е противоправно деяние от страна на ответника Н. ******, изразяващо
се в отправяне на обиди („тъпанарка“, „олигофренко проста, какво ме снимаш“) и
псувни („на майка ти путката“) към ищцата и нанасяне на удари с ръка по автомобила,
управляван от ищцата, което противоправно поведение на ответника се е реализирало
3
на *******., в гр. ********, на светофара на кръстовището на ул. ************.
Противоправното поведение на ответника предизвикало у ищцата страх, стрес,
притеснение да излиза сама навън, за да не срещне ответника, същата се будила
нощем, 10 дни не е ходила на работа, приемала успокоителни лекарства. И преди
инцидента ищцата е посещавала психолог във връзка със семейна психотерапия, но и
във връзка с процесния инцидент се наложило да посещава психотерапевт – ******.
Не е оборена презумпцията за вина на ответника.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и преценявайки тежестта, обема и
продължителността на причинените на ищцата негативни емоционални изживявания,
психични страдания и неудобства, обстоятелството, че деянието е извършено на
обществено място, възрастта на ищцата и обществено-икономическите условия в
страната към настъпване на деликта, съдът намира, че сумата 2000 лв. би я обезщетила
за претърпените от нея неимуществени вреди.
Възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата е основателно. Съпричиняващото поведение се
изразява в това, че ищцата, говорейки по телефона със съпруга си докато управлява
автомобила (макар и посредством системата за водене на разговори в автомобила), не
е внимавала достатъчно и минавайки покрай пешеходната пътека, намираща се на
кръстовището на ул. ***** и ул. ****** е изпръскала с мръсна вода от улицата
ответника, страдащ от заболяването „*******“, във връзка с което трябва да пази
кожата си от наранявания и зацапвания, и във връзка с което му се провежда лечение,
като последно е насочен към комисия за стартиране на биологична терапия с „******“,
по схема, както и кучето му. Следва да се посочи също, че по делото няма данни, нито
твърдения, след като ответникът отишъл при ищцата същата да се е опитала да разбере
от какво е провокирана реакцията му и/или да се извини за това, че по невнимание е
изпръскала ответника, кучето му и други минувачи.
Степента на съпричиняване на вредоносния резултат от П. П. А. следва да се
определи на 20%, поради което дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се редуцира на 1600 лв.
Поради изложеното предявеният от П. П. А. против Н. Х. ****** по чл. 45 ЗЗД
следва да бъде уважен за сумата 1600 лв. и отхвърлен над тази сума до предявения
размер от 3000 лв. (частично от 10000 лв.)
Върху обезщетението следва да се присъди и законни лихва, считано от
*******. до окончателното му изплащане, на основание чл. 84, ал. 2 и 3 и 86 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
53 % от направените от нея разноски за разглеждане на делото, поради което
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 381,60 лв., съразмерно с
уважената част от иска, която сума включва платени държавна такса за разглеждане на
иска и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат 47 % от направените от
него разноски за разглеждане на делото. Същият претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Възражението на ищцата по чл. 78, ал.
5 ГПК се явява основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
цената на иска и извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия, поради което съдът намира, че дължимите на ответника
4
разноски следва да се определят върху сумата 600 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. С оглед на горното в полза на ответника следва се присъди сумата
282 лв. разноски по делото, съразмерно с отхвърляната част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. ******, ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати
на П. П. А., ЕГН **********, сумата 1600 лв., частично от 10000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на отправяне
на обиди и псувни към ищцата от ответника и нанасяне на удари по автомобила,
управляван от ищцата, което противоправно поведение на ответника се е реализирало
на *******., в гр. ********, на светофара на кръстовището на ул. ************, ведно
със законната лихва от *******. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
над сумата 1600 лв. до претендирания размер от 3000 лв., частично от 10000 лв.
ОСЪЖДА Н. Х. ******, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на П. П. А., ЕГН **********, сумата 381,60 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Н. Х. ******, ЕГН **********, сумата 282 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5