Решение по гр. дело №4235/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3876
Дата: 3 ноември 2025 г.
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20253110104235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3876
гр. Варна, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110104235 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба с обективно съединени искове на основание чл.143, ал.2
и чл.149 от СК от страна на ищеца Б. М. И., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ в
качеството си на баща и законен представител на детето М. Б. М., ЕГН **********, чрез
адвокат В. Т. от АК - Варна, против ответницата Е. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адвокат Д. М. от АК - Варна.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са родители на децата М. Б.М. –
пълнолетна и М. Б. М., родена на ***. Родителите съжителствали на съпружески начала, но
се разделили през 2015 г., като от този момент ищецът, заедно с малолетното дете живеели в
К.Н.. От 2017 г. ищецът живеел с И.Т.И..а, с която на *** г. сключил граждански брак, и с
която имал родено дете – Б.Б.М.., родена на 08.05.2019 г. Ответникът и неговата съпруга,
заедно с общото си дете, както и заедно с детето М. Б. М., а и с детето на съпругата му – В.С.
Н., род. през 2013 г., живеели в общо домакинство в къща на адрес ***.. Детето М.
понастоящем било на 15 години, като през учебната 2023/2024 г. била ученичка в 7б клас в
училище ***, община Х., а сега ученичка в осми клас в същото училище. Тя посещавала
редовно учебните занятия, с малко отсъствия от часовете. Детето М. се справяло добре в
училище по всички предмети, имало социални контакти в училище като в междучасията
играело футбол с класа и се справяло също добре. От месец 2015 г. ищецът изцяло поел
грижата и издръжката на детето, но понастоящем нуждите на детето от издръжка
чувствително се увеличили. Освен ежедневните средства за издръжка и храна, за детето
били необходими и финансови средства за закупуването на дрехи, облекла, обувки, учебни
пособия и материали, тетрадки, книги, електронни пособия, в някои случаи лекарства и др.
Също така детето било със специфични потребности, тъй като имало здравословни
проблеми със зъбите, поради което се е наложило бащата да потърси услугите на ортодонт.
1
Било проведено и все още се провеждало дългосрочно лечение, като първоначално бил
изготвен план за лечение, а впоследствие на детето бил поставен и апарат на цялата челюст,
като се налагало многократно посещение при ортодонт. За последните година и половина за
ортодонтско лечение на детето бащата заплатил суми в размер над 9500 н.к.. Ищецът се
стремял да осигури средства за издръжката на детето от спестявания и от трудова дейност.
Освен за детето М., той полагал непосредствени грижи и издържал и детето си Б.Б.М..,
както и детето на съпругата му от предходен брак – В.. Ответницата не проявявала никаква
грижа и не предоставяла никакви финансови средства за детето М., нито пък изпращала на
детето някакви подаръци. Ответницата била в трудоспособна възраст и работела. Тя не
страдала от някакво заболяване, намаляващо работоспособността й. Тя била майка на
непълнолетно дете, като в нейна тежест нямало други задължения за издръжка на трети
лица. Ищецът смята, че е във възможностите на ответницата да заплаща издръжка на детето
М. в размер по-висок от минимално определения в страната към настоящия момент размер
на издръжка за едно непълнолетно дете.
Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата заплаща в полза на детето М. Б. М. месечна издръжка от 350 лв.,
платими чрез нейния баща и законен представител Б. М. И., считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 31.03.2025 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване. Също така ищецът моли ответницата да бъде осъдена да
заплати в полза на детето М. Б. М. издръжка за минало време, считано една година преди
подаване на исковата молба в съда, а именно: от 31.03.2024 г. до 30.03.2025 г., включително,
като претендираната сума е общо в размер на 4200 лв., платими чрез нейния баща и законен
представител Б. М. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. Ищецът моли и да му
бъдат присъдени съдебните разноски.
В депозирания от ответницата писмен отговор същата оспорва твърденията на ищеца.
Сочи, че след раздялата между нея и ответника тя не успявала да се свърже с детето и
бащата, въпреки, че правила постоянни опити за това. Детето нямало телефон, а бащата
категорично отказвал да отговаря на обажданията на майката. Опити да се свържат с
ответника правили и сестрата на ищцата, както и голямата дъщеря на ответника – М. Б.М..
Но ответникът се криел и отказвал всякакъв контакт между майката и детето М.. През 2024 г.
ищцата и бабата по майчина линия на М.М. изпратили колет на детето, но ответникът се
обадил на ответницата и заявил, че няма да приеме колета за детето. Месец по късно ищцата
изпратила пощенски запис на името на ответника с опредЕ. сума за детето М., но М. отново
се обадил и с агресивен тон заявил, че ответницата трябва да се откаже от изпратения запис.
С цел да не навреди на детето, ответницата с нежелание и под въздействие на изпитвания
страх, приела обратно изпратения колет и изпратения пощенски запис. Ответницата сочи, че
никога не е отказвала и постоянно прави опити да се грижи за детето М.. Сочи, че е готова е
на всякакви варианти за заплащане на издръжка за детето, но изключително много държи да
2
има контакти с детето М. на живо, както и и чрез съвременните средства за комуникация.
Предвид така изложените обстоятелства ответницата моли исковата претенция да бъде
отхвърлена, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно е от представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане №*** от Община Варна, че детето М. Б. М., е родено на ***. в гр.
Варна, като негови родители са Е. Т. Н. и Б. М. И..
Не е спорно между страните, а и се установява от свидетелските показания на
свидетелите И.М.К. – сестра на ищеца и М. Б. Т. – дъщеря на страните, че ищецът и
ответницата са се разделили през 2015 г., като тогава по- по-малкото им дете М. дете е
останало при бащата. Впоследствие ищецът се установил да живее в Н., а ответницата в А..
От представените от страна на ищеца удостоверение за раждане №**********/*** г.,
изд. от Община Белослав, обл. Варна и удостоверение за сключен граждански брак от *** г.
издадено от Община Долни чифлик, се установява, че ищецът на *** г. е сключил
граждански брак с И.Т.Г., а на 08.05.2019 г. е било родено детето Б.Б.М.., чиито родители са
ищецът и И.Т.Г.. Доказва се също така от свидетелските показания, че в семейството на
ищеца, освен децата М. Б. М. и Б.Б.М.., живее още дъщерята на И.Т.Г. от предходно нейно
съжителство която е на 12 години, като ищецът и съпругата му се грижат и за трите деца.
Доказва се от представеното Удостоверение, изд. от училище *** №*** г., че детето М.
Б. М. е ученичка в посоченото училище. Отразено е в удостоверението, че детето живее
близо до училището и ходи пеш до училището и обратно всеки ден; има малко отсъствия от
часовете; учи добре и е отговорна и трудолюбива; с лекота работи по всички устни
дисциплини, вкл. н. език; активна е в часовете по спорт. От удостоверение, издадено от
същото училище №*** г. е видно, че детето М. е ученичка в 9-и клас в училището и
посещава занятията според норвежката учебна програма. Започнала е обучението си в
посоченото училище като ученичка в 5-и клас на 1 август 2021 г., а настоящата учебна
година, през която тя е ученичка в 9-и клас, е започнала на 1 август 2025 г. От показанията
на свидетелката И.М.К. се установява, че детето посещава допълнителни занимания по
хандбал и английски език, които са извън училищното обучение, за които ищецът заплащал
месечно около 500 евро.
От представените по делото 4 бр. фактури и 2 бр. уведомления за ортодонтско лечение
се доказва, че М. Б. М. има здравословен проблем със зъбите и от 2022 г. посещава ортодонт.
Провеждано било дългосрочно лечение с първоначално изготвен план на лечение,
включващо поставяне на апарат на цялата челюст, които за 2024 г. са в размери 1774 н.к., 448
и 2339 н.к..
В показанията на изслушаните по делото свидетели се съдържат данни за това, че
понастоящем ищецът е единственият работещ в неговото семейство, който осигурява
издръжката за цялото семейство, а съпругата му не работела в момента. Ответницата също
3
понастоящем не работела, била в процес на търсене на работа. Съжителствала с мъж, с
когото живеела в А. и имала непълнолетно дете. По делото липсват доказателства за размера
на реализирания месечен доход от ищеца, както и за дохода, с който месечно разполага
ответницата.
Не се доказва от събраните доказателства в период от година назад, преди подаването на
исковата молба, ответницата да е предоставяла средства за издръжка на детето М. Б. М., да е
закупувала вещи за детето, или да е извършвала разходи в полза на детето. От показанията
на свидетелката М. Б. Т. се установява, че ответницата правила опити да изпрати колет за
детето М., както и да се свърже с детето или с ищеца, за да изпрати средства, но ищецът
отказвал да ги приеме. През 2018 г. тя изпратила колет, който ищецът изхвърлил, на
предложенията на ответницата да изпрати пари, ответникът отговарял, че няма нужда. Това
било през 2017 г., а през последните години между страните нямало никаква комуникация.
При така установените данни на база посочените по-горе доказателства, съдът намира,
че предявеният иск на основание чл.143, ал.2 от СК е основателен и доказан. Безспорно е, че
ответницата е родител на детето М. Б. М. и като такава тя е задължена да издържа детето си,
независимо дали е работоспособна. Безспорно е също, че от 2015 г. детето живее със своя
баща, който го отглежда и единствен осигурява издръжката му. За да определи издръжката,
необходима за детето съдът съобразява потребностите на детето, както и от възможностите
на родителите да заплащат издръжка. В случая следва да се отчита, че детето е в ученическа
възраст и освен необходимите средства за облекло, храна и битови нужди, се нуждае от
средства, свързани с училищната подготовка, както и има потребности от спорт, забавления
и развлечения. В случая детето посещава извънкласни занимания, изискващи допълнително
средства. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че за детето е налице и необходимост
от средства за ортодонтско лечение. Относно доходите на родителите е установено, че
бащата е работещ и без съмнение реализира доход, размерът на който, предвид липсата на
конкретни данни по делото, съдът приема, че е средният, установен за страната. Следва да се
отчете обстоятелството, че ищецът е родителят, който полага непосредствените грижи за
детето, както и, че има и друго непълнолетно дете, за чиято издръжка се грижи. За
ответницата е установено, че е безработна, но доколкото същата е в работоспособна възраст
и няма данни да е с влошено здраве или да съществува някаква друга пречка,
възпрепятстваща реализацията на доходи, съдът приема, че тя може да реализира доход над
размера на минималната работна заплата за страната. Относно ответницата също следва да
се отчете обстоятелството, че тя има задължение за издръжка и към друго непълнолетно
дете. При тези данни съдът намира, че претендираният от ищеца размер на издръжка за
детето М. Б. М. е адекватен на потребностите на детето и на възможностите на ответницата
да заплаща такава, поради което искът по чл.143, ал.2 от СК като основателен и доказан
следва да се уважи. Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща за детето ежемесечна
издръжка от 350 лв., платими чрез ищеца, като баща и законен представител на детето,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.03.2025 г., с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
4
до настъпване на основание за изменение или прекратяване.
Относно претенцията за издръжка за минал период, то същата е доказана по основание,
тъй като е установено по делото, че страните са се разделили през 2015 г. и от тогава детето
живее при ищеца, който и се грижи за него. Предвид разпоредбата на чл.149 от СК издръжка
за минал период може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска, в
случая от 31.03.2024 г. до 30.03.2025 г., за който период е и претенцията на ищеца. Доказва
се, че ответницата не е заплащала издръжка за детето през посочения период. Съдът приема
за недоказани нейните твърдения, че тя се е опитвала да изпрати средства, но те не са били
приети от ищеца. Такива факти действително се установяват, но в периоди предхождащи
исковия период от година назад преди подаване на исковата молба. Установява се, че в
последните години страните въобще не са комуникирали. Предвид това не може да се
приеме, че ответницата е правила опити да изпълнява задължението си за издръжка на
детето, но е била препятствана от ищеца. Предвид това и съобразявайки потребностите на
детето и възможностите на родителите му за издръжка, при обстоятелствата, изложени по-
горе, съдът счита, че издръжката, която ответницата дължи за детето за минал период, а
именно за периода от 31.03.2024 г. до 30.03.2025 г., е в размер на 350 лв. месечно. Предвид
това ответницата следва да бъде осъдена да заплати за детето издръжка за посочения период
в посочения месечен размер, като за целия период общата дължима сума е от 4200 лв., която
сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба – 31.03.2025 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски от 500 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху присъдения
размер на издръжката за бъдеще от 504 лв., а за издръжката за минал период – в размер на
168 лв., или общо държавна такса от 672 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща ежемесечна издръжка за
детето си М. Б. М., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б. М. И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, считано от
31.03.2025 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Е. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати за детето М. Б. М., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител Б. М. И., с ЕГН **********, с адрес:
***, издръжка за минал период, а именно за периода от 31.03.2024 г. до 30.03.2025 г., в общ
размер от 4200 лв. /четири хиляди и двеста лева/, ведно със законната лихва, считано от
подаването на исковата молба – 31.03.2025 г. до окончателното плащане.
5
ОСЪЖДА Е. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Варна
държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 672 /шестстотин
седемдесет и два/ лева.
ОСЪЖДА Е. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б. М. И., с ЕГН
**********, с адрес: ***, направените по делото разноски от 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6