Решение по дело №1539/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260071

 

гр. Силистра,  08 ноември 2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА

 

при секретаря Милена Лекова като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1539 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата К.Т.Г. - З. с ЕГН ********** ***-ми с. № , със съдебен адрес:***, чрез адв. А.П. – САК, твърди, че е собственик по на недвижими имоти – НИВА с площ от 39,989 дка /тридесет и девет декара деветстотин осемдесет и девет кв.м./, находяща се в землището на с. С., ЕКНМ 65615, общ. К., обл. С., месността “И.”, от които 27,213 дка - трета категория, 8,899 дка - четвърта категория, а 3,777 дка - шеста категория, съставляваща имот № 002019 /две хиляди и деветнадесет/ по плана за земеразпределяне при съседи и граници: имот № 002018 - нива, имот № 303004, полски път на община К., имот № 303012, полски път на община К.и НИВА с площ от 38.002 дка /тридесет и осем декара и два кв. м./, находяща се в землището на с. С., ЕКНМ 65615, общ. К., обл. С., местността “К. г.”, от които 34,353 дка - трета категория, а 3,649 дка - шеста категория, съставляваща имот № 001025 /хиляда двадесет и пет/ по плана за земеразпределяне, при съседи и граници: имот № 001024 - нива, кад. № 303032 - полски път на община К., имот № 001028 нива, имот № 001027 - нива, имот № 001026 - нива, землищна граница, които по силата на разпоредителна сделка са продадени на ответника от ищцата, която била представляван от пълномощник. Излага доводи за нищожност на пълномощното, с което е представляван продавача, тъй като самото пълномощно не носи подписа на ищцата, както не носят неин подпис и необходимите декларации за прехвърляне на имотите по чл. 25, ал. 8 от ЗННД и чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Твърди, че не е упълномощавала никого да продава имотите й и  моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за продажба на процесните имоти като сключен при липса на съгласие от нейна страна. Последвала е втора сделка с недвижимите имоти, с която „А. Т.” АДСИЦ продава на Т.С.Т. имотите, като сделката е сключена на 15. 03. 2013 г. Счита, че тази сделка е непротивопоставима на ищцата, която е действителният собственик - не е произведен вещно – транслативен ефект, тъй като продавачът не е притежавал и не е могъл да прехвърли правото на собственост по отношение на имота. По тази причина и предвид факта, че към момента имотът е във владение на Т.С.Т., ищцата счита, че същия го владее без основание. Моли съда да признае за установено, че ищцата е собственик на процесните имоти, както и да бъде осъден ответникът Т.С.Т. да й предаде владението върху имотите. Претендира и разноските си по производството.

Ответникът Т.С.Т. с ЕГН **********, с адрес,***, със съдебен адрес:***, офис 22, чрез процесуалния си представител адв. И.Р. оспорва изцяло предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски за производството. Твърди, че продавачите са се легитимирали като собственици на имотите и за него не е имало притеснение, че купува от несобственик. Позовава се на кратка придобивна давност, като излага подробни доводи в тази насока. По отношение на претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС, счита същата за неоснователна, като твърди, че е придобил имота по силата на договор за покупко – продажба и е упражнявал необезпокоявано и явно фактическа власт върху него в през периода 2013г. – 2019 г., поради което го е придобил по давност, като счита, че в случая е приложим краткият давностен срок предвид факта, че е добросъвестен владелец. Независимо от това, прави изявление и за присъединяване на владението с това на неговия праводател.

Ответникът „А. Т.” АДСИЦ, ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. С., район, Л., ул. „З.” № , представлявано от изпълнителния директор Р. И. М. оспорва изцяло предявения срещу него иск, като моли същия да бъдат отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски за производството. Счита, че  валидно е придобил правото на собственост върху процесните имоти. Посочва, че за него, като купувач на имотите, не е имало индиция за някакъв порок в сделката. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност поради упражнявана фактическа власт върху имотите явно, необезпокоявано и несъмнено. Излага подробни доводи относно способите за придобиване на недвижим имот, както и относно правата на приобритателя по втората сделка

ПРЕДЯВЕНИ са искове С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД, и иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становището на страните, прие за установено следното:

Съобразно представените по делото писмени доказателства се установява наличието на активна процесуална легитимация на ищеца в производството, който е придобил правото на собственост по отношение на процесните имоти от Д. Г. М., видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 91, том V, рег. № 2353, н.д. № 1043 / 1999 г. по описа на нотариус Златко Нотев, рег. № 307 на НК.

Според НА № 26, том ХI, рег. № 11890, н.д. № 1557 / 2006 г. по описа на нотариус Златко Нотев, К.Т.Г. – З., представлявана от пълномощника Р. Б. В. продава на „А. Т.” АДСИЦ процесните земеделски земи.

Ищцата твърди, че никога не е упълномощавала лицето Р. Б. В.да я представлява, но тези твърдения останаха недоказани по делото. Поради изтеклия продължителен период от време, процесното пълномощно не е запазено в архивите нито на нотариуса от когото е заверено, нито на нотариуса, изповядал сделката. Въпреки че от представеният от нотариус Ю. Д. с рег. № 160 на НК препис – извлечение от азбучен указател за 2006 г. да се установява съставянето и заверката на пълномощно на лицето  Р. Б. В., то липсата на самото пълномощно изправя съда пред невъзможност да установи както авторството, така и съдържанието на същото. Тъй като не може да се произнесе относно действителността на несъществуващ към момента на провеждане на производството документ, съдът намира твърденията на страната за недоказани, тъй като не може да приеме за установено, че ищцата не е изразила съгласие за сключване на сделката, както и да приеме, че договорът за покупко-продажба е сключен без съгласието на посочения в него продавач, което съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД би било основание за прогласяване на нищожността му.  По тези съображения искът за прогласяване нищожността на договора за покупко – продажба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на втората прехвърлителна сделка, с която  „А. Т.” АДСИЦ продава на Т.С.Т. с ЕГН ********** съдът счита, че същата няма пороци и поражда права за сключилите я страни. В случая, дори и да се приемеше, че първият договор за покупко – продажба е нищожен като сключен без съгласието на продавача, то следва да се има предвид, че втората сделка би била относително недействителна само по отношение на собственика - в доктрината, и в съдебната практика е безспорно, че не е абсолютно нищожен договорът за продажба на чужд имот. Този договор не е нищожен, тъй като обвързва страните, които са ги сключили, но не пораждат действие за действителния собственик - той е недействителен по отношение на него  /непротивопоставим  му е/. В случая обаче липсват доказателства в тази насока и не може да се установи относителна недействителност по отношение на ищцата на втората сделка. Освен това следва да се обсъди направеното от ответника Т.С. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Ответникът е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, поради което по отношение на него е приложим краткия давностен срок от 5 години.

Давностното владение като придобивен способ е правен въпрос, разрешаван в правната теория и в константната съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, като относима към настоящия спор е разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗС, предвиждаща „Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години”. В чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/. Тъй като в случая се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма по отношение на кого да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт /пр. Р 144 от 2.12.14 год. по гр. д. № 1650/14 год. ІІ г. о./. С оглед на това е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 от ЗС и приложението на презумцията по чл. 69 от ЗС.

В настоящото производство ответникът Т.С.Т. е добросъвестен  владелец на процесния имот в качеството му на купувач по договор за покупко – продажба. Договорът,  обективиран  в НА № 4, том V, рег. № 2667, н.д. № 267 / 2013 г. е сключен на 15. 03. 2013 г.. След този момент неговото владение е явно, спокойно, трайно и необезпокоявано и добросъвестно, като до датата на предявяване на иска по настоящото производство - 18. 10. 2019 г. е изтекъл срок надвишаващ предвидения в чл. 79, ал. 2 от ЗС, което налага извода, че ответникът е придобил имота на оригинерно правно основание, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 5 години. Ответникът е заявил и демонстрирал пред обществото правото си на собственост, което се установява категорично от представените по делото писмени доказателства –писмо, изх.№ РД-12-02-36-1/ 21. 01. 2021 г. от МЗХГ, ведно с приложенията към него, както и декларации по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанските години от 2013 / 2014 до 2020 / 2021 включително / листове 113 – 242 по делото/.

При установените факти за наличието на упражняване на фактическа власт и намерение за своене в предвидения от закона срок, правопрекратяващото възражение на ответника Т.С.Т. е основателно – притежаваното право на собственост на ищеца е изгубено поради придобиването му от ответника, съгласно чл. 99 от ЗС. Ищецът не е предприел защита на правото си на собственост върху процесните имоти по съответния ред с оглед прекъсване на давностното владение и е загубил правото си на собственост по отношение на тях.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че претенцията на ищцата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от процеса и на основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се уважи искането на ответника Т.С.Т. за присъждане направените по делото разноски, които в производството пред тази инстанция са в размер на 960.00 лева – заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от тези съображения, Силистренският районен съд 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предявен от К.Т.Г. - З. с ЕГН ********** ***-ми с. №  за  прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 26, том ХI, рег. № 11890, н.д. № 1557 / 2006 г. по описа на Нотариус Златко Нотев, вписан в СВ с Акт № 188, т.ХХХІ,д.№6803/2006г. партидна книга, т.8976, стр. 63395, с който К.Т.Г. - З., представлявана от пълномощника Р. Б. В. продава на „А. Т.” АДСИЦ, ЕИК: ********* земеделски земи, намиращи се в землището на с. С., общ. К. - НИВА с площ от 39,989 дка /тридесет и девет декара деветстотин осемдесет и девет кв.м./, находяща се в землището на с. С., ЕКНМ 65615, общ. К., обл. С., месността “И.”, от които 27,213 дка - трета категория, 8,899 дка - четвърта категория, а 3,777 дка - шеста категория, съставляваща имот № 002019 /две хиляди и деветнадесет/ по плана за земеразпределяне при съседи и граници: имот № 002018 - нива, имот № 303004, полски път на община К., имот № 303012, полски път на община К. и НИВА с площ от 38.002 дка /тридесет и осем декара и два кв. м./, находяща се в землището на с. С., ЕКНМ 65615, общ. К., обл. С., местността “К. г.”, от които 34,353 дка - трета категория, а 3,649 дка - шеста категория, съставляваща имот № 001025 /хиляда двадесет и пет/ по плана за земеразпределяне, при съседи и граници: имот № 001024 - нива, кад. № 303032 - полски път на община К., имот № 001028 нива, имот № 001027 - нива, имот № 001026 - нива, землищна граница, поради липса на съгласие за сключването му.

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан иска за обявяване на относително недействителен спрямо К.Т.Г. - З. с ЕГН ********** ***-ми с. № , договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в НА № 4, том V, рег. № 2667, н.д. № 267 / 2013 г. по описа на Нотариус Румен Т., вписан в СВ с вх.рег.№ 2114 / 15.03.2013 г - Акт № 167, т.ІV,д.№762/2013г. сключен между „А. Т.” АДСИЦ и Т.С.Т..

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от К.Т.Г. - З. с ЕГН ********** ***-ми с. №  против Т.С.Т. с ЕГН **********, с адрес,*** да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на НИВА с площ от 39,989 дка /тридесет и девет декара деветстотин осемдесет и девет кв.м./, находяща се в землището на с. С., ЕКНМ 65615, общ. К., обл. С., месността “И.”, от които 27,213 дка - трета категория, 8,899 дка - четвърта категория, а 3,777 дка - шеста категория, съставляваща имот № 002019 /две хиляди и деветнадесет/ по плана за земеразпределяне при съседи и граници: имот № 002018 - нива, имот № 303004, полски път на община К., имот № 303012, полски път на община К. и НИВА с площ от 38.002 дка /тридесет и осем декара и два кв. м./, находяща се в землището на с. С., ЕКНМ 65615, общ. К., обл. С., местността “Кайнарджанска граница”, от които 34,353 дка - трета категория, а 3,649 дка - шеста категория, съставляваща имот № 001025 /хиляда двадесет и пет/ по плана за земеразпределяне, при съседи и граници: имот № 001024 - нива, кад. № 303032 - полски път на община К., имот № 001028 нива, имот № 001027 - нива, имот № 001026 - нива, землищна граница и да осъди Т.С.Т. с ЕГН ********** да ѝ предаде владението на описаните имоти.

 

ОСЪЖДА К.Т.Г. - З. с ЕГН ********** ***-ми с. №  да заплати на Т.С.Т. с ЕГН **********, с адрес,***, сумата от 960.00 / деветстотин и шестдесет / лева - разноски по производството.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: