№ 320
гр. Русе, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Красимира Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520100027 по описа за 2021 година
Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 28.03.2017г. сключил с ответника ИВ.
П. В. договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********* със срок на
действие 24 месеца. Сключен бил между страните и договор за лизинг на мобилно
устройство с месечна вноска 5,59 лева. В. не изпълнил задълженията си по 2 броя фактури
издадени във връзка с посочените договори:
По фактура от 05.11.2018г.- 37,38 лева
По фактура от 05.12.2018г.- 119,19 лева.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника „Теленор България“ ЕАД
прекратило едностранно договорите, като била начислена и неустойка в размер на 201,83
лева (която сума не се претендира в това производство) както и били начислени всички
лизингови вноски в общ размер 72,67 лева.
По ч.гр.д. № 4012/2020г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 153,21 лева за мобилни услуги и 72,67 лева лизингови вноски.
Заповедта за изпълнение била връчена на ИВ. П. В. по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото производство за
установяване на вземането си.
Поради невнасяне на дължимата държавна такса производството е прекратено в
частта за дължимите лизингови вноски, като остава за разглеждане единствено иска за
съществуване на вземането представляващо цена на предоставени мобилни услуги.
Ответникът не е открит и в настоящото производство. Назначен му е особен
представител, който оспорва претенцията за неустойка.
1
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от
ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично
задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Искът за цена на предоставени мобилни услуги е основателен в размер на 153,21
лева.
По приложеното ч.гр.дело №4012/2020г. на РРС е представен договор, по който
ответникът се е задължил да заплаща сумата 30,99 лева месечен абонамент за предоставени
мобилни услуги в посочен в договора обем. Представени са и посочените по-горе фактури,
към които има приложени и детайлни справки за потреблението на ответника. Назначена е
и счетоводна експертиза, която дава заключение, че процесните вземания са надлежно
отразени в счетоводството на ищеца. При така събраните доказателства, разгледани в
тяхната съвкупност съдът приема, че искът за заплащане на възнаграждение за мобилни
услуги е основателен в размер 153,21 лева и следва да се уважи.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Издадената заповед за изпълнение е за 225,88 лева, като вземането съществува до
размера 153,21 лева, а за горницата производството е прекратено. „Теленор България“ ЕАД
има разноски в заповедното производство в размер на 145 лева, от които следва да му се
присъдят 98,35 лева съразмерно на съществуващата част от предявеното вземане. В
настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 755 лева, от които следва
да му се присъдят 512,10 лева съразмерно на уважената част от исковете. Мотивиран така
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, против ИВ. П. В., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „Филип
Станиславов“ № 2, вх.4, ет.1 размер на 153,21 лева представляващи месечни абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от 28.03.2017г. за мобилен номер ++359*********, със
законната лихва от 11.09.2020г. до изплащане на вземането, за които вземания е била
2
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4012/2020г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА ИВ. П. В. да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата 98,35 лева разноски по ч.гр.дело № 4012/2020г. на Русенски районен съд, както и
сумата 512,10 лева разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3