Решение по дело №5/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК (Административно-процесуалния кодекс), във връзка с чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Производството по делото е образувано по жалба на А. С. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/204#14 от 28.11.2023г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата са изложени доводи за постановяването на оспорения акт в нарушение на изискванията за форма, на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че актът не е мотивиран, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за решаването на въпроса, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение е прави възражение за прекомерност на размера на платеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото няма спор, че жалбоподателят е бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 224807 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Бил е одобрен за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2015, с поет 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности (чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. - по надолу в текста - Наредба № 4 от 24.02.2015 г.) .

Няма спор също, че през първата година от ангажимента за кампания 2015 г. на жалбоподателя е изплатена сумата 7413.26 лева; за втората година от ангажимента по заявление за кампания 2016 г. му е изплатена сумата 12308.55 лева. За кампании 2017, 2018 и 2019 г. не са оторизирани суми за плащане.

От страна на ответния орган е било открито производство по прекратяване на ангажимента за кампания 2019 г., приключило с издаването на акт с изх. № 01-6500/204 от 18.01.2022 г., с който е отказана финансова помощ и прекратен е поетия от жалбоподателя биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“. Актът е бил оспорен през Административен съд-Силистра и отменен като незаконосъобразен с Решение № 38 от 21.04.2022 г. по адм. д. № 27 / 2022 г., тъй като при издаването му не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в акта да бъдат посочени фактическите и правни основания за издаването му. След отмяната е постановено изпращане на преписката за ново произнасяне по същество от административния орган. Решението на първата инстанция е потвърдено при касационното оспорване с Решение № 1510 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5269/2022 г.

Във връзка с дадените от съда указания ответният орган е постановил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с № 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г. При постановяването на този акт е прието, че от страна на жалбоподателя не е изпълнено изискването по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата, подпомаганите лица поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. В таблица са изброени парцелите, за които жалбоподателят е заявил подпомагане по мярката, като за всички тях е отразено, че липсват сертификати. На това основание ангажиментът е прекратен. От страна на жалбоподателя са направени постъпки за оспорването на акта, но с Определение № 366 от 08.04.2024 г. по адм. д. № 61/2024 г. жалбата е приета за просрочена, респ. е оставена без разглеждане и образуваното производство е прекратено. Определението на първата инстанция е потвърдено при касационното оспорване с Определение № 6751 от 04.06.2024 г. по адм. д. № 496 /2024 г.

Последвало е издаването на оспорения акт, в който е възпроизведена горната фактическа обстановка: изтъкнато е, че лицето е бенефициер по мярка 11 „Биологично земеделие“, като одобрен за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ за първи път за кампания 2015 г. Посочено е, че биологичните направления се изпълняват за срок от пет години, считано от началото на годината на подаване и одобрение на заявление за подпомагане през първата година. Според органа А. И. не е изпълнил задължението си до края на ангажимента да получи поне веднъж сертификат за съответствие на произведената растителна продукция с правилата на биологичното производство и това съставлява основание по чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. за едновременното прекратяване на ангажимента и предприемането на действия по възстановяването на получената финансова помощ за първите две години в общ размер на 19721.81 лева, в който смисъл се е произнесъл.

Оспорването на посочения Акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съвкупната преценка на член 15, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП сочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно допустимо и поставено в прерогативите на изпълнителния директор на ДФЗ или оправомощено от него длъжностно лице. В случая обаче с приложения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. с № 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г. ангажиментът вече е бил прекратен. Посоченият акт е влязъл в сила, поради което е проявявил своето действие, станал е окончателен не може последващо да бъде оттеглен, отменяван, изменян произволно или по волята на издателя си. Това може да стане само при изрично определените от закона условия и ред, които в случая не са налице. Ето защо процесният акт, в частта, в която повторно се прекратява биологичният ангажимент, се явява нищожен и съдът е длъжен да обяви тази нищожност съгласно чл. 168, ал. 2 АПК (в този смисъл Решение № 2848 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13950/2009 г., Решение № 2952 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12393/2018 г. и много други).

Досежно втория акт, предмет на оспорване в настоящото производство, а именно – Актът за установяване на публично държавно вземане, съдът намира следното:

От приложената по делото Заповед № 03-РД/3203 от 24.07.2023г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (т. 5) е видно, че на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва писма, с които се открива административно производство по няколко мерки, в това число и мярка 11 "Биологично земеделие", с което едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяването на получената финансова помощ по съответното направление. От приложения протокол № 215 от заседанието на УС на ДФЗ, състояло се на 13.07.2023 г. се установява, че П. С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на посочените документи и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП съдът намира, че процесният акт е издаден от надлежно овластено лице, действало в рамките на предоставените му правомощия. В тази връзка оплакванията на жалбоподателката за липса на компетентност на издателя на акта са необосновани.

Оспореният акт е издаден в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност да направи възражения и доказателства във връзка с тях (л. 107).

Не се установява и твърдяното от жалбоподателя противоречие на акта с материалния закон. В случая основанията за прекратяване на биологичния ангажимент не могат да бъдат обсъждани. При наличието на прекратен ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата , ответният орган е бил длъжен да предприеме необходимите действия за събиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ - чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП. Според чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 сертификат за съответствие на произведените продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. В случая видно от акта за прекратяване на биологичния ангажимент е обстоятелството, че за нито един от имотите, с които жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по мярка 11, не са представени сертификати. Следователно е необходимо да възстанови изцяло получената до момента помощ, изплатена му за кампании 2015 и 2016 и възлизаща на 19721. 81 лв., видно от доказателствата за извършени плащания (л. 271-275), в какъвто смисъл се е произнесъл и ответния орган. В тази връзка съдът приема, че актът е постановен при наличието на изискуемите в закона предпоставки и при съблюдаване регламентираните параметри относно размера на вземането.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт, в частта, в която повторно се прекратява биологичният ангажимент, следва да се обяви за нищожен, а в частта установяваща размера на подлежащото на възстановяване подпомагане, е издаден при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба в тази част е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от двете страни за разноски, такива следва да се присъдят по компенсация. С оглед констатираната нищожност на първия от двата оспорени административни акта и законосъобразността на втория, на всяка от страните следва да се присъдят половината от сторените разноски. Възражението за прекомерност, което е направено от ответния орган, е неоснователно, тъй като предвид оценяемия интерес и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (която е била в сила към момента на подписването на договора за правна защита и съдействие и плащането на възнаграждението) минималният размер на възнаграждението възлиза на 2174.96 лв., а в случая е платено възнаграждение в размер на 2250. 00 лева, върху който е начислено ДДС, който размер не може да се счете за прекомерен. Съгласно представения списък на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 1360. 00 лева (1/2 от 2720. 00 лева), а на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лева (1/2 от 300 лв. – чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ). При прихващане на насрещните вземания за разноски, на жалбоподателя следва да се присъди сумата 1210. 00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт № 01-6500/204#14 от 28.11.2023г., за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно вземане издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която е прекратен ангажимента на А. С. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово по мярка 11 „Биологично земеделие“.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово срещу Акт № 01-6500/204#14 от 28.11.2023 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно вземане., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА, в която му е вменено задължение за възстановяването на публично държавно вземане в размер на 19721. 81 (деветнадесет хиляди седемстотин двадесет и един лв. и осемдесет и една ст.) лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство“ за кампании 2015 г. и 2016 г.

ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" гр. София да заплати на А. С. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Дулово, разноски по делото размер на 1210. 00 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.