РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Бургас, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120100959 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. Б. Б. против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с която са предявени искове по чл.439 от ГПК.
С разпореждане № 2171/18.02.2022 г. съдът е оставил производството без движение,
като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с препис за
ответника, да отстрани нередовностите на исковата молба, както следва: да уточни колко са
ищците – един (СТ. Б. Б.) или двама (СТ. Б. Б. и И. А. К.); ако ищецът е един, а именно СТ.
Б. Б., да коригира петитума на исковата молба в този смисъл; да уточни петитума на
исковата молба – колко вземания на взискателя касаят исковете, защото по реда на чл. 439
от ГПК длъжникът може да установява само несъществуване на изпълняемо право – на
вземането, за което е издаден изпълнителният лист и за принудително осъществяване на
което е образувано изпълнителното производство; да представи доказателства за платена
държавна такса по всеки един иск (за всяко едно вземане) в размер на 4% от размера на
вземането, но не помалко от 50 лева.
На 04.03.2022 г., в указания срок, по делото постъпва уточняваща молба от ищеца,
към която са приложени доказателства за платена държавна такса. Уточнява се, че ищецът е
само един и това е С.Б.. Тъй като обаче не са изпълнени всички указания на съда, с
разпореждане № 2800/07.03.2022 г. съдът отново е оставил производството без движение с
указание до ищеца да уточни в сумата от 5235,53 лева лихви какви вземания се включват –
договорна лихва, санкционираща лихва, заемни такси, разноски, законна лихва или други,
като посочи размер на всяко вземане, за което е издаден изпълнителен лист. На 08.03.2022 г.
по делото постъпва уточняваща молба от ищеца, в която посочва, че исковете касаят две
вземания на ответника – за главница и за законна лихва върху нея за периода 27.10.2010 г. –
11.01.2022 г. в размер на 5235,53 лева. Ищецът не предявява иск досежно сумата от 131 лева
разноски в изпълнителното производство.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, с който се
оспорват исковете.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2010 г. съдия при Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист въз
основа на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 28.01.2010 г. по ч. гр. дело № ***/2010 г. по описа на
БРС, с който СТ. Б. Б. и И. А. К. са осъдени да заплатят солидарно на „***“ ЕАД сумата от
6735,47 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
31.05.2007 г. между първия длъжник в качеството му на кредитополучател и банката, както
и договор за поръчителство към него от същата дата, сключен между банката и втория
длъжник, ведно с лихва в размер на 730,65 лева за периода от 06.05.2009 г. до 26.01.2010 г. и
санкционираща лихва в размер на 260,05 лева за периода от 06.05.2009 г. до 26.01.2010 г.,
както и заемна такса в размер на 35 лева и законна лихва върху главницата от 27.01.2010 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 155,22 лева разноски по делото за заплатена
държавна такса.
По молба на кредитора „***“ ЕАД от 25.03.2010 г. е образувано изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ Д.Н. (за краткост ИД) въз основа на посочения по-горе
изпълнителен лист. С молбата на ЧСИ Н. са възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Б. на 04.05.2010 г. На 01.04.2010 г.
е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Б.
в „***“ ООД. На 14.04.2010 г. е наложен запор на МПС на Б.. На 20.02.2012 г. е изпратено
запорно съобщение до „***“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Б., което е получено от дружеството на 22.02.2010 г. Съобщение с наложения запор на
трудовото му възнаграждение е получено от Б. на 24.02.2010 г. На 28.03.2012 г. по ИД
постъпва сума в размер на 137,50 лева за погасяване на задължението на Б., част от която,
122,62 лева, е преведена на кредитора.
С постановление от 20.08.2012 г. на ЧСИ по ИД дружеството „***“ ЕООД е
присъединено като взискател, тъй като банката му е прихвърлила с договор за цесия
вземането срещу солидарните длъжници Б. и К..
На 04.07.2013 г. е изпратено запорно съобщение до „***“ ООД за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на Б., което е получено от дружеството на 11.07.2013 г.
Съобщение с наложения запор на трудовото му възнаграждение е получено от Б. на
12.07.2013 г. Дружеството „***“ ООД превежда по ИД суми за погасяване на задължението
на длъжника Б., като последното плащане е от дата 15.06.2016 г., а тази сума е преведена на
„***“ ЕООД на 16.06.2016 г.
С разпореждане от 21.06.2021 г. по ИД ЧСИ прекратява изпълнителното
производство по отношение на взискактеля „***“ ЕАД, като заличава това дружество като
страна по ИД, като конституира „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по ИД. Със
същото разпореждане изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия (последно изпълнително действие, извършено на 04.07.2013 г.,
последно плащане по запор от 15.06.2016 г.). Запорът на автомобил, собственост на Б., е
отменен на 14.01.2022 г.
Върху изпълнителния лист ЧСИ прави отбелязване, че ИД е образувано на 25.03.2010
г., а е прекратено на 22.07.2021 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на същия изпълнителен лист, по молба с вх. № 37089/22.10.2021 г. по
описа на ЧСИ Д.Н., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е образувано изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ Д.Н. (за краткост ИД 2). Покана за доброволно изпълнение е
връчена на Б. на 01.02.2022 г., като към същия момент дължимата главница е в размер на
6735,47 лева и 5235,53 лева законна лихва. Запорни съобщения са изпратени през месец
2
март 2022 г. до две банки.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Ищецът длъжник твърди, че вземанията на кредитора ответник са погасени по давност.
Ищецът не твърди, че договорите за цесия не са му известни. Ако беше така, нямаше
да предяви иск срещу цесионера, а срещу цедента. Извън горното, с получаване на отговора
на исковата молба, цесиите са съобщени на ищеца.
Според разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба е приложима
както, ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено със
заповед за изпълнение, влязла в сила като невъзразена от длъжника – в този смисъл
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о. Тъй като
вземането за главница на кредитора е установено с издадена заповед за изпълнение, която е
влязла в сила, то погасителната давност е 5 години и започва да тече от влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да го прогласи в постановление, когато установи осъществяването на
съответните правно-релевантни факти.
С молбата за образуване на ИД взискателят възлага на ЧСИ на основание чл.18, ал.1
от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. По своята правна същност запорът върху
вземане на длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за
удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от работодателя на ищеца във връзка
с наложения запор по ИД представляват плащания от трето лице в резултат на извършени
изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл, всяко
постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на
висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва
погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – аргумент от Определение
№ 731 от 13.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1325/2018 г., II т. о. За последно сума от
работодателя на Б. по наложения запор постъпва по ИД на 15.06.2016 г. Следователно ИД е
прекратено по право на 16.06.2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога го е направил. Този акт (в случая от 21.06.2021 г.) има декларативно, а не
конститутивно действие.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК (за краткост ТР № 2), когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Със същата точка се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, според което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. В
цитираната т.10 от ТР № 2 е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира. Следователно от 15.06.2016 г. започва да тече нов срок на погасителна давност, който
следва да изтече на 15.06.2021 г.
С Определение № 60469 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2040/2020 г., II т. о. е
3
допуснато касационно обжалване по въпроса „Конституирането на нов взискател по
образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“. До настоящия момент няма произнасяне на
ВКС по този въпрос. Според настоящия съдебен състав искането за констиутиране на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД от 10.06.2021 г., по което ЧСИ се е произнесъл с разпореждането от
21.06.2021 г., не прекъсва давността, защото то е с правно основание чл.429, ал.1 от ГПК, а
не с правно основание чл.456 от ГПК. В случая не е налице присъдиняване на кредитор, а
заместване на такъв поради настъпило частно правоприемство – цесия, което не може да
ползва ответника като действие, годно да прекъсне давността. Новият взискател се ползва от
извършените до момента изпълнителни действия.
По възражението на ответника, че е подал молба за образуване на ИД 2 през
месец юли 2021 г.:
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че е изпратил молба за образуване
на ИД 2 на 16.07.2021 г. ЧСИ потвърждава, че писмо от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
товарителница № 0100013843474/16.07.2021 г. е получено от негов служител, а именно Е.С.,
на 21.07.2021 г. Видно от материалите по ИД 2, приложени към настоящото дело, в тях не се
съдържа молба от дружеството ответник от 16.07.2021 г., без значение нейното съдържание.
Вярно е, че молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за образуване на ИД 2 е с изходящ номер
от дата 08.07.2021 г., но няма как тя да е изпратена на 16.07.2021 г. и към нея да е приложен
оригинал на изпълнителния лист, защото видно от отбелязването върху този документ,
„предходното“ ИД е прекратено на 22.07.2021 г., т.е. очевидно отбелязването от ЧСИ може
да бъде извършено след като ИД е прекратено, т.е. най-рано на 22.07.2021 г. На следващо
място, по делото е приета по искане на ответника (с молба от 10.05.2021 г.) справка от
входящия регистър на ЧСИ Д.Н. за дата 02.07.2021 г., от която е видно, че на посочената
дата не е постъпвало искане от дружеството ответник във връзка с ИД 2.
Ето защо възражението е неоснователно и следва да се приеме, че молба за
образуване на ИД 2 е входирана при ЧСИ на 22.10.2021 г.
По приложението на Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (за краткост Закона):
Според чл.3, т.2 от Закона за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ след дата
15.06.2021 г., когато изтича 5-годишният давностен срок за вземането за главница. Ето защо
давността за вземането за главница е изтекла на 24.08.2021 г., а както вече се посочи,
молбата за образуване на ИД 2 е подадена на 22.10.2021 г., поради което вземането за
главница е погасено по давност, което води след себе си погасяване на вземането за законна
лихва върху тази главница.
Исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото само ищецът има право на разноски, които са в размер на
948,08 лева, съобразно списък с разноските по чл.80 от ГПК, от които 484,08 лева държавна
такса и 500 лева адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед материалния
интерес по делото – аргумент от чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди в
неговата цялост.
4
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че СТ. Б. Б., ЕГН – **********, не дължи
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 6735,47 лева (шест хиляди
седемстотин тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща вземане
за главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2007 г., и сумата от
5235,53 лева (пет хиляди двеста тридесет и пет лева и петдесет и три стотинки),
представляваща вземане за законна лихва върху главницата за периода 27.01.2010 г. –
11.01.2022 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист на 01.02.2010 г. по ч. гр. дело
№ ***/2010 г. по описа на БРС и които вземания са предмет на изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ Д.Н., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на СТ. Б. Б., ЕГН
– **********, сумата от 948,08 лева (деветстотин четиридесет и осем лева и осем стотинки)
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5