Р Е Ш Е Н И Е
№І-235 01.10.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
С участието
на прокурора…..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1658
по описа за 2020 година на Окръжен
съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
пред настоящата съдебна
инстанция е с
правно основание чл.
258 ГПК и сл.
и е образувано
по въззивна жалба
на „Мини Марица-изток“ ЕАД гр.Раднево,
против Решение №
119–21.05.2020г.,
постановено по гр.д.№
228/2019г. по описа
на РС-Поморие,
с което е
отхвърлен иска на
ищеца- въззивник против
А.Г.Г. за осъждането
му да заплати
сумата от 1881,32 лева
, представляваща обезщетение за
имуществена вреда, причинена
на ищеца в
качеството му на
работодател на ответника
вследствие умишлени действия
на ответника, извършени
в качеството му
на ръководител участък
„Автотранспорт“
в предприятието на
ищеца, ведно със
сумата от 136,93 лева-
обезщетение за забава
в размер на
законната лихва върху
претендирания размер на
иска от причиняване
на вредата до
07.03.2019г., както и
законната лихва върху
главницата, начиная от
08.03.2019г. /датата на
предявяване на иска/
до окончателното й
изплащане; присъдени са
разноски в полза
на ответника Г.
в размер на
560 лева.
Във въззивната
жалба се твърди,
че така постановеното
решение е неправилно
и незаконосъобразно, като
се моли отмяната
му и постановяване
на съдебно решение,
с което предявените
искове бъдат уважени.
На първо място
се изтъква, че
първоинстанционният съд е
тълкувал неправилно някои
от събраните по
делото доказателства, други
въобще не е
обсъждал или изследвал
при постановяване на
своя съдебен акт.В
тази връзка се
изтъкват доводи, основани
на събраните
по делото доказателства,
като
се извежда становището,
че е
безспорно установено,несъмнено
и доказано по
делото- че трети
лица извън МОЛ
в лицето на
механиците в участък „Автотранспорт“ извън работното
време на МОЛ
са влизали в
склад 1307 по нареждане
на Г. и
са взимали части,установени
като липси.Сочи
се, че с
оглед неправомерните нареждания
на Г. лицата
,които са МОЛ,
не са могли
да упражняват специфичните
си трудови функции
в необходимия обем
и по тази
причина същите не
следва да носят
отговорност за установените
вреди.Направен е анализ на
събрани по делото
свидетелски показания, съпоставени
с писмени обяснения
на инж. В.
К. ,като в
крайна сметка е
направен извода- че
създадения от Г.
ред на работа относно движението
на материални активи
в участък „Автотранспорт“ е
напълно несъвместим с
установените правила в
дружеството.Твърди се,
че с поведението
си Г. освен
това е нарушил
и трудовите си
задължения и установения
от работодателя режим
на работа, като
по тази причина
на Г. е
наложено дисциплинарно наказание
, което не е
било обжалвано. Резюмирайки наведените с
въззивната жалба доводи във връзка
с фактическата обстановка
по делото и
правната норма на
чл.203,ал.2,предл.първо
от КТ, въззивникът
намира за доказано
наличието на всички
предпоставки
за ангажиране имуществената
отговорност на ответника-
въззиваем. Моли се
уважаване на въззивната
жалба, присъждане на
разноските пред двете
съдебни инстанции.
Постъпил е
писмен отговор от
въззиваемия Г., предявен
чрез процесуалния му
представител адвокат Аянова
от АК-Стара
Загора, която излага подробни
и обстоятелствени доводи по твърденията
във въззивната жалба и доказателствения
материал,събран по делото, моли
потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноските
по делото.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ и иск с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД.
По
делото се установява, че от
01.03.2014 г. до 19.07.2018 г./включващ и процесния период от време/ ответникът Г. е
изпълнявал длъжността "Ръководител участък "Автотранспорт"
в ищцовото дружество, което не е и спорно между страните, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства.
Не
е спорно между страните и обстоятелството, че в периода 08.05.2018 г. - 07.06.2018 г. по заповед на изпълнителния директор на ищцовото дружество е извършена годишна инвентаризация на склад № 1307, склад № 1337 и склад № 1334, находящи се в участък "Автотранспорт" в "Рудник Трояново 3", с. Медникарово, с MOЛ Н. К.
и С. Д., при която годишна инвентаризация в
склад № 1307 са установени липси в размер на 1567,77 лева/без ДДС/ и излишъци в размер на 723, 18 лева, а в останалите два склада - № 1334 и 1337 не са установени липси и излишъци.
Съгласно
Доклада от ревизор Г. И. И. / вж. л. 38 от делото на ПРС/,било предложено констатираните липси да бъдат заплатени от материално-отговорните лица Н. К. и С. Д.
По-нататък, с доклад от
19.07.2018г./
л. 77 от делото на ПРС/, било предложено констатираните липси да бъдат заплатени от ответника Г.; на същия било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № 12/12.07.2018г./л.61 от делото на ПРС/, която не се
спори от страните по делото, че не била обжалвана и била влязла в сила.
Ищцовото
дружество твърди, че причина за настъпилата вреда/липси/ са действията на ответника Г., който в качеството на ръководител-участък „Автотранспорт“ наредил ключове
от складовите помещения с МОЛ Н.
К. и С. Дичева да
се съхраняват в стаята на диспечера и в механиците на участъка, като по този начин до складовете са имали достъп лица извън МОЛ и без присъствието на МОЛ са взимани резервни части от складовите помещения.
В
качеството на свидетели по делото от
районния съд са разпитани трима
служители на ищцовото дружество:
Свидетелят
Г. И.-служител в „Мини Марица изток“ ЕАД, на длъжност ревизор-материално отговорни лица, извършил през 2018 г. годишната инвентаризация в участък „Автотранспорт“.От показанията му се установява, че нямало нередности във връзка с оформяне движението на материалните ценности.При разговор с материално-отговорните лица разбрал, че ключовете на склада са оставяни в диспечерната и че най-вероятно Г. давал на някои длъжностни лица да
взилат в склада за да върви работния процес.Отново при
разговор с материално-отговорните лица свидетелят
И. разбрал, че части са били вземани чрез изваждане на вратите от пантите на външния скад от склад 1307.Свидетелят установява, че в
предприятието
на ищеца, където работел ответника Г., има
интегрирана
система за управление на корпоративни ресурси /SAP/, въведена
през
2005-2006 г.
и единствено с нея се отчитало движението на материални активи, като ремонтната поръчка се правела от началник -участъка и след одобрението й се изписвала от склада и автоматично се намалява наличността на съответния материален запас.Свидетелят сочи, че в предприятието липсва друг вариант за движение на материални активи, включително чрез изписване на ръка части, или чрез записване в тетрадка на охранителната фирма "Мултифорс А. С.“ ЕООД, нито чрез електронни таблици създадени от ответника Г.
Свидетелката
В. И. е служител на „Мини Марица –изток“ ЕАД.От показанията й се установява, че ключове от складовете по разпореждане на ответника са оставяни в диспечерната, където до тях достъп имали неограничен брой лица,въпреки че според свидетелката И. материално-отговорните лица предупредели многократно
Г., че това е недопустимо, но от страх от наказания от прекия си ръководител Г. били принудени да оставят ключовете и не са знаели какво е вземано от складовете в тяхно отсъствие При проверката, извършена от свидетелката И. имало информация от материално отговорните лица, че части от външния склад били вмземани чрез изваждане на вратата от пантите. Според свидетелката И. за липсите следвало да отговаря ответника Г., защото създал
неправилна организация на работата, а не затова, че физически е присвоил нещо.
Свидетелката
Н. К. сочи, че е МОЛ на склад 1307 и пряк ръководител й бил ответника Г., по чието нареждане през 2018 г. след края на работното си време и в почивните дни оставяла резервните ключове за склада в диспечерната, където достъп имали и други служители на дружеството. На свидетелката не било известно в нейно отсъствие кой е влизал и какви части са вземани от склада; свидетелката сочи, че била уведомена от колеги, че в нейно отсъствие са вадени вратите на склада от пантите и са вземани части, а също така открила и нови части изхвърлени в контейнер за старо желязо.Свидетелката К. обяснява начина на работа -поначало частите се изписвали от склада с програма срещу искане с поръчка-резервация за ремонти, а ответникът Г./ според свидетелката/ въвел електронни таблици за да се води отчетност, но тези таблици нямали връзка с програмата.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че в счетоводството на ищеца правилно са отразени констатираните по време на извършената инвентаризация вреди в размер на 1881, 32 лв. съгласно доклад № 6222/20.06.2018 г. и липсва отразено плащане на осчетоводените вреди. Дължимата законна лихва за периода от датата на причиняване на вредата-20.06.2018 г. до подаване на исковата молба 08.03.2019 г. е 136, 93 лв. От заключението на извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по отношение движението на посочената част по позиция № 23 от инвентаризационния доклад-, а именно: „ресор заден Урал 4320 комплект 2 бр. с № 40000021351 по /SAP/“ се
установява,
че този материал е заприходен в склад 1307 на 31.10.2017 г. със съответния код 101 приход в склада, а след това е изведен с код 915 изход от склада, с който се отразява липса и зануляване партидата на този материал, като в /SAP/ няма създадена ремонтна поръчка за машина Урал инв. № 8243, в която да е включен материал № 40000021351. Достъп до интегрираната система за управление на корпоративни ресурси са имали ръководителите на участък "Автотранспорт" и МОЛ на складовете 1307, 1337 и 1334, като ремонтните поръчки се създават от техническите лица в различните участъци и отдели, които заявяват поръчките пред МОЛ на различните складове, а материалите от поръчките могат да се отписват или заприходяват от МОЛ на складовете и счетоводителите от "Финансово –счетоводен отдел".
При
установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищцовото дружество цели ангажиране отговорността на ответника Г. по реда на чл. 203, ал. 2 КТ. В посочената норма е регламентирано, че за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
В доказателствена тежест на работодателя – ищец е да установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав на този текст, които следва да се установят в условията на кумулативност: наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди.
Освен това и според трайната практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение
от
24.02.2011 г.
по гр. д. № 137/2010 г., IV г. о., се приема, че съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Приема се също така, че всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствената тежест на работодателя и ако не се установи причиняването на вредата умишлено, отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл. 203, ал. 1 КТ вр.
с чл. 201 КТ. Не
са ли налице тези изисквания, последният носи единствено ограничена имуществена отговорност.
При
липсата на представена влязла в сила присъда, остава да бъде обсъдена само първата хипотеза - на умишлено причинена вреда, в каквато насока са и твърденията на ищеца.
В гражданското право вината е психическо отношение на дееца към извършеното от него и негодите последици, която се проявява в две форми - умисъл
и небрежност. Умисълът
се възприема като психическо отношение на дееца към извършеното от него и последиците, до които то води. Небрежността пък е неполагането на дължимата грижа, която би следвало да положи всеки, който изпълнява някакво задължение, като критерият тук е грижата на добрия стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ, в случаите на умишлено причинена вреда отговорността на служителя се определя от гражданския закон. Тази разпоредба препраща към договорната отговорност по ЗЗД, тъй като имуществената отговорност на служителя е санкционна последица от нарушаването на задължение, съществуващо по силата и включено в съдържанието на трудовото правоотношение.
ЗЗД не съдържа дефиниция на умисъла и небрежността като форми на вината, поради което следва да се приеме, че те имат интелектуалното и волево съдържание, определено в НК.
За
уважаването
на иска по чл. 203, ал. 2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на умисъл като форма на вината на служителя, причинил вредата, тъй като гражданският закон не презумира умишления характер на противоправното поведение. В тази връзка и с оглед твърденията на въззивника в жалбата му следва да се отбележи,че наличието на влязло в сила дисциплинарно наказание по Кодекса на труда , наложено от работодателя за поведението
на ответника Г., което
според работодателя е и основание за ангажиране на отговорността на
Г. по
чл.203,ал.2 КТ, не
следва
да
се обсъжда като доказателство, установяващо по
категоричен
и несъмнен начин умишления характер на противоправното поведение на Г. в производството по чл.203,ал.2 КТ, в което производство това обстоятелство подлежи на самостоятелно доказване.
Умисълът
по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ не се предполага. Доколкото тежестта за установяване на всички елементи на фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ е на ищеца, при липсата на презумпция за умисъл или недобросъвестност и липсата на ангажирани доказателства за наличие на умисъл у ответника, следва да се приеме, че такъв не е налице.Не може да се приеме довод- че на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което не следва да доказва умишленото причиняване на процесната вреда от ответника. Установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се отнася единствено за обичайната релевантна за гражданското право вина – непредпазливостта. Същата обаче не намира приложение, когато фактическия състав предполага наличието на умисъл – пряк или евентуален, какъвто е разглеждания случай.
Съгласно трайната и непротиворечива практика в доказателствена тежест на работодателя е да докаже всички елементи от правопораждащия фактически състав, включително и релевантната форма на вина – умисъл (решение № 870/24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая жалбоподателят–ищец не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че деянието е извършено умишлено от служителя. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства.
Крайният извод е ,че въззивникът- ищец не установи по делото ,че в
резултат от разпореждането на ответника Г.: резервните ключове от складовете да бъдат съхранявани в диспечерната стая, на работодателя „Мини Марица-изток“ ЕАД са
били нанесени вреди в размера на претендираните липси от 1881,32 лева /с ДДС/.Както и
ищецът-въззивник не установи,
че с това си поведение ответникът Г. е целял или е допускал нанасянето на вреди/липси/ на ищцовото дружество, така и не се доказа по
безспорен и категоричен начин- че от използването на
тези ключове от трети лица в
отсъствието
на МОЛ са били причинени претендираните липси. Следва да се подчертае, че по делото ясно се установи от показания на служители на работодателя „Мини
Марица-изток“ ЕАД, че в склада е прониквано чрез сваляне на вратите от пантите им, което е
несъвместимо
с твърдението на работодателя- че
установените
липси са от използване от
трети лица на ключ за склад 1307,възползвали се от оставянето му в диспечерната стая по разпореждане на ответника Г.
Крайният и категоричен извод на настоящата инстанция е , че в конкретния казус не се установи по безспорен начин такова
противоправно
поведение от ответника Г.,извършено виновно и в пряка причинно-следствена връзка с претендираните от работодателя липси на стойност 1881,32 лева/ с ДДС/. По тази причина главният иск с правно основание чл.203,ал.2 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен;с оглед отхвърлянето на
иска с правно основание чл.203,ал.2 КТ , акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД – за присъждане на 136,93 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирания размер на иска от причиняването
на вредата до 07.03.2019г./ датата на предявяване на иска/ и до окончателното изплащане на сумата, също следва да се отхвърли.
До същият краен правен резултат е достигнал и първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното
решение е
правилно и следва да се потвърди.
С оглед резултата по делото и на основание чл.80 ГПК и чл.78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,извършени пред настоящата инстанция и доказани до размера от
600 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/21.05.2020г., постановено по гр.д.№ 228/2019г. по описа на РС-Поморие.
ОСЪЖДА
„МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК“ ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Раднево да заплати на А.Г.Г. ЕГН
********** от
гр.*** сумата
от 600 лева/ шестотин лева / адвокатски разноски по настоящето дело.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1/
2/ мл.с.