Мотиви кьм Присъда № 58/05.04.2018 г. по НЧХД № 1293/2016 г.:
Делото е образувано по тьжба на А.Д.М.
*** против Н.Й.А. *** за извършени престьпления по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 и чл.148, ал.2,
вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147,
ал.1 от НК.
На 06.12.2016 г. съдът прие с определение уточнението на исковата
претенция на тъж.А.М. относно предявеното обвинение
за публични обида и клевета, като прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство направеното уточнение, а именно за заплащане на обезщетения от
подс.Н.А. на тъж.А.М. за причинени му неимуществени
вреди в размер на 1500лв. за обидата и 1500лв. за клеветата, ведно със
законната лихва от деня на извьршване на
инкриминираните деяния – 14.09.2016г., за всяка една от исковите претенции, до
окончателното изплащане на сумите.
В сьдебно заседание тьжителят участва лично с повереник-адвокат. Поддьржа чрез повереника си обвинението против подсьдимата, като пледира подс.Н.А. да бьде
призната за виновна по предявеното обвинение за извършени две престъпления по
чл.147 и чл.146 от НК, в техните квалифицирани състави по чл.148 от НК, което
обвинение счита за доказано от сьбраните по делото гласни и писмени доказателства,
без да се изразява становище относно вида и размера на наказанието, което
следва да бьде наложено. Навеждат се доводи за това, че тъжителят е бил обиден
и наклеветен като длъжностно лице по смисъла на НК. Прави се искане
гражданските искове да бъдат уважени по справедливост в пълен размер, съобразно
разпоредбите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Подс.Н.А. участва лично в сьдебно
заседание сьс защитник-адвокат. Дава обяснения, като
заяви пред съда, преди разпита на свидетелите, че не се признава за виновна по
предявеното обвинение с тъжбата, защото не е извършила процесните престъпления.
Пледира чрез защитника си за постановяване на оправдателна присьда,
т.к. предявеното обвинение за две извършени престъпления – квалифицирани обида
и клевета по чл.148 от НК е неоснователно и недоказано. Навеждат се доводи за
несъставомерност на деянието клевета и деянието обида, като се сочат
показанията на съдебния секретар Ж.Ч. и вещите лица Р.П. и Ем.К., които са
незаинтересовани от изхода на делото. Пледира се показанията на свидетелите на
тъжителя да не се кредитират, защото св.М.Х. е участвала при изготвянето на
тъжбата, а св.Д.М. е съпруга на ***а. Прави се искане за постановяване на
съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по
предявеното обвинение за извършени престъпления обида и клевета, т.к. не всяка
негативна оценка за ***а е обидна. По отношение на гражданските искове защитата
пледира същите да бъдат отхвърлени като недоказани, както по основание, така и
по размер.
Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Тъж. А.Д.М. и подсъдимата Н.Й.А. ***
действащ ***/***ски наместник/ на с.Т. обл. Ямбол
втори мандат.
По време на първия му мандат подс.Н.А. изпращала
различни сигнали и оплаквания от тъжителя до ***а на Община-Тунджа, Областния
управител на област Ямбол, ДСП при Община-Тунджа и други институции. Били
извършвани проверки, при които тъжителят е следвало да дава обяснения. Подсъдимата
влизала й в кабинета на тъжителя и при водените разговори се стигало до
размяната на остри реплики между двамата съселяни. Отношенията между
подсъдимата и ***а се влошили и тъжителят през 2014г. подал сигнал в ЯРП за
извършване на проверка на дейността на подсъдимата и ако същата има нужда от
специализирана психиатрична помощ да й се окаже такава. При извършената
проверка било отказано образуването на производство с Постановление от
07.08.2014г. по пр.№*** Постановлението на прокуратурата дало повод на
подсъдимата да предяви тъжба до ЯРС, в която посочила, че тъжителят е
осъществил престъплението клевета по отношение личността на Н.А.,*** образувал
НЧХД №***
По време на съдебните заседания по делото отношенията
между тъжителя и подсъдимата се влошили още, след като свидетелите Р.П. и Е.К.
дали заключение като вещи лица по назначената Комплексна съдебно-психологично-психиатрична
експертиза, че при подс.Н.А. е налице „Кверулантно личностово разстройство“.
На 14.09.2016г., около 14.00 ч., в поредното съдебно
заседание пред ЯРС по НЧХД№ *** в зала №2 на районния съд, в присъствието на
съдебния състав – св.Н.Н., съдебния секретар – св.Ж.Ч.,
повереника-адвокат на подс.Н.А. – св.И. К., тъж. А.М.,
тогава подсъдим по делото, защитника на тъжителя – адв.В.С.,
нейния колега адвокат – св.М.Х. и вещите лица по делото - свидетелите Р.П. и Е.К.,
в съдебната зала, подсъдимата ядосана на тъжителя, отправила към него отново
остри думи и изразила своето негативно мнение за тъжителя, че не е подходящ за ***
на селото. В този момент в коридора до съдебната зала се намирали свидетелите Д.
С. Д. М. – съпруга на тъжителя, И.И., Т. С, А.Т и И А.
– *** на подсъдимата.
С Присъда № ****. по НЧХД№***. тъжителят бил оправдан
от ЯРС по предявеното му от подсъдимата обвинение за извършено престъпление по
чл.148,ал.1,т.2,вр.чл.147,ал.1 от НК.
С Решение № ***. по ВНЧХД№ ***. ЯОС потвърдил
оправдателната присъда на ЯРС.
От назначената, приета и изслушана от съда Комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертиза/КСППЕ/ се установи, че подс. Н.А.
не е страдала и не страда от психично разстройство в тесния смисъл на
понятието, проявяващо се с разстройство на съзнанието или с интелектуално паметов дефицит. Лицето страда от „КВЕРУЛАНТНО ЛИЧНОСТОВО
РАЗСТРОЙСТВО“, което е със сравнително ниска степен. Посоченото личностово разстройство не налага задължително лечение в
психиатрично здравно заведение, тъй като не представлява опасност за живота и
здравето на подсъдимата и на околните. Лицето е с данни за налична фамилна обремененост с психични заболявания - има първи братовчед с
шизофренна психоза. Липсват данни за разстройство на
съзнанието или на интелектуално паметов дефицит. Подсъдимата
е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си и е годна да участва в съдебно производство. Психическото и
физическо състояние на подсъдимата й позволяват правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Налице е
склонност към лъжа в ниска степен.
Подс.Н.А.
е неосьждана и не е административно наказвана по реда
на чл.78а от НК.
Горната
фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимата
Н.А., отчасти от показанията на свидетелите М.Х., Д. М. И. К. А.Т., И. А. и И.И., както и от показанията на свидетелите Ж.Ч., Р.П. и Е.К.,
които гласни доказателства в кредитираната им част са логичини,
последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с приетите от съда по делото писмени
доказателства и заключение на в.л. по изслушаната в с.з. КСППЕ.
Св.Н.Н. не бе разпитана от съда, т.к. свидетелката не можа да се
яви за разпит, поради това, че сама полага грижи за своите малолетни
деца-близнаци и съдът я заличи от списъка на свидетелите.
Фактическата обстановка се установява и от прочетените на основание
чл.283 от НПК в съдебно заседание/с.з./ писмени доказателства – справка за сьдимост на подсьдимата, преписи от протокол от
25.11.2015г., жалба от Н.А. от 29.04.2014г; писмо №*** от 12.08.2014г. на
Областен управител гр.Ямбол; сведение от А.М. от 26.05.2015г; докладна записка/ДЗ/
изх.№№*** от 14.05.2014г. с приложена към нея подписка; сведение от
26.05.2015г., ДЗ№***., жалби, молби и писма на Н.А., обяснение от А.М.; удостоверение №*** на
Общинска избирателна комисия към Община „Тунджа“- гр.Ямбол; трудов договор №ТД ***.
на Община „Тунджа“-гр.Ямбол; удостоверение №***. на Общинска избирателна
комисия към Община „Тунджа“-гр.Ямбол, протокол от 14.09.2016г., Решение № ***
на АС-Ямбол по Адм.Д.№***., Удостоверение № *** на
ОИК-Тунджа, писмо от ръководителя на ОПС-Ямбол, писмо от ***а на Община“Тунджа“-Ямбол
с приложен Констативен протокол от 29.05.2015г., Присъда № ***по НЧХД№***. по
описа на ЯРС и Решение № ***. по ВНЧХД№ 207/2017г. по описа на ЯОС. От
посочените писмени доказателства се установява, че подсъдимата е подавала
сигнали и жалби до различни институции в страната, след като е считала, че има
допуснати нередности, включително и от ***а на с.Търнава. По част от тях
съответните органи са извършвали проверки и са предприели действия за
отстраняване на нередностите. ***ът на с.Търнава е
подал сигнал в ЯРП за извършване на проверка на дейността на подсъдимата и за
евентуалното й оказване на специализирана психиатрична помощ. Било отказано
образуването на производство с Постановление от 07.08.2014г. по пр.№*** Подсъдимата
предявила тъжба до ЯРС, в която посочила, че тъжителят със своя сигнал до ЯРП е
осъществил престъплението клевета по отношение на личността на Н.А.,***
образувал НЧХД №***. ЯРС и ЯОС приели с влезли в сила съдебни актове, че
тъжителят не е извършил престъплението клевета против личността на подсъдимата.
Подсъдимата не е осъждана за извършени престъпления от общ и частен характер
или наказвана административно по чл.78а от НК.
Фактическата обстановка се установява и от заключението и показанията на вещите
лица/в.л./ по КСППЕ, което съдът приема за обективно и точно, дадено по знание
и съвест. От посоченото заключение е видно, че въпреки констатираното
разстройство подсъдимата е вменяема и може да участва
в наказателния процес, да възприема правилно фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях. Интелектът у подсъдимата е в средната
степен на нормата за възрастта,
образованието и социалния опит. В случая
се касае за личност, която
е силно ориентирана към търсене на
справедливост, подвижна, без особено изразено
чувство за дистантност. Самоуверена, със самочувствие.
Интересите й определено са фокусирани в отношенията с ***а, самокритичността
на моменти е принизена, поради овладяване на психичния
живот от чувството за сериозен
и важен житейски проблем, изискващ мобилизация на силите. В случая насочеността на личността е в отстояване на честта в спора
с ***а и семейството му, и всичко се фокусира
именно в ситуацията, когато всяко зло
е от т.нар. „враг и всичко добро е против него“. Подсъдимата желае справедливостта да победи и мобилизира възможностите си за решаване на
проблема, сякаш липсват ежедневни задачи. Извън конфликта между нея и ***а, който
е твърде наситен емоционално, липсват способности и желание за реализация в социалния живот, в трудовата и интимната сфера. Девиантност и крайни прояви,
които могат да се интерпретират
в психиатричен план като наркомания, алкохолизъм, скитничество при изследването на подсъдимата не са установени. Отношението на
подсъдимата към тъжителя е крайно негативно. Всяка дума и жест от негова страна
е интерпретирана от подсъдимата себеотносно, заредено с много отрицателни емоции и водещо до вземане
на защитни мерки под формата
на нови жалби
и дела. Към момента на провеждане на съдебното
заседание на 14.09.2016г., подсъдимата е била в състояние на ситуативно
активирано и емоционално катализирано поведение, изразяващо се в силен негативизъм спрямо ***а и семейството му, провокиращо афиширана от нея
вербална изява пред аудиторията от присъстващи
в съдебната зала. Въпреки емоционалното си
състояние на негативизъм към тъжителя, подсъдимата е могла да предприеме
и друга линия на поведение, тъй
като липсват данни за психотично
мотивирано състояние на душевния статус
в този момент.
Психологичните преживявания и механизми
на подсъдимата, свързани с
провеждането на това съдебно заседание, биха могли да се
определят като състояние на активиране
на свръхценностни изживявания на негативизъм към тъжителя и тяхната изява под формата
на вербална агресивност при съхранена самокритичност.
Съдът не приема за
достоверни онази част от обясненията на подс.Н.А. от с.з., в които се сочи, че
св.М.Х. не е била в съдебната зала, че подсъдимата не е говорила нищо на
тъжителя и не е нарушавала реда в залата. В тази част обясненията на
подсъдимата се оборват от свидетелите М.Х., Д. М., И.И., Р.П. и Е.К.. Всички свидетели са чули, че подсъдимата
говори доста високо в съдебната зала, като свидетелите М.Х., Р.П. и Е.К. са
били и очевидци на поведението на подсъдимата спрямо тъжителя. От посочените
показания на тези свидетели, които в кредитираната им част си кореспондират, се
установи, че подсъдимата е разговаряла с тъжителя на висок тон, като се е
наложило св.Н.Н. да напомня на подсъдимата какъв е
реда в съдебната зала, а от показанията на свидетелите Д. М и И. И., че и св.М.Х.
е била в съдебната зала. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите
И К, АТ И А., че не е имало нарушаване на реда в залата и подсъдимата не е
разговаряла с тъжителя, т.к. тези свидетели са заинтересовани от изхода на
делото – св.Ир.К.а е била адвокат на тъжителката по
приключилото дело, а А.Ти И.А. са били свидетели на подсъдимата, като св.Ив.А.
е майка на подсъдимата и е пряко заинтересована от изхода на настоящото дело.
Показанията на тези трима свидетели се оборват от показанията на
незаинтересованите по делото свидетели Р.П. и Ем.К., които заявиха пред съда,
че подсъдимата е отправяла реплики по адрес на тъжителя и е нарушавала реда в
залата. В тази насока са и кредитираните от съда показания на св.Ив.И., за
когото не е известно да е в приятелски отношения с тъжителя и неговото
семейство.
В
останалата част съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимата, защото
кореспондират с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства и
заключение на в.л. по КСППЕ.
Съдът
не кредитира онази част от показанията на св.М.Х. от с.з., в които се сочи, че при
всяко с.з. по приключилото НЧХД подсъдимата е обиждала тъжителя, че в с.з. на
14.09.2016г. подсъдимата е обиждала и клеветяла тъжителя. В тази част
показанията й се оборват от показанията на свидетелите Р.П. и Ем.К., които не
заявиха пред съда да е имало отправяне на думи и жестове към ***а, които могат
да бъдат квалифицирани като обиди и клевети, освен това, че подсъдимата
нарушавала реда в залата и имала негативно отношение към тъжителя, като според
думите на подсъдимата той не бил подходящ за ***. Св.Ж.Ч. също не помни да са
отправяни обиди към тъжителя от подсъдимата. По делото няма събрани
доказателства, от които да е видно, че подсъдимата е обиждала тъжителя всяко
с.з. Има представен само един протокол от с.з. по приключилото дело между
подсъдимата и тъжителя – протокол от с.з., проведено на 25.11.2015г., от който
се установи, че в края на с.з. подсъдимата е критикувала тъжителя и изразила
своето неодобрение, че е *** на селото. От представения по делото протокол от
с.з. на 14.09.2016г. не се установява подсъдимата да е обиждала или клеветяла
тъжителя. Следва също да се отбележи, че св.М.Х. е в близки професионални
отношения с повереника на тъжителя.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.М.Х., защото
кореспондират с кредитираните от съда гласни, писмени доказателства и
заключение на в.л. по КСППЕ.
Съдът
не приема за достоверни онази част от показанията на св.Д.М. от с.з., в които
се сочи, че е чула какви думи подсъдимата е отправила към тъжителя в съдебната
зала, защото ако това беше вярно тя щеше да посочи повечето от изразите и
думите, описани в тъжбата, още повече, че наблизо до нея е бил и св.Ив.И.,
който заяви пред съда, че не е чул подсъдимата да обижда тъжителя, макар да е
чул, че подсъдимата говори доста високо. Следва също да се отбележи, че тази
свидетелка е съпруга на тъжителя и е пряко заинтересована от изхода на делото,
а нейните показания във визираната им част не бяха подкрепени от показанията на
незаинтересованите свидетели Р.П. и Е.К., които не са чули обиди и клевети по
адрес на тъжителя, макар поведението на подсъдимата да е било неконструктивно.
В тази насока са и показанията на свидетелите А.Т и Ив.А., които също не са
чули такива обидни изрази.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Д.М, защото
кореспондират с кредитираните от съда доказателства по делото.
Съдът
не приема за достоверни онези показания на св.И. К. от с.з., в които се сочи,
че подсъдимата е разговаряла само със свидетелката и не е нарушавала реда в
залата. В тази част, показанията на този заинтересован от изхода на делото
свидетел, който е бил й адвокат на подсъдимата по приключилото НЧХД, се оборват
от показанията на незаинтересованите свидетели Р.П., Ем.К., както и от
показанията на св.М.Х., в кредитираната им част. От показанията на тези трима
свидетели, били в съдебната зала на 14.09.2016г., се установи, че подсъдимата е
отправила остри думи към тъжителя и е изразила своята негативна оценка за това,
че не следва да бъде *** на селото, нарушавайки реда в залата. В тази насока са
и показанията на свидетелите Д.М и И.И., които чули,
че подсъдимата говорила доста високо в съдебната зала.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на св.Ир.Карагеоргиева, защото кореспондират с кредитираните от
съда доказателствени материали.
Съдът
не приема за достоверни й онази част от показанията на свидетелите А.Ти И.А. от
с.з., в които се сочи, че подсъдимата не е нарушавала реда в залата, че никой
не е ходил в близост до вратата на залата, защото са заинтересовани от изхода
на делото – и двете лица са били свидетели на подсъдимата по приключилото НЧХД,
а св.Ив.А. е и майка на подсъдимата. Макар да е била затворена вратата на
съдебната зала, отвън се е чувало, че подсъдимата е говорила доста високо и не
е било трудно да бъде разпознат гласа на Н.А. от нейната майка и св.А.Т.. Тези
две свидетелки не заявиха, да са имали проблеми със слуха, а техните показания
се опровергават от кредитираните показания на свидетелите М.Х., Р.П., Ем.К.,
Д.М и Ив.И., като свидетелите Р.П. и Ем.К. не познават страните и не са
заинтересовани от изхода на делото, а за св.И.И. няма
данни да е в близки отношения с тъжителя.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на свидетелите А.Т и И.А.,
защото кореспондират с кредитираните от съда доказателствени материали.
Съдът
не приема за достоверни само онези показания на св.Ив.И. от с.з., в които се
сочи, че тъжителят е бил обиждан от подсъдимата, защото той не е възприел лично
отправянето на такива обиди към тъжителя от Н.А., а тази информацията му е била
предоставена от съпругата на тъжителя и от тъжителя след приключване на с.з. В
тази насока са и показанията на свидетелите Р.П. и Ем.К., които като очевидци
не са чули отправянето на обидни думи и клеветнически твърдения по адрес на
тъжителя.
В
останалата част съдът приема за достоверни показанията на св. Ив.И., защото
кореспондират с кредитираните от съда доказателствени материали – гласни и
писмени доказателства, и заключение на в.л. по приетата от съда КСППЕ.
Съдът приема
за достоверни показанията на свидетелите Ж.Ч., Р.П. и Ем.К., т.к. същите
добросъвестно разказаха пред съда какво точно лично са възприели в с.з. От
показанията на свидетелите Р.П. и Ем.К. се установи, че подсъдимата не е
спазвала реда в залата, което е довело до намесата на св.Н.Н.,
че подсъдимата е имала негативно отношение към тъжителя и е изразила вербално
агресивно своето виждане, че не следва да бъде *** на с.Търнава, но и двете
свидетелки не сочат да е имало отправяне на обидни думи и клеветнически изрази
по отношение на тъжителя, макар адвоката на тъжителя да е предупреждавал
подсъдимата, че ще заведат дело срещу нея. Св.Ем.К. заяви, че не е приела
поведението на подсъдимата за твърде скандално, а като начин тя да се изразява
в обществото, имайки предвид какво заключение като в.л. е дала по приключилото
дело. Св.Ж.Ч. посочи пред съда, че не си спомня да е имало размяна на обиди
между страните. Показанията на тези свидетели, доколкото си спомнят подробности
от процесния случай, взаимно се допълват и кореспондират помежду си, като
следва да се отбележи, че няма данни тримата свидетели да са заинтересовани от
изхода на делото, поради което съдът приема техните показания за достоверни.
Сьдьт прави следните правни изводи от
така установената фактическа обстановка:
Подс.Н.Й.А.
бе призната за невиновна в това:
1.На
14.09.2016г., около 14.00 ч., в гр.Ямбол, на ул.*** в съдебна зала № 2 на ЯРС,
публично да е казала на длъжностно лице – А.Д.М., в качеството му *** на
с.Търнава, обл.Ямбол, при изпълнение на службата му,
в негово присъствие думи, унизителни за честта и достойнството на А.М.:
„мошеник“, „като *** си пълен боклук“, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът я оправда по предявеното й обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК;
2. На
14.09.2016г., около 14.00 ч., в гр.Ямбол, на ***, в съдебна зала № 2 на ЯРС, да
е разгласила публично за длъжностно лице – А.Д.М., в качеството му на *** на
с.Търнава, обл.Ямбол, при изпълнение на службата му,
позорни обстоятелства – „за нищо не ставаш“, „и щеше да бъдеш по-добър като
тракторист“, „живееш в колиба на кабàта,
сам не можеш да оправиш собственото си
семейство, а си тръгнал да оправяш селото“ и да му е приписала
престъпление - „биеш хората“, „ избран си по мошенически начин с купени гласове, като ходиш по полето да
регистрираш хора и на изборите
бяха извършени фалшификации“, поради което и на
основание чл.304 от НПК съдът я оправда по предявеното й обвинение по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр.
чл.147, ал.1 от НК.
За да
бъдат извършени и двете престъпления, посочени в тъжбата, от обективна страна
предмет на престьпно посегателство трябва да бъдат
доброто име, личното чувство за достойнство/при обидата/ и чест/при клеветата/
на тьж.А.М., както и неговата самооценка и обществена
оценка за личността му като елемент от честта и достойнството на човешката
личност.
За да е
осъществено изпьлнителното деяние при публичната
обида подс.Н.А. трябва да е изрекла словесните обиди спрямо тьжителя/„мошеник“,
„като *** си пълен боклук“/, посочени в тьжбата. Тези
думи е трябвало да бъдат отправени кьм конкретно
физическо лице - тьжителя- и да са била вьзприети от него и от свидетелите М.Х., Ж.Ч., Р.П. и Ем.К.,
както и от останалите свидетели, които са се намирали в съдебната зала. Чрез
визираните думи подсъдимата щеше да е изразила отрицателното си мнение и оценка
за личността на тъжителя в нарушение на закона. По този начин тя вербално щеше
да е унизила тьжителя, като е без значение, според
законодателя, дали унизителните изрази или сьждения
за качествата на жертвата кореспондират с действителността и дали направената
от дееца оценка е основателна или не.
Изпълнителното
деяние при публичната клевета в двете му посочени по-горе форми/1.Разгласяване
на позорно обстоятелство и 2.Приписване на престъпление/ щеше да е осьществено от подс.Н.А. по същото време и на същото място
чрез отправяне на думите към тъжителя, посочени в тъжбата: 1.„За нищо не ставаш“, „и щеше да бъдеш по-добър като
тракторист“, „живееш в колиба на кабàта,
сам не можеш да оправиш собственото си
семейство, а си тръгнал да оправяш селото“ и 2.„Биеш хората“, „ избран си по мошенически начин с купени гласове, като ходиш по полето да
регистрираш хора и на изборите
бяха извършени фалшификации“, които
думи трябва да са станали публично достояние в съдебната зала на повече от две
лица – свидетелите, както и на другите лица, които се намирали в помещението.
Визираните думи, ако бяха изречени от подсъдимата, по т.1 са позорящи доброто
име на лицето към което са отправени, а по т.2 му приписват престъпления по
Гл.2, раздел ІІ от НК и чл.167 от НК. Това винаги се отразява отрицателно,
негативно на честта на този, за когото се твърдят такива неща, дори изложеното
от подсъдимия да не е вярно. Ако визираните инкриминирани деяния бяха извършени
от обективна страна, същите щяха да осъществяват квалифицираните сьстави на престьпленията ”обида”
и „клевета“, съобразно приетата по-горе от съда правна квалификация на
престъпленията, т.к. подсъдимата щеше не само е обидила и клеветила публично
тъжителя пред повече от две лица в съдебната зала, а и същата щеше да е
съзнавала, че пострадалият/*** на
с.Търнава,обл.Ямбол/ е и дльжностно
лице по смисьла на чл.93,т.1,б.”а”от НК кьм момента на осьществяване на
деянията и деянията щяха да са извьршени при изпьлнение на службата му.
От
субективна страна и двете инкриминирани деяния трябва да са осьществени
с пряк умисьл, а подсъдимата да е сьзнавала
всички елементи от визираните квалифицирани сьстави
на обидата и клеветата, които ако бяха осъществени щяха да са извършени в
идеална съвкупност. Подсъдимата трябва да е сьзнавала,
че процесните думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на тъжителя,
че те ще бъдат чути не само от него, а и от лицата, които са в съдебната зала,
като трябва да е целяла те да бьдат вьзприети, както от жертвата, така и от свидетелите.
При
анализа на гласните и писмените доказателства, както и заключението на в.л. по
КСППЕ, поотделно и в тяхната съвкупност, може да се направи окончателен извод,
че подсъдимата не е извършила нито едно от двете инкриминирани деяния. По
делото не се установи и какви точно думи е казала подсъдимата на подсъдимия,
давайки своята оценка за неговата работа като *** на селото. Единствено
свидетелите М.Х. и Д.М сочат, че спрямо тъжителя са били отправени обидни думи
и клеветнически изрази, като св.М.Х. сочи, че са изречени и двата обидни израза
и почти всички клеветнически думи, а св.Д.М. сочи само думите:“боклук“ и
„лъжец“. Съдът, по изложени вече съображения, не прие за достоверни показанията
на св.М.Х. и св.Д.М, че е имало нанасяне на обида и клевета от подсъдимата по
отношение личността на тъжителя, защото показанията на тези свидетелки се
оборват от показанията на свидетелите Р.П. и Ем.К.. Тези свидетели, които не са
заинтересовани от изхода на делото, не заявиха пред съда да е имало отправяне
на посочените в тъжбата обиди и клевети спрямо тъжителя от подсъдимата, освен
че подсъдимата нарушавала реда в залата и имала негативно отношение към
тъжителя, като според думите на Н.А. той не бил подходящ за ***. Към личността
на ***а е изразена негативна критика, която всеки български гражданин може да
отправи към управляващите – депутати, ***ове,
общински съветници, ако не е съгласен с провежданата
от тях политика на управление. С.Ж.Ч. не си спомня да са отправяни обиди и
клевети към тъжителя от подсъдимата. От показанията на останалите свидетели, в
кредитираната им част по изложени вече съображения, също не се установи по
отношение на личността на тъжителя да са били изричани обидни думи и
клеветнически изрази. По делото няма събрани други доказателства, от които да се
установява, че подсъдимата е обиждала и клеветяла тъжителя в процесното с.з. на
14.09.2016г. не хипотетично, а конкретно. От представения по делото протокол от
с.з. на 14.09.2016г., който е официален документ също не се установява
подсъдимата да е обиждала и клеветяла тъжителя. В тази връзка съдът не прие за
достоверни и онази част от обясненията на подсъдимата и показанията на нейните
свидетели Ир.К., А.Т и Ив.А., по изложени по-горе
съображения, че Н.А. не е разговаряла с тъжителя и не е нарушавала реда в
залата, защото в
тази част обясненията на подсъдимата и показанията на посочените свидетели се
оборват от показанията на свидетелите М.Х., Д.М, Ив.И., Р. П. и Ем. К..
Всички свидетели са чули, че подсъдимата говори изключително високо в съдебната
зала, отстоявайки „своята правда“, като свидетелите М.Х., Р.П. и Ем.К. са били
и очевидци на поведението на подсъдимата спрямо тъжителя. От кредитираните от
съда показания на свидетелите по делото се установи, че подсъдимата е
разговаряла с тъжителя на изключително висок тон, като се е наложило съдията да
напомня на Н.А. какъв е реда в съдебната зала. В този смисъл категорично от
събраните по делото доказателствени материали се доказа, че заради подаваните
от подсъдимата сигнали и жалби до различни институции/видно от приложените по
делото писмени доказателства/, включително и срещу тъжителя, отношенията между
страните са се влошили. Тези отношения са се влошили още повече, след като
тъжителят е поискал от ЯРП да предприеме евентуални действия за
оказване на специализирана психиатрична помощ на
подсъдимата и след завеждането на приключилото НЧХД от подсъдимата срещу ***а
за клевета. Доказано е също, че в съдебната зала е имало отправени остри думи
от подсъдимата към тъжителя, с които тя изразявала своята негативна оценка за
дейността му като *** на селото, но не се събраха безспорни доказателства, че
наред с тези критики към ***а са отправени и обидните и клеветническите думи и
изрази, посочени в тъжбата. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира
част от показанията на свидетелите на тъжителя, които са и заинтересовани от
изхода на делото, имайки предвид, че техните показания не бяха подкрепени от
показанията на независимите свидетели Р.П., Ем.К. и Ж.Ч., както и от
показанията на св.Ив.И., които няма близки отношения с тъжителя. По делото няма
събрани други доказателства, от които да се направи безспорен и несъмнен извод,
че процесните престъпления са извършени от подсъдимата. Тя е реагирала остро
спрямо личността на ***а, заради заведено срещу нея НХЧД, имайки предвид
нейното състояние и виждане за отношенията й с ***а на селото. В тази насока е
и заключението на в.л. по изслушаната от съда КСППЕ, което не подкрепя изводите
на повереника на тъжителя, че деянията са извършени от подсъдимата, и от което
се установи, че:“… Отношението на подсъдимата към тъжителя е крайно негативно. Всяка дума и жест от негова страна
е интерпретирана от подсъдимата себеотносно, заредено с много отрицателни емоции и водещо до вземане
на защитни мерки под формата
на нови жалби
и дела. Към момента на провеждане на съдебното
заседание на 14.09.2016г., подсъдимата е била в състояние на ситуативно
активирано и емоционално катализирано поведение, изразяващо се в силен негативизъм спрямо ***а и семейството му, провокиращо афиширана от нея
вербална изява пред аудиторията от присъстващи….“. Въпреки констатациите на в.л.
и твърденията на свидетелите на тъжителя, които са заинтересовани от изхода на
делото, от показанията на независимите свидетели не се установи подсъдимата да
е обиждала и клеветила тъжителя на процесния ден. Поради това
съдът счита, че обясненията на подсъдимата и нейните свидетели, че не е
обиждала и клеветила тъжителя могат да бъдат приети за достоверни. По тези
съображения решаващият съд не приема доводите на повереника на тъжителя, че
престъпната деятелност на Н.А. се установява по несъмнен начин от показанията
на свидетелите Ем.К. и Р.П., както и от показанията на свидетелите на тъжителя.
Нито една от свидетелките/Ем.К. и Р.П./ не сочи подсъдимата да е обиждала и
клеветяла тъжителя, макар нейното поведение и отношение към ***а да е било
негативно, неконструктивно, характерно за нейната личност, имайки предвид
заключението и показанията на в.л. по КСППЕ. За това сьдьт изцяло приема фактическата аргументация и правните
изводи на защитника на тъжителя досежно обекта,
субекта, обективната и субективната страна на инкриминираните деяния, описани в
тъжбата, а именно, че подсъдимата не е извършила процесните престъпления.
С оглед
изложеното сьдьт прие, че подс.Н.А. не е извьршила престьпленията, посочени в тьжбата
и я призна за невиновна по предявеното обвинение за извършени в идеална съвкупонст две престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147,
ал.1 от НК, и на основание чл.304 от НПК я оправда по това обвинение.
При
този изход на делото съдът не наложи наказания на подсъдимата.
Относно предявените граждански искове:
След
като се установи, че подс.Н.А. не е извършила инкриминираните деяния, визирани
в тъжбата, следва и извода, че спрямо тъжителя няма причинено непозволено увреждане
по посочения в тъжбата начин. По делото не се установи точно какви думи и
изрази са казани по адрес на тъжителя от подсъдимата, но е установено, че тя е
изразила своята оценка за работата на тъжителя като *** на с.Търнава, обл.Ямбол без да го обижда и клевети. Поради това сьдьт прие, че на тъжителя не са причинени неимуществени
вреди по смисъла на чл.45 и чл.52 от ЗЗД и отхвърли изцяло гражданските искове
за заплащане на обезщетения от подс.Н.А. на тъж.А.М.
за причинени му неимуществени вреди в размер на 1500лв. за обидата и 1500лв. за
клеветата, ведно със законната лихва от деня на извьршване
на инкриминираните деяния – 14.09.2016г., за всяка една от исковите претенции,
до окончателното изплащане на сумите като неоснователни и недоказани.
При
този изход на делото на основание чл.190,ал.1 от НПК, сьдьт
осьди тъж.А.М. да заплати
на подс.Н.А. разноските по делото в размер на 803лв. и разноските направени от
съда в размер на 508.04лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ЯРС.
По
изложените сьображения сьдьт постанови присьдата си.
Районен сьдия: