Р Е Ш Е Н И Е
№…..………./…………….2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев
въззивно
търговско дело № 407 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.308 вр. с чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано след отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 от ГПК с Решение № 3/09.03.2018
г., постановено по т.д. № 2930/17 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., на влязлото в
сила Решение № 567/06.07.2015 г., постановено по в.т.д. № 772/2015 г. по описа
на ВОС, т.о., с което е отменено Решение № 437/28.01.2015 г., постановено по гр.д.
№ 9663/2014 г. по описа на ВРС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВОС.
Подадена е въззивна жалба от „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.
С.А., срещу Решение № 437/28.01.2015 г., постановено по гр. д. № 9663/2014 г.
по описа на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу „Холидей шоп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, р-н „Приморски”, бул. „Цар Освободител” №60, ет.2, ап.5, иск за приемане
за установено между страните на основание чл. 422 ГПК, че ответникът дължи
сумата от 12677,28 евро, представляваща сбор на незаплатени лизингови вноски с
падежи в периода 27.10.2010 г. до 27.03.2012 г., дължими по Договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство № 89253 с нотариална заверка на подписите
рег. № 4163/ 27.07.2009 г. на нотариус Е.Д.с рег. №190 на НК, от която сума
главница в размер на 10840,63 евро, дължими за периода 27.10.2010 г. - 27.03.2012
г. и мораторна лихва в размер на 1836,92 евро за периода 27.03.2011 г. - 27.03.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 31.03.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 2225/ 01.04.2014 г., по ч.гр.
дело № 4195/2014г. на Районен съд Варна.
Въззивникът оспорва първоинстанционното решение като
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Оспорва като неправилен извода на съда, че ответникът е
бил лишен от възможността да ползва лизинговата вещ, считано от 21.12.2009 г. –
датата на която я е предал на органите на МВР. Сочи, че обективната
невъзможност за ползване на вещта не следва да се вменява на лизингодателя като
неизпълнение на договорното му задължение да я предостави на лизингополучателя.
С изложение на фактите аргументира твърденията си, че дружеството е изправна
страна по договора и е изпълнило задълженията си по чл. 1, ал.1, във вр. чл. 3,
ал.2 от същия, а именно да придобие и предаде за ползване на лизингополучателя
посоченото от него лизингово имущество от посочения от него доставчик. Предвид
уговорката вещта да бъде избрана от лизингополучателя, страните са постигнали
съгласие и са уговорили в чл. 3, ал.2 от Договора лизингодателят да не носи
отговорност за състоянието на лизинговия обект, съответно са изключили
отговорността за недостатъци на вещта, която последният би носил по силата на
чл. 230, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 344, ал.1 от ТЗ. Поради това с изземването
на автомобила от органите на МВР не е отпаднало и основанието за заплащането на
лизинговите вноски занапред. Поддържа също, че съгласно чл. 12, ал.3 от
Договора задържането на лизинговия обект от властите не освобождава
лизингополучателя от задължението за заплащане на лизингови вноски.
На следващо място, с изложените по-горе аргументи,
дружеството оспорва като неправилен и извода на съда, че претенциите при
неточно изпълнение на задължението на продавача в качествено отношение
принадлежат на лизингодателя, тъй като бил страна по договора за
покупко-продажба с продавача. Посочва, че по силата на чл. 3, ал.2 от Договора
правата на лизингодателя срещу доставчика са прехвърлени на лизингополучателя,
което обуславя материално-правната легитимация на последния да търси правата си
от продавача.
Според въззивника районният съд не е обсъдил доводите му,
че в случая рискът се носи от лизингополучателя, не е отчел дефиницията относно
договора за финансов лизинг в ТЗ и съдебната практика и не е съобразил
представените доказателства.
Позовава се на заключението на вещото лице за момента на
спиране на плащанията по процесния договор, като аргументира правото си за
разваляне като изправна страна с дата 18.04.2012 г. Сочи, че не са обсъдени
доводите на въззивника за липса на предявени претенции спрямо лизингодателя
относно правото му на собственост върху лизинговия обект, поради което не
споделя изводите на съда за липса на свободно и необезпокоявано ползване от
лизингополучателя на предмета на договора, осигурено от въззивника.
Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Моли се за
присъждане на разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна „Холидей шоп” ООД, чрез адв. Г.С., в който е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба срещу постановеното решение,
което намира за правилно. Като се позовава на чл. 344, ал.1 от ТЗ вр. чл. 230,
ал.2 от ЗЗД оспорва твърденията на въззивника, че не носи отговорност за
състоянието на вещта. За безспорно установени по делото сочи следните факти:
лизинговата вещ му е предадена със скрит дефект, въззиваемият е изправна страна
по договора за периода декември 2009 – ноември 2010, лизингодателят не е
извършил дължимите действия по указване на съдействие за възстановяване
владението върху лизинговата вещ, дружеството едностранно е развалило договора
поради неизправност на лизингодателя в 14-дневен срок, считано от 12.12.2011 г.
– датата, на която последният е получил нотариална покана от „Холидей шоп” ООД.
В хода на проведеното съдебно заседание, страните
поддържат изразените позиции по спора. Молят за присъждане на разноски
съобразно изхода от спора.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, срещу „Холидей Шоп” ООД за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 12677,28 евро, представляваща сбор от неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №
89253/27.07.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4163/27.07.2009 г.,
дължими за периода от 27.10.2010 г. до 27.03.2012 г., от които 10840,36 евро
главница и 1836,92 евро възнаградителна лихва за периода 27.03.2011 г. до
27.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 31.03.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК № 2225/01.04.2014
г. по ч.г.д. № 4195/2014 г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за
финансов лизинг на пътно превозно средство № 89253/27.07.2009 г. ищецът се е
задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване процесната
лизингова вещ - л.а. марка „БМВ”, модел „Х5”, рама № WBAFF01040L205775, за срок
от 48 месеца, срещу задължението на последния да плаща уговореното
възнаграждение за ползването ѝ, съгласно погасителен план. Твърди се, че
ищецът – лизингодател е закупил вещта и я е предал на ответника
–лизингополучател. Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си да
изплаща изцяло и в срок договорените месечни лизингови вноски, като считано от
27.10.2010 г. до 27.03.2012 г. ответното дружество не е заплатило 18 броя
лизингови вноски. Поради това с уведомително писмо, получено на 10.04.2012 г. ищецът
поканил лизингополучателя да заплати доброволно дължимите към 03.04.2012 г.
суми, като предупредил последния, че ако в седемдневен срок не заплати
задълженията си договорът ще се счита за развален. В предоставения срок
изпълнение не последвало, поради което ищецът счита договорът за лизинг за
развален, считано от 18.04.2012 г. Твърди, че за дължимите суми е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът възразил, което поражда и правния интерес за
водене на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Холидей Шоп” ООД е
депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Не
спори, че по силата на договор за лизинг сключен между него и ищеца, последният
като лизингодател е придобил и предоставил за ползване на ответника лизинговата
вещ – лек автомобил. Твърди, че на 21.12.2009 г. автомобилът бил задържан от
органите на МВР във връзка с образувано ДП № 2188/2009 г. по описа на МВР гр.
Варна, за престъпление по чл. 345 б.”а”, ал.1 от НК – подправяне на идент.
номер на рамата на процесния автомобил. За това обстоятелство ответникът
своевременно уведомил ищеца, като поискал от него съдействие за отстраняване на
пречките за ползване на лизинговия обект. Налице обаче бил мълчалив, а в
последствие и изричен отказ на последния, като собственик на иззетата вещ да
предприеме фактически и правни действия за връщането ѝ в държане на
лизингополучателя. Твърди, че въпреки изземването на л.а., продължил да заплаща
дължимите се месечни лизингови вноски за периода от м.12.2009 г. до м.11.2010
г.
Ответникът поддържа, че е изправна страна по договора. С
писмо от 23.07.2010 г. уведомил ищеца, че следва да му окаже съдействие за
възстановяване на владението върху лизинговия обект. С ново писмо от 17.11.2010
г. заявил, че поради неизпълнение по чл. 23 от Договора от страна на
лизингодателя, ответникът ще преустанови изпълнението на насрещното си
задължение за заплащане на лизинговите вноски и застрахователните премии, тъй
като е лишен от ползване на вещта. Поради липса на реакция от страна на ищеца, с
нотариална покана с рег. № 14378/07.12.2011 г., връчена му на 12.12.2011 г.,
ответникът го поканил в 14 дневен срок да върне в държание на лизингополучателя
процесното МПС, след което при неизпълнение щял да счита, че договорът за
лизинг е прекратен. Изпълнение не последвало, поради което намира, че договорът
за лизинг е прекратен с едностранно волеизявление, след изтичане на срока посочен
в нотариалната покана.
Излага, че е налице виновно поведение у ищеца, доколкото
последният е предал на ответника вещ, която не е била в надлежно състояние,
имала е скрити дефект - манипулация на номера на рамата. Дефектът не е бил
известен на ответника, както и същият не би могъл да го констатира към момента
на сключване на договора. Същият бил от такова естество, че препятствал
индивидуализацията на вещта, което прави и невъзможно придобиването ѝ в
края на договора. В случая не намира приложение чл.343 от ТЗ, тъй като вещта не
е погинала или повредена, а е предоставена в ненадлежно състояние. Сочи, че
уговорката на чл.3, ал.2 от договора за лизинг е нищожна, като противоречаща на
закона, доколкото е уговорено в същата разпоредба, че лизингодателят не носи
отговорност за състоянието на
лизингования обект. Уговорката е в противоречие на чл. 230, ал.1 от ЗЗД. В
евентуалност сочи, че договорът е развален по право, тъй като е станал
невъзможен за изпълнение.
След преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения по делото Договор
за финансов лизинг на пътно превозно средство № 89253/27.07.2009 г. с
нотариална заверка на подписите се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът като лизингодател се е
задължил да придобие МПС и да го предостави за ползване на ответника в
качеството му на лизингополучател. В Приложение № 1, представляващо неразделна
част от договора, лизинговата вещ е подробно индивидуарлизирана – лек автомобил
марка „BMW”, модел „Х5 3.0sd”, рама WBAFF1040L205775.
Видно е от представения по делото договор за покупко –
продажба от 27.07.2009 г., с нотариална заверка на подписите и приемо-предавателен
протокол от 28.07.2009 г., ищцовото дружество е придобило собствеността върху
лизинговата вещ от „Луцифер 2000” ООД и е предало държанието върху нея на
ищеца.
С протокол за доброволно предаване от 21.12.2009 г., МПС
- марка „BMW”, модел „Х5”,номер на рама WBAFF1040L205775 (по документ), черен
на цвят, с рег. № В9994РХ, е предаден на ІІ РПУ при МВР гр. Варна от Иван
Николаев Грошев -управляващ и представляващ ответното дружество.
От Удостоверение №19008/2009 г. издадено от ВРП, се
установява, че досежно процесното МПС-во е образувано ДП № 2188/2009 г. по
описа на ІІ РПУ при МВР гр. Варна, за престъпление по чл. 345 б”А”, ал.1 от НК,
като с постановление на ВРП от 13.06.2012 г. производството по делото е спряно,
доколкото авторът на деянието не е разкрит. Посочено е, че МПС-во се намира на
съхранение на паркинг на ОД на МВР гр. Варна.
С писмо вх. № 211/17.11.2010 г. ответникът е уведомил
ищеца, че не изпълнява задълженията съобразно договора за лизинг, като не му
предоставя за ползване процесния автомобил, доколкото същият е задържан от
органите на полицията, предвид което се е позовал на необходимостта от спиране
заплащането на дължимите лизингови вноски.
С писмо изх. № 501093/06.04.2012 г. ищецът е уведомил
ответника, че не изпълнява задължението си по договора за лизинг да заплаща
изискуемите лизингови вноски. С писмото ответникът е поканен да заплати
доброволно всички задължения в седемдневен срок, като в противен случай ищецът
ще счита договорът за развален по вина на лизингополучателя с всички произтичащи
от това последици.
От заключението по назначената ССчЕ се установява, че
общият размер на задължението на ответника по договора за лизинг, към момента
на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 31.03.2014 г., възлиза на
72560,86 лв.
Съдът, въз основа на
така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания
на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4195/2014 г. на ВРС.
По така предявената претенция ищецът дължи доказване на
твърдяните от него факти, а именно: 1/ съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по договор за финансов лизинг; 2/ изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора; 3/ размера на претендираното вземане
по отделни пера.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
поетите с договора задължения или наличието на други правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи възражения.
В настоящия случай сключването на договор за лизинг с твърдяния предмет и
съдържание е безспорно между страните, поради което съдът приема за изяснено
възникването на твърдяната облигационна връзка.
Безспорни са също липсата на плащане
на процесните задължения и размерите на задълженията, които обстоятелства се
потвърждават и от ССчЕ и които съдът също приема за изяснени.
Същевременно ищецът и ответникът едновременно твърдят, че са отправили
волеизявления за разваляне на договора до насрещната страна по
правоотношението, поради виновното ѝ неизпълнение на поето с договора
задължение – ищецът твърди неизпълнение на задължението за заплащане на
лизнговите вноски, а ответникът, че лизинговата вещ не му е предадена в
състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета. В евентуалност ответникът
твърди и развалянето му по право.
Следователно същественият правен спор, поддържан и пред настоящата
инстанция, е дали процесният договор за лизинг е бил развален по вина на някоя
остарните, респективно на какво основание, както и в резултат на чие волеизявление
и кога е настъпила тази правна последица или същият е бил развален по право, поради
настъпила невъзможност за изпълнение от страна на ищеца.
От събраните доказателства по делото се установява, че преди сключване на
договора за лизинг върху идентификационния номер на рамата на МПС-во е осъществена
манипулация от неизвестно лице, във връзка с която на 21.12.2009 г. компетентните
органи на МВР са иззели от управителя на ответното дружество държането върху
лекия автомобил. Същевременно никоя от страните не твърди, че другата виновно е
извършила манипулацията.
Т.е. обуславящ изхода на делото се явява отговорът на въпроса как следва да
се разпредели риска между страните по процесния договор за финансов лизинг,
след изземване на лизинговата вещ от компетентните органи, във връзка с
установената манипулация по рамата на МПС-во, извършването на която не може да
се вмени във вина на някоя от страните по договора.
Този правен въпрос е включен в предмета на влязлото в сила между същите
страни Решение № 49/26.06.2017 г. постановено по реда на чл. 291 (отм.) от ГПК по
т.д. № 89/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Съобразно произнасянето на ВКС по
допуснатите материалноправни въпроси предоставянето за ползване по договор за
финансов лизинг на автомобил с подправен идентификационен номер /VIN, номер на
рама/, който автомобил впоследствие е предаден на МВР във връзка с разследване
на престъпление за подправяне на номера на рамата, съответно наличието на друг
законен собственик, не представлява виновно неизпълнение на задължение на
лизингодателя по договора за финансов лизинг, нито представлява погиване на
вещта. В решението е прието също, че предоставянето на лек автомобил с
подправен идентификационен номер /VIN, номер на рама/ преди сключването на
договора за финансов лизинг съставлява основание за прекратяване на договора по
чл. 89, ал. 1 от ЗЗД – т.е. по право. Съобразно дадените отговори на правните
въпроси съдът е приел по съществото на спора, че с отнемане на лизинговия обект
от МВР на дата 21.12.2009 г. във връзка с извършвано разследване за подправяне
на поставения от производителя идентификационен номер на процесния автомобил, Договорът
за финансов лизинг № 89253/27.07.2009 г. е прекратен по право, съгласно чл. 89,
ал. 1 от ЗЗД и след тази дата лизингополучателят „Холидей шоп” ООД не дължи
плащане на уговорените лизингови вноски. С решението е уважен предявеният от „Холидей
шоп” ООД срещу „УниКредит Лизинг” ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
сумата 62664,01 лв., дадена на отпаднало основание - разваляне по право на
договор за финансов лизинг моторно превозно средство № 89253/27.07.2009 г., с
нотариална заверка на подписите, заедно със законната лихва, считано от
24.04.2012 г. до окончателното и изплащане.
Решението на ВКС е послужило като основание за отмяна по реда на чл. 303,
ал.1, т.4 от ГПК на Решение № 567/06.07.2015 г., постановено по в.т.д. № 772/2015
г. по описа на ВОС, образувано по настоящата въззивна жалба, с оглед на
обстоятелството, че между делото на ВОС и т.д. № 89/2016 г. по описа на ВКС, ІІ
т.о. съществува идентитет между страните, предмета на спора и включените в него
правни въпроси, по които се формира сила на пресъдено нещо. Предвид дадените указания
в отменителното решение, съгласно които Решение № 49/26.06.2017 г. по т.д. № 89/2016
г. по описа на ВКС, ІІ т.о. на основание чл. 307, ал.4 от ГПК е признато за
правилното, при новото разглеждане на делото настоящият състав ще следва да се
съобрази и със силата му на присъдено нещо – аргумент от чл. 297, 298 и 299 от ГПК.
Доколкото с това решение е прието, че процесният договор за лизинг е прекратен
по право от 21.12.2009 г., без нужда от изрично волеизявление на страните по
него, поради настъпила трайна обективна невъзможност за ищеца да изпълнява
задълженията си на лизингодател, като осигури ползването на автомобила, въпросът
на какво основание е бил развален договора, при същите факти, не може да се пререшава
– чл. 299, ал.1 от ГПК. След като със СПН между страните е установено, че считано
от датата на изземване на автомобила от МВР – 21.12.2009 г., договорът е
развален по право, настоящият състав е ангажиран да приеме, че задълженията и
на двете страни са били погасени занапред, което изключва активната материално
правна легитимация завбъдеще на „УниКредит Лизинг“ ЕАД като кредитор по
договора. С оглед на обстоятелството, че исковата претенцията за незаплатени от
„Холидей шоп” ООД лизингови вноски обхваща периода за 27.10.2010 г. - 27.03.2012
г., който следва датата на разваляне на договора, то и исковата претенция основана
на несъществуваща облигационна връзка се явява неоснователна, поради което
подлежи на отхвърляне изцяло.
За пълнота следва да се посочи, че с Решение № 49/26.06.2017 г. по т.д. №
89/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е прието, че клаузата на чл. 3, ал.2 от
Договора, на която се позовава въззивника, визира недостатъци свързани с
техническото състояние и характеристики на автомобила, но същата не урежда
носенето на риска при интервенция на идентификационния номер, тъй като
последното обстоятелство не съставлява недостатък на вещта по смисъла на чл.
230, ал.2 от ЗЗД. Поради това отговорът на въпроса дали посредством тази клауза
страните са изключили или не възможността лизингодателя да носи отговорност за
състоянието на лизинговия обект, се явява ирелевантен за изхода на спора,
противно на изложеното в жалбата. Правнорелевантно в случая е обстоятелството,
че компетентните органи са установили липса на годен фабричен идентификационен
номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, което изключва
възможността същият да бъде индивидуализиран надлежно, респективно към
настоящия момент лекият автомобил представлява вещ извадена от гражданския
оборот.
Неоснователно се явява и оплакването на въззивника, че дължимостта на
процесните суми се основава на клаузата на чл. 12, ал.3 от Договора, според
която задържането на лизинговия обект от властите не освобождава
лизингополучателя от задължението за заплащане на лизингови вноски. Както е
посочено в Решение № 49/26.06.2017 г. на ВКС, ІІ т.о., клаузата визира временно
задържане на автомобила и не разпределя риска при разваляне на договора по
право, каквато именно е процесната хипотеза.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на въззивника „УниКредит Лизинг” ЕАД следва да бъдат възложени
разноските направени в настоящата инстанция от въззиваемото дружество „Холидей
шоп” ООД, които съобразно представените доказателства възлизат на 1700,00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 437/28.01.2015 г., постановено по гр. д. № 9663/2014 г. по описа
на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 40 ДА ЗАПЛАТИ НА „Холидей шоп” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски”, бул. „Цар Освободител” №60,
ет.2, ап.5, сумата от 1700,00 лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК
пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.