Разпореждане по дело №339/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

Подадена е въззивна жалба от Д. В. К., Ц. С. К. и В. Д. К., тримата от Г.С., против решение № 2911/12.11.2010 год. постановено по Г.дело № 92/2000 год. на РСС..

В жалбата се излагат довид за незаконосъобразност на решението. Поддържа се, че към момента на постановяване на решението на районният съд, ищецът не се легитимира като кредитор на ответника К., поради настъпило преди приключване на настоящето производство плащане на претендираните от ищеца суми. Счита се за незаконосъобразен извода на съда, че атакуваната сделка уврежда интересите на ищеца поради обстоятелството, че останалото извън нея имущество на длъжника е несеквестируемо. Поддържа се, че през изминалия десетгодишен период ответникът Д. К. е придобивал недвижими имоти, срещу които може да се насочи изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с всички последици.

Въззиваемата страна оспорва наведените оплаквания. Приема обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Във въззивното производство са представени писмени доказателства.

След съвкупен анализ на доказателствения материал с оглед оплакванията на въззивниците и възраженията на ответника, ОС установи следното:

Жалбата е постъпила в срока по чл.197, от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима. Разгледани по същество оплакванията са неоснователни.

С обжалваното решение е обявен за недействителен спрямоЕ. Д. С., от Г. С.,сключения на 20.01.2000 год. договора за дарение на недвижим имот, с който Д. В. К. и съпругата му Ц. С. К. дарили на дъщеря си В. Д. К. от същия град следния имот: 1 250 (хиляда двеста и петдесет) кв.м. идеални части от нива, находяща се в м. „Ушите”, съставляваща пл. № 67002 по плана на землището на Г. С., цялата с площ от 3 000 (три хиляди) кв.м., а по скица с площ от 2 449 кв.м., при съседи: наследници на А. Д., наследници на Г. Д., К.Д., Ив.А. и държавно, а по скица при съседи: имоти с пл. № 67001, № 67003, № 67004, № 67006 и главен път- С.–К., ведно с построените върху гореописаната нива Автомивка – двуетажна масивна сграда, 1/2 идеална част от електрически трафопост – масивна сграда и 1/2 ид. част от всички външни и вътрешни комуникации, обслужващи имота, оформен с нотариален акт № 7, том първи, рег. № 69, дело № 5/2000 год. на нотариус № 286 от регистъра на Нотариалната камара вписан в Службата по вписванията вх. рег № 22 от 2000 година; Акт № 11, том първи, партидна книга: том LXVII, стр. 152. Със същото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски.

Безспорно е установено по делото, че на 18.08.1998 година ищецът Е. С. и ответникът Д. К. сключили договор озаглавен като договор за съвместна работа, по силата на който ищецът вложил собствени машини и средства за автомивка. Страните се уговорили след трикратното възвръщане на сумата вложена от Е. С. в автомивката, машините и съоръженията да останат в собственост на Д. К.. От подписаните от ответника Кр. 11 броя разписки се установява, че в периода от 18.08.1998 г. до 27.10.1998 година получил от ищеца сумата от 15 700 германски марки и от 6 250 щатски долара. През 2001 година в ОСБ е било образувано гражданско дело № 189, въз основа на иск, предявен от Е. Д. С. срещу Д. К. за връщане на сумата от 15 000 германски марки, представляващи главница по договор за заем от 08.12.1997 година, сумата от 4 354 германски марки, представляваща начислена мораторна лихва върху главницата, сумата от 500 германски марки, представляващи неустойка по договора за заем, за сумата от 5 000 германски марки и 6 250 щатски долара, представляващи невъзстановени суми по договор за съвместна дейност от 18.08.1998 година, сумата от 1000 германски марки и 500 щатски долара, представляващи начислени мораторни лихви върху двете главници по договора за съвместна дейност, ведно със законните лихви върху сумите от предявяването на исковете.

С решение постановено по цитираното дело № 189/2001 година, влязло в сила на 21.11.2006 година, ответникът Д. К. е осъден да заплати на ищеца С. 15 000 лева по договор за заем от 08.12.1997 година, ведно със законната лихва върху сумата от 19.01.2001 година до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата 2 544, 22 лева, представляващи натрупана мораторна лихва върху главницата за периода от 08.12.1997 год. до 19.01.2001 година. Останалите искове за останалите суми, предявени от С. са отхвърлени като неоснователни.

Преди образуване на делото пред ОСБ, на 20.01.2000 година ответникът Д. К. и съпругата му Ц. К. с нот. акт № 7, том първи, рег. № 69, дело № 5/2000 год. на нотариус № 286 от регистъра на Нотариалната камара дарили на дъщеря си В. К. със следния имот: 1 250 кв.м. ид. части от нива, находяща се в м. „Ушите”, съставляваща пл. № 67002 по плана на землището на Г. С., цялата с площ от 3 000 кв.м., а по скица с площ от 2 449 кв.м., при съседи: наследници на А.Д., наследници на Г.Д., К.Д., Ив. А. и държавно, а по скица при съседи: имоти с пл. № 67001, № 67003, № 67004, № 67006 и главен път- С. –К., ведно с построените върху гореописаната нива Автомивка – двуетажна масивна сграда, 1 / 2 идеална част от електрически трафопост – масивна сграда и 1 / 2 ид. част от всички външни и вътрешни комуникации, обслужващи описания имот. От справка, издадена от Данъчна служба-С. на 24.07.2000 година е видно, че към онзи момент, ответникът Д. К. е декларирал пред данъчните власти, че е собственик на жилище с площ от 110 кв.м., намиращо се в Г. С. и на търговски обект в м.”Ушите” в землището на Г. С., включващ автомивка от 160 кв.м., офиси и земя на площ от 1 875 кв.м., съпружеска имуществена общност.

При така събраните доказателства законосъобразно районният съд е приел, че предявеният иск еоснователен и доказан. Две са предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД: увреждане на кредитора в резултат на действията на длъжника, с които той е създал или увеличил неплатежоспособността си. Второто условие е субективно – знание за увреждането от страна на длъжника. В настоящия случай и двете предпоставки са налице. Установено е, че К. е дарил на дъщеря си недвижим имот. С дарението на имущество, което съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите, длъжникът е затруднил удовлетворяването на кредитора – ищец. Още повече, че дарението е безвъзмездна сделка и след извършването й длъжниковото имущество е намаляло и срещу това не е получено нищо. Ако недвижимият имот беше в патримониума на длъжника кредиторът по- лесно можеше да се удовлетвори от него. Следва да се приема, както е стори районният съд, че в случая е налице увреждане, тъй като останалото извън атакуваното правно действие имущество на длъжника е несеквестируемо по силата на чл. 444, т. 7 от ГПК – жилището на длъжника. Не е налице увреждане само тогава, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителният иск. Приетите във въззивното производство писмени доказателства не променят този извод. Стойността на имотите, за които се отнасят нотариалните актове, не е достатъчна за гарантиране задължението на ответника К. към ищеца.

Законосъобразно РС е приел, че извършеното дарение е действие на увреждане на кредитора С. независимо, че към момента на извършването му неговото вземане не е било съдебно признато. В настоящия случай е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД от обективна и субективна страна - защото към момента на извършване на дарението Д. К. е бил длъжник на кредитора Е. С.. Той е станал такъв от момента, в който е възникнала облигационната връзка между тях по повод договора за заем от декември 1997 година. Изложените в обратната насока оплаквания и доводи се явяват неоснователни.

Налице е и другата предпоставка – знанието за увреждането. В случая атакуваната сделка е безвъзмездна, при която е достатъчно само длъжникът да е съзнавал, че с тази сделка уврежда кредитора си. В настоящия случай, длъжникът не е доказал, че не е знаел, че не уврежда интересите на кредитора, т.е. не е оборил презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо са налице предвидените в чл. 135 ал. 1 от ЗЗД предпоставки за уважаване на иска- обявяване недействителността на сделката по отношение на кредитора.Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и съгласно чл.208 ал.1 от ГПК/отмл/ ОС,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 2911/12.11.2010 год. постановено по Г.дело № 92/2000 год. на РСС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.