Р А Й О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 214/04.11.2016 год. по НОХД № 362 по описа на ТРС за 2016
год.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 773/2015 год.,
по досъдебно производство № 362 ЗМ - 294/2015 год. по описа на РУП-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
- И.Д.В., роден на *** ***, ***,
с ЕГН: ********** за това, че на 31.10./01.11.2015 г., в с.Шуменци,
обл.Силистра, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си, в условията на повторност в
немаловажен случай, в съучастие като извършител с К.А.С. ***, от търговски
обект – хранителен магазин, находящ се на ул.”***, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – пари на
стойност 605.00 (шестстотин и пет) лева и 2 бр. пакети вафли „Фокус”, всичко на
обща стойност 606.80 (шестстотин и шест лева и осемдесет стотинки) лева, от
владението на ЕТ”Сепавида-95-Й.И.”***, представлявано от Й.С.И. ***, без неговото
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 от НК, и
- К.А.С., роден на *** год., ***,
живущ ***, ***, с ЕГН: **********, за това, че на 31.10./01.11.2015 г., в
с.Шуменци, обл.Силистра, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението
на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
И.Д.В. ***, от търговски обект – хранителен магазин, находящ се на ул.”Иван
Вазов” № 7, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, е
отнел чужди движими вещи – пари на стойност 605.00 (шестстотин и пет) лева и 2
бр. пакети вафли „Фокус”, всичко на обща стойност 606.80 (шестстотин и шест
лева и осемдесет стотинки) лева, от владението на ЕТ”Сепавида-95-Й.И.”***,
представлявано от Й.С.И. ***, без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на глава двадесет
и седма и глава тридесета от НПК.
Граждански иск в наказателното производство не е предявен.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия И.В. като фактическа
и правна квалификация, като ги намира за доказани по несъмнен и категоричен
начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието за извършеното
деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с
чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.20, ал.2 от НК да е по вид „Лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, с приложение на чл.58а, ал.1 от НК, което да изтърпи
ефективно.
В хода на съдебното производство представителят на обвинението
поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия К.С. като фактическа и правна
квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и категоричен начин.
Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието за извършеното деяние
по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1,
т.3 във връзка с чл.20, ал.2 от НК да е
по вид „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, с приложение на чл.58а,
ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимите пледира за налагане на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три месеца с приложение на чл.8а, ал.1 от НК за
подсъдимия И.В. и с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“от НК - „Обществено
порицание” за подсъдимия К.С..
Подсъдимият В. заяви, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимия заяви,
че съжалява за това което е извършил и моли за минимална присъда.
Подсъдимият С. заяви, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимия
заяви, че съжалява за това което е извършил и моли за по-ниско наказание.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14, чл.18 и
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите И.В. и К.С. били
ученици от *** и поддържали приятелски отношения. Подсъдимият К.С. не е
осъждан, а подсъдимият И.В. е осъждан многократно, въпреки непълнолетната си
възраст.
Свидетелят Й.С.И. бил собственик
на ЕТ“Сепавида-95-Й.И.“***. Стопанисвал смесен магазин, находящ се в с.Шуменци,
обл.Силистра, в който като продавач-консултант работел синът му св.С. И..
На 31.10.2015 г. малко преди да
приключи работното време на магазина св.С. И. оставил леко открехнати две малки
алуминиеви прозорчета, заради необходимо проветрение при работата на хладилните
витрини. След това свидетелят заключил входната врата на магазина и си прибрал
в домът си в с.Шуменци.
На следващата сутрин – 01.11.2015
г., около 06.10 ч. свидетелят С. И. влязъл в магазина, за да вземе ключовете за
автомобила си, след което заключил и тръгнал към гр.Тутракан. При завръщането
си в магазина забелязал на земята под едното от алуминиевите прозорчета кутийка
от дъвки „Орбит“. При внимателно оглеждане видял, че прозорчето било отворено
изцяло, а комарникът му бил скъсан. След като влязъл в магазина установил, че
през този прозорец е влизано и от вътре е извършена кражба на пари и сладкарски
изделия на стойност 582.25 лв..
При проведените
опиративно-издирвателни мероприятия от органите на полицията било установено,
че според показанията на св.Валентин В. – възпитател в СПИ, вечерта на
31.10.2015 г./01.11.2015 г. двамата подсъдимия били избягали от интерната.
При разпита на подсъдимия В. той
признал, че на 31.10.2015 г. вечерта с подсъдимия С. избягали от интерната, с
намерение да се приберат по родните си места. Двамата отишли пеша до с.Шуменци,
където на площада спрели и видели, че на магазина има малко прозорче с
комарник, което било отворено. Подс. С. предложил на подс.В. да остане отвън, а
той да влезе в магазина за цигари, пари и други, след което блъснал с ръката си
прозорчето, което се отворило напълно като паднало назад, а комарника се
скъсал. Тъй като прозорчето било на около два метра височина от земята подс.В.
помогнал на подс.С. да се качи и да влезе през прозорчето в магазина. В
магазина подс.С. започнал да рови в шкафовете и намерил банкноти в чекмедже и
портфейл. През прозорчето хвърлил навън два пакета вафли „Фокус“ и малко
по-късно излязъл обратно през прозорчето навън. След това двамата подсъдими тръгнали
пеша към гр.Тутракан. По пътя преброили парите, взети от магазина и установили,
че са 605.00 лева.През нощта около 02.00 часа стигнали до гр.Тутракан, от
където взели такси до ж.п.гарата в гр.Русе, на което пратили 70 лв.. На гарата
проверили и установили, че влаковете за родните им места тръгвали в 06.00 и
07.00 часа, и тъй като не им се чакало наели такси до гр.Варна. Пристигайки в
града подс.В. слязъл от таксито до една бензиностанция, от където взел такси до
ж.п.гарата в гр.Варна, а подс.С. продължил с таксито от гр.Русе до циганската
махала в града, където посетил свои роднини. На ж.п.гарата в гр.Варна подс.В.
си купил билет за влака до гр.Сливен и седнал в чакалнята на гарата. През това
време двама полицейски служители му извършили проверка и установили, че същият
е в бягство от интерната в с.Варненци. Пред полицейските служители подс.В.
признал за извършената кражба с подс.С. ***. На полицейските служители предал
сумата от 41.45 лв., която била върната на св.Й.И. с разписка.
В хода на разследването е било
установено, че стойността на два пакета вафли „Фокус“ е 1.80 лв. и общата
стойност на отнетите пари и вещи от магазина, стопанисван от св.Й. Илев възлиза
на 606.80 лв..
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства.
При изграждане на фактическите си изводи съдът възприема и кредитира
обясненията и самопризнанията на подсъдимия И.В. и подс.К.С., които анализирани
поотделно и в съвкупност, с останалите доказателства, спомагат за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Съдът изцяло възприема и кредитира останалите доказателства
по делото, които анализирани поотделно и тяхната съвкупност са безпротиворечиви
и съпоставени с приетите от съда обяснения и самопризнания на подсъдимите,
изясняват напълно установената фактическа обстановка по делото.
Съдът намира, че от обективна
страна безспорно и несъмнено, от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, е доказано, че подсъдимите В. и С. са осъществили престъпните
деяния, за които са им повдигнати съответните обвинения. Подсъдимите са
реализирали конкретни действия, насочени към прекъсване на владението върху
инкриминираните вещи от страна на техния собственик и владелец. Установили са
свое владение върху отнетото имущество, получили са възможността да се ползват
и разпореждат с него по своя воля. До приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд част от откраднатите вещи са били върнати на собственика
им. Подсъдимите В. и С. са извършили престъпното деяние като непълнолетни. От
така установената и изяснена фактическа обстановка е видно, че подсъдимите В. и
С. са осъществили престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимият
В. е осъществил престъпния състав и на чл. 195, ал.1, т.7 от НК, извършил е
деянието в условията на повторност - преди да извърши това престъпно деяние е
бил осъден с влезли в сила присъди за кражби по НОХД № 1778/2014 г., НОХД № 158/2015
г., НОХД № 817/2015 г. и НОХД № 852/2015 г. всички по описа на РС-Сливен, не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по тези присъди и деянието,
предмет на настоящото наказателно производство не представлява маловажен
случай.
От субективна страна – подсъдимите
В. и С. са действали виновно с пряк умисъл – съзнавали са всички обективни
признаци от състава на престъплението, което извършват, неговия
общественоопасен характер, предвиждали са общественоопасните последици и пряко
са ги целели, като са могли да разбират свойството и значението на извършеното
и да ръководят постъпките си по разумни подбуди въпреки непълнолетната си
възраст.
При така установената и възприета фактическа обстановка
съдът призна подсъдимия В. за виновен в това, че в условията на повторност в
немаловажен случай, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си по разумни подбуди, в съучастие
като извършител с К.С. е извършил кражба на чужди движими вещи и на основание чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3
във връзка с чл.20, ал.2 от НК, чл.36 и чл.54 от НК ОПРЕДЕЛИ наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.58а, ал.1
от НК НАМАЛИ с ЕДНА ТРЕТА и му НАЛОЖИ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, чл.58, ал.2 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС
ОПРЕДЕЛИ първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наложеното наказание в
поправителен дом.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК и приведе в изпълнение наложените на подс.В. наказания по НОХД № 1778/2014
г. и НОХД № 817/2015 г., двете по описа на РС-Сливен и на основание чл.25, ал.1
във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира същите и определи едно общо най-тежка
наказание за изтърпяване по вид „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца
при първоначален общ режим в поправителен дом.
При така установената и възприета фактическа обстановка
съдът призна подсъдимия К.С. за виновен в това, че в условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си по разумни подбуди, в
съизвършителство с И.В. е извършил кражба на чужди движими вещи и на основание
чл.195, ал.1, т.3във връзка с чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3
във връзка с чл.20, ал.2 от НК и чл.36 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, му
наложи наказание по вид „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да бъде изпълнено, чрез
прочитане на присъдата пред учителския и ученически колектив на ***.
Съдът отчете обстоятелствата имащи значение при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия И.В.. При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
както и смекчаващите вината обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното от него
критично отношение към извършеното, непълнолетната възраст на подсъдимия,
семейното му положение, липсата на необходимия родителски контрол, и наличието
на отегчаващи вината обстоятелства – обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Съдът наложи така определеното наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК съобразно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК като прие наличие на преобладаващи
смегчаващи вината обстоятелства, и като взе предвид, че подсъдимия към момента
на постановяване на присъдата не е навършил пълнолетие, с цел последния да се
поправи, да се въздейства възпитателно и предупредително, както върху него така
и спрямо другите членове на обществото към спазване на законите и добрите
нрави.
Съдът отчете обстоятелствата имащи значение при индивидуализиране
на наказателната отговорност на подсъдимия К.С.. При определяне вида и размера
на наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите вината
обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанията на
подсъдимия и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
изразеното от него критично отношение към извършеното, непълнолетната възраст
на подсъдимия, семейното му положение, липсата на необходимия родителски
контрол, и липсата на отегчаващи вината обстоятелства. Съдът наложи така
определеното наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК съобразно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като прие наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, и като взе предвид, че подсъдимия към момента на
постановяване на присъдата не е навършил пълнолетие, с цел последния да се
поправи, да се въздейства възпитателно и предупредително, както върху него така
и спрямо другите членове на обществото към спазване на законите и добрите
нрави.
Съдът счита, че причини за извършване на престъплението са
нисkото правосъзнание, липсата на необходим родителски контрол и семейна среда,
неуважение и незачитане неприкосновеността на собствеността.
Съдът на основание чл.309, ал.2 от НПК отмени взетите на
подсъдимите В. и С. мерки за неотклонение „Под надзор на инспектор ДПС”.
Съдът присъди солидарно на двамата подсъдими направените в досъдебната
фаза на наказателното производство разноски.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените
съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)