О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 358
град Шумен, 03.08.2020г.
Шуменски
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: К.
Моллов
Членове: 1. Т. Д.
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Т.
Д., в.ч.гр.д. № 219 по описа за 2020г. за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.
№ 2920/22.05.2020г. и частна жалба вх. № 2923/22.05.2020г., първата от които е
подадена от ответницата Ж.А.Й., действаща чрез настойника си А.Й., а втората от
адв. Н.Д. - ШАК, в качеството й на служебен адвокат
на Ж.А.Й., действаща чрез настойника си А.Й., и двете срещу определение № 310 от
15.05.2020г. по гр. д. № 1354/2018г. по описа на РС – Н. П., с което жалбоподателката Ж.А.Й. е осъдена да заплати на НБПП сума в
размер на 150.00 лева – разноски за назначения й служебен адвокат.
Жалбоподателката
иска отмяна на обжалваното определение, като неоснователно, тъй като в случая
основанията на чл. 27а от ЗПрП и чл. 78, ал. 7 от ГПК
са били неприложими.
НБПП, като ответна страна по частната жалба оспорва
същата по същество. Поддържа, че обжалваното определение е съобразено с нормите
на чл. 78, ал. 7 от ГПК във вр. чл. 27а от ЗПрП и моли съда, като правилно, да го потвърди.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с
изнесените доводи в жалбата, становището на ответника, материалите по делото и
като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна, поради следните съображения:
Производството пред
първоинстанционния съд по гр.д. № 1354/2018г. по
описа на РСНП е образувано по иск за делба на съсобствен
недвижим имот с правно основание чл. 34 от ЗС във вр.
чл. 341 и сл. от ГПК, предявен от Н.А.М. против Ф.А.М. и жалбоподателката
Ж.А.Й., представлявана от настойника си А.Й..
С Определение № 802/18.09.2019г. районният съд е уважил молбата на ответницата
и настоящ жалбоподател за допускане на правна помощ и, на основание чл. 25, ал. 1
вр. с чл. 23, ал. 2
от Закона за правната помощ и чл. 95, ал. 2
от ГПК й е предоставил такава под формата на процесуално
представителство по делото. С
определение № 811/20.09.2019г. съдът е назначил адв. М.М. от ШАК за служебен адвокат на жалбоподателката
до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Към
настоящия момент делото е висящо във ІІ фаза на делбата. Междувременно, поради
отказ на назначения служебен адвокат М.М. от процесуално
представителство на ответницата, с определение № 123/07.02.2020г. същият е заменен от адв.
Н.Д.. Искания за лишаване на ответницата по първоинстанционното
дело и настоящ жалбоподател от правна помощ не са правени и не са разглеждани
от първоинстанционния съд, нито е повдиган и
разглеждан въпрос за промяна в обстоятелствата, въз основа на които й е
предоставена безплатна правна помощ в първата инстанция.
Предвид постъпило от НБПП искане до РС – Н. П. за
присъждане на изплатено на първоначално назначения адв.
М.М. възнаграждение за положен труд, в размер на 150.00 лева, решаващият състав е постановил обжалваното
определение, като е приел, че ответницата
Ж.А.Й., представлявана от настойника си А.Й. следва да заплати на НБПП сумата от
150.00 лева., представляваща изплатеното възнаграждение на първоначално назначения
й адвокат по допуснатата от съда правна помощ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 23, ал. 2, вр. чл. 21 от ЗПрП правната помощ във вида на процесуално представителство обхваща и случаите, когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП предвижда, че съдът е органът, който предоставя правната помощ в хипотезата на ал. 2, след като съобрази съответните обстоятелства, посочени в законовия текст. В сравнение с чл. 22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП действително не посочва, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но в чл.94 от сега действащият ГПК правната помощ по граждански дела изрично е регламентирана като такава. Това е принципът, който се отнася за гражданските дела, като единствено в хипотезата на чл.97 от ГПК – при лишаване от предоставената правна помощ се предвижда страната да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат. Безплатна правна помощ означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване в полза на държавата на средствата, чрез които тя им се осигурява. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП – правната помощ съгласно чл. 5 от ЗПрП се предоставя на физически лица и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. Разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП предвижда изключение от този принцип, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените в закона случаи. Уредените в чл. 78, ал. 7 изр. 1-во и 2-ро от ГПК две хипотези обаче не представляват такива случаи. Посоченият извод следва от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1-во от ГПК е установено, че, ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния процесуален представител. Тогава въз основа на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на назначения служебен адвокат е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, възлагайки я в тежест на изгубилата спора страна. В тази хипотеза по изключение е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която обаче не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави нито страна в процеса, нито страна по материалноправната, по своето естество безвиновна отговорност за разноски. Чл. 78 от ГПК урежда именно отговорността за разноски, която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която отговорност е поставена основно в зависимост от изхода по материалноправния спор между тях. По тези съображения хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1-во, което урежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 от ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а именно изхода на спора. Посочената разпоредба акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото – а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен адвокат. Следователно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а от ЗПрП, за разлика от чл. 97, ал. 2 от ГПК – при лишаване от правна помощ, и чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП – хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е била предоставена. Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 от ЗПрП, който урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в чл. 22 и 23 от ЗПрП. Една от хипотезите е когато претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По никакъв начин обаче нито ЗПрП, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК не обвързват с изхода на делото възстановяването на средствата от страна на лицето, на което тя вече е предоставена, още повече, че в случая делото е висящо. В хипотезата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, за разлика от наказателното производство, лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правната помощ (чл. 94 от ГПК и чл. 2 и чл. 22 от ЗПП). В гражданския процес страната, на която е предоставена правна помощ, следва да заплати определеното възнаграждение за назначения служебен защитник само в хипотезата на чл.97 от ГПК / при лишаване от предоставената правна помощ /. Предвидената в чл.78, ал.8 от ГПК отговорност касае само задължението за заплащане на разноските, направени от противната страна в спора, но не и разноските за предоставената правна помощ. Заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Бюрото само, когато претенцията на лицето, получило правна помощ е уважена изцяло или частично, като адресат на задължението, съразмерно на уважената част от иска е насрещната страна, която е загубила делото. При предоставена правна помощ за процесуално представителство по граждански дела, когато изходът от спора е неблагоприятен за лицето, получило правна помощ, за последното не съществува задължение за възстановяване на направените разноски на НБПП. В този смисъл е и трайната съдебна практика, залегнала в Определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о.; Определение № 136 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2039/2016 г., ІІ г.о.; Определение № 99 от 14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о.; Определение № 671 от 11.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5715/2015 г., IIІ г. о. и други, която се споделя и от настоящия състав.
Предвид изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което искането на НБПП за присъждане на разноски за правна помощ на осн. чл. 78, ал. 7 от ГПК във вр. чл. 27а от ЗПрП да се отхвърли, като неоснователно.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 310/15.05.2020г.,
постановено по гр. д. № 1354/2018г. по описа на РСНП, с което Ж.А.Й. с ЕГН **********
с имена в Р. Т. Ш.Б. и с турски граждански № ..., действаща чрез настойника си А.К.Й.
с имена в Р. Турция Х.Б. и с турски граждански № ... назначен съгласно решение
2012/749 на граждански съд на Р. Т., Ч., със съдебен адрес ***, е осъдена да
заплати в полза на Национално Бюро за правна помощ разноски за защита по гр. д.
№ 1354/2018г. по описа на НПРС в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, които
са изплатени на адв. М.М.
то АК – Ш. съгласно решение № ШМ
177-5205/2020 от 13.03.2020г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искането на
Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноски в размер на 150.00
(сто и петдесет) лева, за предоставената на осн. чл. 26 ЗПрП на Ж.А.Й. с ЕГН ********** с имена в Р. Т. Ш.Б.
и с турски граждански № ..., действаща чрез настойника си А.К.Й. с имена в Р. Т.
Х.Б. и с турски граждански № ... правна помощ от адв.
М.М. от ШАК по гр.д. № 1354/2018 г. на РСНП.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.