Определение по дело №388/2020 на Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260064/13.10.2020г

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно ч. гр. дело № 388/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл.83 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Кристиан Иванов Д., чрез процесуалния му представител адв. П. против определение № 260304/03.08.2020г. на ОС - Варна, постановено по т.д. № 2040/2019г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване за горницата над 1 073.99 лева до пълния размер от 2 147.99 лева, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалвания съдебен акт, оспорвайки извода на съда, че жалбоподателят е в състояние да заплати половината от дължимата държавна такса. Твърди се, че от представените доказателства за семейно и имуществено състояние категорично се установява, че е налице обективно и трайно състояние на липса на финансови средства за покриване и на тази част от задължението му. Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и уважаване на молбата по чл.83 ал.2 ГПК в цялост.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна -  Гаранционен фонд.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата за основателна по следните съображения:

С обжалваното определение ОС - Варна се е произнесъл по искане с правно основание чл.83 ал.2 ГПК, направено пред него, в качеството му на администриращ съд по отношение на подадена от жалбоподателя въззивна жалба срещу постановеното по т.д. № 2040/2019г. решение, с което К.Д. е осъден да заплати на Гаранционен фонд суми в общ размер на 107 399,64 лева, представляващи изплатени от фонда обезщетения за причинени от ответника на трети лица вреди в резултат на ПТП, вкл. лихви и разноски, на основание чл.558 ал.7 КЗ, ведно със законната лихва върху тях, считано от 11.12.2019г.

От представените с молбата за освобождаване от дължимата държавна такса писмени доказателства, както и служебно събраните такива от първоинстанционния съд се установява, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение, по което получава БТВ в размер на 650 лева. За периода м.12.2019г. - м.05.2020г. същият е получил средномесечен нетен доход в размер на 424.69 лева, както и сумата от 546.77 лева, включваща изплатена еднократна помощ за раждане на дете и обезщетения за временна неработоспособност. Не притежава недвижимо имущество или движимо такова на значителна стойност, както и няма спестявания в банкови институции. Семейството му е тричленно, като съпругата му е в отпуск за отглеждане на дете до 1 год. и съгласно декларираното от жалбоподателя получаваното от нея обезщетение към този момент и до м.11.2020г. е в размер на около 1 500 лева. Същата притежава 1/2 ид.ч. от апартамент, който се ползва от трето лице и не реализира доходи от това имущество. Твърди се, че тя заплаща и издръжка за свой родител в размер на 280 лева, както и че има задължения по договор за банков кредит, за които обстоятелства не са представени доказателства.

Няма наведени твърдения и данни относно здравословното състояние на жалбоподателя.

При така установеното имуществено и семейно състояние на жалбоподателя, при отчитане релевантните критерии по см. на чл.83 ал.2 ГПК и официалните данни на Института за социални и синдикални изследвания относно минималните средства за издръжка на едно домакинство /2 504 лв. за четиричленно семейство към м.06.2020г., респ. 626 лв. за едно лице/, съдът намира, че същият не е в състояние да заплати изцяло дължимата по подадената от него въззивна жалба държавна такса, която е в размер на 2 147.99 лева. Общият месечен доход на семейството е около 1 900 лева, същото не притежава банкови влогове и недвижимо имущество, от което да реализира приходи. Следователно жалбоподателят не разполага с достатъчно финансови средства за покриване задължението му към съда, поради което и искането му за освобождаване от заплащане на пълния размер на следващата се държавна такса е основателно.

С оглед на изложеното първоинстанционното определение в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което Кристиан Д. да бъде освободен от заплащането и на остатъка от 1 073.99 лева.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ОТМЕНЯ определение № 260304/03.08.2020г. на ОС - Варна, постановено по т.д. № 2040/2019г. в частта, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване за горницата над 1 073.99 лева до пълния размер от 2 147.99 лева, на основание чл.83 ал.2 ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

            ОСВОБОЖДАВА К.И.Д., ЕГН ********** от заплащането на дължимата за въззивното обжалване държавна такса и за горницата над 1 073.99 лева до пълния й размер от 2 147.99 лева, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: