№ 137
гр.С. , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря С. М. Д.а
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500139 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№90132/30.03.2021г. от А.
И. К. ЕГН-**********,с постоянен адрес с.З., общ.Ч., облС.,чрез адв. Б. М.
против решение № 9005 /15 март 2021 г. по гр.д. № 153 /2019 Г. по описа на
районен съд гр. Ч. Обжалва решението спрямо като неправилно .поради
това,че не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск.Твърди
,че не е собственик на имота и го е прехвърлил преди завеждане на това дело.
Тъй като по нотариален акт № 2 том ІІІ ,рег. № 2970 , нот. дело № 387 от 2018
г. собственик е И. К. искът е насочен спрямо него и счита ,че той е
материалноправно лигитимиран да отговаря по иска.Моли въззивния съд да
отмени решението на Чепеларския районен съд спрямо А.И. К. като
неправилно постановено и му присъди разноски по делото за първа
инстанция, в която е представляван от адвокат.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№90178/28.04.2021г. от А.А. Ф. от с.З., общ.Ч., облС. и С.Л. П. С.Л. П. от
гр.П., ж.к.’’Т.” бл.№251, вх.”А”, ет.6, ап.16,чрез адв.Н.П. ,която моли
въззивният съд да остави без уважение въззивиа жалба вх.
№90132/30.03.2021год., депозирана от АС. ИВ. К. срещу решение
№9005/15.03.2021год. на районен съд Ч., постановено по гр.д.№153/2019год.,
като неоснователна, да потвърди като правилно и законосъобразно решението
на първоинстанционния съд, както и да присъди на доверителите и
1
направените от тях разноски пред въззивната съдебна инстанция.Счита ,че са
неоснователни твърденията па жалбоподателя А.И. К., че решението па
първоинстанционния съд било неправилно, тъй като същият не бил
материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, защото не бил
собственик на имота, поради обстоятелствотоq че по нот.акт №2, том III, per.
№2970, дело №387/19.12.2018год., собственик бил И. К. и че именно И. К. е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска.Счита, че е недопустимо
едва с въззивната си жалба ответникът да навежда такива твърдения, имайки
предвид, че в развилото се пред първоинстанционния съд съдебно
производство такива твърдения, а и възражения в тази насока не са били
направени.Твърди ,че още при завеждане на исковата молба от доверителите
и, искът е бил насочен както срещу жалбоподателя А.И. К., така и срещу А. Ч.
Х.-закупили процесния имот от И. Д. К. с праводател на И.А. К. Нот.акт №74,
том III, рег.№2896 по д.№452/2010год. Установява ,че доверителите и са
счели, че този нотариален акт не е произвел целеният вещно- транслативен
ефект, тъй като имота е придобит от несобственик, при положение, че те
притежават право на собственост върху имота в качеството им на наследници
на С. К.а и А. К..Моли съда да обърне внимание ,че от проекта за доклад по
делото, който не е оспорен от страните и е бил обявен от районен съд -Ч. за
окончателен, че ответника А.И. К. и ищец по предявения насрещен иск ИВ.
АС. К. са депозирали отговор по чл. 131 ГПК, с който единствено се оспорва
предявената от доверителите и искова претенция.Оспорват че доверителите и
са упражнявали фактическа власт върху имота и че са собственици по
наследство от наследодатели те им, че собственици на имота са именно А.И.
К. -придобил го заедно с А. Ч. Х. по силата на договор за покупко-продажба
от 2010г. и че в продължение на пет години А. К. го е ползвал и придобил
право на собственост по давност на това основание, тъй като в периода до
12.12.2018год. никой не е прекъсвал владението му и не е имал претенция
относно собствеността на имота спрямо него, както и че след прехвърлянето
на имота с договор за покупко-продажба на 19.12.2018год., И.А. К. го владее
непрекъснато и необезпокоявано като извършва в него стопанска дейност-
складиране на дървен материал и продукция от дърводелски цех, находят се
наблизо.Моли съда да обърне внимание ,че в хода на съдебното производство
по гр.д. №153/2019год.по описа на районен съд Ч. , ответникът А.И. К. не е
направил възражение относно процесуалната си легитимация, нито пък
исковата претенция па доверителите и срещу него като ответник е била
обявена от съда като недопустима, нито пък спрямо този ответник делото е
било прекратено.Счита , че е недопустимо едва с въззивната жалба да се
навеждат твърдения от жалбоподателя А.И. К., че той не бил
материалноправно легитимиран да отговаря по заведения от доверителитех и
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Моли съда да обърне внимание че А.
К. през цялото първоинстанционно производство е бил конституиран и взел
участие и лично, и чрез своя процесуален представител в процеса, в
качеството си на ответник, като нито в един момент, дори и при спирането на
производството по гр.д.№153/2019год. по описа на районен съд гр.Ч. до
произнасяне с решение по гр.д.№38/2020год. по описа на районен съд –Ч. ,
2
същият не е въвел възражения досежно материалноправната му легитимиция
да отговаря по предявения от доверителите и иск. Напротив,счита ,че той с
през цялото време на съдебното производство е поддържал тезата си, че от
28.12.2010г. е придобил имота чрез покупко-продажба, за която сделка е
съставен нот.акт №74, том III. н.д. №452/2010год. и че в течение на период от
пет години е ползвал и придобил право па собственост на имота по давност и
на това основание, тъй като в периода до 12.12.2018год. никой не е прекъсвал
владението му и не е имал претенция относно собствеността на имота спрямо
него .Поради това моли Смолянски окръжен съд, да постанови съдебен акт, с
който да остави без уважение въззивна жалба вх.№90132/30.03.2021год.,
депозирана от А. И. К., чрез адв.Б. М. срещу решение №9005/15.03.2021год.
на районен съд Ч., постановено по гр.д№153/2019год., като неоснователна, да
потвърди като правилно и законосъобразно решението на
първоинстанцнонння съд и да присъди на доверителите и направените от тях
разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№90133/30.032021г. от И.
А.ов К. от с.З. ,общ.Ч. чрез адв.Б. М. против решение №9005/15.03.2021г. по
гр.д. №153/2019г. по описа на районен съд гр.,като намира ,че същото е
неправилно постановено в противоречие с материалния закона и
необосновано .Прави възражение ,че в първата инстанция е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,като по делото са били
допуснати писмени документи след като е била преклудирана възможността
за представяне на такива и е било нарушено правото му на защита.Моли съда
да постанови ново решение или да го обезсили като недопустимо и върне за
ново разглеждане.Моля в случай,че отмени решението да се произнесе съда
по насрещния иск и уважи същия като основателен.Твърди ,че след
приключване на съдебното дирене по делото и в хода по същество районният
съд вместо да постанови решение, е спрял производството и след това го е
върнал във фазата на съдебното дирене за да бъде приложено Решение 10043
/16.10.2020 г. по гр. д. № 38 /2020 г. По описа на районен съд гр. Ч.. Преди
това с Протокол от 04.06.2020 г.по настоящото дело съдът е отказал да го
спре до решаване на това дело,цитирано в предходното изречение.Твърди ,че
с прилагането на това съдебно решение в края на съдебното производство за
И.А. К. е било налице затруднение със защитата. Направил съответни
доказателствени искания,които съдът е отхвърлил,при положение,че не е бил
страна по делото,чийто окончателен съдебен акт е приложен и спрямо И. |
А.ов К., по отношение на който счита ,че няма действие. Твърди ,че въз
основа на Решение 10043 /16.10.2020 г. по гр. д. № 38 /2020 г. по описа на
районен съд гр. Ч. са били издадени и представени след връщане на хода по
същество решения на ОбСЗ гр. Ч. № 11-А-2071 /23.11.2020 г. по преписка №
30071 от 11.11.1991 г. и № 10-А-2070/23.11.2020 г.по преписка № 30105 от
27.11.1991 г.,които И.А. К. оспорил като нищожни. Моли съда да обърне
внимание ,че по това оспорване съдът не се е произнесъл и не е изложил
никакво становище. По преписка № 30071 от 11.11.1991 г. на наследниците на
Я. и С. А.ови К.и първоначалното решение ,с което са възстановени всички
заявени позиции,включително и процесният имот в м.”Ш.” с площ от 0,8 дка
3
е влезнало в сила на 02.12.1994 г. и не е налице отказ за този или друг имот.
По преписка № 30105 от 27.11.1991 г. на наследниците на А. Ас. К.
първоначалното решение ,с което са възстановени всички заявени позиции,
включително и процесният имот в м.”Ш.” с площ от 0,6 дка е влезнало в сила
на 14.12.1994 г. и не е налице отказ за този или друг имот. Счита ,че с новите
две решения на ОбСЗ гр. Ч. ,посочени по-горе не се постановява изменение по
реда на чл. 14 ал.7 и сл.ЗСПЗЗ на първоначалните ,а за втори път се
възстановяват същите имоти, което счита ,че води до два административни
акта с идентичност на предмета и страните, което съгласно чл.27 ал.2 т. 1
АПК е недопустимо, а новопостановениите адм. актове намира ,че са
нищожни. Правното и фактическо основание на тези решения е чл. 18ж ал. 1
ППЗСПЗЗ, а не чл. 14 ал.7 и 7а ЗСПЗЗ ,което всъщностдопуска промяна на
страните в полза на които се възстановява имот след решение на съда по чл.
14 ал.4 или чл. 14 ал.З ЗСПЗЗ. Твърди ,че спрямо доверителите му решение №
397 от 24.10.2012 г.на окръжен съдС. и първоинстанционното 241/2011 г. на
районен съд гр.Ч. нямат действие поради това,че те не са страна по делото, а и
не е извършено вписване в имотния регистър.Ето защо доверителите му имат
право да оспорят претенцията им,че са притежавали процесния по
настоящото дело имот преди образуване на ТКЗС и да представят съответни
доказателства. Намира ,че те няма да имат друга процесуална възможност да
оспорват това обстоятелство в друго производство, тъй като ще настъпи
преклузия и сила на пресъдено нещо .Твърди ,че видно от представените
преписки на ОБСЗ ищците веднъж вече са правили искане за окончателно
решение по реда на чл. 14, ал.7 във вр. с ал.7а ЗСПЗЗ на ОСЗ- Ч., с което в
изпълнение на решението на СмОС от 2012 г. на наследниците на А. М. К. и
на С. А.ова К.а да е възстановено правото на собственост върху имот с №
098094. Отказът на ОбСЗ гр. Ч. е влязъл в сила ,а твърди ,че настоящите
решения се постановяват отново след като е налице влязъл в сила отказ преди
това. Твърди ,че с решението по преписка № 30071 от 11.11.1991 г. на
наследници на Я. и С. А.ови К.и са възстановени всички
заявенипозиции,включително и процесният в м.”Ш.” с площ от 0,8 дка и не е
налице отказ за възстановяване на последния имот.По преписка № 30105 от
27.11.1991 г. на наел. на А. Ас.К. са възстановени всички заявени позиции,
включително и процесният в м.”Ш.” с площ от 0,6 дка и не са налице откази
за процесиите позиции.От влизане в сила на горните решения до момента на
прехвълянето на собствеността от И. К. на А.И. с нот. акт № 74 том III,per.
№2896 по нот. д. № 452 от 2010г. твърди ,че е изминал период от повече от 10
години. При наличие на възстановителни решения,а не на откази,счита ,че би
следвало да тече придобивна давност в полза на И. К.. Правото на
собственост върху спорния имот е възстановено на И. Д. К. с решение №
902/03.11.1994 г. на ПК-Ч. и след влизането му в сила до прехвърлянето на
имота никой не е предявявал иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.Моли въззивният съд
да отговори този период от време и бездействие на ищците без правно
значение ли е ? Едва след продажбата,когато ищците разбрали,че К. е взел
пари от продажбата твърди ,че започнали да предявяват претенции към
имота. Завеждането на дело № 241/2011 година по описа на районен съд гр. Ч.
4
е станало след изтичането на един период от повече от 10 години бездействие
,през който период е изтекла придобивна давност в полза на И. Д. К.. Вярно
е,че не е посочен срок за предявяване на иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,но с
оглед други срокове и обстоятелства с правно значение биха могли и са
настъпили правни последици. Освен това към момента на предявяване на
иска спрямо него имотът не е в неговия патримониум, а на други лица,които
не са били страна по това дело.Когато И. К. е прехвърлил собствеността
върху този имот на А. К. К. е притежавал правото на собственост върху
имота.От 28.12.2010 г.,когатоА.И. К.-праводател на доверителят му счита ,че
е придобил имота, в негова полза в продължение на 5 години е изтекла също
придобивна давност, която е продължение на владението на неговия
праводател И. К.. От А. К. имотът е придобит по силата на покупко- прадажба
от И.А. К. на 19.12.2018 г. и след това и до сега имотът се владее от него.След
2010 година когато имотът е закупен от А. К. твърди ,че са извършени
строителни работи в имота и той, а след него И. К. са установили пълна
фактическа власт и са отблъснали всякакви опити за нарушаване на
владението им от страна на ищците по настоящото дело. В тази насока са
свидетелските показания и преписките от РУ на МВР в гр. Ч. и др.Счита ,че
И. Д. К. най-вероятно поради продажбата на имота не е осъществил защита по
гр. д. 241/2011 г.по описа на районен съд Ч. и пред въззивната
инстанция,която е приела,че той няма Емлячен регистър,а само клетвени
декларации,което видно от Преписката на ОбСЗ,представена сега по
делото,счита ,че не е вярно. Решението по това дело няма действие спрямо
приобретателите на имота, поради невписването му в Имотния
регистър.Поискали съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху
представените административни актове на ОбСЗ , както по тяхната
законосъобразност,така и по възраженията за нищожност, но това не било
направено с обжалвания съдебен акт.Двете Решения на ОбСЗ гр. Ч. по
преписка № 30071 от 11.11.1991 г. На наследниците на Я. и С. А.ови К.и , и
по преписка № 30105 от 27.11.1991 г. на насл. на А. Ас. К., не е налице отказ,
а позитивни административни актове и приключило административно
производство. В Решение № 105 от 08.01.2015 г. по гр. д. № 1193 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение се приема, че за земеделски
земи, чиято административна процедура по реституция е завършила преди
влизане в сила на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ т.е. преди 18.11.1997
година , тази разпоредба не намира приложение, а придобИ.ето на тези имоти
по давност се подчинява на общите правила на ЗС. Земеделски имоти , чиято
процедура по ЗСПЗЗ е приключила преди влизаше в сила на разпоредбата на
чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , са станали собственост на правоимащите лица, в чиято
полза е извършена реституцията, поради което и не попадат в обхвата на
нормата. От момента на възстановяване на собствеността по отношение на
така придобитите вещни права са приложими общите норми на ЗС , в т.ч. и
тези за придобИ.е на правото на собственост по давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 по гр. д. N 11/1997 г. на ВКС, ОСГК,оспорването
на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е
обусловено от правен интерес. Счита ,че такъв е налице при висящо
5
административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност
то да бъде образувано.Твърди ,че административното производство е
приключило със влезли в сила административни актове и липса на отказ за
процесния имот.Моли съда да обърне внимание че в т. З „а“ от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, е изразено
становище ,че когато административното производство е приключило с
окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да
започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо, поради изтичане на
крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ,
бр. 13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./, правото да се иска от поземлената комисия
/сега общинска служба по земеделие - ОСЗ/ издаване на решение за
възстановяване на собствеността в реални граници ще е погА.о. В този
случай,счита ,че дори и иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да
бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на
ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на
ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно
производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността
на ищеца върху спорната земеделска земя. Намира ,че решението на районен
съд Ч. е постановено при нарушение на процесуалния закон, като твърди ,че
районния съд е допуснал писмени доказателства след настъпила преклузия и
същевременно е отхвърлил доказателствени искания за защита срещу
представено ново доказателство в хода на съдебното дирене и след
приключване на делото. Така делото след неговото приключване е било
спряно до приключване на друго дело без то да има преюдициален характер.
При тези обстоятелства намира ,че районният съд е постановил едно
недопустимо решение извън предявения иск и въз основа на доказателства
,за които е настъпила процесуална преклузия.С оглед на това възражение
моли съда решението да бъде обезсилено като недопустимо.Първоначално
делото е било заведено на основание придобивна давност,а впоследствие
твърди ,че е въведено ново основание- реституция ,по което основание съдът
не е допуснал защитата му и събиране на нови доказателства.Тъй като
Решение № 397 от 24.10.2012 г.на Окръжен съдС. по в.гр.д 241/2011 г. няма
действие спрямо мен поради това,че не съм бил страна по делото,а преди това
дело с нот. акт № 74 том III,per. №2896 по нот. д. № 452 от 2010г. имота е бил
прехвърлен на праводателя му А. К. моли въззивния съд , да бъдат .
допуснати исканите пред районен съд гласни доказателства за
установяване,че наследодателите на ищците не са притежавали процесния
имот преди ТКЗС,и че имотът в м. „Ш.” не е идентичен със закупения от И.
К. имот,както и де се допусне СТЕ относно наличието на кадастрални карти и
земеустройствени планове и схеми на района около имота и относно
наименованията на местностите и масивите в района.
В законният срок е постъпил писмен отговор на възлита
жалба вх. №90133/30.03.2021год.,депозирана от И.А. К., чрез адв. Б. М. по
гр.д.№ 153/2019год. по описа на районен съд -Ч. за 2019год от А.А. Ф. от с.З.
общ.Ч. и С. Л. П. от гр.П. ж.к.’’Т.” бл№251, вх.”А”, ет.6, ап.16,и двете чрез
6
адв.Н.П. ,която поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение на районен съд гр.Ч. като
законосъобразно и обосновано постановено. Претендира разноски направени
пред въззивната инстанция.Намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че при постановяване на решението си PC-Ч. бил нарушил
материалния закон и процесуалните правила като било спряно
производството по делото след приключване на съдебното дирене, тъй като
решението по вече заведено от доверителите ми съдебно производство по
гр.д.№38/2020год. по описа на районен съд –Ч. е преюдициален. Счита ,че
това е така, защото от страна на доверителите и, в качеството им на
жалбоподатели, в Районен съд Ч. са били заведени две дела срещу Общинска
служба но земеделие гр.Ч., а именно: гр.д.№57/2020год. и гр.д.№38/2020год.,
като със свое Определение №65/19.05.2020год., Районен съд Ч. обединява
двете дела в едно, а именно: гр.д.№38/2020год., поради това че страните по
тях са едни и същи и е налице сходство в предмета им.Същевременно от
страна на доверителите и пред районен съд Ч. е заведено и гр.д.
№153/2019год. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу А.И. К. и А. Ч. Х.,
по което с молба вх.№1254/01.06.2020год. на основание чл 229,ал.1т.4ГПК е
поискала спиране на производството по гр.д.№ 153/2019год. по описа на
районен съд –Ч. до решаване на спора по гр.д.№38/2020год. по описа на ЧРС
Твърди че това искане в хода на процеса е било оставено без уважение ,но
преди да се произнесе по спора, с Определение №84/12.06.2020год. по гр.д.
№153/2019год., Районен съд Ч. е отменил протоколното определение от
04.06.2020год. и е върнал делото в стадия на съдебното дирене, като на
основание чл.229. ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по гр.д.
№153/2019год. до решаване на гр.д.№38/2020г по описа на районен съд –Ч.
.Това определение на PC-Ч. не е било обжалвано от ответниците А.И. К. и А.
Ч. Х. и същото е влязло в сила.Счита за неправилни твърденията на
жалбоподателите, че PC-Ч. спирайки производството по гр.д. №153/2020год.
и след даване ход по същността на спора по това дело е допуснал
процесуално нарушение.Намира ,че правилно РС-Чепелар е посочил в
мотивите си на Определение №84/12.06.2020год. по гр.д. №153/2019год., че
след като от една страна- доверителите и в качеството си на наследници на А.
М. К. и С. А.ова К.а са инициирали производството по гр.д.№153/2019год. с
иск за установаяване право на собственост върху имот с правно основание
чл.124. ал.1 ГПК с твърдението, че наследодателите им са били собственици
на имота преди включването му в ТКЗС и продължили да го ползват както по
време на ТКЗС, така и след 1992год. и че в производство по реда на чл.14,
ал.4от ЗСПЗЗ било установено, че погрешно процесния имот е бил
възстановен от ПК- Ч. на И. К. като по отношение на него е било установено
със влязъл в сила съдебен акт на окръжен съд С. , че именно наследодателите
на ищците са внесли имота в ТКЗС, но ОСЗ Ч. не е издала възстановително
решение по реда на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, а от друга странаслед като същите
са инициирали и друго производство пред PC-Ч. по гр.д.№38/2020год. срещу
решение на Общинска служба по земеделие гр.Ч., по което е постановен отказ
за изменение на решението е което имота е възстановен на И. К. и в
7
изпълнение на решението по спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, този имот да бъде
възстановен на наследници на А. М. К. и С. А.ова К.а, то са налице
предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на гр.д.№153/2019год.
по описа на ЧлРС, тъй като решението по гр.д.№38/2020год. ще има значение
за правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.124, ал.1
ГПK.Счита, че ако PC-Ч. не беше спрял производството по гр.д.
№153/2019год., преди решаване на спора по гр.д.№38/2020год., то тогава е
щял да се произнесе с порочно /недопустимо/ решение. Твърди ,че в мотивите
на тълкувателно решение №2/19.11.2014год. по т.д.№2/2014год. И
тълкувателно дело №8/07.05.2014год. по т.д.№8/2013год. на ОСГТК е
посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато
има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство.Намира ,че
настоящият случай, по спиране на гр.д.№153/2019год. по описа на ЧРС е
точно такъв, като решаването на спора по гр.д.№38/2020год. по описа на
ЧлРС е преюдициален за решаването на спора по гр.д.№153/2019год. По
описа на ЧлРС, защото обусловеността между двата спора се основава на
връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги
факти като съдържание на конкретните правоотношения, касаещи
собствеността върху спорния имот.Поради това намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателите, че неправилно и в нарушение на
процесуалните правила PC-Ч. бил спрял производството по гр.д.
№153/2019год. по описа на ЧлРС за 2019год. до решаването на спора по гр.д.
№38/2020год. по описа на ЧлРС за 2020год. Що се касае до възраженията на
жалбоподателя, че неправилно и при нарушение па процесуалните правила
PC-Ч. бил спрял производството по гр.д.№153/2019год. след приключване на
съдебното дирене по делото и в хода по същество, вместо да постанови
решение, то считам тези възражения за неоснователни.Счита че правилно PC-
Ч. е спрял производството по гр.д.№153/2019год. до решаване на спора по
гр.д.№38/2020год. И неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази
насока, защото при на наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4
ГПК /независимо кога са възникнали предпоставките за това-пред
първоинстанционниая или пред въззивния съд/, решението ще е недопустимо
и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното
дело- висящ преюдициален спор, от значение за правилно то решаване на
обусловения спор. Намира за неправилни и неоснователни твърденията на
жалбоподателите, че след като е било постановено Решение
№10043/16.10.2020год. по гр.д. №38/2020год. на ЧлРС, същото заедно с
Решения на ОСЗ гр.Ч. №11-А2071/23.11,2020год. по преписка
№30071/11.11.1991год. и №10-А2070/23.11,2020год. по преписка
№30105/27.11.1991 год. били представени пред съда след възобновяване на
производството по гр.д.№153/2019год. и че жалбоподателите са ги оспорили
като нищожни, но по това оспорване PCЧ. не бил се произнесъл и не бил
изложил никакво становище.Моли въззивния съд да вземе предвид ,че в
8
обстоятелствената част на съдебния си акт районен съд Ч. е посочил, че след
представяне от страна на доверителите и на влезлите в сила Решения на
Общинска служба с №11-А2071/23.11.2020год. и е №10-А-
2070/23.11.2020год., то ответниците А. И. К. и А.И. К., чрез процесуалния им
представител са оспорили същите като нищожни, но не са посочили
конкретни доводи и основания в тази насока и че доколкото решенията са
издадени от административен орган с необходимата материална и
териториална компетентност, в изискуемата писмена форма,
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че тези възражения са
необосновани и неоснователни..В конкретният случай, едва в последното по
делото съдебно заседание ответниците са направили възражение за
нищожност на издадените от ОСЗ гр.Ч. административни актове, което
възражение от една страна е преклудирано, а от друга страна, както правилно
е посочил в решението си PC-Ч., че доколкото решенията са издадени от
административен орган с необходимата материална и териториална
компетентност, в изискуемата писмена форма, то тези възражения на
ответниците са необосновани.Освен това, в обстоятелствената част на
обжалваното решение РС-Ч. правилно е стигнал до изводите си, че след като с
влязло в сила на 07.11.2020год. Решение №10043/16.10.2020год. на PC-Ч. по
гр.д.№38/2020год. В производството тю чл.14, ал.З ЗСПЗЗ съдът е опечения
Решение №8-А2068/12.03.2020год. ни ОСЗ гр.Ч., с което по т.1 се отказва да
се възстанови правото на собственост на н-ците на А. М. К. на имот с
№098094 с площ от 2.484дка. в м.“Малка ряка“ по картата на възстановената
собственост на с.З. и по 1.2-се отказва да се възстанови правото на
собственост на н-ците на Я. и С. К.и имот с №098094 с площ от 2.484дка. в
м."Малка ряка“ по картата на възстановената собственост па с.З. по заявление
вх.№ПО-21- 25/03.02.2020год., подадено от доверителките и и се връща
преписката на ОСЗ гр.Ч. за постановяване на решение по реда на чл.14, ал.7а
от ЗСПЗЗ, при което да се съобразят указанията, дадени в мотивите на
решението, то в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение Общинска
служба по земеделие гр.Ч. е постановила следните административни актове: -
Решение №9-А-2069/23.11.2020год., с което изменя решение
№00902/03.11.1994год. тю т. 1, с което процесния имот е възстановен на И. Д.
К. и вместо това отказва да му възстанови право на собственост върху този
имот, Решение №11-А-2071/23.11.2020год., с което по преписка вх.
№30071/1991год. за възстановаване право на собственост на наследниците на
Я. и С. К.и възстановява правото на собственост в стари реални граници
върху 1/2ид.ч от ПИ с идентификатор №30034.98.94 по КК на с.З. и -Решение
№10-А-2070/23.11.2020год., с което по преписка вх. №30105/1991год. за
възстановаване право на собственост на наследниците па А. А.ов К.
възстановява правото па собственост в стари реални граници върху 1/2ид.ч от
ПИ с идентификатор №30034.98.94 по КК на с.З..Поради това ,намира че
правилно и законосъобразно PC-Ч. е постановил съдебния си акт, с който е
уважил исковата претенция на доверителите и, обективирана в диспозитива
на решение №9005/15.03.2021год. по гр.д.№153/2019год. Поради това счита
,че от представените писмени доказателства оборват твърденията на
9
жалбоподателя И.А. К. досежно нищожност на издадените от ОСЗ гр.Ч.
административни актове, г.е. че видите ли по новите две решения на ОСЗ
гр.Ч., не се постановявало изменение по чл.14, ал.7 и сл. от ЗСПЗЗ на
първоначалните, а за втори път се възстановяват същите имоти, което водело
до два административни акта със идентичност на предмета и страните, което
пък съгласно чл.27, ал.2, т.1 АПК било недопустимо, а новопостановените
административни актове били нищожни.Както е посочил PC-Ч. издаденото от
ОСЗ гр.Чепелаере Решение №9-А-2069/23.11.2020год., изменя решение
№00902/03.11.1994год. по т.1, с което процесния имот е възстановен на И. Д.
К. и вместо това отказва да му възстанови право на собственост върху този
имот, 10т.е. отречени са правата на собственост върху процесния имот на
лицето И. Д. К., като вместо него са издадени нови две решения, с които
процесния имот се възстановява при квоти по 1/2ид.ч. на н-ците на Я. и С. К.и
и на н-ците на А. А.ов К. /А. М. К./.Неоснователни са и наведените от
жалбоподателя възражения, че след като ОСЗ гр.Ч. по преписки с вх.
№30071/11.11.1991 год. имало влязло в сила решение на ПК Ч. на
02.12.1994год. и по преписка с вх. №30105/27.11.1991 год. имало влязло в
сила решение на ПК гр.Ч. на 14.12.1994год., т.е. не бил направен отказ за
възстановяване правото на собственост на н-ците на Я. и С. К.и върху имот в
м.“Ш.“ с площ от 0.8дка. и за възстановяване правото на собственост на н-
ците на А. А.ов К. върху имот в м.“Ш.“ с площ от О.бдка. е имало
постановени решения, то с новите две решения –Решение
№11А2071/23.11.2020год. и Решение №10-А-2070/23.11.2020год. не се
постановявало изменение по реда на чл.14. ал.7 и сл. от ЗСПЗЗ на
първоначалните, а за втори път се възстановявали същите имоти.Счита ,че
правилно е посочил в съдебния си акт PC-Ч., въз основа на влязло в сила на
24.10.2012год. Решение №397/24.10.2012год. па Окръжен съдС., постановено
по в.гр.д.№241/2012год., по искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е
признато за установено по отношение на И. Д. К., ЕГН:********** от с.З., че
към момента на образуване на ТКЗС в с.З. 1958-1959год., наследодателите на
довери телите и А. А.ов /М./ К.-починал, акт за смърт №7/02.08.1966] од. и С.
А.ова К.а-починала, акт за смърт №6/14.09.1988год. са били собственици на
земеделски имот-Ливада, представляваща имот №098094 в м.“Малка ряка“, с
площ от 2.484дак. по КВС за землище с.З.. Счита ,че неправилни и
неоснователни са и твърденията на жалбоподателя И.А. К., че същия бил
придобил имота по давност, тъй като от влизане в сила на решенията на ПК
гр.Ч. през 1991 год. по преписки с вх.№30071/11.11.1991 год. и с вх.
№30105/27.11.1991 год. до момента на прехвърляне на собствеността от И. К.
на А.И. с нот.акт №74, том III, per.№2896 по д.№452/2010год. бил изминал
период от повече от 10години.Както правилно и в съответствие с
материалния закон и съдебната практика, каквото е Решение
№96/27.05.2014год. на I3KC по гр.д. №5198/2013год. на 1 г.о., Районен съд Ч.
е посочил в мотивите,обективирани в обжалвания съдебен акт.за да е налице
в полза на ответниците-приобритатели придобна давност, то тази давност при
настоящата хипотеза започва да тече от влизане в сила на решението на ОСЗ
гр.Ч., постановено по реда на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ с оглед разпоредбата на
10
чл.5. ал.2 ЗВСОНИ.След като в спор за материално право по чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ, завършил с влязло в сила на 24.10.2012год. Решение
№397/24.10.2012г. наС.ският окръжен съд по в.гр.д.№241/2012год., е
отречено правото на собственост на И. Д. К.. който към онзи момент се е
легитимирал като собственик на имота въз основа на решение на ПК гр.Ч., но
съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, моментът от който започва да тече
придобивна давност в случая е финализирането на реституционната
процедура по преписките за възстановяване правото на собственост на н-ците
на С. К.а и А. К., то ответниците са придобили имота от несъбственик и счита
,че нот.акт №74, том 111, рег. №2896 по д.№452/2010г. не е произвел
целеният вещно- транслативен ефект.Намира ,че правилно районен съд –
Чепелар е приел в мотивите си , съгласно чл.235, ал.З от ГТ1К, че съда е
длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право и след като ОСЗ гр.Ч. е постановила и
са влезли в сила Решение №9- А-2069/23.11.2020год., Решение №11-А-
2071/23.11.2020год. и Решение №10- А-2070/23.11.2020год., които
установяват приключване па процедурата по възстановяване на собствеността
върху спорния имот и те са постановени по реда на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ на
основание решението по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, то реституционното
производство е приключило окончателно в полза па наследниците на
наследодателите на доверителите По отношение папретенцията на ищеца по
насрещния иск-А.И. К., за който във въззивната си жалба жалбоподателят
твърди, че от 28.12.2010год., когато А.И. К.-праводател на жалбоподателя бил
придобил имота и в негова полза в продължение на 5 години била изтекла
придобивна давност, която била продължение на владението на неговия
праводател И. К., както и че след като А. К. бил придобил имота по силата на
покупко- продажба на 19.12.2018г. от И.А. К., то и след това и до сега имотът
се владеел от него, то намира ,че същите са неоснователни, недоказани и
необосновани.Моли съда да има предвид ,че договора за покупко-продажба,
сключен между А.И. К. и А. Ч. Х. с И. Д. К. с нот.акт №74, том III, рег.№2896
по д. №452/2010год. не е произвел целеният вещно-транслативен ефект, тъй
като имота е придобит от несобственик. Счита ,че дори от свидетелските
показания да беше установено по делото, че И. К. ползва имота понастоящем,
то в негова полза не тече давност, тъй като лицата на които я противопоставя
се легитимират като собственици с влезли в сила административни актове на
ОСЗ гр.Ч., а с факта на предявяване на иска от доверителите и, давността се
счита за прекъсната съгласно разпоредбата на чл.116, б.“б“ ЗЗД.Поради това
намира ,че правилно районен съд –Ч. в мотивите си е посочил ,че нито
ответниците А.И. Х. и А. Ч. Х., нито ищеца по наслещния иск-И.А. Х. не
могат да се легитимират като собственици па ПИ 30034.98.94, в м.“Малка
ряка“ с площ от 2.484дка. по КК на с.З. въз основа на сключените от тях
договори за покупкопродажба.Поради това моли съда да остъви без уважение
въззивната жалба с вх.№90133/30.03.2021год., депозирана от И.А. К., чрез
адв.Б. М. срещу решение №9005/15.03.2021год. па Районен съд Ч.,
постановено по гр.д.№153/2019год., като неоснователна, да потвърди като
правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд, както и
11
да присъди на доверителите и направените разноски по водене на делото.
В съдебно заседание пред окръжен съдС. жалбоподателите И.А. К.
и А.И. К. редовно призовани, не се явяват .Вместо тях пълномощникът им
адв.М. поддържа депозираните въззивни жалби изцяло ,тъй като са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила ,необоснованост и
противоречие с материалния закон,неосъществяване на косвен съдебен
контрол по повод административни актове .Представя подробна писмена
защита. Претендира разноски по водене на делото.
Въззиваемите А.А. Ф. и С.Л. П. ,редовно призовани , не се
явяват. Вместо тях пълномощникът им адв.Н.П. поддържа становище ,че и
двете въззивни жалби са неоснователни и моли съда да потвърди като
законосъобразно и обосновано решението на районен съд –Ч. в обжалваните
части.Представя подробна писмена защита. Претендира разноски за
настоящото производство.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивните жалби са
процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледани по същество са неоснователни и следва да бъде
потвърдено решението на районен съд гр.Ч. в обжалваните части като
законосъобразно и обосновано постановено , по следните съображения
С.ският окръжен съд констатира ,че гр.д. №153/2019г. по описа на
районен съд гр.Ч. е образувано по предявен от А.А. Ф. и С.Л. П. иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК да бъде установено по отношение на А.И.
К. , А. Ч. Х. и И.А. К. ,че ищците А.А. Ф. и С.Л. П. с ЕГН:**********,
постоянен адрес гр.П., ж.к.” Т.” бл.№251, вх.”А”, ет.6, ап.16 са собственици
при съответните наследствени квоти па поземлен имот с
идентификатор30034.98.94. с площ от 2 483дка , с административен адрес:
с.З., общ.Ч., облС., м.’’Малка ряка”,известен още като „Ш. „ с трайно
предназначение па територията: Земеделска, категория на земята: девета, с
начин па трайно ползване: Ливада, с номер по предходен план: 098094, при
съседи: имоти с №30034.98.93, №30034.98.97, №30034.98.95,
№30034.501.466, №30034.501.378, №30034.501.452 и №30034.98.92.
Въззивният съд констатира ,че ищците твърдят ,че с влязло в
сила на решение №241/24.10.2012год. по в.гр.д. №241/2012г. по иск с правно
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е отменено решение №29/18.04.2012год. на
районен съд Ч., постановено по гр.д.№41/2011г, с което е било признато за
установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с.З. през 1958-1959г.
собственици на процесния поземлен имот са били наследодателите на ищците
А. М. К. и на С. А.ова К.а.
Не се спори ,че А. Ф. е наследник на Л. П. от с.З. ,починала на
12
24.03.2018г. и на С. А.ова К.а , от с.З., починала на 12.09.1988г.
Ищцата С.Л. П. е наследник на А. М. К. от с.З. ,починал на
01.08.1966г.
Установява се ,че наследодателите на ищците –С. А.ова К.а и А. М.
К. са били собственици на процесният поземлен имот ,който е представлявал
ливада 2 483 дка като те са го владяли до образуването на ТКЗС и този
земеделски имот са го декларирали в емлячния регистър на с.З. от 1949г.
Въпреки заявеното искане от ищците по делото , Общинска служба по
земеделие гр.Ч. е отказала да възстанови процесния имот с решение №8-А-
2068/12.03.2020год., като А. Ф. и С. П. са обжалвали това решение като по
реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ е било образувано гр.д.№38/2020г. по описа на
районен съд гр.Ч., по което е било постановено влязло в сила решение
№10043/16.10.2020г, с което е било отменено решение №8-А-
2068/12.03.2020год. на ОСЗ гр.Ч. като незаконосъобразно и е върната
преписката на административния орган за постановяване на решение по реда
на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ.
Междувременно въззивният съд констатира ,че е било спряно
производството по гр.д. №153/2019г. по описа на районен съд гр.Ч. до
приключване на реституционната процедура по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ за
процесния имот ,което производство по гр.д. №38/2020г. по описа на районен
съд гр.Ч. е било преюдициално по отношение на исковото такова по гр.д.
№159/2019г. на районен съд Ч..
Видно от приложените в първоиистаиционния съд по гр.д.
№153/2019год. преписки ,е налице влязло в сила решение
№10043/16.10.2020год. по описа на районен съд - Ч. по гр.д.№38/2020год.
Въз основа на това решение на районен съд –Ч.,Общинска служба по
земеделие гр.Ч. е издала влезли в сила административни актове:Решение
№9-А-2069/23.11,2020год., с което изменя решение№00902/03.11.1994год. по
т.1, с което процесния имот е възстановен на И. Д. К. и вместо това отказва да
му възстанови право па собственост върху този имот.
С решение №11-А-2071/23.11.2020г., с което по преписка вх.
№30071/1991год. за възстановяване прано на собственост па наследниците на
Я. и С. К.и възстановява в стари реални граници върху 1/2ид.ч. от процесния
ПИ 30034.98.94, с площ от 2 483кв.м. по кадастралната карта па с.З., общ.Ч..
С решение №10-А-2070/23.11.2020год., с което по преписка вх.
№30105/1991 год. за възстановяване право на собственост на наследниците па
А. А.ов К. /А. М. К., съгласно удостоверение за идентичност/ възстановява в
стари реални граници върху 1/2ид.ч. от процесния ПИ 30034.98.94, с площ от
2 483кв.м. по кадастралната карта па с.З., общ.Ч..
С.ският окръжен съд констатира ,че с решение № 195 от 10.11.2016 г.
13
по гр.д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г.о.; решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д.
№ 5615/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр.д. №
4487/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., е възприето принципното становище, че
косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни
актове по чл. 17, ал.2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Под
участници в производството по издаване и обжалване на административния
акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт
или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен -
страните по делото и техните правоприемници.Недопустимо е упражняването
на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за
възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост
,когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол/както е в конкретният
случай –има влезли в сила решения по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ
./В този смисъл е тълкувателно решение №5/14.01.2013г. на ВКС по тълк д.
№5/2011г. на ОСГК
Правилно и законосъобразно районен съд –Ч. е взел при
постановяване на съдебният си акт фактите, които са настъпили след
предявяване от ищците на установителния иск по чл.124, ал1 ГПК, тъй като
е имал предвид разпоредбата на чл.235, ал.З ГПК /.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че неправилно
първоиистаиционния съд е отменил дадения ход но същество на делото и
спирайки производството по гр.д.№153/2019год. до решаването на гр.д.
№38/2020год. по описа на Чепеларски районен съд по преюдициален въпрос,
бил постановил неправилен съдебен акт.Притежаването па земеделски земи
към момента на образуване на ТКЗС е един от елементите от фактическия
състав на реституцията по ЗСПЗЗ, поради което решението по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ и изходът от спора по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ по гр.д.№38/2020год. По
описа на районен съд Ч. имат преюдициално значение.
Проведена е процедура по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, като установеното право на
собственост на наследниците на А. А.ов К. /А. М. К./ и на наследниците на Я.
и С. А.ови К.и към минал момент, а именно образуването на ТКЗС в с.З. вече
е транформирано в право на собственост, придобито по реда на земеделската
реституция, като по първоинстанционното дело са представени влезлите в
сила Решение №11-А-2071/23.11.2020год. и Решение №11-А-
2070/23.11.2020год., постановени от административният орган.В този смисъл
на ищците по делото не може да бъде противопоставено възражение ,което е
направено от страна на ответниците/сега жалбоподатели / за придобИ.е на
процесния имот по давност. От момента па влизане в сила на решенията на
административния орган-14.12.2020г. по отношение на третите лица ,в случая
ответниците ,е започнала да тече придобивна давност, в какъвто смисъл е
решение №297/21.06.2011г. по гр.д. №294/2010г. на ВКС І-во гр.о/.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите, че същите се
14
легитимират като собственици на процесния имот по силата па покупко-
продажба.Не се спори по делото ,че жалбоподателя А.И. К. и А. Ч. Х. през
2010г. са закупили процесния имот от лицето И. Д. К., който към онзи момент
е бил признат за собственик на основание решение №00902/03.11.1994год. на
ОСЗ гр.Ч..
Въззивният съд констатира ,че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, моментът
от който започва да тече придобивна давност в случая е приключване на
реституционната процедура за възстановяване право на собственост па
наследниците на С. К.а и на А. К., като има влязло в сила решение по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ,с което правата на И. Д. К. вече са отречени./В този смисъл е
решение №66/26.04.2013г. по гр.д. №603/2012г. ІІ-ро гр.о. на ВКС/.
Въззивният съд намира ,че законосъобразно районен съд Ч. е приел ,че
А.И. К. и А. Ч. Х. през 2010г. са закупили имот от несобственик,защото
окончателно процедурата по възстановяване на имота е приключила с влезли
в сила решения на 14.12.2020г.Приобритателят на имот от несобствепик не
придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба не е
нищожен ,а е действителен договор,но той не поражда вещноправен ефект
по отношение на неговия приобретател, тъй като действителният собственик
на имота не е загубил своите права.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя А.И. К., че
решението па първоинстанционния съд било неправилно, тъй като същият не
бил материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, защото не е вече
собственик на имота, поради обстоятелството че по нот.акт №2, том III, per.
№2970, дело №387/19.12.2018г, собственик бил И. К. и че именно И. К. е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска.Това
възражение се прави от жалбоподателя за първи път едва във въззивната
жалба ,което поради преклузия е недопустимо ,тъй като не е направено
своевременно в районен съд с отговора на исковата молба .Освен това
допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна
форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен
интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги,
когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или
смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2
ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е
такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава
несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота
и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на
собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за
собственост, да се разпореди с имота. /В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№150 от 1985 г. на ОСГК на ВС./
На още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е
15
извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с
чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна
степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния
собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със
собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само
против приобретателя и по делото бъде установено, че последният не е
придобил правото на собственост на деривативно основание, защото
праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи
воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално
неикономично. Затова действителният собственик има правен интерес да
установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез
правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/
фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.
По този начин ще бъде обвързан от от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение спрямо ищеца и задължителната сила на мотивите на
решението спрямо себе си /чл.223, ал.2 ГПК./В този смисъл е тълкувателно
решение №4/14.03.2016г. по тълк.д. №4/2014г.на ОСГК на ВКС/
Имайки предвид гореизложеното въззивният съд намира ,че
законосъобразно и обосновано районен съд гр.Ч. е отхвърлил насрещната
искова претенция на И. К. ,като неоснователна и недоказана , тъй като
придобивна давност в негова полза относно процесния имот не е започнала да
тече.
Поради това ще следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано решението на районен съд Ч. в частта ,с
която е прието за установено по предявен от А.А. Ф., ЕГН **********, с
адрес с.З., общ.Ч., и С.Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. Т.,бл. №
251, вх. А, ет.6, ап.16, иск против А.И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул.Л. № 16 Г, ет.5, ап. 18, А. Ч. Х., ЕГН ******, с адрес: гр.С., ул. Персенк №
22, и И.А. К., ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.Ч., че ищцата А.А. Ф., е
собственик на 1/8 идеална част ., а ищцата С.Л. П. на 1/12 идеална част от
ПИ с идентификатор 30034.98.94 по кадастралната карта на с. З., одобрена
през 2019 г., представляващ ливада с площ 2,483 дка, в м. „Малка
ряка“/м.Ш./, на основание възстановено право на собственост по реда на
ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. А.ова К.а, б.ж. на е. З., починала на
12.09.1988 г., и А. М. К., б.ж. на е. З., починал на 01.08.1966 г., техни
наследодатели, както и в частта ,с която е отхвърлен като недоказан,
предявения от И.А. К., ЕГН **********, с адрес: е. З., общ.Ч., насрещен иск
срещу А.А. Ф., ЕГН **********, е адрес с.З., общ.Ч., и С.Л. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ж.к. Т.,бл. № 251, вх. А,ет.6, ап.16, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 30034.98.94 по кадастралната карта на с.З., одобрена през
2019 г., представляващ ливада с площ 2,483 дка, в м. „Малка ряка‘/м.Ш./, по
силата на договор за покупко- продажба, за който е съставен нотариален акт
№ 2, том III, н.д. 387/2018 г. на нотариус Христина Даскалова с район на
16
действие районен съд –Ч. и в частта, с която са осъдени А.И. К., А. Ч. Х. и
И.А. К. да заплатят на А.А. Ф. и С.Л. П. разноски по водене на делото в
размер на 1250 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ще следва
да бъдат осъдени жалбоподателите А.И. К. и И.А. К. да заплатят на
ответниците по жалба разноски за въззивната инстанция в размер на 1 200
лева, представляващи заплатено и поискано своевременно адв.
възнаграждение за адв.Пакулева
Водим от гореизложенотоС.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9005/15.03.2021г.
по гр.д. №153/2019г. по описа на районен съд гр.Ч. в частта ,с която е
прието за установено по предявен от А.А. Ф., ЕГН **********, с адрес с.З.,
общ.Ч., и С.Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. Т.,бл. № 251, вх. А,
ет.6, ап.16, иск против А.И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.Л. № 16 Г,
ет.5, ап. 18, А. Ч. Х., ЕГН ******, с адрес: гр.С., ул. Персенк № 22, и И.А. К.,
ЕГН **********, с адрес: с.З., общ.Ч., че ищцата А.А. Ф., е собственик на 1/8
идеална част ., а ищцата С.Л. П. на 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор
30034.98.94 по кадастралната карта на с. З., одобрена през 2019 г.,
представляващ ливада с площ 2,483 дка, в м. „Малка ряка“/м.Ш./, на
основание възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на С. А.ова К.а, б.ж. на е. З., починала на 12.09.1988 г., и А. М.
К., б.ж. на е. З., починал на 01.08.1966 г., техни наследодатели, както и в
частта ,с която е отхвърлен като недоказан, предявения от И.А. К., ЕГН
**********, с адрес: е. З., общ.Ч., насрещен иск срещу А.А. Ф., ЕГН
**********, е адрес с.З., общ.Ч., и С.Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ж.к. Т.,бл. № 251, вх. А,ет.6, ап.16, за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 30034.98.94
по кадастралната карта на с.З., одобрена през 2019 г., представляващ ливада с
площ 2,483 дка, в м. „Малка ряка‘/м.Ш./, по силата на договор за покупко-
продажба, за който е съставен нотариален акт № 2, том III, н.д. 387/2018 г. на
нотариус Христина Даскалова с район на действие районен съд –Ч. и в
частта, с която са осъдени А.И. К., А. Ч. Х. и И.А. К. да заплатят на А.А. Ф. и
С.Л. П. разноски по водене на делото в размер на 1250 лева ,като
законосъобразно и обосновано постановено
РЕШЕНИЕТО в останалата част не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА жалбоподателите А.И. К. ,ЕГН-**********
и И.А. К. ,ЕГН-********** да заплатят на ответниците по жалба -А.А. Ф. –
ЕГН-********** и С.Л. П.,ЕГН-********** разноски за въззивната
17
инстанция в размер на 1 200/хиляда и двеста / лева, разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на пълномощниците на страните
при условията на чл.280,ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18